Първият Старец - Учителя

В Древността Го наричаха Анхаротот, което значи Учителят. Тази Върховност и това Правеличие изрече Специални Думи и това бяха 24 Думи. Те станаха Учители на световете, наречени Старците. И Той изрече още: "Ще знаете що е Учителят за всички времена". И рече: "Що е Учителят? Дархат Вахари Айра". И обясни: "Това е Древен Пазител на Безкрая".
Из Древни Откровения
Изначалният Старец е бил Безименен. Сега този Първи Старец има Имената Учителя Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно. Но Дълбинното Му Име си остава много скрито в Безименното, в Безначалното.

Учителя е Древен Старец, Древен Трон. Той се обменя с Бездната, с Безкрая. Учителя пие Еликсира на Безкрая, той живее в него. Неговата Мъдрост е естеството на Безкрая.

Това, което знае един Старец, е неведомо за мъд­реците и светците. Старецът не търси Бога – той гледа чрез Неговите очи, мисли чрез Него, действа чрез Него. Учителят Старец е Праобраз на Древния, той е изява на Древния. Учителят и Древният, това е осъщественото Единство. Светците и мъдреците са приближени до Бога, но Старецът се е слял с Него. Учителят е понятие неведомо, то е като Третото Крило на Орела при толтеките.

Светците и мъдреците са духовни, Учителя е Божествен. На светците често им липсва Мъдрост, на мъдреците им липсва Премъдрост, но Учителя е друго измерение. Той може да изрече неща, които да смутят и светеца, и мъдреца. Светецът и мъдрецът имат опит, но Учителя освен опита владее и нещо, което е отвъд опита. Светецът и мъдрецът са преживели нещо от вечността, Учителя се е срещнал с Безкрая. Учителя е отломък от Безкрая и за да го разбереш, не е достатъчно да четеш Словото му – трябва да си призован. Да четеш и да си призован, са различни неща. На призования му е позволено да влиза в безмълвието и присъствието на Учителя.

Има два вида призовани. Позволено ми е да ви го обясня: първите са призовани естествено – те учат сериозно и обичат Учителя цял живот, но другото призоваване е тайнство – тук трябва многократно да си умирал за Истината и Бога, за да познаеш Учителя по съвсем друг начин; защото, ако животът ти е по-скъп от Истината и Бога, оставаш в старото призоваване – дългия и бавен път, но също благословен и почтен. Естествено призованите живеят в душата си, другите малцина призовани живеят в Духа – те са близо до Храма. И едните, и другите обичат Учителя и му посвещават живота си: едните – по естествен начин, а другите – по тайнствен начин. И едните, и другите са благословени. Тези, които само уважават Учителя, те ще бъдат призовани в бъдеще. Тези, които не уважават Учителя, тях ще ги учи мрачният път на съдбата. Те могат да говорят колкото си искат за Бога, но тук, при тях, е съдбата и тя ще ги учи, а не Промисълът, защото Учителя е Промисълът на Бога, Словото на Бога. В Учителя сам Бог е осветил Себе Си. Благословени са тия, които разбират какво казвам. ../\.. АУМ Елеазар Хараш

 
Из книгата "Древни откровения" и "В Храма на Учителя" - том II
Давам ви древен метод: Този, който всеки ден мисли по малко за своя Учител, той всеки ден изчезва с Него. Тези не ги наричам хора. Наричам ги същества от Моя род.
Из Древни Откровения
Една от Великите Тайни на живота се нарича Махира. Махира е метод за разрушението на световете и сътвореността. В Древността Махира е означавала Светлинният Поток. По-късно тя е била наричана Точният Подход. А днес тя е наречена Молитвата. Махира е същество, слязло от Вечния Порядък, и затова тя ни завръща там. Махира е Велико Царство, слязло на Земята.
Из Древни Откровения
Лахара е бездънна. Има финна Тайна на живота и тя се нарича Лахара. Лахара, това означава Лекотата. Лахара е бездънна и никакво бреме не може да я улови, и никакво време, и никакво сътворение. Тя живее всякога в Тайната на своя скрит Ефир. Който има Лахара в себе си, той има Покой всред трудностите на света.

Същността е Лахара, но тя е скрита зад трудностите. Който има око за нея, тя му се явява. Същността е, която ни дава Лахара, защото сам Бог така е пожелал да ни даде нещо от Себе Си, за да ни облекчи. Лахара е чуден Преобразител.

В Лахара е скрито Мъдро умение. Тя може да преобразява трудностите в Лекота, грижите в бели облаци. Тя е Полет всред трудностите. Кой има Лахара? Този, който е имал Любов към Бога и който се е пожертвал за Бога. Лахара е Дар Неръкотворен, Дар Небесен, Дар незаменим. 

Лахара се е явила в човека чрез Божествено Докосване. Така всички докоснати са забравяли света и вечните му грижи. Лахара е неописуема. Тя е част от финния и красив живот на Душата. Лахара е чудно богатство, което не се купува. Лахара само се дарява.
Из Древни Откровения
Истината е произлязла от Древната Сила на Айдара. Що е Айдара? Айдара е Създателят на световете. Айдара е Създателят на Боговете и съществата. Айдара е Единственият Повелител и Пазител. Айдара е Великият Влиятел, но всяко сближаване с Айдара е опасност. Тук оцелява само дълбоко смиреният човек. Що е Айдара? Това е Прасилата.

Тя е Сила от Прасилата, за да се съобразяват всички с нея. Айдара е определила само Смирението и Любовта да виждат Истината. Така Айдара е определила само Истината да вижда в Сърцето на Истината. Смирението и Любовта имат право да докосват Истината. Изцелението на всяко същество се извършва, когато частица от Айдара го докосне. Айдара е Майсторът на всяка промяна. Когато Айдара докосне болестта, тя става здраве. Когато докосне нощта, нощта става ден. Когато докосне човека, той става Несътворен, Неизречен. Това става с една милионна частица от Айдара. В тази частица е сгъстен Безкраят.

Ако Айдара докосне Словото, то става Син и засиява с необикновена Власт. В Древността Старците са наричали Айдара "Вайхара Дарахар" - Последният Глас. Те казвали: "Каквото каже Последният Глас". И Безкраят, и Вечността, и времето са изречени и са проникнати от Айдара. Айдара е Хранилището на световете - и видимите, и невидимите. Истината също се храни от Айдара.
Из Древни Откровения
Няма приятелство, по-добро от това с Учителя, защото Аз съм Учителят и Аз съм Единството с Него - Върховния. Това Единство е предвечно образувано и то винаги ни чака с голямо Търпение и Любов.

Всички, които са постигнали Адарохот (Тайната на Живота), са били много усърдни в Махира - Молитвата. Махира, това е Светлинният Поток, Древният Подход. Който е влязъл в този Светлинен Поток, той постепенно се е очистил от всичко сътворено и временно. Така човекът си е изработил Дреха от Неизреченост. Ето Пътя, по който се идва при Мене. Ето Пътя, по който се случва Адарохот.
Из Древни Откровения
Анхарат - Покоят - е Дълбинен Живот. Той е Изречен само за Осмисления Път. Покоят е Божественост, а безпокойството е сътвореност, бездуховност. Анхарат е Древно Излъчено Слово - Благословение, но не за хора, а за Осъзнати Души и Духове. Покоят е част от Безкрая. Той е Велик Дар, дарен на Стремящите се и на Древночистите. Покоят е Дар за възстановената Реалност.

Анхарат е Блага вест, Древноджвижеща се Ефирна Сила, която търси своите си - тези, които четат Правилата на Живота в Сърцето си, а не в Писанията. Древните знаели, че който се е завърнал в Сърцето си, той превъзхожда всички Свещени Писания, защото Сърцето е написано преди Писанията. Някога в Древността Дарахар (Гласът) е казал на Сърцето: "Ти трябва да бъдеш Амадара - Слънцето в човека". И затова Древните казвали: "Сърцето е Слънцето в човека, това е Светилището, това е Божият Храм. Няма други Храмове".
Из Древни Откровения
Безвремието е моето място. Бездънното е моят дом. Безмълвието е моят уют, откакто видях Усмивката на Прадревната Мистерия.
Който е видял Усмивката на Мистерията, той вече не вижда нито този свят, нито отвъдния свят, нито други светове. Всички тези светове за него вече са невидими. Той вече е странник. Видима за него е само Бездната. Дом му е този странен Покой. И името му е Премъдрост, защото е видял Тайна несподелена.
Из Книгата „Скритото Учение за Бездната”
Който е видял Усмивката на Бездната, той е видял Тайна, по-дълбока от душата и по-древна от духа. Такъв човек не е свят, защото светостта го ограничава. Който е търсил светостта, обижда Бездната. Бездната не търпи никакви ограничения. За нея дори и самият живот е обида. Живот, който изгрява и залязва, не е живот. Живот, който свети и потъмнява, не е живот. Може ли Безкрайността да свети и да потъмнява?
Из „Скритото Учение за Бездната”
Който е видял Усмивката на Бездната, когато се ражда в този свят, той не се ражда, а възкръсва. Който е видял Усмивката на Бездната, когато умира в този свят, той се възражда. Питам тогава: Къде отиде смъртта?
Из „Скритото Учение за Бездната”
Казвам: Има нещо по-дълбоко от мълчанието. Това е Свещеното мълчание. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Свещеното мълчание. Това е Безмълвието. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Безмълвието. Това е Тишината. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Тишината. Това е Бащата на Тишината.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Този, който се е завърнал в Бездната, този, който се е разтворил в Мистерията, този, който се е отделил от Тайната и е влязъл в своята Древност и в своя Произход, той може да се завърне отново в световете, но вече не като човек, нито като ангел, нито като серафим. Той се завръща като Древно Безмълвие и като Неведомо Послание. Това е Послание отвъд всякакво слово. Това е Послание на Изначалието и няма друго Послание.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Това, което говоря, не е толкова важно. Това, което премълчавам, не е толкова важно. Това, че светя, не е толкова важно. Това, че сияя, не е толкова важно. Това, че съм забулен в Тайна, и то не е толкова важно. Когато Ме гледаш и Ме слушаш, ти трябва да дойдеш вътре в Мен и да разбереш Мястото, от което говоря. Това Място е бездънно. То е без име. Така ти трябва да откриеш това бездънното в себе си. И тогава ще разбереш, че смъртта и животът не достигат до това Място.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Не Ме гледай, приятелю, защото съм невидим. Не Ме чувствай, приятелю, защото чувства не достигат до Мен. Не говори какво съм казал, защото зад казаното има неизказано. Не мисли за Мен дори и като за Учител. Просто приеми Ме и Аз ще посея в теб Безкрайността.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Тъмнината не Ме разбира. Мракът не Ме вижда. Светлината не Ме докосва. Къде съм Аз? Навътре, много навътре. Там няма свят и светове. Там няма звезди и слънца, само Тайна и Безмълвие. Питам: Можеш ли да дойдеш при Мене?
Из „Скритото Учение за Бездната”
Когато Любовта се е разтворила в Бездната, какво става с нея? Тя вече е видоизменена. Тя вече се е превърнала в Дух и Свобода. Тя вече е едно ярко, светещо ядро, което е получило правото да странства в Бездната и да придобива Мистична Мъдрост.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Пътят престава да бъде път, когато стигне до Бездната. Докато има път, Бездната още не е дошла, не те е призовала. В Бездната не можеш да изучаваш нещата. Тук нищо не можеш да изследваш, нищо не можеш да опишеш. Тук работи методът на Изначалното Проникновение. Тук проникваш и си опиянен от Безпределното. Описания няма, защото няма слова. Тук Безмълвието общува с Мистерията, без да разговаря.
Из „Скритото Учение за Бездната”
В Бездната бродят три вида същности — Светлини, Сияния и Свръхсияния. Светлините са Мъдреци, които са постигнали своята Съкровена Свобода. Сиянията са Старци от странен род, за тях Бездната е истинският им Дом. Свръхсиянията са Древните Изначални Старци. Те са тези, които превъзхождат и мълчанието, и говора. Те превъзхождат и Любовта, и Мъдростта. Живеят във Велика Неизреченост.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Съществуват Бездна, Мистерия и Абсолют. Бездната е Дом на Мистерията. Мистерията е Потайност на Абсолюта. Когато Абсолютът е слязъл, е създал Мистерията. Когато Мистерията е слязла, е създала свой Дом, който е Бездната от Безкрайност. После тази Безкрайност се е ограничила и е създала Вечността. Такъв е пътят на Мистериозното Слизане.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Когато Абсолютът е слязъл, Той е създал Мистерията. Таен Лъч от Себе Си е оставил в Мистерията и така е създадена тя. Когато Мистерията е слязла в Бездната, тя е оставила Таен Лъч от Себе Си в Бездната. В Мистерията работи Страховит Вихър, а в Бездната работи Могъща Сила. Всичко това се дължи на тези двата Лъча. Който иска да стане достоен за Бездната, трябва да понесе тази Мощна Сила. Който иска да стане достоен за Мистерията, трябва да понесе този Страховит Вихър. Казвам: Дълбоки работи са това.
