Седмият Старец - Ал Махарива

    Мистикът не блести със знания. Той носи в себе си Безкрайното. За какво са му знания да го ограничават? За какво му е философия, която да ограбва Безпределното или да сътворява теории за Безпределното? За какво са му религиозни заповеди, след като той е свободен? За какво му е наука, след като той живее на Място, до което науката стига само на теория? Мистикът е практик. Той практикува Безкрайността и тя му дава всичко необходимо.

    Мистикът никога не се стреми да обясни Необяснимото. Той живее в него. Мистикът няма желания, защото те обвързват със сътвореното. Без желания и отвъд желания Мистикът е свободен. Той чувства в себе си Тайната на Безкрайността и тя му е по-скъпа от всички неща. За Мистика Тайната е скритият Смисъл. И всеки, който не е привързан, може да се обновява безкрайно с Тайната на живота. Мистикът няма недостатъци, понеже няма желания. Мистикът е търсил в себе си и е открил в себе си. Мистикът е изоставил и себе си, и времето, и вечността, за да намери Тайната. И я е открил е Безпределното. И сега само Безпределното му говори.

    Мистикът не чете книги, той чете себе си. Той чисти себе си и колкото повече се чисти, толкова по-дълбоко чете.
    Слушайки Мистика, ти встъпваш в отношения с Тайната на живота. Не е ли Тайна на живота, че същественото е с кой ще встъпиш в отношение?

    Мистичната Сила в човека е тази, която вижда в Безкрайното. Мистичната Сила не е качество, а проникновеност. Мистичната Сила е съставена от Чистота, Простота и Дълбочина. Чистотата тържествува, Простотата ликува, Дълбочината вижда. Мистичната Сила обича уединението, защото в уединението е скрито Истинното. Мистикът преодолява препядствията с отстъпване и така те го пропускат край себе си.
    Из Мъдростта на Старците
    Мистикът пребивава в Бездната. Звездите не го привличат, вселената не го познава, знанието не го интересува. Той е непривързан към всичко създадено и затова вижда безкрайно.

    Ако Мистикът попадне в смъртта, той я съживява. Ако попадне в живота, той го обновява. Но това е нещо със съвсем друго качество, защото той изхожда от Бездната.

    Мистикът тече като Безкрайността, рее се като необятен вятър, а слухът му е вкоренен в Бездната - неговата Абсолютна Родина.
    Из Мъдростта на Старците
    Ако Мистикът е дошъл в света, той не живее в него. Ако е отишъл в отвъдния свят, той не пребивава в него. Навсякъде, където е, той носи в себе си нещо друго и то е Неизчерпима Пълнота. Той е произлязъл от тази Неизрезимост и навсякъде я носи в себе си. Той е сключил Завет с нея и затова е всякога мистично преизпълнен. Той носи в себе си Океан от радост, но друга радост е тя. Тя не е като радостта на смъртните и безсмъртните.

    Мистикът, това е този, който е посветил целия си живот на Вътрешното и на Безкрайността. За Мистика важен е не животът, а Тайната на живота. За Мистика важна е не само Любовта, а Безкрайността.

    Трябва да живееш в друго време и пространство, за да познаеш Мистика. За Мистика Безкрайността е по-важна от дишането.

