Четвъртият Старец - Ахал Бавада

    Чрез Любовта може да се открие Вечното. Чрез Мъдростта може да се открие Тайното. Чрез Истината може да се види Безкрайното.
    Из Мъдростта на Старците
    За Древното всичко е Дом, всичко е Радост. За неговата Реалност се смята Хаосът, но Хаосът му е Скъкровено подреден. То всичко подрежда. Древното е тайна Реалност. Тази реалност не те призовава към ред и порядък, нито към разбиране. Тази Реалност те призовава към Доверие. Щом имаш Доверие, всичко ще се подреди.

    Древното е всякога Мъдро. Когато то обърква реда, е пак Мъдро, защото то подготвя нов ред. Древното всякога знае какво прави, но не обяснява.

    Древното не е факт, не е идея, не е опит, не е сила. То е особен Подход към нещата. Откриеш ли този Подход, открил си собствената си Тайна.

    Древното е скрито, но е достъпно. Срито е в Истината и е достъпно чрез Истината. Който няма Истината в себе си, тогава Древното му се изплъзва и то става незабележимо. Който има Истината, го забелязва. Който забелязва Древното, той придобива Свободата си. Който не го забелязва, се заробва. Древното не се разкрива, защото то е най-разкритото нещо. Нали то е, което е навсякъде? Не е ли това забележимо?

    Древното се слива с всичко и затова е трудно да се отличи. То влиза в реката и тече с реката. Ти виждаш реката, а всъщност само Древното тече. Ти чуваш ехото, а всъщност само Древното ти отговаря. Ти казваш: “Това е тъмнина”, а всъщност Древното е скрито там. Ти казваш: “Това е смърт”, а всъщност Древното живее там. Ти казваш: “Това е тишина”, а всъщност то е Тихото в тишината. Древното е навсякъде, защото всичко му е облик, но то няма облик. То само се крие в облиците.

    В бурята Мъдрият вижда само Древното и така не вижда бурята. Някой мислят, че бурята се движи, но само Древното се движи. В бурята Мъдрият е усмихнат, защото общува с Древното. Къде е Древното? Древното е в усмивката на Мъдрия. Мъдрият няма усмивка, той само откликва на Древното и така Древното му дава усмивката си.

    Древното поражда нещата, без то да се ражда. То променя нещата, без да се променя. Древното си има свой особен език и това е Безмълвието. Който го чуе, нищо не чува, но се обогатява. Древното движи всичко към себе си. Така е устроен Пътят. Древното е Правелик Жизнен Източник. От него тече най-чистата Светлина. В Древното не можеш да намериш смисъл, но ако намериш, не можеш да го изразиш. Древното е изпращач на трудностите, защото то знае, че след трудностите идва ясното зрение. В това ясно зрение никой вече не може да заблуди Мъдрия, защото той вече живее с Древното.

    Когато Древното иска да даде подарък на Мъдрия, то му дарява Тишина - звучаща Тишина. Древното не държи на думите, нито на мълчанието. Древното държи на Истинното, защото то е Вход към него. Чрез Истинното човек пътува от себе си към Древното.

    Никой никога няма да узнае бъдещето, защото Древното няма бъдеще. За какво му е бъдеще? То има Безкрайността. Най-висшата практика на живота е в Неуловимостта. Нищо не трябва да те улови - нито светът, нито времето, нито тялото, нито вечността. И тогава ти ставаш Свободен като Древното.

    Щом си истинен към себе си , ще дойде ден, когато ще ти се открие Тайна, Който е съзадал в себе си Истинно Съкровено чувство, той е открил Тайна на Вечното. Що е Вечното? То е Истинното Съкровено чувство. Що е Безкрайното? Истинно Древно чувство.
    Из Мъдростта на Старците