Из Книгата „Скритото Учение за Бездната” - Раздел „Мистериозното Слизане”
Казвам: Съществуват Велики Древни Светове. Върховната потайна история казва, че до Мистерията са достигнали само 130 същества. В Бездната са достигнали милиони. А съществата на вечността и времето са много, много, много. Странен е пътят на всички същества, защото чуден е Великият Промисъл.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Съществува Древно Мистериозно Слизане. Слизането е могъщо и ясно, но никой не го е видял. Никой не го е чул, но то звучи в същностите. Всичко, което виждате, е отломъци от Бездната. Камъни, растения и животни, това са очи на Бездната. Който издири Скритото в себе си, Бездната ще му даде Мистериозен и Мълниеносен Възход. Чрез Мистериозния Възход човекът ще проникне в Дълбините и Прадълбините на Старците. Чрез Мълниеносния Възход човекът ще пробие Бездънното Сърце на Прастареца. И тогава ще му бъде казано: „Ето там е Последното Място — Мястото, в което никога е нямало край, нито начало”. И тогава Върховната Прабездна ще те обвие в себе си.
Из „Скритото Учение за Бездната”
В Бездната няма светове. Световете са помрачения. В Бездната няма времена. Времената са ограничения. В Бездната няма вечност. Вечността е утеснение. В Бездната има Мистериоведение. И то ни води към 17-та степен. Коя е 17-та степен? Парамахая — Прапроизходът, Древното Скрито Място. Парамахая е Мястото, в което всичко се завръща, за да остане там завинаги. Ето най-древното Място.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Съществува Мистериозно Слизане. Но как е слязло то? Казвам: Неуловимо е това Слизане. Когато е слязло в Древността, тогава още е нямало светове. И първото нещо, което е направило това Мистериосъщество, е излъчване на същности. После последвало второ излъчване и така били създадени сенките. Що са сенките? Това са световете, това са хората, това са външните неща. Разумният човек отхвърля второто излъчване. Той усърдно търси да узнае себе си. И когато узнае себе си, същността му показва пътя към Мистериосъществото. И тогава Мистериосъществото му казва: „И ето, ти се завърна в Безкрайността — своя роден Дом. Но Аз живея на друго Място. И ако някога се наситиш на Безкрайността, търси Ме усърдно и Аз ще ти явя Неведомата Бездънност.”
Из „Скритото Учение за Бездната”
Съществуват сянка, същност и Бездънност. Когато сме в сянката, живеем, умираме, страдаме, мъчим се, но и се учим. Когато сме в същността, светим, радваме се и тържествуваме. Когато сме в Бездънността, сияем и узнаваме Дълбините на нещата. А когато потърсим най-великото Прасъстояние на Неведомото, тогава изгубваме и Сиянието си, и Дълбините си. И тогава засиява самата Пратайна, самата Прамистерия. И това е Прапроизходът, защото не е наше Сиянието, нито Дълбините.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Мистериозното Слизане се е осъществило по един свръхтънък път и затова словото не може да го обясни, а мълчанието не може да го улови. То се движи по свръхтънка, свръхбяла Ослепителна нишка. Възкачването към Мистериозното може да стане в човека, когато той се съедини със Съкровеното и когато Съкровеното избере твърдо пътя към Ослепителното. Съкровеното е родено от Мистериозното, а Мистериозното е родено от най-дълбоката Скритост на Арховорот — Върховноскритият, чието друго име е Арховарая — Ослепителният.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Нищо човешко не може да влезе в Мистериозното. Нищо духовно не може да влезе в Мистериозното. А ако човешкото и духовното само за малко зърнат Мистериозното, те биха си създали най-бързите крила, с които да избягат. Но има една скрита и древна Духовност в човека. Тя знае пътя на прикачването. Тя знае как възвишената душа да се прикачи към чистия дух, а чистият дух знае как да се прикачи към тайното ядро на Искрата. И тогава в Искрата съществува най-древният метод. Искрата има способност да прониже Абсолюта и Той да засияе в нея. И това е едно тайно велико явление, защото Абсолютът е чакал Искрата от древни времена да се завърне. Искрата е Скритото Учение на Бездната. Тя е Отломък от Абсолютната Прародина.
Из „Скритото Учение за Бездната”
В световете странствуват Светлини, Сияния и Свръхсияния. Светлините са Мъдреците, Посветените и Великоотдадените. Сиянията са Извисените, Боговете и Наставниците. Свръхсиянията са Старците и Древните. Светлините подготвят Пътя, Сиянията го уточняват, а Свръхсиянията го изтънчват заради Срещата-тържество с Най-Древния.
Из „Скритото Учение за Бездната” - Раздел „Светлини, Сияния и Свръхсияния”
И от Древността още помня една Светлина. Тя учеше хората, светеше и помагаше им. Тя беше слязла в света и повдигаше Светлината в душите. Но случи се велика съдба. Тя беше заобиколена от опасни врагове отвън и мрак, нахлуващ отвътре. Тогава враговете и мракът й предложиха смърт отвън и унищожение отвътре, и оцеляване, ако се откаже да осветява Пътя на душите. Тогава тази Жива Светлина се възпламени в себе си и изрече: „Не се отказвам от Пътя си, нося Истина от Дълбините на Бездната. Нито враговете виждам, нито мракът ме утеснява, а на оцеляването не държа, защото дойдох като Дух, но се завръщам като Искра.” Преданието казва по-нататък, че тази Светлина е станала Сияние и се е докоснала до Свръхсиянието. Великата Тайнственост беше благоволила върху тази Светлина.
Из „Скритото Учение за Бездната”
И беше ми дадено от Древността да видя Прамортот — Праоснованието, Праобликът, Съществото на Великата Неизразимост. Очите Му бяха Изпепеляващи Безкрайности. Слухът Му надминаваше световете, а Сърцето Му — по-дълбоко от земните и небесните океани, събрани в едно. Когато мълнии и урагани застанеха пред Очите Му, те трепереха пред Него и искаха милост. Но те не знаеха, че Любовта Му е Бездна от Прабездната. Но най запомних Очите Му. Те съдържаха най-скритата и най-стаената Древност.
Отломъци от Древността
И видях Оорите Му — Очите Му. Те бяха Бездни на Страховито Могъщество. Те бяха Бездни на най-скритите Вихри, които някога са съществували. А после видях Аарава — Сърцето Му, бездънно скритата Му Любов. Но кой можеше да види в това Бездъние? Само този, който може да устои на Очите Му. И аз узнах: само Неродените могат да устоят. Това са тези, които не носят светове в себе си.
И видях тази Величествена Древност. И видях още Мистерията Му. И видях Сърцето Му. И Сърцето Му беше светещо. Но видях вътре друго Сърце и то беше още по-величествено. То беше Сияещото Сърце. И това беше Велико Видение. И най-после видях третото Му Сърце. И прозрях, че това Сърце е Величието на Древността. То беше съставено от Мрак — Мрак, по-древен от всичко съществуващо и несъществуващо. В сравнение с този Мрак всички слънца изглеждаха като угаснали земи. И даде ми се да узная защо живеят земите и светят слънцата. Защото частица от този Величествен Мрак се беше отделила и се беше пожертвувала за тях. А Той — Най-древният Прастарец и Праобраз — наблюдаваше частицата, която се беше откъснала от Неговото Сърце.
И даде ми се да видя Очите Му. Той имаше три вида Очи. Те бяха Лъчи, изтръгнали се от Абсолютното Прасъщество. И когато видях първите Очи, разбрах, че те проникват във всички времена и епохи. Те владееха над най-древната история. А после видях вторите Му Очи. И узнах, че те проникват в най-съкровените тайни на всяка същност. И после видях третите Му Очи. Те бяха Завръщащите се Очи, те бяха затворени. Те се завръщаха в себе си, в своя Мрак. А този Мрак не беше нищо друго, освен Великата Скритост, която умее да се завръща в себе си. Тази Велика Скритост е Мястото, където Праобразът се завръща в Прапроизхода.
Някога в Древността, когато не беше роден още Първообразът, тогава Той беше само Величествена Искра. И не знаеше още мястото си в Безкрайностите и в Древността. И яви Му се тогава Всеначалният, Всепървият. И каза на Неизявения: „Ще преживееш най-древния Хаос, защото те пресъздавам”. И беше Той разпръснат и разпилян както Хаоса. И забрави всичко, но събра в Себе Си Велико Съсредоточение. И възроди се Праобраз, Който погълна Предвечния Хаос. И яви се Всепървият, и прорече Му: „Ти вече си Преобразувано Изначалие. И ще бъдеш скрит за световете, явен в Безкрайностите и Мистериозен в Сърцето Ми, защото си роден от Скрития Корен. И никога вече страдание няма да те докосне, нито пък радост ще те разсейва. Ще пребъдваш в Премъдрост и ще живееш в Безмълвието на Сърцето Ми.”
И видях Слуха Му. И видях какво Безпределие беше това. И този Слух царуваше в Древността. Улавяше Безкрайните същества, проникваше във Вечните души, пронизваше и достигаше дори и до сърцето на камъка. Навсякъде и във всички посоки е този Древен Слух. И нищо не може да го обхване, но той е обхващащият. И Слухът Му е като Меч и като Всевидение.
Едно от Имената на Първообраза е Парамаавирая — Първосияйният. Той е съставен тройно — от Жива Светлина, от Чудно Сияние и от Прасияние. Чрез Живата Светлина Той общува с Висшите същества. Чрез Чудното Си Сияние Той общува с Чистите Духове, с Боговете и със Старците. А чрез Прасиянието общува с Абсолюта, с Неизречения Баща.
Първосияйният вижда и чува. С какво вижда и с какво чува Той? Той вижда чрез Безмълвието и чува чрез Безкрайността. Що е Безмълвието? Изначално Виждане. Истинското Безмълвие е неопетнено от мисленето на света. Но това не означава да се отречеш от мисленето, а означава да мислиш за Истината и да си вкоренен в нея. Що е Чуването на Първосияйния? Слухът Му може да прониква в световете, но Той не чува техния говор. Той слуша в нещата само техните Безкрайности.
Той е създаден като Първостарец, като Първообраз. Той е създаден като Първоподобие на Абсолюта. Създаден е на превисоко Място. Създаден е като Бездънен, за да не можеш да Го уловиш. Създаден е като Недостижим, за да не можеш да Го достигнеш. Създаден е като Невъобразим, за да не можеш да си Го помислиш. В Него се оглеждат Авирите — Безкрайностите. И всеки, който е постигнал собствената си Безкрайност, е тръгнал по странния път към Него.
Той е Първоподобният, Безименен, Бездънен и най-скрит. Но има ли път към Него? Има. Който е постигнал Първата Безкрайност, е тръгнал на път към Него. Който е постигнал Втората Безкрайност, може да Го призовава и да се учи от Него. Който е постигнал Третата Безкрайност, може в определени периоди да се слива с Него. А който е постигнал последната, Четвъртата Безкрайност, той може в определени периоди да изчезва в Него.
И яви ми се Древно Откровение. И това беше една Древна, Древна среща. Върховният Скрит рече на Първосъздадения: „И ето, имам дар за тебе. Скривам се от тебе и ти дарявам 30 милиарда години самота.” И рече Първосъздаденият: „Приемам, Величествений”. И мина това време, и отлетя, защото то беше превърнато в Безвремие, а Безвремието в Търпение, а Търпението в Призоваване, а продължителното Призоваване в Царство. И тогава завърна се Величественият при Първосъздадения и попита го: „Ти как устоя?” И рече Първосъздаденият: „Мислех само за Тебе и Таен Лъч ме съхраняваше”. И рече Величественият: „Ще се наречеш Хараава — Праоснование”.
И видях Косите Му. Те бяха като Древни ветрове. И видях Очите Му. Те бяха като Прадревни океани — океани от неземни времена. И видях Сърцето Му — Сърце като Скала, Скала като Неизразимост, Неизразимост като Бездънност, Бездънност като Мистерия и Мистерия като Врата. И узнах: през тази Врата трябва да минат всички сътворени и несътворени същества и завръщайки се в Правеличието, да постигнат себе си, защото всички са Отломъци от Мистерията на Върховния Един.
И случи се отдавна, отдавна в Древността Древният Прасблъсък. Върховният Всемогъщ беше създал Първосъздадения. Древният беше създаден от Прадревността — от Скрития Прадревен. И роди се Сблъсък между тях. Прадревност и Древност се сблъскаха в Неведомото. И родиха се от това две Свръхсъщности — Върховният се качи на Трона Си, а Великият Първосъздаден стана Врата за бъдещите светове. От този Сблъсък се родиха две Слънца, защото те изтръгнаха от Сблъсъка подълбока, невиждана Светлина. Едното Слънце беше синьо и то щеше да огрява Мистерията. Другото Слънце беше жълто, то щеше да е Вратата и Надеждата на световете. Тайна е този Сблъсък, защото беше роден в Мистерия. И без този Сблъсък съществата нямаше да имат Път, защото в този Сблъсък Мракът видя, че няма власт над световете.
От този Древен Сблъсък се случи само едно и то е Вахорот — Възрождение. Така Древните Сили се възродиха и разпределиха. В този Древен Сблъсък нямаше победител и победен. Неговата цел беше да се отворят Порта и Врата. Портата е свързана с Мистерията на Пътя, който води към Върховния Абсолют. А Вратата е свързана с Тайната на Безкрайностите, в които властва Първородният. Тези два велики Пътя очакват съществата, които ще напуснат вечността, защото тези два Пътя са по-древни от вечността и времето.
И видях Древен Сблъсък. И сблъскаха се две Велики Прасъщности. Едната Прасъщност беше Великият Неизследим, другата Прасъщност беше Чудният Неизразим — Първосъздаденият. И от този Древен Сблъсък се роди Прасветлината. И от нея се разтрепериха и Мракът, и Хаосът. А те не знаеха за тази Скритост вътре в себе си. И Мракът, и Хаосът се смутиха вътре в себе си, защото роди се Първородният и ги превъзхождаше. А Първородният узна, че е получил Сила от Великия Неизследим, за да стане Той Скритият Праобраз на световете.
