Седемнадесетият Старец - Ал Магодир

Истината спасява човека и от земното, и от духовното. Тя дарява на човека Магията на Безкрайното. Магията е отвъд звездите, отвъд времето, отвъд световете. Магията е Слънце в себе си, тя огрява самата себе си с Лъчите на собствената си Истина. Тази Висша Магия не е действие, а присъствие, така както изворът присъствува до теб. Магията е изворът на Мистичното. И ако тя те докосне, ти ще изгубиш обикновеното си мислене и ще настане ново време в твоето съзнание, ще настане Древно и Мистично време - време, което вече не е време, а е състояние на Древността и Истината.
Из Мъдростта на Старците
Магията е пълна концентрация в Истината. Тук цялата енергия е събрана в Истината и тогава Истината се проявява, а тя умее да действува чисто и свято. И тогава ние наблюдаваме само преобразяването на нещата. Магията е състояние на преизобилна, чиста енергия, изходяща от Истината и действуваща чрез Истината.

Висшата Магия е обречена изцяло на Истината и тя призовава само Истината. Тази Магия всякога действува разумно, защото тя се проявява само когато нуждата е абсолютно разумна. Иначе никой не може да задвижи Истината поради желания.

Истината изисква свещена нужда и абсолютна разумност. И тогава няма сила, която да устои на Истината, защото тя подкрепя само нуждите на Съкровеното. 
Из Мъдростта на Старците
Магията в човека, това е отдавна създаденото в него Ново небе и Нова земя. Истинският Маг не е човек, който се е надявал. Той е човек, който много прераждания се е проявявал. Той е човек, който е любил съкровено и търсил истински. Когато е бил в трудност и мъка, той е проявявал благородството си. И когато е настъпила неговата Голгота, той е проявил Любовта си, Неизменността си и сега Магията му служи.

Висшата Магия никога не служи на нисши желания, защото Магията в чист вид е Богодействие, а не човекодействие. Тя е свещено и могъщо действие на Истината. И когато човек е натрупал в многобройните си прераждания много Истина, много Любов и много енергия, тогава Магията му се е открила и сега тя е негов Щит и негова Съкровена Тайна.
Из Мъдростта Старците
Основното в живота е разбирането за Невидимото. Само в Невидимото ние можем да се научим да мислим правилно за сътвореното и несътвореното. Невидимото е Баща на сътвореното и несътвореното. Невидимото е магическа гледна точка. То е висш авторитет. То е зад пределите. И когато гледаме от тази позиция, ние разбираме собствения си Безкраен Път и смиряваме себе си, чрез което биваме извисени от Невидимото.
В Покоя царува Безпределност и затова той ни е толкова скъп. В Покоя няма знание, няма ум и няма време. Покоят е творение на Невидимото. Покоят е Откровение на Невидимото. Покоят мълчи, защото е наситеност с Безкрайното. Покоят е Тайна на Живия свят. Той не се дава на смъртните. Той е необикновен замисъл на Пълнотата. Покоят е израз на Неизреченото.
Ти си човек, когато осъзнаеш своята Невидимост. Ти си човек, когато осъзнаеш своята Неизразимост. Ти си поразителен, когато осъзнаеш, че не си човешко съзнание, а Божия Тайна, Божия Неизреченост. И всеки, който може да те изрече, не те познава. Ние сме невидими за всички изследователи. Ние сме Дълбина, странно скрита от света. Ние сме Дълбина от Несътворена Любов. Ние сме всъщност особени Откровения на Велик Невидим свят. И целта на това Откровение е да освети и осияе душите, които са в света.
Тайна трябва да стане човекът, Съкровена Тайна. Съкровеният човек живее в своята Невидима и Осветена област. Съкровеният човек е Дух, който няма нищо общо с човечеството. Той е Невидим свят, Неизменен свят на своя Произход. От него идва и там се връща. Съкровеният човек няма история, той е без начало, без край и без време. Той е преживял Истината в себе си, а тя е Същността на Невидимото.
Мъдростта е Мистично явление. Тя идва при нас и ние я следваме. Тя ни говори и ние я почитаме. Тя ни освобождава и ние я обичаме. Мъдростта е нашата сила срещу мрака, нашият огън в студа, нашият уют в трудните условия. Мъдростта винаги ни учи на смирение и тогава Невидимото идва и ни вдъхновява.
Всяко Съкровено същество люби Нищото. Всяко Съкровено същество води себе си към Пълнотата на Нищото, защото Бог е Нищо, а Абсолютът е Върховно Скрито Нищо. Всичко е създадено от субстанцията на Нищото — хората, звездите, световете. Нищото е цялостно, съкровено, преизобилно, всякога съществуващо. И затова блажен е нищият. Блажен е, защото е докоснат от Лъч, излязъл от Нищото.