    Когато Безкрайността се е трансформирала в човека, родил се е Мистикът. Мистикът не е Дърво на Живота, а Дърво на Безкрайността. Неговите Корени са пуснати в Безкрайността.
    Из Мъдростта на Старците
    Мистичното не се изследва. Към него подходът е Любов и то ти се изявява. Но това е Мистичната Любов, а не Неизменната Любов. Неизменната Любов е вярна и величествена, а Мистичната Любов е проникновена и тайнствена. Неизменната Любов е благословена, а Мистичната вижда Тайните. Неизменната Любов обхваща всички добродетели в себе си, а Мистичната държи в себе си Тайнството на Бездната и Абсолюта.
    Мистичното е Скрита Безметежност, живееща в Дъното на Бездната, в Края на Същностното. В Мистичното няма нито човешки знания, нито духовни. В Мистичното няма правила. Бездната не се нуждае от правила. Мистичното е пълно завръщане в своето Достойнство. Мистичното се определя от Бездната. Тя е, която вижда своите и си ги избира. Бездната може да живее само с Мистичното.
    Мистикът е Търсач на Непостижения и намира Непостижимото. Мистичният човек е невидим Дух. Не можеш да видиш Бездната му. Мистикът е неуловим — нито религия го улавя, нито учение. Той бяга от всички ограничения. Мистикът в най-висшия смисъл не е безсмъртен. Той предхожда безсмъртието. Той няма безсмъртно тяло. Той има тялото на Бездната. Тайно е неговото тяло. То е изтъкано от Безкрайност и Безметежност. Мистикът е Тайнственомъдър.
    Мистикът пребивава в Бездната. Звездите не го привличат, вселената не го познава, знанието не го интересува. Той е непривързан към всичко създадено и затова вижда безкрайно. Ако Мистичното същество обича звездите, вселената или знанието, то значи, че в него има някакъв недостатък. Мистикът е необятно вдъхновен само от Бездната.
    Ако Мистикът попадне в смъртта, той я съживява. Ако попадне в живота, той го обновява. Но това е нещо със съвсем друго качество, защото той изхожда от Бездната. Мистикът тече като Безкрайността, рее се като необятен вятър, а слухът му е вкоренен в Бездната — неговата Абсолютна Родина. Мистикът е отзивчив като Безкрайната Тишина.
    Ако Мистикът е дошъл в света, той не живее в него. Ако е отишъл в отвъдния свят, той не пребивава в него. Навсякъде, където е, той носи в себе си нещо друго и то е Неизречима Пълнота. Той е произлязъл от тази Неизречимост и навсякъде я носи със себе си. Той е сключил Завет с нея и затова е всякога мистично преизпълнен. Той носи в себе си Океан от радост, но друга радост е тя. Тя не е като радостта на смъртните и безсмъртните.
    Мистикът, това е този, който е посветил целия си живот на Вътрешното и на Безкрайността. За Мистика важен е не животът, а Тайната на живота. За Мистика важна е не само Любовта, а Безкрайността. Мистикът е незабележим като Тайното Сияние на Утринната Зора. Трябва да живееш в друго време и пространство, за да познаеш Мистика. За Мистика Безкрайността е по-важна от дишането.
    Когато Безкрайността се е трансформирала в човека, родил се е Мистикът. Мистикът не е Дърво на Живота, а Дърво на Безкрайността. Неговите Корени са пуснати в Безкрайността. Мистикът не е учен, не е философ, не е религиозен. Всичко е надраснал. Нито е добър. Ако той беше учен, философ, религиозен или добър, той щеше да опетни Безпределното и щеше да се е провалил.
    Мистикът не блести със знания. Той носи в себе си Безкрайното. За какво са му знания да го ограничават? За какво му е философия, която да ограбва Безпределното или да сътворява теории за Безпределното? За какво му са религиозни заповеди, след като той е свободен? За какво му е наука, след като той живее на Място, до което науката стига само на теория? Мистикът е практик. Той практикува Безкрайността и тя му дава всичко необходимо.
    Мистикът никога не се стреми да обясни Необяснимото. Той живее в него. Мистикът е неопределен като Безкрайността. Той няма желания, защото желанията те обвързват със сътвореното. Без желания и отвъд желанията Мистикът е свободен. Той чувства в себе си Тайната на Безкрайността и тя му е по-скъпа от всички неща. За Мистика Тайната е скритият Смисъл. И всеки, който не е привързан, може да се обновява безкрайно с Тайната на живота.
    Мистикът няма недостатъци, понеже няма желания. Мистикът е търсил в себе си и е открил в себе си. Мистикът е изоставил и себе си, и времето, и вечността, за да намери Тайната. И я е открил в Безпределното. И сега само Безпределното му говори. Ако Мистикът влезе във водата, той не се мокри, защото той влиза в Духа си. Мистикът предпочита Незнанието пред знанието и поради това узнава нещата.
    Мистикът не чете книги, той чете себе си. Той чисти себе си и колкото повече се чисти, толкова по-дълбоко чете. Когато Мистикът говори, ти чуваш Шепота на Безпределното. Когато земният човек говори, ти чуваш звука на смъртта. Слушайки Мистика, ти встъпваш в отношения с Тайната на живота. Не е ли Тайна на живота това, че същественото е с кой ще встъпиш в отношение? Мистикът, това е самото Благомислие. Благомислието е Тайната на живота, която му е разкрита.
    Мистичната Сила в човека е тази, която вижда в Безкрайното. Тази Мистична Сила има Обхвата на Безкрайността. Мистичната Сила не е качество, а проникновеност. Мистичната Сила е съставена от Чистота, Простота и Дълбочина. Мистериозното управлява Мистичното. Чистотата тържествува, Простотата ликува, Дълбочината вижда. Мистичната Сила обича уединението, защото в уединението е скрито Истинното.
    Какъв е Вкусът на Мистичното? Неуловим, неусетим, скрит Вкус, Безвкусие — Простота на Безкрайността. В който и свят да се намира Мистикът, той не губи Вкуса си, не губи Безкрайното в себе си. Мистикът е съзнателно отстъпчив. Така той се придвижва все по-навътре в Мистичната Сила. Мистикът преодолява препятствията с отстъпване и така те го пропускат край себе си. Мистикът е същество, прогледало в Мрака. За него светлината е бедна.
    Мистикът, това е Умъдрената Свещена Сила в човека. Речта му е Сила на Безкрайното. Словото му е тихо. Мълчанието му е сияещо. Тишината му е дом. Но Мистикът не живее нито в речта, нито в словото, нито в мълчанието, нито в тишината. Мистикът живее в Безпределната Откритост. Той даже не е Същност, нито същество. Той е Безпределие. Мистикът ни призовава към Неизреченото Несъществувание. Велико е Присъствието му. Възвишено е Безмълвието му и чрез това той има Ключ, с който прави тънки преходи между световете.