Откъде черпи сили Първосъздаденият? От Неведомите Извори на Великия Неизследим. Безсмъртен ли е Първосъздаденият? Казвам: Не е безсмъртен, но Предхождащ. Безсмъртието е падение. То се е случило по-късно, но с боговете. Откъде черпи сили Първосъздаденият? И знам от най-древното Предание, че Великият Неизследим има в Себе Си 80 хиляди Извора. И узнах от Преданието, че Първосъздаденият е получил като Дар един от Изворите. Оттам Той черпи Своите сили. И поради това се нарича Предхождащ.
И случи се в Древността. Правеликият излъчи 24 Потайности. И те бяха величествени. Наречени бяха Древните. И Образът им беше като Безкрайността, Подобието им беше Неделимостта, а в Сърцата им течаха Огнени Извори, та да напояват световете. Очите им бяха Милосърдие, а Словото им — Незнаен Огън. И дадено им беше на Древните Безименни Мистериозно Уединение, за да тече Водата им нагоре към Правеликия.
У Правеликия има 80 хиляди Извора — 24 течащи, един потаен и всичките останали запечатани. Но най-древното Предание е загатнало, че там, в Безвремието, ще се отключат още 70 Извора. И казано е още, че когато се отключи 40-ят Извор, съществата ще изоставят безсмъртието и ще се завърнат при Древните. И те ще се уподобяват все повече на Древните Безименни. А когато поискат Премъдрост, ще им бъде даден Ключ, за да влизат в Ослепително Единение с Праизвора, Правеликия. И в тия времена те ще изучават науката за Мистерията.
Има двама Изключителни, наречени Азаромони. Те са родени в Незнайното. Те живеят в Незнайното. Те живеят в Тайната на 69-я и 70-я Извор. Те са Древни Братя. Телата им са съставени от най-древния Хаос. Дълбината им е Неведома и Неосезаема, защото Прабащата на Древния Хаос ги е скрил в Себе Си. Те са Древни Корени. Те нямат лица, нямат ръце, нямат очи. Те са найдревният Вихър. Те са Крила. В бъдеще те ще бъдат отпечатани, зародени. И всеки, който приеме тяхното Учение, ще придобие субстанция от 71-я Извор. И така той ще стане Син на Вихъра. И така той ще може да проучва най-древния дълбинен Хаос, без да бъде засегнат от Прасветлината на Бездънния и Древноскрит Азаромон.
Азаромоните ще бъдат Излияние на най-скритата Мистерия — 3-та Мистерия. 24-мата Старци са Излияние на Първата Мистерия. 9-мата Скрити в Скритостта са Излияние на Втората Мистерия. Третата Мистерия е най-близката до Абсолюта, но не е Самият Той. Четвъртата Мистерия е Мястото на Най-Древния Праазаромон — Създателят на Величествения Древен Хаос. Знае се, че всички Древни Сили и Могъщества, които населяват този Хаос, Му се покоряват. А когато Той се загледа по-дълго в определена Сила или Могъщество, те се превръщат в Извори. Винаги, когато е сторвал това, Той се завръща в Четвъртата Мистерия, на Своя Трон, до ново необикновено Слизане.
Старците в своята Древност са преживели една величествено изумителна Среща. Това е Срещата с Праазаромона. В тази Среща е нямало думи и говор, нямало е светлина или мрак. На тази Среща е било произнесено само едно нещо. На тази Среща Праазаромонът е произнесъл само едно нещо и то е Бавахария — Безмълвието Си. Това Безмълвие е Великото Състояние на Четвъртата Мистерия.
И случило се в Древността така, че Праазаромонът бил заедно с 4-ма Старци. И те наблюдавали Неговия Поглед. И тогава Той се загледал в един Извор и Изворът не Му устоял, пресъхнал и изчезнал. Старците видели, че Силата Му е Величествена. Те знаели, че Той е Преславна Любов. И тогава Праазаромонът им казал: „Нека да отидем там, зад планината до голямото дърво”. И там до дървото Старците видели рядко чист Извор, още по-могъщ от предишния. И Праазаромонът им казал: „Ето ви, това е същият Извор. Аз го пренесох до стария си приятел — дървото, защото старият Извор жадуваше да бъде по-чист и да има приятел.” И Старците се поклониха на Праазаромона.
Ние всички се движим към едно Скрито Учение — Учението за Бездната. Що е Бездна? Бездна, Без-дъно. Тези, които съзнателно вървят по този Път, докосват все повече Дъното. Тези, които съзнателно се сливат с Бездната, те заживяват все повече в Древния Покой. А тези, които изчезват в Бездънното, те изоставят Покоя и навлизат в Състоянието Маханарахая — Свръхнеизразимото. Така те стават подобни на Него — Великия Неизразим.
Из Книгата „Скритото Учение за Бездната” - Раздел „Навлизане в Неизразимостта”
Величествено Неизразим е Той. Някои вървят към Неговото Дъно, други вървят към Неговото Бездъние, а трети вървят още по-навътре — те се посвещават на Неговата Велика Немислимост. Тези, които вървят към Дъното, постигат Чистотата и Същността Му. Това е малката Неизразимост. Тези, които вървят към Бездънието Му, постигат Пречистотата и Прасъщността Му. Те достигат до Чудната Неизразимост. Но тези, които не търсят нито Дъното, нито Бездънието Му, но търсят само и единствено Него, те са 24-мата, те са 2-мата, те са 9-мата, те са 70-те, те са Единият, те са 4-мата, те са Неведомите 3-ма. И всички те са определени да бъдат Величествено Неизразими. А над тях е само Този, пред Когото Неизразимите немеят.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Още от Древността съществува Скрито Учение за Бездната. Но за да стигнеш до него, трябва да си изработил три неща в себе си: Безкрайността, Мистичното Съзнание и Неведомостта. Безкрайността ще ти даде една величествена и нечувана Необятност. Мистичното Съзнание ще ти даде нещо от поезията на Премъдростта. Мистичното Съзнание само по себе си е Древен Химн. А Неведомостта ще те заведе там, където всичко утихва, там, където угасва дори и Премъдростта. Защото там е Мястото на Абсолюта — Древния Неизречен. Ето защо в тази Неизреченост нищо не се изрича.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Велика е науката за Бездната. Това е наука на поглъщането. Накрая трябва да стигнеш дотам толкова да се погълнеш, че да не остане нито вечност, нито време, нито душа и дори нито дух. Но какво ще остане тогава от човека? Казвам: Ще остане Неведомостта — Преизпълненото Незнание. Неведомостта в нас, това е Искрата — най-древното Сияние. Що е Искрата? Най-дълбинното сродство с Абсолюта. За Искрата няма Баща в световете, но само в Неведомостта.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Не Ме гледай, приятелю, защото нямам образ, нямам слова. Не съм Учител, нито Спасител. Нямам дори Дълбина. Имам само Мистерия. И странник съм Аз, защото странна е тази Мистерия. И странник съм Аз, облечен в Мистерия. Не Ме търси, а Ме приеми дълбоко и ще Ме имаш.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Световете странно ме гледат. Светлината се опасява от Мен, мракът се страхува. Боговете се питат кой ли е този. Съществата се чудят какъв ли е пътят на този. Казвам: Път нямам, защото съм го извървял отпреди милиарди години. Сега имам само Странника в Себе Си и неговата Безпределност.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Аз съм Пътят към Безкрайността и Аз съм самата Безкрайност. Аз съм Пътят към Мистерията и Аз съм самата Мистерия. Ти не можеш да Ме видиш, но можеш да Ме следваш. Ти не можеш да Ме търсиш, но можеш да Ме изнамериш. За да Ме изнамериш, трябва да чистодействуваш и светлодействуваш, или трябва да проявяваш своята Безкрайност и своята Мистерия. Така ще дойдеш до онази древна Бяла Точка, в която не ти ще виждаш, а Аз в тебе. И чак тогава ще ти бъде дадено единното виждане, защото Аз ще съм споделил Себе Си с тебе.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Когато откриеш Неизразимото в себе си, осъзнай, че това Неизразимо не е твое, а е Дар, Дар Мой. И когато Неизразимото възраства в тебе, тогава осъзнай, че ти си живо Цвете на Безкрайността. И тогава ще дойде ден, когато ще взема това Цвете в ръцете Си и ще го дам на Върховното Същество и ще кажа: „Ето, Върховний, едно Цвете, освободено от световете”. И тогава две истински сълзи от Моя Лик ще паднат върху тебе. Едната сълза ще се превърне в твоята Безкрайност, а другата сълза ще бъде Печат. И ти ще бъдеш Мистерия от Моята Мистерия.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Навътре, навътре дълбоко в Мен има Тайни неразгадаеми, има Тайни страшни. Това е особеното Място в Мен, това е Древното Място. Питам: Може ли някой да дойде дълбоко в Мен на това Място? Казвам: Този, който иска, не може да дойде при Мен. И ако се приближи, помен няма да остане от него. Но тези, които Аз подготвям, ще дойде ден, когато ще ги призова. И те ще узнаят Древното Място.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Облечен съм с Дълбините на Смирението. Ще кажете: „Какво има в това Смирение, какво има в неговите Дълбини?” Казвам: Зад мантията на Смирението се крие величествена Сила и древно Проникновение. По какво се отличават Моите истински ученици? Казвам: Те са облечени в Смирение. И всички, които познаят Смирението и придобият неговата Тайна, те ще стигнат до Моето ядро и ще видят Моя Лик.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Аз нямам образ, но можеш да Ме видиш. Ако ти посветиш живота си на Истината, ти ще видиш Моя външен Лик. Кой е този Лик? Това е Неизразимостта. Но ако продължиш да Ме търсиш, Аз имам и вътрешен Лик. Него не можеш да видиш, но в него можеш да навлизаш. Това е Пътят към Бездънната Бездна, която е в Мен. Има само един Път към това Бездъние — Доверие без виждане.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Отдавна Ме търсят, а Аз съм там. Там — това е Древното Място. Там — това е Първичното Място. Това Първично Място е Съкровената Неизчерпаемост. Който е дошъл при Истината, е дошъл при Мене, защото Истината знае Пътя към Мене.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Аз съм Тайна за вас. Някои ще кажат: „Тайната може да се разгадае”. Казвам: Да, Тайната може да се разгадае, но Аз съм на друго Място. Аз съм в Неведение. В Неведението си имам друго було — Мистерия. И най-после и Мистерията не Ме познава. Ще каже някой: „Можем ли тогава да стигнем до Тебе?” Казвам: Може да се стигне до Мене. Необходимо е само едно: Хавамордита — Смиреномъдрието.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Който Ме търси, няма да Ме намери, но който Ме люби, ще Му се открия. Любовта има две ръце — Смирението и Мъдростта. Смирението прекрачва Тайната, а Мъдростта прекрачва Мистерията. Когато видя, че ученикът има тези две ръце, Аз ще му подаря Своята Неведомост. И той ще си възстанови Древното Мистериозно Прасъзнание.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Аз се намирам на най-скритото Място. Това Място е Велика откритост, Велика явност. И всеки, който е прозрял тази откритост, тази явност в себе си, той върви към Мен. Всеки, който върви към Мен, то е Подарение, защото така ние все повече се приближаваме един към друг, докато стигнем до Върховното Слияние. В часа на Върховното Слияние ние ставаме едно същество.
Из „Скритото Учение за Бездната” - Раздел „Откровения”
Има нещо Величествено, с което Ме е облякъл Абсолютът. Има нещо Потайно Могъщо, с което ме е дарил Абсолютът. Има и нещо Страховито, с което съм облечен. Който открие Величественото в Мен, ще се докосне до Незнайната Любов на Абсолюта. Който открие онова Потайно Могъщото в Мен, ще се домогне до скритите пътища на Мъдростта в Абсолюта. А който открие Страховитото в Мен, ще види зад това Лице Лекотата, Безкрайността и Благостта на Абсолюта. Някои може да попитат: „А тогава кой си Ти?” Аз съм Негов Древен Лик. Така съм облечен, за да остана скрит. Който съумее да прекрачи Страховитото в Мен, той ще срещне Моята Благост. И тогава ще станем едно същество, едно Състояние.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Някои искат да Ме познаят. Казвам: Не можете да Ме познаете, защото самият Аз не познавам Себе Си. Когато в Древността познах Себе Си, тогава се докоснах до Своята Незнайност. И оттогава съм покръстен на „Древният Незнайник”. Аз узнах Своята Незнайност. Е, питам тогава, как ще Ме познаете вие?