Отречи се от себе си, от нисшето си аз, за да познаеш тайната на живота и Мистичното си аз. Отреченият човек става духовен, Божествен, Мистичен. Той става явление на Потайната Същност, той става Еликсир в самия себе си. Така Търсачът започва да дава Блясък и на тъмнината. Така той осветява тъмнината. Отреченият знае. Той не си въобразява, че знае, защото той е в Духа.
Бог е Тишина без образ, без дъно, без дълбочина. И когато се приближиш много до Бога, не се чува никакъв звук, никакъв образ няма, никаква светлина не се явява, обонянието е ненужно, дори никакъв Дух няма — само Великото Нищо. И тогава Го вкусваш. Но няма аромат, никакво ухание, никакъв полъх, защото ти вече си у дома. Нищо няма, но скритото, жадуваното е тук. Какво има тук? Древното, Естеството на всички естества. Тук е това, което превишава и скритото, и явното. То превишава всички наименования.
Нищото не се поддава на Любов, нито на разбиране, нито има за него усет. Нищото е по-високо от всяка същност. По-високо е от всичко. Създало е всичко, но то самото е нещо абсолютно друго. Никакво сродство, а само Една, Една Величествена Мистерия. И нищо сътворено няма тук, и нищо несътворено. Но тук има нещо и това е Цялата Истина. Как да разберем това и как да осъзнаем това? Това не е за разбиране и не е за осъзнаване. То е магическа скрита Нереалност, по-дълбока от всичко познато и непознато.
Това Величествено Прасъщество е толкова чуждо на светлината и тъмнината, толкова чуждо дори и на Мрака, и на Прасветлината. То е толкова превъзхождащо всичко, че няма описания за Него. Чистотата Го докосва, но не Го познава. Когато ти пиеш от чистата вода на един извор, познаваш ли този извор? А този извор познава ли себе си? Мистериозна Непостижимост е това Прасъщество.
Това Велико Прасъщество живее свръхсъщностно в Своята Неведомост. И там никой не може да Го познае, защото в Него няма такова място и такива условия, за да Го познаем, но всички Го търсим. А То е по-скрито от скритото и в това е Вечният и Безпределен смисъл. А който умее да се слива с част от Него, с част от Неговата Несъздаденост, слава на него, защото той е докоснат от Безметежната Необятност.
Който иска да Го познае, трябва да се откаже от познание за Него. За Него никога не е имало познание, но който иска да се приближи до Него, трябва да признае дълбоко в себе си, че това Прасъщество е Неведомо. И това признание е важно и то става една малка част от нас, част от нашия скромен опит за докосване. Това Велико Прасъщество е Древната Причина за всички неща и за всяко съществувание. И същевременно То е Непознаваемата Същност на всяко нещо.
Всяко определяне на Абсолюта е слагане на граница, а Той е Безграничен. Но тогава как да Го определим? Не можем да Го определим. Всички Велики същества са Негови отблясъци, отражения на Неговите идеи. И въпреки че това Върховно Същество е толкова странно, всички Го търсят. И който се е докоснал до Него, макар и за малко, разбира, че всички определения са ненужни. И тук човекът напълно отрича всяко определение за Него.
Да навлезеш в Нищото, то е завръщане в своето Предвечно състояние. И тук е величието на Живота, който е бил изпуснат от човечеството. Тук, в Нищото, нищо не се поддава на обяснения. Тук виждаш Тайната, преживяваш я, опознаваш я и разбираш, че не можеш да я постигнеш. Бездънната Тайна в него не е създадена за постигане, а за Несътворено Удивление.
В Своята Свръхинтимна Дълбина Бог е Тайна на Бездната. И тук всичко е мистично и неизразимо. Думите са стопени, израз няма. Мълчанието отсъствува, защото Свръхсъщността е абсолютно неречима, абсолютно неуловима. И завинаги осъзнаваш Нейната Непознаваемост. С Нея можеш да бъдеш в Единение, но не и в постигане. Тук няма какво да се постига. Тук нито утвърждаваш, нито отричаш. Тук си удивен завинаги.
Магията е Чист Дух, Дух без слово, без писания, без живот, Дух, който е отвъд нещата. Магията е Начало, което е без начало, и Край, който няма край. Който е стигнал до Магията, той е човек без начало, той е човек, без да е човек, той е вятър в пустинята — вятър, който вижда, без него да го виждат. Той е вятър с очи, потаен вятър, вятър, дошъл от Древността като скрит полъх — полъх, който записва събитията и създава явленията, но живеещ в Невидимостта.