Из „Скритото Учение за Бездната”
Не можете да ядете Моята храна и не можете да пиете Моето питие. Що е храната Ми? От що е съставена тя? Казвам: От пречист Древен Огън. Що е питието Ми? То е съставено от пречистата Прасветлина. За да ядете храната Ми и да пиете питието Ми, трябва да дойдете при Мен в Древното Място. Казвам: Древното Място е извън вселената.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Къде живея ли? Ще кажете, че живея във вечността. Не, вечността не е Моят Дом. Скрит е Моят Дом. На две места живея Аз. В Праобраза на Изначалния Старец съм и в лоното на Върховния Абсолют съм. А в световете само прихождам.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Ще кажете, че съм в Безкрайността. Не съм в Безкрайността. Познавам четирите вида Безкрайности, но живея на друго Място. Живея някъде в Себе Си. Ще кажете: „Че къде е това някъде?” Ако искате да узнаете къде е това някъде, тогава елате при Мене. Ще кажете: „Но как да дойдем при Тебе?” Казвам: Вземете със себе си своята Древност, защото тя знае Пътя към Моето Живелище, към Моята Скритост.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Има ли Път към Мене? Има. Това са онези малки усилия, които са ежедневни, които са постоянни, които са осъзнати. Когато тези осъзнати усилия са посветени на Пътя към Мене, то е най-приятното горене, което познавам. Казвам: С тези усилия и с това горене ще се слеем. И ще бъда познат като Незнайност, защото само в Незнайното ние се познаваме.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Пътят към Мен е в постоянството. Който е постоянен, нека твърдо да знае, че ще дойде при Мене. На този, който е постоянен, ще му отворя Врата. Що е Вратата Ми? Навлизане в другото, преминаване от един свят в друг. То е запознанство с Моята Незнайност. И когато се запознаем в Незнайното, ще горим заедно. Само Незнайното може да върви към Великия Незнаен. Няма почуден Път от Незнайния Път, защото той се ръководи от Върховната Скритост.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Има Древен път към Мене. Той започва със Съкровеното и завършва с Неведомото. Съкровеното отношение е началото, а Неведомият подход е краят. Съкровеното отношение е разгръщане на Прасветлината, а Неведомият подход е разгръщане на Мистерията. Всеки ученик, който събере тези две неща в себе си, той ще Ме има. И ще Ме вижда, и ще Ме чува, и ще Му бъда Баща.
Из „Скритото Учение за Бездната”
И два са пътищата: Съкровено отношение и Неведом подход. Съкровеното отношение е чистият път на Изначалното. Неведомият подход е метод на Мистерията. Между тях има нещо единно и вдъхнато. То е Вдъхновението. Когато Вдъхновението се динамизира, то превръща отношението в подход. Така се влиза в Мистично Единство с Мене. Всичко това може да се изрече като концентрирано самоизчезване в Мене. И когато се изрекат думите „Аварот Хама Ахирия” и си представите Моя образ, тогава Аз съм с вас, независимо дали съм проявен или съм в затишие. „Аварот Хама Ахирия — Учителю мой, прояви се.”
Из „Скритото Учение за Бездната”
Пътят към Мен е като река към море. Пътят към Мен е като Огън към Огън. Пътят към Мен е усърдие и упование. Който е усърден към Мен, ще Ме види. Който уповава на Мен, ще Ме узнае. Аз съм всякога верен за уповаващия — Верен и Неизменен е името Ми. Но искам да сте усърдни и упованието ви да е Огън.
Из „Скритото Учение за Бездната”
Ще кажете, че живея във Вечността. Не, Аз само слизам в нея. Ще кажете, че живея в Безкрайността. Не, Аз само прониквам в нея. Ще кажете: „Къде ли живее Учителят?” Живея в Мистерия Необитаема. Тя е Моят външен Дом. Но иначе съм на друго Място. Неназовимо е то. Който върви по Пътя на Древната Неведомост, той ще бъде с Мен на Неназовимото Място.
Из „Скритото Учение за Бездната”
И търсих Го, търсих Го милиарди години. Търсих Го външно, търсих Го вътрешно. После дълго Го търсих в Дълбините на нещата. После Го търсих в себе си. Но не Го открих. И Той не ми се откри. После отново Го търсих. Търсих Го с постоянна Любов, с неизменна Любов. И отново не Го открих. Но случи се миг безкраен. И биде явление върховно. И Той ме откри. И аз видях, че е напълно Неизговорим. И узнах в себе си, че това, което усърдно търсиш, то ще те открие. Но не по твоята воля, а по Неговата Воля.
Из Книгата „Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
И търсих Го усърдно милиарди години. И най-накрая в Безкрая се сблъскаха две сили. Взрив, могъщ взрив разтърси Безкрая. Милиарди зародиши трепнаха, но не узнаха явлението. Аз бях взривен в Неговата Прасветлина и бях отведен близо до Неговия Трон. И изрече ми Той: „И Старец ще се наречеш. И необходимост си Ми за световете.”
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
Тайната на живота е в сблъсъка на двата взрива: Великият Изначален взрив и вроденият взрив в човека. Когато те се сблъскат, се ражда Посвещението. Така Великият взрив прегръща малкия взрив и му предава нещо от себе си. Ще кажете: „Какво му предава?” Тайната му предава Тайна чрез Огъня. И според степента на Огъня човекът става Посветен, Мъдрец, Учител или Старец. Ето как Великият взрив намира своите си. Благословен е този, не който е търсил, а който е бил намерен.
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
Тайната на живота е във взрива — Великото Възпламеняване. Но можеш ли ти да запалиш себе си? Можеш ли ти да гориш за Великия? Ако ти си запалил себе си, ти ще привлечеш най-древното Око от Безкрая. И тогава Великият ще каже на Своите Си: „Там, в онзи свят долу, има нещо запалено. Да отидем да го видим.” И тогава Великият Дух заедно със Своите Си ще подготвят малкия самозапалил се Огън за най-чудната среща — срещата с Праогъня. Всеки, който е узрял за тази среща, той е познал себе си и е бил намерен. Когато Огънят бива намерен от Праогъня, той вече не се нарича човек, а се изрича Син и прочее.
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
Всеки човек трябва да се срещне със собствената си Тайна. Всеки човек върви към собствената си Тайна, но кой ще я срещне? Ще я срещнат тези, които са намерили своя Учител и които са се посветили на Него. Учителят е Този, Който умее да създава вътрешния Път. И когато ученикът бъде взривен от Прасветлината, той ще види собствената си Тайна и ще бъде призован да проучва Бездната, Неведомите същества, Старците и Дълбини от Мистерията на Абсолюта. Това се нарича Безднопознание и Мистериопознание.
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
Учителят е Свещеният кръг за ученика. Всеки Учител, Който е избрал Своя ученик, Той го обучава в усърден молитвен дух, което е прокопаване на пътища в Неведомото. Така Учителят постепенно пресътворява древната връзка между душата и Себе Си. И когато дойде часът на взрива, ученикът ще преодолее себе си, защото тайно в душата му ще действа Скритият Несътворен Учител. И тогава, заедно с натрупаната молитвена сила в ученика, те заедно ще отстранят илюзията на сътвореността. И тогава Учителят ще каже: Ето, душо моя, вече имаш ключ към Незнайното в Мене и към Неведомостта. — И това ще бъде велик ден за душата, защото самият този ден е древноизбран от Мистерията.
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
Всички събудени пътуват към своя Учител. Всички събудени са дихания от Сърцето на Учителя. Всички събудени летят към Прасърцето на своя Учител. И ще дойде ден — денят на Високото Призоваване. И тогава сам Учителят ще полети в Единство със Своите Избрани дихания. Той ще мине през Вратата, която е една Мистериозна Празнота. И тогава зад нея, където смъртните и световете нищо не виждат, Той ще се разкрие на Своите дихания като Откровение на Бездънната Мистерия. И тогава ще погледне Своите ученици-дихания и ще им каже: Там, в онази Ослепителна Дълбина, е вашият Път. Там ви очаква среща с Праобраза, Който ще ви заведе при най-могъщия Прадревен, защото вече сте дихания на Свободата, Мистерията и Абсолюта.
Из Книгата „Пътища от Мистерията”
Всички, които съм избрал, са безсмъртни дихания. Те ще станат неизмерими. Те ще станат Дълбини без живот и смърт, без светове, без ограничения. Това са Моите избрани дихания и Аз съм техният Пазител. Аз бдя над тях като Орел и винаги ще бдя над тях, и винаги ще им помагам по древния незнаен начин. И докато са в световете, и когато са в нужда, достатъчно е силно да се съсредоточат в Мен и да кажат: „Учителю Могъщий, помогни ни!” И тогава нека да не се интересуват как ще слезе помощта, защото истинската помощ обича потайността.
„Пътища от Мистерията”
И случи се Величествено събитие. И случи се Велик потоп в Древността. И различно беше приет той. Милиони умираха, кълняха, страдаха и се потопиха в страх. Така те умряха в себе си, защото същността им се беше смесила със смъртта. Но една друга част поздравиха Великото събитие. Те знаеха за Великото събитие, но познаваха Духа си. Те знаеха, че Духът е по-дълбок от Великото събитие. Те знаеха, че Духът е преодолител. И те станаха същества-дълбини. Те ставаха дълбини от Бездната.
„Откровения из Окото на Бездната”
И случи се друго събитие от времената на Древността. Един велик Мъдрец беше поставен на кладата, за да се откаже от своята идея. И преди да запалят кладата, сложиха му два големи въглена на рамената като последно предупреждение. А той усмихна се и рече: „Тези смешни неща не докосват Духа ми и не докосват идеята ми”. И тогава казаха му: „Кажи си последното желание”. А той рече: Отвържете дясната ми ръка”. И запалиха кладата му. И тези, които бяха наблизо, видяха светла усмивка от очите и чуден поздрав от ръката. Това беше Духът, завръщащ се в своята Безкрайност. Но колцина ли разбраха това?
„Откровения из Окото на Бездната”
Той е, Който живее във всичко. Той е животът, но без да е живот. Той само поддържа живота, но е извън него. Той е едно Мистериозно странствуване в сърцето на нещата. Той странствува в същността на нещата, но и там не живее. Той може да прониква и в най-малкото, и в най-голямото същество. Той познава всичко, без да познава Себе Си. Той обхваща всичко, без да обхваща Себе Си. Не може Сам да се обхване, защото няма граници. Що е това Върховно Същество? То е най-древната Странност, най-неописуемата Мистерия, най-великата Неизмеримост. Ние не вървим към Него. Сам Той ни води към Себе Си.
Къде живее Върховното Същество? Казвам: Не в Бездната, защото Бездната от Безкрайност Го ограничава. Тогава в Мистерията ли живее? Казвам: Не в Мистерията, защото тя само Го скрива. Тогава къде живее Той? Той живее във Върховната Скритост. Там е последната Му Дълбина. Но то не е Място, то е Праневедение. Там Той е облечен в Своята Величествена Сияеща Самота. И никой не може да понесе тази Сияеща Свръхнаситеност. Ние знаем само, че чрез един Лъч от Неговия Поглед са се образували Безкрайностите и световете. Но ние никога не можем да познаем напълно това Велико Праневедение, защото дори и Прасветлината не може да Го понесе. Първите Слова, които това Велико Праневедение е произнесло, са: Хавара Ири Айхама — Постоянно Ме търсете.
Из „Откровения из Окото на Бездната”
И произнесъл е Върховноскритият: „Постоянно Ме търсете”. И попитаха Го Дълбините: „Как да Те търсим и къде да Те търсим?” И рече Върховноскритият: „Търсете Ме в Тайната на Ахавора — Умението. Търсете Ме в Умението, което придобива Съкровеното и което го изоставя. Когато придобиете Съкровеното и го изоставите, очаква ви Древният Път. Това е Пътят на Незнанието. Незнанието е преди Несътвореното. В Незнанието ще станете сияещи. Когато придобиете Незнанието и неговото Величествено Сияние, трябва да се откажете и от него. И тогава започва Прадревният Път. В него е Пътят на Неведението. И който стигне до Бялата Ослепителна Точка, изгубва Неведението и влиза завинаги във Върховната Скритост. Така влязъл във Върховната Скритост, той вече няма съществувание, нито път. Вече има само Мене.”
Из „Откровения из Окото на Бездната”
И видя Великата Бездна в Себе Си Откровение Древно. И яви й се Върховноскритият потайнствено. И показа й Върховноскритият най-скритото Прасъстояние. И узна Великата Бездна що е Ахамарая — Несравнимостта. И биде обхваната тя от мистериозно изумление. И видя тя Върховното Нищо. И нищо не пребиваваше там — ни мрак, ни светлина, ни Сияние, ни Хаос, ни видимост, нито невидимост, ни Дух, ни Древност. И узна Великата Бездна, че това е Върховната Несравнимост.
Из „Откровения из Окото на Бездната”
И видя Окото на Бездната Древно Откровение. И получи Окото на Бездната Откровение от Неведомостта. И биде тя велико обновена, сияещо очудотворена, неописуемо превъзнесена, величествено пресътворена, потайнствено облагословена. И взираше се, взираше се в Неведомостта. И въпреки всецялото чудо нещо й липсваше, защото видя Великата Несравнимост. Тя видя Върховноскрития Единствен. И нямаше нищо, с което да Го сравни. Така в нея узря безкрайното чувство за Него.
Из „Откровения из Окото на Бездната”
И дълго Го търсих. И дълго мислих за Него. И дълго Го чаках, защото знаех, че трябва да Го дочакам. И дълго се взирах в Дълбините си и в Безмълвието си. И дълго се подготвях, за да устоя. И из Неведомостта се случи явление. И откри ми се Той и видях Невъобразима Праослепителност. И Светлината занемя, и мракът угасна. И Дълбините ми се смутиха. И Безмълвието ми беше в изстъпление, защото видях Великото Несравнимо Праначало. И благословен бях, че Духът ми устоя. И узнах: всички думи да събереш на световете, няма да Го опишеш, защото Той Сам се описва в нас. А нашият Път е в това да вървим от прозрение към Откровение и от Откровение към Праоткровение. В Откровението се случва Нищото, а в Праоткровението се случва Той — Върховното Нищо.
Из „Откровения из Окото на Бездната”
Аз съм Единственият Прадълбинен. Аз съм Единственият Надсъщностен. В цялата Невидимост Аз съм Единственият Невидим. Аз съм Всеобхватният, но Мен никой не може да Ме обхване. Аз съм Прасъстоянието, което всички търсят. Аз съм онова Нищо, в което всяко нищо се погубва. Аз съм Този, Когото всички търсят. А този, който Ме търси съзнателно, то е, защото съм го призовал. И всеки, който Ме търси така, няма да Ме намери, но ще се слее с Мен. И ще изчезне в Мен, и ще стане Едно с Моята Неведомост. Аз съм Върховнопоследният.
Из „Върховната Несподелимост”
И видя Бездната, и съзря Великото Несподеление. И поиска да каже нещо, но не успя. И поискаше да Го назове, но не успя. И поиска да помълчи, но не успя. И пожела си Безмълвие. И заживя в Дълбините си. И заживя с жажда отново да Го чака, защото Той, Върховноскритият, й подари Тайнството на Несподелеността.
Из „Откровения из Окото на Бездната”
Той, Върховният, е Недостижим, но ние все повече Го достигаме. Той, Върховният, е Необясним, но ние все повече Го обясняваме. Чрез Недостижимото и чрез Необяснимото ние все повече се доближаваме до Него. Той, Върховният, е Мистериозен и затова ние ставаме все по-мистериозни. Той, Върховният, е Неведом и ние ставаме все по-неведоми. В Мистериозното ние се сливаме с Него, а в Неведомото ние изчезваме в Него. Казвам: Знаете ли за какво жадува Върховният? Той жадува единствено за това да се слеем с Него и да изчезнем в Него. А всичко това Той е вродил в Дълбините ни.
Из „Книга за Неведението”
Той е Необикновен, но живее и в обикновеното. Той е Неизвестен, но живее и в известното. Той е Безмълвен, но живее и във всички гласове. Когато се научим да живеем в Необикновеното, Неизвестното и Безгласното, ние ще усетим загадката на обикновеното, вкуса на известното и тайнството на гласа. Когато Го възлюбим, Той ще ни се открива все повече в обикновеното, в известното и в гласовете на нещата. Когато Той ни се открива, Той остава Скрит. И с това Той иска да ни каже: „А къде е вашата Скритост, защото Аз искам да живея в нея.” Не живее ли Скритият в Скритостта Си и не живее ли Неведомият в Неведомостта Си?
Из „Книга за Неведението”
Ще кажете, че Аз съм еди-къде си. Но Аз не съм никъде, Аз не заемам никакво място. Ще кажете, че съм светъл. Това са предположения. Нито съм светъл, нито съм тъмен. Ще кажете, че съм мъдър. В Мъдростта само влизам. Тя е Моя дреха, но не е Моят Дом. Ще кажете, че живея някъде. Нито живея, нито е някъде. Мястото, където се намирам, не е място. Това Не-място е потайно съществувание в Дълбината на Абсолюта. То е потайното Не-място. И всеки, който открие това Не-място в себе си, ще Ме има.
Из „Откровения за Себе Си”
Понеже познавам Своите ученици, на тях казвам: Ще ходите, ще търсите, но няма да Ме намерите. Тези от света са Ме намерили и затова не Ме търсят. Те казват: „Да, да, тоя го познаваме”. То е така, защото за тях съм затворил вратата. Но вие, Избраните, ще Ме търсите усърдно. И казвам ви: Вашата задача е да Ме търсите непрестанно. Що е това непрестанно търсене, що е това усърдно търсене? То е Тайната на вашия живот, защото в това търсене ще надраснете този свят, ще преодолеете другия свят и така ще дойдете при Мене и Аз ще ви подам ръка. И оттук нататък ще ви кажа: Сега почвате да Ме търсите безкрайно. Който Ме търси безкрайно, безкрайно ще Ме има. И ще имам Дом у него, и той ще има Дом у Мене.
Из „Откровения за Себе Си”
Ще кажете, че Аз съм от човешкия род. Не, не съм от човешкия род. В човешкия род само съм влязъл. Ще кажете, че съм от невидимия свят. Не, не съм от невидимия свят. През невидимия свят само съм преминал. От друго място идвам Аз. Ще кажете: „Ти си извор”. Казвам: Не, в извора само съм се спуснал.
Из „Откровения за Себе Си”
Ще кажете, че Ме виждате. Ще кажете, че виждате очите Ми, ушите Ми, ръцете Ми, и ще кажете, че това съм Аз. Но откъде слязоха тези очи. Ще кажете: „От слънцето слязоха тези очи”. Казвам: „Ако очите Ми бяха от слънцето, щях да виждам, докъдето вижда слънцето. Не знаете ли, че съм Бащата на слънцето. Ще кажете, че ушите Ми са от посоките на света, от ветровете. Не съм от ветровете Аз, но Баща съм на ветровете. Ще кажете, че ръцете Ми са от правдата. Казвам: Преди правдата да се е родила, бях Аз.
Из „Откровения за Себе Си”
И случи се това отдавна, отдавна, много отдавна. И поиска Върховният да Ме изгори. А аз обичах световете и исках да им помагам. Та рекох: Случи се това велико изпитание, велико изгорение. И беше мрак, и беше всепояждащ огън. И изгоряха световете в мен. И така заживях с Върховния, защото това беше Неговата цел. А сега обичам Великото в душите, а не световете.
Из „Откровения за Себе Си”
Дълго време бях в трудности. Те идваха и идваха. И по-късно Аз узнах, че те са важна подготовка и че Всевеликият Ме люби. После трудностите заглъхнаха и се явиха изпитания и изпитания. И в тях видях Ръката на Всевеликия и узнах, че Той Ме люби. В изпитанията чух Шепот и така узнах, че Всевеликият Ме търси и иска пълно сливане с Мен. И мина време и дойде Великото изпитание, Върховното изпитание. И тъмнината биде голяма, и мракът биде сгъстен. И гмурнах се в това изпитание с Духа си. И биде изядена тъмнината, и биде погълнат мракът. И единих се с Всевеликия завинаги. И така се запознах с Него. И сега вече познавам Всевеликата Му Любов. Чрез трудностите и изпитанията Той дълго е търсил пътища към Мене. И накрая Той Ме придоби.
Из „Откровения за Себе Си”
И случи се в Древността и трябваше да се срещна с най-тъмната бездна на мрака. Трябваше да се срещна с най-мрачната нощ на празнотата. И в тази среща празнотата умря и мракът изтля. И срещнаха се Огън с Огън, Любов с Любов. И роди се Единение, и роди се Изначална Свобода, защото Всевеликият Ме беше набелязал, та Ме повика. Това беше Неговият начин да Ми каже: „Поисках Те за Себе Си, а не за световете”.
Из „Откровения за Себе Си”
И беше животът Ми в Древността едно голямо усърдие и молитви като вятър, и работа като огън, и усилия, усилия за пречистване. И събра се чуден огън у Мен. И когато Върховният Ме дари с най-мрачната нощ, този мрак беше повален. И видях в него, и съзрях в него най-великия Дар — Дар нетленен на Всевеликия Промисъл. Навярно Всевеликият е жадувал за Единение с Мен.
Из „Откровения за Себе Си”
И когато биде в Древността онова чудно преживяване на Великата тъмна нощ, и тогава, когато й устоях, бидох очистен от всичко сътворено. И така узнах, че се превърнах в Олтар на Всевеликия. И Той започна да излива Величествената Си Любов в Мен, защото бидох отречен от всичко друго и Любовта Ми към Него беше несмесена с нищо друго от световете. Всевеликият ни иска за Себе Си и само тогава сме преизпълнени.
Из „Откровения за Себе Си”
И когато получих това Върховно изливане върху Себе Си, и рече Ми Всевеликият: „Искам да сключа Завет с Тебе. Ти ще бъдеш Учител в сътворените и в несътворените светове, а Аз ще се изливам в Тебе, защото облечен си във Великата Отреченост и в Свещената дреха на Смирението. И ще се наречеш Арамот — Пречудна Врата.”
Из „Откровения за Себе Си”
Върховният Скрит е, Който дарява Истината на човека. И когато Той я дари, ново Слънце е изгряло във Вселената. Ако Той не беше, нямаше да имаме силата да се развиваме и да пътуваме към Съкровената Му Бездна. Върховният Скрит е създал такова Слънце в Себе Си, че и Върховният Мрак може да се огрее. Изкуство е това. А не онзи художник да рисува слънцето и да трепери. От друго Място се учим ние, а не от този свят.
Върховният Скрит е създал злото, за да преобрази „добрия” човешки свят. Злото ще пресъздаде доброто, защото доброто е влязло в застой. И ще дойде ден, когато доброто ще слави злото за стореното му добро. Но сега доброто още спи. Величествен е Върховният Скрит. Той всичко наблюдава и наблюдението Му обхваща четиридесет хиляди висши светове. Те са негови сътворения — и външни, и вътрешни.
Върховният е Прасъзнание. Там, където влезе това Прасъзнание, и камъкът проглежда, и животното разбира, и човекът долавя. Върховният е скрит като Невидимото в нас и ако ние искаме да узнаем Невидимото, Той става Неведом. Той има пътища навътре в Себе Си, до които ние никога не достигаме, но ако Той пожелае, може да ни въведе. И тогава ние се разделяме с познатото и непознатото.
Къде е живяла Истината преди? В Бездната от Безкрайност. Но после слязла и се ограничила. Истината е Мистичната Сила на Безкрайността. Тя има скрито отношение към човека, който я е избрал. И тогава Истината започва да прави човека скрит от света и скрит от смъртта, защото вътре в Истината човекът може да избяга от смъртта. А щом човекът не е в Истината, и жив да е, е умрял.
Истината е абсолютно ядро без пукнатина. Тя се движи като Могъщ Невидим Вятър. Само истинският човек може да я разбере, като влезе в Безмълвието си. Що е Безмълвието? Велика Книга на Истината — Велика Несътворена Книга. В Истината няма нужда от разбиране, а от сливане. И след сливането нещата се изясняват. Те се изясняват в Несътвореното.
Истината е създала Безкрайното Сърце в човека. Но не е лесно човекът да улови в себе си Безкрайното си Сърце. Тайната на живота е Велик Приятел на това Безкрайно Сърце. Така Тайна и Сърце взаимно се обогатяват. Когато Тайната влиза в Сърцето, тя се чувства радостна. Когато излиза, се усеща обогатена. Тайна е Безкрайното Сърце. Това Сърце не се вълнува от времето и от бъдещето, а само от познаването на Истината.
Любовта е ефирен, чист Пламък — Пламък, надарен с Душа. Любовта движи Душата, Душата движи светове. Но който не е разбрал Любовта, е в изгнание, изгонен е от нейния Рай, от нейната Градина. Коя е тази Градина? Бездната — Мястото, в което няма време и светове. Любовта диша с Огън и с Покой и който е избрал Любовта, тя го определя за своята Градина. Любовта е дадена, за да изберем Любовта.
Любовта на земята е избрала страданието. Защо е избрала страданието? За да се извиси. Страданието е в скрито единство с Любовта. То изработва Дълбината на Любовта, защото Любов без Дълбина е обречена да странствува все в нисши светове. Страданието ще разсече човека, а Любовта ще разсече страданието и ще извади от него Тайната на живота.
Хората чакат страшния съд. Хората чакат Възкресение. Ние не чакаме Възкресение, ние сме го създали. Любовта в нас е Възкресението и то е река от жива Светлина. Тази Светлина е единна с всички религии, ако те се извисят в своето висше измерение. Когато Любовта докосне Хаоса, той пее. Знаете ли за тази музика? Когато Любовта докосне човека, той вече познава Тайната на своята скрита Душа. Това Докосване от Огън е най-съкровеното Наставление.
Има едно Незнание, което озарява самото себе си. Има едно Незнание, което превъзхожда светлината. Има едно Незнание, което надраства всяко Единство и влиза в Аймара, където открива себе си. И започва да се осъзнава като Дълбинно Знание. То започва да се осъзнава в Аймара чрез Аймара. И то заживява във Великата Немислимост. То е вече Сътворител с Аймара и твори нови Вечности и Безконечности.
Абсолютът има Своето Тайно Сърце, Което се изрича като Храм на Дълбините. Това Сърце е наречено Безконечната ни Дълбина. То се изрича като Духът и чрез него гледа самият Прадревен Храм. А този Дух е Храм в Храма и той е Тайното Сърце на Вселената. Този Храм е Мистериозно Дихание, което е отвъд словото и мълчанието, отвъд ден и нощ. Този Храм е бил всякога.
Пътят към Древния Прикрит е в създаването. Ако умеем да създадем в себе си тайната Неуязвимост, Древният, Който е Прикрит за другите, на нас ще ни се изяви, защото Той Сам е създал Себе Си в нас чрез нас. Няма по-голямо оръжие от Неуязвимостта. Неуязвимостта е най-древният и могъщ Източник на енергия. Но този Източник не е съставен от енергия, а от Тишина и Безкрайност.
Прадревният Храм е извън възприятието. От Прадревния Храм е произлязло Присъствието и Силата на Древните Слова. Тук Словата са Храм. Прадревният Храм не се съчетава с явленията и събитията. Той няма народност и не принадлежи на световете. Световете му принадлежат, но Прадревният Храм е лишен от явления, събития и светове.
Неуязвимостта е постоянно блажена и възходяща. Неуязвимостта носи в себе си Меча на Благостта. Неуязвимостта не е добродетел. Добродетелите са уязвими, Неуязвимостта е недосегаема. Нейната област е Пустотата. Добродетелите пътуват към Пустотата, но те могат да се променят според силите на Вятъра. Неуязвимостта е оръжие на Безкрайността.