Магията е това, когато се явяваш като сила, а ти си всъщност слуга на Неговата Единствена Сила. Магия има, когато умееш да се самоотстраняваш, когато умееш да не съществуваш. Тогава Магията идва. Магията може да те учи само когато ти отсъствуваш. Магията изхожда от Скритата Сила, която умее да преобразява. Силата на преобразяването се дължи на властта на Невидимостта. Магията, това е Невидимото, което преобразява видимото чрез Непознат Лъч. Магията не се дължи на знание, а на особено, скрито Присъствие в човека. Магът, това е този, който може да създаде Древния Лъч в себе си, но без да го управлява.
Магията е говор на Висшия, Древен свят. Магията е говор на Неведома енергия, която чисти, преобразява и устройва нещата в името на Скритата Воля. Магията е Сила, без да си силен. Тя е движение на Духа и присъствие на Скрития Замисъл, който почиства всичко неразбрано. Магията е Сила, която не се бори, но побеждава, защото странно е присъствието й. Магията е Сила, която отстранява всяка илюзия. Чистата Магия е богатството на един Древен Живот.
Магът, това е осъзнатата връзка с Древността и старото Древно доверие, което е между тях. Магът е всъщност част от Древната Истина, част от излъчването на Древната Истина. И ако тази Истина те е избрала, тя насочва към тебе своето излъчване и ти ставаш Служител и Маг и започваш да работиш за Безкрайността. Когато си Маг, всички илюзии са преместени настрани. Магът може да чете в Тишината, защото Истината му е дала право. Магът чете листопада, разбира звукасимвол в песента, разбира облака, говори с водата. За него всичко е живо.
Магът е щедър вътрешно, защото неговото богатство е вътрешно. За Мага дълбоката пропаст е плитка, защото той гледа чрез Безкрайното в себе си. За Мага няма нощ, защото той е прогледал в Истината, в Безкрайното. Магът може да е до теб и ти да не го виждаш, защото той е толкова естествен и смирен, че умее да изчезва в собствената си същност. И поради това ако е до тебе, ти не го виждаш, защото когато е изчезнал, той става безличен. Магът не е практичен в света, защото за него светът е беден. Магът е практичен в духовното и невидимото.
Магът е уверен и успокоен, защото Истината в него отдавна е погълнала смъртта. Той живее и тук осъзнато като Дух, и в отвъдното като Дух. Той познава себе си като Дух, но знае, че тук в света повече е възприеман като привидение поради невежеството на земните. Магът няма цел и затова смъртта го изпуска. Магът изхожда от Вечното и Безкрайното — там, където смъртта няма власт. Магът знае, че нищо не може да разруши Духа му. Той живее и в този, и в онзи свят свободно и независимо. Единствената му зависимост е от Истината, на която се е посветил изцяло. Магът не живее във време, а в Освободеност, което е дарът на Истината.
Истината спасява човека и от земното, и от духовното. Тя дарява на човека Магията на Безкрайното. Магията е отвъд звездите, отвъд времето, отвъд световете. Магията е Слънце в себе си, тя огрява самата себе си с Лъчите на собствената си Истина. Тази Висша Магия не е действие, а присъствие, така както изворът присъствува до теб. Магията е изворът на Мистичното. И ако тя те докосне, ти ще изгубиш обикновеното си мислене и ще настане ново време в твоето съзнание, ще настане Древно и Мистично време — време, което вече не е време, а е състояние на Древността и Истината.
Магията е пълна концентрация в Истината. Тук цялата енергия е събрана в Истината и тогава Истината се проявява, а тя умее да действува чисто и свято. И тогава ние наблюдаваме само преобразяването на нещата. Магията е състояние на преизобилна, чиста енергия, изхождаща от Истината и действуваща чрез Истината. Висшата Магия е обречена изцяло на Истината и тя призовава само Истината. Тази Магия всякога действува разумно, защото тя се проявява само когато нуждата е абсолютно разумна. Иначе никой не може да задвижи Истината поради желания. Истината изисква свещена нужда и абсолютна разумност. И тогава няма сила, която да устои на Истината, защото тя подкрепя само нуждите на Съкровеното.
Магията в човека, това е отдавна създаденото в него ново небе и нова земя. Истинският Маг не е човек, който се е надявал. Той е човек, който много прераждания се е проявявал. Той е човек, който е любил съкровено и търсил истински. Когато е бил в трудност и мъка, той е проявявал благородството си. И когато е настъпила неговата Голгота, той е проявил Любовта си, Неизменността си и сега Магията му служи. Висшата Магия никога не служи на нисши желания, защото Магията в чист вид е Богодействие, а не човекодействие. Тя е свещено и могъщо действие на Истината. И когато човек е натрупал в многобройните си прераждания много Истина, много Любов и много енергия, тогава Магията му се е открила и сега тя е негов Щит и негова Съкровена Тайна.