Може ли някой да впечатли Древния Скрит със Свещени писания? Може ли някой да очарова Древния Потаен със Святи слова? Може ли някой да впечатли Древния Величествен с мълчанието си? Може ли някой да впечатли Древния Премъдър с Тишината си? Но има една степен на Тишината, която Го докосва. Това е Тринадесетата Тишина. За нея нищо не може да се каже — нито с думи, нито с мълчание.
Древният Прикрит учи Своите Избрани чрез Тайна Тишина. Тази Тишина излива Мъдростта си върху Избраната Душа. Тази Тишина е най-скритата — наречена е Тринадесетата Тишина. Тя учи, без да учи; съобщава, без да съобщава. Но досегът с нея е докосване до Прасъвършенството. Тринадесетата Тишина разрушава и сътвореното, и несътвореното, и материята, и същността. И дава на човека нещо повече от Духа. И то е Себе Си — Праоснованието, Изчезването, Великото Завръщане.
Има едно Дълбоко Непознаване и когато то стигне до своя Предел, Аймара избира човека и го обгръща с Мрак — Мрак, който да го пази от светлината и тъмнината. В този Мрак е скрит Древен Устрем, който и светлината, и тъмнината не познават. Този Устрем е частица от Аймара. Така Аймара възпламенява човека в Тайната на все по-голямото Непознаване. Това Непознаване е друго име на Величественото Безкрайно Обогатяване.
В Прадревния Храм има Сърце Несътворено, Неведомо. То е Ядро от най-древните Лъчи на Тишината. А Тишината е Прародина, Велика Нетленност. Тя живее в Сърцето на този Прадревен Храм. Там, в това Място, ако все още имаш нещо да кажеш, значи не си достоен. Ако все още имаш стремеж, значи не си достоен. Тук всичко угасва, за да се роди Мистерията от всички Древности.
Изпитанията на Мистерията превръщат човека в Дух и Древност. Изпитанието е, което ни прави нетленни. Изпитанието ни дава отговора, скрит в Мистерията. Това е отговор без Глас, без думи, но отговор същностен, дълбинен и той ни изпълва и ни прави цялостни. Изпитанието ни прави истинни и настоящи. Изпитанието ни прави същества отвъд човечеството.
В Абсолютния Непознаваем има 13 Дълбини. Всички те са степени на приближаване. Те са степени на Несътвореност, които водят към Неведомост. В 10-та, 11-та и 12-та степен ние можем да се обновяваме с Великата Непознаваемост. Но в 13-та степен няма обновяване, защото странствуването е приключило, реката е изчезнала. Останал е само Прадревният Океан.
Великият Абсолют е всякога Сам в Себе Си. Тези същества, които изчезват в Него, те изчезват, защото Той е всякога Сам и затова те се стопяват. Той е Абсолютно Един Единствен. Тук в Себе Си Той няма действия, защото действията създават движение, а движението — време. Тук е Неговата Мистерия, а Тя е Велика, Вечна и Неизречена Самовглъбеност.
Смирението е място за извисяване. Търпението е място за устояване. Любовта е място за преобразяване. Който няма смирение, се руши. Който няма търпение, се опетнява. Който няма Любов, се заблуждава. Вътре в Любовта е всяко правилно действие. Всяко правилно действие е утвърждаване на Бога. А когато Бог е утвърден, къде е тогава светът? Светът изчезва, остава Богочовекът.
Древният Скрит е отстранил от Себе Си живота. В Него няма живот, няма и смърт. Той съществува, но без живот. Ще кажете: „Ама как така?” Казвам: Че вятърът не може ли да съществува, без да духа? Може. Понякога духа могъщ вятър, ураган. Казвам: Този могъщ вятър също трепери пред Древния Скрит, пред Този, Който съществува, без да духа, без да диша. Не се нуждае от дишане Той, защото дишането е второстепенно.
Който е докоснат от Древния Скрит, не живее вече на земята. Друго съществувание го вика. Друга Мъдрост го призовава. Който е докоснат от Древния Скрит, изгрява, преди слънцето да е изгряло. Който е докоснат от Древния Скрит, не е ангел. Друго нещо е то, то е особеното, то е вътрешното самовглъбление. То е място, където не достигат ангелите, нито лъчите на слънцето.
Изчезването е завършек на странствуването. Човекът е странствувал, защото е търсил, а изчезва, защото е намерил. В Изчезването човекът пресъздава собствената си Мистерия — собствената си Древност. Който е съумял в Изчезването, Стихиите му служат, Тайните го приемат, боговете го познават, а Скритата Мистерия го благославя във Великото Завръщане към Абсолютния Един.
Този, Който е Скрит в Единствения, е Вътрешността на Вътрешното. Този, Който е Скрит в Единствения, е Праотецът, Който ръководи Отеца. Скритият в Единствения е Прадревният Абсолют, Когото никой не може да види, защото дадено е Изчезването, но не и виждането.
Той не е нито Слово, нито Тишина, но се излива в Словото и звучи в Тишината. Когато Словото е чудно, то е Неговият Глас. Когато Тишината е Звучаща Пълнота, то е Неговият Глас. Когато тишината е само мълчаща, то е имитиращата тишина, но още не е Той. Абсолютната Тишина е Абсолютна Пълнота, защото Той я изпълва със Своя нечут Глас. Никой не е чул този Глас, защото може ли вселената и светът да Го понесат?
Все Ме търсят, защото извисяване има само в Несътвореното. Все Ме търсят, защото Аз съм Този, Който съм бил всякога. Всички пътища и пътеки са странствувания към Мен. Търсят Ме, защото в Мен завършва смисълът на всичко, защото Аз съм Този, Който е смисълът и Който е отвъд него. Всички Ме търсят, защото Аз съм Един без втори. Погледнете навсякъде в ограниченото и необятното, има ли втори?
Този, Който е наречен Врата към Зората, е Този, Който отключва тази Врата. Зората е време, което разбулва нощта и предхожда изгрева. Мракът се предава пред Този, Който е Врата към Зората. И изгревът огрява чрез Този, Който е влязъл през Вратата. Но Вратата към Зората има и друг незнаен смисъл, но за това трябва да си стигнал до Същността си и да я заложиш.
В Центъра живее Мистерия, а тя черпи от друга по-дълбока Мистерия. Всеки има този Център в себе си, но няма Онова, Което е създало Центъра и Което поддържа скрито Центъра. Изворът има водата, но тази вода откъде идва? И той не знае, защото водата сама се води от своята Скритост и от Този, Който и повелява.
Той не е нито Бог, нито Незнайният. Скрит е в тях, но явява ли се? Не се явява, Той няма Послания. В далечното Величествено Безвремие ще Го видят и ще Го почетат като Маха Вала. Има ли Той Слово? Няма Слово. Превъзхожда Словото Той. Неизречен е и не се изрича, за да не се опетни. Не се изрича Скритостта Му, а само се загатва Вратата. Той е Вратата към Себе Си.
Има Велика Харира Алама — Величествена Абсолютна Родина. Без дом е тази Родина. Че как може Мистичната Безкрайност да има дом? Абсолютната Родина никога е нямала минало. Тя има само Древност, Неописуема Древност. Този, който постоянно търси тази Родина, тя някога ще се случи в него. Тя ще се случи в Безмълвието.
Който е Търсач на Нищото, той призовава Древния и постепенно Древният става негов Гост. Странен е този Гост — не Го виждаш, не Го чуваш, но имаш усет за Мистерията Му, защото сам ти ставаш все повече Мистерия. Има нещо Величествено във Вкуса на Мистерията. Тя е излъчването на Нищото. Тук в Нищото ти вече не се занимаваш с Истината, а си потопен в нея. Живееш в нея без нужда от думи и говор. Нищото е най-преизпълненият свят.
Абсолютът е слязъл надолу във всичките Свои проявления. И при слизането Си, и при възлизането Си Той е един и същ. Завръща се, минава през Собствената Си Безкрайност и след нея затваря Вратата. Какво има там? И боговете все още не знаят. Знаят само, че там има нещо, което е по-дълбоко от всяка Реалност и от всяка Същност. Казвам: Там е Мястото на Великата Неизреченост.
Човекът може чрез Тайната на Нищото да влезе в Единия и никой друг. Но за това му трябва дълбок духовен опит и нещо, което да дойде отвъд опита. Човекът може да се погълне в Този, Който е преди Началото на началата. Но трябва да му бъде даден и друг опит — Мистичен опит. Да бъдеш погълнат, значи да станеш Велика съзнателна жертва. И тогава ставаш Древносъзнание. Загубваш времето си, загубваш Вечността си, но придобиваш Древността си.
Когато Абсолютът е погледнал надолу под Себе Си, в този миг се е образувала Безкрайността. После пак погледнал и явила се Вечността. След нея дошло и времето. А Той се скрил много навътре. Нашата Духовна Реалност се намира в съзерцанието, което пробива времето. Нашата Божествена Реалност се намира във вглъбяването, където Го докосваме. А нашата Мистериозна Реалност е, когато в самовглъбяването ни бъде позволено да изчезнем.
Човек може да събере в себе си всички Реалности и цялата Същност, но ако се обедини с Абсолютната Реалност. Пътят към това е неустоимо търсене на Истината и тогава ще дойде ден, ще дойде час, ще дойде миг, когато самата Древност ще те изпита и ще те приеме в себе си. Тази Древност ще ти позволи да започнеш да осъзнаваш Абсолютната Реалност в себе си. И така ще придобиеш Древносъзнание, в което се намират всички вътрешни Тайни на живота.
Когато човек влезе в Непознаваемото, той оживява в Мистерията и започва да вижда отвъд очите, отвъд ума, отвъд света, отвъд душата. Мистерията обладава Мълниеносното знание и тя го изпраща на подготвеното и устойчиво Сърце. Мистерията може да говори само на абсолютната чистота и в Мястото на Третото уединение. Когато Мистерията е в човека, тогава светът го няма. Тогава погледът на човека обхваща непознаваеми области, а човекът става носител на Изначалната си Пълнота. А тази Пълнота е най-древното изгубено Съкровище.
Отвъд Истината е Абсолютното Нищо, но Истината е родена от това Нищо, за да се върнат чрез нея съществата в това Древно Единство. Всичко, което не е Истина, ще живее в разочарованието на външните светове. Най-големите грабители на Истината са знанията. Те са ловки демони. Пътят към Истината е чистота и вглъбяване. И колкото по-голяма е чистотата, толкова по-дълбоко е вглъбяването. И това трябва да продължи, докато мине през Предела, в който човек да се установи напълно в Истината. Тогава изгрява Нищото със своята Лъчиста Пълнота и призовава човека в Безкрайност и Мистерия.
Трябва да изгубиш себе си, за да стигнеш до Чистата Манна. Коя е Чистата Манна и с какво се хранят Древните? Особена е тази Манна и тя се нарича Мистерията. Който се храни с Мистерията, той се е докоснал до Началото на Амолахар — Премъдростта. А който се докосне до Края на Амолахар, той вече отива отвъд Мистерията. Къде отива? В друга Мистерия.
След милиони години ние ще постигнем Началото на Пътя. Но Търсачът може да сгъсти тези милиони години. Голямата неистова жажда топи времената и епохите и ги събира до малко време. Да пътуваш мощно към себе си, то е велико изкуство. Да пътуваш в космоса, то е заблуждение. Да пътуваш в света, то е забавление. Но да пътуваш към своя Център, то е Велико Изчезване, за да засияеш неразрушимо завинаги.
Има много степени на докосване до Бялата Точка. При първата степен ставаш осъзнато Безсмъртие. При втората степен ставаш Тайна в Тайната. При третата степен ставаш Тайна в Мистерията. При четвъртата степен ставаш Мистерия в Мистерията. При петата степен ставаш Мистерия в Абсолюта. В петата степен засияването е Мистериозно и то е повече от всичко. Няма свят и светове, които да се сравняват с петата степен. Тук е и Бялото Безмълвие. То е без Шепот. Тук и Шепотът е изчезнал.
Пълната съзнателност на човека-бог има още да се усъвършенствува, докато стигне до Мистериозното Съзнание. Пълната съзнателност е чудо на Божествеността, а Мистериозното Съзнание е чудо на Бездната. Пълната съзнателност е вечната религия, а Мистериозното Съзнание е потънкост на Бездната. Има определени Велики Древни Същества, които не черпят Мъдрост от своята Божественост и Вечност, а от потънкостите на Мистериозното си Съзнание.
Мистериозното Съзнание е Древна способност. То може да докосва Върховното Съзнание на Прасъщността. Това докосване е докосване до нещо, което е скрито в Живота на Бездънното Начало. Това докосване осигурява допир до Великодревието и Абсолютно Непознаваемото Светилище, за което световете се досещат, но не познават.
Изначалните Старци живеят във Втората Безкрайност — Великата Мистериозно Неродена Безкрайност. Но те са вкоренени в Първата Безкрайност, която е Абсолютно Неродена. И всеки Висш Мистик трябва да открие своя Корен във Величието на Абсолютната Нероденост. Тази Абсолютна Нероденост не се вижда с очи, нито със сърце, нито с душа. Тя се вижда чрез Неведомото в човека. Неведомото е това, което е съумяло да си създаде Поток от особени Есенциални Сили, които да сътворят Корен в Потайната Абсолютна Нероденост, която е самото Неведомъдрие.
Абсолютната Нероденост е Прабащата. Тя ни е родила, за да осъзнаем своята Нероденост, своята Предначалност. Но очите, които са избрали да бъдат пълни с тъмнина, не ще разберат това. Но ако те потърсят Нероденото, ще срещнат по пътя си Тайнствени Изречения и Изричания и ще осъзнаят Неродеността. И тогава пътят им ще се измени и те ще четат в себе си Книгата на Безкрая.
Той — Прабащата — е Дъното на всичко съществуващо и несъществуващо. Всичко е тайносвързано с Него, защото изтича от Него. Той е, Който ни дава Живата Сила, която преодолява света и всяка трудност. И когато Го възлюбим, а то става чрез Неговата Любов, тогава Той се явява в нас като Незнайно Ново Слънце — Слънце, което никога не гасне, Слънце, от което всеки мрак бяга.
Той — Прабащата — е Великата Цел, Великият Смисъл, макар че Неговата Велика и Древна Преизпълненост и Преизобилност превъзхожда всеки смисъл. Той ни дава Откровение за Себе Си и това е Неизречимо Преживяване на Неговата Свръхреалност. Той е навсякъде разпростиращата се и покоряваща Безкрайност. Но Той — Прабащата — си остава абсолютно Непостижим. Ако беше постижим, Той нямаше да е Върховната Истина.
Върховният Скрит Абсолют е Високата Цел, но целта не е да Го намериш, а да вървиш към Него непрекъснато. В това вървене Той възраства в тебе и се самонаблюдава. Той засиява в тебе и се радва на Себе Си в тебе, а ти се радваш на Него в себе си. Чуден е пътят към Него и към това Непостигане. И всичкото това разбиране е скрито в Незнанието.
Аз съм Този, Който е Непознаваем в Себе Си. Аз все се изучавам, без да се опознавам, защото Аз съм Този, Който съм — Велико Необятен, Неизмеримо Безбрежен, Изумително Удивен от тази Прадревна Мистериозност. И затова Аз съм Този, Който съм. Аз умея да се изучавам, без да се узнавам, защото всяко узнаване е край, а къде е Моят край?
Съществува Абсолютна Мистерия и ние сме част от тази Мистерия и ние вървим към Нейната Непостижима Бездънност. И както Абсолютът се търси в Своята Безкрайност, така и ние се търсим в своята Безкрайност. Когато вървим към Него, ние трябва да действуваме чрез своята Пълнота и Неизказаност. Щом действуваме с Пълнотата си, ще открием Неговата Пълнота. А Той е Величествено Древно Море от Прасветлина. И когато е отворил Вратата Си, явили са се световете.
Медитацията е осъществяване на Скритото в човека, а то е Несъществуванието. За Несъществуванието световете са отворени. Свободен е несъществуващият, нероденият. Такъв е човекът-бог и Тайната в него. Медитацията създава в нас Божественото настояще, защото тя отключва Несъществуванието, чудната Нероденост, която е Свободата. Свободата живее в Страната на Несъществуванието. Свободата живее в Страната на Скритата Древност.
Медитацията има много Тайни степени. В Шестата степен е Духовната същност на Медитацията. В Седмата степен е Божествено Дълбинната същност. В Осмата степен е Божествено Сияещата същност. В Деветата степен е Божественоустремената Сияеща същност. В Тринадесетата степен угасваш напълно, за да се роди само Той — Великият Бездънен. Пътят към Тайното Праслънце е завършил. Тук човекът вече се явява Скритост на Мистерията. Докоснал е Древния си Център. Станал е Незнаен в себе си, Незнаен, който е изчезнал във Великата Незнайност.
В Десетата степен на Медитацията е Разцветът на съзнанието. Тук е събрана красотата на Есенциалните Божествени Сили. В Единадесетата степен човекът заживява дълбоко в своята Древност и Единство. В Дванадесетата степен човекът заживява в Неподвижност и Недостъпност, защото той е пред Прага на Върховния Древен Облик. Тук Дом му е Бездната и той очаква Живата Древност да му открие Последната си Тайна.
Пълното осъществяване на Единия и никой друг се постига в Абсолютното Несъществувание. А в Древното Несъществувание осъществяването на Единия и никой друг е осъществяване на човека като Тайнствено Неприсъствие, в което той вече не е човек. Тук човекът се е превърнал в Мистерия и има вече Диамантена Любов, има вече лицето на Прасветлината. Има вече Тайното число на Есенциалните Сили. Живее в Неподвижност и Недостъпност и е навсякъде. Тук човекът е познал своя Таен Корен и вече е вътре в Единия и никой друг. Той е вътре, а световете са отвън.
За Най-Древното Състояние на Мистерията няма Око, няма Ухо. Тук е Мястото на тоталното разтваряне. Къде е тогава Окото, Ухото? Тук няма общуване, а Състояние — Величествено Състояние на Древност и Мистерия в едно. Това е Състояние на Нищото и то е Най-Великата Мистерия на Живота. Който е намерил тази Мистерия, сам е станал Мистерия. Човешкото и духовното са си отишли. Останало е само Изначалното.
В Най-Дълбоката степен на Абсолютното Несъществувание няма Мъдрост, няма Премъдрост, няма Откровение. Това е Велико Неоткровение. Това е Първичното и Неродено Състояние на Прамистерията. Тук единственото Състояние е Прамистерията и няма нищо друго. Тук нито желаеш нещо друго, нито мислиш нещо друго. Това Неизречимо Състояние е Върховният Облик, Който е обърнат навътре, потънал в Себе Си, в Своя Абсолютен Покой — Покой, който надминава и най-великата Пълнота. Това Велико Неоткровение е всъщност Абсолютното Откровение.
Абсолютната Мистерия ще остане Абсолютно Недостъпна за всички времена и епохи и за всички Безкрайности. Достатъчно е да знаем, че всичко за нас е добро. Не забравяй нито за миг Високото и ще вървиш уверено към тази Велика Недостъпност. Работи с Любов и Усърдие, за да внасяш в себе си нещо от тази Недостъпност и тя ще те обогатява и води към Себе Си. В тази Велика и Безпределна Недостъпност е нашата Потайна Крепост.
Ние не можем да преминем през Великия Предел на тази Абсолютна и Страховита Непристъпност, но можем да възприемаме това, което тече през Предела, през Отвора й. Тази Страховита Непристъпност е по-дълбока от Дълбокото, по-страшна от Страшното, по-реална от Реалното, по-същностна от Същностното и по-неизразима от Неизразимото.
Древният в нас върви към Себе Си и пристига в Себе Си, в Своята Мистерия. Онази Потайна Сила и Мощ на Вътрешното Търсене е Негова. Пътят е обгърнат в Тайна, защото Той е Единственият, Който го извървява. А когато Той го извървява, Дълбините се усмихват, боговете се прекланят, Хаосът се чуди, Мракът онемява, защото Той изрича от Себе Си Тайно Присъствие, Тайни Слова. И никой не ги разбира, но явно е вече Присъствието Му, което е отглас от Неприсъствието Му.
В една част от Бездната съществува едно Универсално Бяло Съзнание — абсолютно недосегаемо за 8-те степени на злото. Това Бяло Съзнание е Пречистото Царство на Скритостта. То е за бъдещите светове. От това Бяло Съзнание някога е слязла на земята чрез Проход Живата Вода. И Бялото Съзнание, и Живата Вода са преди Вселената. Бялото Съзнание е Неговата могъщо Ослепителна Светлина, а Живата Вода е Ключът към тази Ослепителна Древност.
Универсалното Бяло Съзнание е Древен Над-всемирен Свят. То е Тайна Преголяма. Това е Храмът на Ослепителния Древен. В основата на този Храм лежи Неведомото Безмълвие. Този Ослепителен Древен е Скрит Образ на Старците. Сам Той е Старец като Праобраз на Абсолюта. Ето защо в света се носят спомени за Видения на Бял Старец, Бял Странник. Мнозина са Го виждали, чувствали са помощта Му, но това е само Тайна на Неговото Отражение. Обаче това Отражение е по-реално от световете, които съществуват. А Самият Той е по-дълбок от Реалността — Той съществува преди всяка Реалност.
Аз съм Този, Който съм. Аз съм Тайната Дълбина на всеки миг. Мигът е Моя Искра. Когато в миналото съм създал Първата Искра, тя се е превърнала в Зората. Аз съм, Който създава събитията и явленията. Тези, които не следват пътя си към Мен, за тях ще се яви Образът на промяната. Това ще бъде промяна, която ще порази неподготвените. Понеже не са Ме следвали, оставил съм ги неподготвени. За тях е определен да бъде древният подземен свят и ще бъдат поставени в змиевидния път.
Аз съм Този, Който съм. Аз съм Несъществуващото Съществувание, което преизпълва всичко. Всичко е в Ръцете на Моето Несъществувание, всичко е в Ръцете на Истината, но то трябва да се самоосъзнае и когато се самоосъзнае, тогава Великият Мрак ще засвети, защото това Осъзнаване гледа с милиони очи.
Аз съм Незнаен в Незнайното и само Мистичната Любов може да върви към Мен. Но това е онази Любов, която не Ме търси, за да Ме открие, защото тя търси Непознаваемото в Мен. Тази Мистична Любов се храни със Същността на Скритото. Тази Мистична Любов е абсолютно чисто Съзнание. Това е чисто Съзнание, което е без тела и обвивки. Това е чисто, освободено Съзнание, а храната му е Самият Източник.
Вечно Скритото е Вечната Цел и Вечната Радост на Древнотърсещите. Който вечно търси, е вечно благословен. Който временно търси, той не знае какво търси. Древнотърсещите откриват себе си в Нищото и в неговата Незнайност и тя ги дарява с Преизобилие. И когато Древнотърсещият е придобил това Преизобилие, той сияе в Светлината и свети в Мрака и така вечно се самоподдържа. Древнотърсещият вечно се преоткрива, вечно се обновява, защото той е открил спотаения Източник в себе си. Древнотърсещият, това е състояние, което превъзхожда смисъла на живота.
Аз съм Неизследимият. Моята Непознаваемост превъзхожда всяко Откровение. Пълнотата и Преизобилието са Моят Праезик. Но кой може да изследва тази Велика Пълнота, защото който стигне до нея, изчезва в Мене. То е, защото съм го призовал. Аз съм Неизследимият и поради това изгрявам в мрак и съм Скрит и Неуловим в светлината. И светлината, и мракът могат да угаснат, но този, който Ме е избрал, никога не ще угасне.
В тази Велика Неизследимост на Прабездната трябва да се потопиш, да се вкорениш и да я направиш свое Място, свой Дом. Това е Прависокият Идеал, Превъзвишеният Идеал. И който Го има, има и Моята Неизследимост. Да влезеш в изследимостта на нещата, значи да се забавляваш в световете. Да влезеш в Моята Неизследимост, значи да си избран и освободен. В Моята Неизследимост е Прабездната и тя е Неречимото Мистериословие.
С милиарди години се приближаваме към Върховния и всяка крачка от пътя е много красива и несътворена. Това, към което се приближаваш, е това, на което държиш. На всички тези, които се приближават към Мен, ще им дам да Ме изричат. И те ще Ме изричат в Несътвореното. И ще дойде ден, когато да изречеш, ще означава да видиш и да узнаеш.
В Мистериозното Сливане с Древния Мистикът изчезва напълно и тогава Мистикът Го познава. Единственото истинско Познаване се намира в Изчезналостта. И така Сам Древният познава Себе Си в нас и ние в Него се познаваме. И така ние вече сме в Пълно Единство с Него. А в Него остава само Тайната на Съвършенството, защото Съвършен е само Той. В Изчезването е Тайнството на Живота, а неизчезналите са просто същества на смъртта. Смъртното не може да познава Истината, но все някога ще започне да я търси, защото ще му омръзне да се ражда и да умира.
Този, който е изчезнал на най-дълбокото ниво и е постигнал Квинтесенцията на Искрата, продължава да търси Скритото в Квинтесенцията — Праесенцията, Прасъществото. Праискрата е Святата Свещеност. Праискрата е Първият Поток, слязъл от Абсолюта. А по-късно пламнала една друга, особена Искра, която впоследствие била наречена Бог. Така Абсолютът се самосъздал като Бог. Едновременно с това пламнали 24 Потайни Искри и Абсолютът се самосъздал като 24-те Старци, 24-те Древности. И сега стремежът на всички, които любят Древностите и Прадревното, е да изчезнат в най-дълбокото ниво, за да се завърнат и да станат от излъчвания — Квинтесенция, Искра.
В Предълбокия Замисъл има нещо, което само по себе си води отвъд Замисъла. Предълбокият Замисъл е Повелител на Безмълвието и който може да разчете това Безмълвие, отива отвъд Замисъла. Той ще се домогне и до Древните Праимена на Замисъла, за да преодолее себе си. А тези Праимена са Тайното Величие на Посвещението в Древността. Казвам: Само този, който е устремен към тази Прадревност, е Брат и Сестра, сиреч Дух и Тайна — Тайна, която е отвъд Замисъла, защото Мистерията го е извикала на онова Място, което е преди Замисъла.
Мистикът търси Непостижението и намира Безкрайността, намира Вечното Приближаване към Върховния Скрит. Мистикът е устремен към Вечното Непостижение, защото знае, че никой не може да постигне Непостижимата Скритост. И поради това той е благословен с Вечното Приближаване. Мистикът е Мистик, защото превъзхожда разбирането. Той е осъзнал, че когато тебе те няма, Безкрайността е тук, Мъдростта е тук, Пълнотата е тук. Той не ги търси, но те са тук, те са в него.
Висшият Мистик не търси в Абсолютното Нищо нито пустотата, нито пълнотата, а Самия Абсолют. Висшият Мистик, това е Висш Отказ, Велико Отречение. Той прилича на Тайния Живот на Зората. Той прилича на Тихия Блясък на Росата. Той е Неуловимост и от нея е преизпълнен, защото Неуловимостта е подобна на Абсолюта. И е открил нещо от тази Бездънна Мистерия и Тя му дарява Чудото на Неведението.
Дълбинното Безмълвие се докосва до Праистината. Праистината е Неподвижност, живееща в Бездънен Покой. Праистината в своя абсолютен смисъл е Отдих от всички светове — и висши, и нисши. Праистината е Мистерионеведение. Праистината е Не-Образът на нещата. Тя е това, което всякога е скрито. Праистината е Тайната Безкрайност и Скритото Безначалие.
Всеки Изначален Старец е Неведомо Присъствие и Мистериозно Неприсъствие. Пълнотата на Неговата Мистерия е в Неприсъствието. Когато присъства, Той е във Велик Покой. Когато отсъства, Той е в Древен Покой. Неговото Присъствие е Мъдрост, а Неговото Мистериозно Неприсъствие е Древност. Той се движи от Присъствие към Неприсъствие през Вратата на Своята Пълнота. Той се движи от Пълнота в Пълнота, защото е дръзнал да познае Скритото Неприсъствие — Неприсъствието на Абсолюта.
Любов на Мистичния език се превежда като Дълбоко Непознаване. Който е познал Любовта, тя го отстранява от себе си. А който е стигнал до Дълбоко Непознаване, тя го приема и го учи на своята Непознаваемост. Любовта в проявлението си свети, а в непроявлението си сияе. Но и при Светлината, и при Сиянието си тя е Непознаваема. Самият стремеж към Любовта и нейната Непознаваемост означава, че тя те е погледнала от Дълбините си.
Извън Изначалните 24-ма Старци има и Един Незнаен, Древен, Скрит и Неведом Старец, Който Сам по Себе Си е Мястото на тяхната Велика Недостъпност. Никой не може да се приближи до Този Древен, Неведом Старец. Всеки, който се опита, обхваща го сън и заспивание. Към Него няма Ключ, защото Той Сам слиза и Той Сам е Ключът. Само 24-мата Старци Го познават, понеже Той им влияе чрез по-дълбоката Си Древност. И така Той влиза в тяхната Недостъпност. Той е Махарава — Прапрапламък, Извисен над всичко, което се знае като Извисено.
Решаващото условие за човека са постоянните искрени усилия. Бог чака тези усилия, Бог дълго наблюдава тези усилия и върви след тях. И в един определен момент Бог се влива в тези усилия и се заражда в човека. И когато Бог напълно се зароди в човека чрез тези съвместни усилия, тогава човек се осъзнава като нероден, като несътворен. Той вече чувства Освобождението си от ограничените светове. По-късно Бог повежда човека към другата част от Себе Си, към Скритата част, която е наречена Мистерията. Тя е Велико Освобождение от несътвореността. И така човекът от Дух става Мистерия от Мистерията.
Бог определя, но човек може да надопредели — с постъпки, с подход, защото в човека е скрита Бездна. Бог е предопределил пътя на човека, но вътре в човека има Скрита Тайна и Дълбока Мистерия. Те имат власт да видоизменят предопределението. Тайната в човека — това е Вечният Дух, скрит в него. Мистерията в човека — това е Скритата Искра. И ако човекът твърдо избере Пътя към своя Дух и към своята Искра, Бог отделя предопределението Си от човека и го дарява с Най-Древната Скритост, която е в самия Него. Предопределение вече няма, защото човекът е зародил в себе си Изначалния Замисъл. И сам Бог започва да следва този Замисъл, а той е Завръщане в Праединството с Абсолюта. Бог всякога е жадувал за този Замисъл. И когато човек е избрал този Първичен Замисъл, Бог го възвеличава и освобождава човека от всичко човешко и от всичко небесно. Така Същността се завръща в Прасъщността, за която световете са в неведение.
Човек върви към Скрития и Скритият върви към човека по един потаен начин. Човек призовава Скрития и Скритият призовава човека и това взаимно Призоваване създава Тайноявлението на Пътя. Скритият е потаил в човека Собствената Си Тайна. И когато човек се домогне до тази вродена Тайна в себе си, той започва да призовава Скрития и сам Скритият започва да го призовава. Заражда се Древната Взаимност, защото Скритият има нужда от човека и човекът има нужда от Скрития. От тази Взаимност се заражда Тайнството, наречено Път. А що е Пътят? Пътят е Мечът, който пробива Дълбините. От Дълбините Мечът стига до Бездната, а от Бездната Мечът стига до Мистерията. Когато Мечът е стигнал до Мистерията, тогава настава Безкрайното Преклонение пред Абсолюта. В Древността това се е изричало като Вархара Моритара — Върховният Смисъл.
Алахора е Велико Осияние. Това е Древна, Заключена Ослепителна Светлина. От нея е слязъл един Лъч като Дар към всяко същество. И задачата на всяко същество е да открие този Лъч в себе си. И ако го открие, за това същество започва Мистериозно Възхождение навътре към Центъра, откъдето е произлязло Несътвореното. Това е странен Възход. Той не прилича нито на търсенето, нито на развитието. Това е постоянен Възход към Неуловимата Прасъщност. Тук постижение няма, има само непрестанен Възход.
Прасияйният Лик е обхванат от Древна, Древна Мъгла. Който може да пробие тази Мъгла, ще прозре нещо в себе си, ще прозре Искрата — своята скрита Прасъщност. Но преди това трябва да е познал Духа си и този Дух трябва да е обхванат изцяло от Истината. Но откъде слиза Истината върху Духа? Тя слиза като странен Лъч от Мистерията. А що е Мистерията? Това е другото име на тази Древна, Древна Мъгла.
Алахора е Зората. А що е Зората? Другото име на Древността. Тази Древност е първообразувала Изконния Старец, и то така, че Древност и Старец са Едно. Древността утвърждава Стареца и Старецът утвърждава Древността. Световете са млади, вселената е млада. Старецът е Древен. Ако световете и вселената не вървят към Стареца, те ще изгубят пътя си и ще изгубят себе си. Има само един път — пътят към Древността, пътят към Изконното. То е Мястото, където няма начало. А щом няма начало, няма и край.
Ослепителният Древен Старец — към Него няма Ключ, защото Той Сам е Ключът. Но Той може да бъде тайновъзлюбен и древновъзжелан. Тогава Той може да погледне към Теб и да реши да се превърне в Ключ. Когато Ослепителният Древен Старец бъде тайновъзлюбен и възлюбен в постоянство, ще дойде момент, когато Той ще изпрати Своя Поглед — Есенциалният Лъч, който ще образува Ключа към Него. Този Ключ е Ключът на Ключовете, Вратата на Вратите, Пътят на Пътищата.
Древният Скрит — не Го търси, за да бъдеш някога потърсен. Не можеш да Го намериш, ако Той не те намери. Не Го търси означава: не Го ограничавай, не Го изисквай, но никога не Го изпускай от погледа си. Очаквай Го без очакване, търси Го без търсене и Той ще те намери. Жадувай за Древния Скрит, но не Го търси. Взирай се в Древния Скрит, но не го искай. Люби Древния Скрит, но не Го ограничавай. И така: жадувай, взирай се и люби Го и постоянно прави това, без да настояваш. И тогава ще дойде денят, в който Той ще се самозапали в теб. И тогава ти вече не ще имаш стремеж, но стремежът ти ще бъде заменен с Древното Вдъхновение. С това Вдъхновение гори Сам Той по Пътя към Собствената Си Мистерия.
В Пълнотата на Любовта без да се е явил, Той е намерен. Той не е отключен, но ти си избрал дерзанието към Него и се прехранваш с това дерзание. Той не е намерен, но ти си избрал Пълнотата към Него и се прехранваш с тази Пълнота. В своята собствена реалност ти можеш да решиш да Го намериш и това решение е твое, а не Негово. Ти си в състояние да Го оживиш в своята реалност, ако в твоята скритост е направен Изборът на Любовта. Щом си избрал дерзанието, щом си избрал най-високата степен на дерзанието, това е твой Избор — Избор на твоята Древност. Какво може да стори Той на това дръзновение? Само едно — да дари Себе Си. Сам той е създал това дръзновение още в миналото като Древен Пламък, а после се е скрил. И който е събудил това дръзновение, събудил е Древен Дракон, събудил е Древномогъщ Пламък, събудил е Свободата си.
Когато за пръв път е погледнал към Себе Си, Абсолютът е създал Великото Прасияние. Когато за втори път е погледнал към Себе Си, Той го е забулил. И сега всички търсят да Го разбулят и да се завърнат в Него. Така Той е образувал Великия Стремеж към Себе Си. Той е знаел, че Забуленото ще привлече Стремежа. И когато Стремежът стигне до своята Връхна Точка, Той отмахва Булото и въздава Прасиянието. Прасиянието е смес от Вечен Възторг, Безкрайно Вдъхновение и Необятен Покой. Тук човекът вече не е човек, а Същност от Прасиянието. Той е ясен за себе си, но е забулен за световете.
В Прасиянието се съдържат много степени. Всяка степен е свързана с по-вътрешна вселена, с нова, по-дълбока безкрайност. Прасиянието съдържа множество безкрайности във все по-дълбоки измерения. В Прасиянието Върховният е вложил много степени на Себеразкритие. Всяка степен е нова безкрайност, нова неуловимост. И тук във всяка степен Прасиянието се разцъфтява в нова степен на Саморазкритие. Това е един бездънно опиянен Мистериозен Безкрай, защото Сам Върховният Скрит се себепрониква в Своите степени.
Прасиянието съдържа Неизмеримост на Откровението — все по-голямо Осияване, така както Абсолютната Несътвореност съдържа Неизмеримост на Неоткровението — все по-дълбока Неузнаваемост. Прасияйният Лик е Вечното Откровение, Незримият Лик е Вечното Неоткровение. В Прасияйния Лик всякога ще остане нещо заключено, защото Той е вложил в Проявата част от Своята Неизследимост. Прасияйният Лик е Завръщане в Неговата Древност. Незримият Лик е Завръщане в Неговата Прадревност. В Прасияйния Лик винаги има нещо Необятно. В Незримия Лик винаги има нещо съвършено Скрито. В Прасияйния Лик ние откриваме все повече Неговите безкрайности в себе си, а в Незримия Лик ние вече не откриваме безкрайности. Тук ние изчезваме в Неговата съвършена Скритост.
Великата Непознаваемост ще разкрива нещо от себе си на Тайнотърсещия. Абсолютната Непознаваемост никога няма да разкрие себе си, ще остане завинаги Неизследима. Тя само ще дарява от своята Върховна Пълнота. Великата Непознаваемост дарява Премъдрост. Абсолютната Непознаваемост е Неизследима. Тя е Върховно самовглъбена в себе си. Никой не може да я изследва. Но който съумее да се докосне до нея, получава нещо от Величието на Пълнотата. Тази Пълнота е Велик Дар. И самата тя е преграда към Абсолюта. Тази преграда е Мистичната Усмивка на Прадълбинно Скрития Абсолют.
Великото Недостъпно Място — то е обезсмислянето на всичко друго и влизане в самата Недостъпност. Мистерията в нас ни въвлича в тази Великоскрита Недостъпност. В тази Недостъпност няма нито живот, нито съществувание. В това Място има само Велика разтвореност. Тук всички пътища завършват и остава само едно — Прадревното Състояние, наречено Амолавира. Това е Състоянието, в което няма дихание, няма ограничение. Това е Прасъстоянието извън измеренията.
Дръзване съществува във всички целеустремени същества. Трябва да се осмелиш към своята Висока Идея. Осмеляването е една от големите Тайни на всеки стремеж, на всяко търсене. Старците също дръзват, но по отношение на Пранеприсъствието на Абсолюта. Дръзновението е път на всички разумни и пробудени същества. Разумните имат дръзновение, Старците имат дръзване. Разумните постигат Тайната на Абсолюта, Старците постигат Мистерията на Абсолюта. В Тайната Абсолютът се проявява, в Мистерията Абсолютът се скрива. Старците дръзват най-вече към Великото Неприсъствие. И колкото повече вървят към Него, толкова по-голяма част в тях става Неприсъствие. Старците се взират във Великото Неприсъствие и така вдълбочават себе си. И колкото по не могат да Го издирят, толкова по-дълбинен става Източникът им.
Може да дръзваш към Върховния, но дръзване има само в Любовта. Вън от Любовта то е посегателство. Любовта по същина е дълбокосмирена и вдъхновенотърсеща. Върховно нещо е дръзването. То е Меч, който прониква в светлината и отива отвъд нея. И накрая този Меч попада в Ръцете на Върховния. Той го взема, разглежда го, прониква го със Себе Си и го връща на дръзновения Търсач. Така този Търсач започва да воюва не със себе си, а с Върховния в себе си. И от този момент нататък Търсачът расте чрез Върховния в себе си. И от този момент нататък той вече се определя като Син, като Дъщеря, като Велик Учител или като Древен Старец. Поради дръзновението той вече не принадлежи на света, нито на времето, но на Безвремието, Несътвореността и Неведомостта.
Не ставай същество на Тайната, за да намериш Мистерията. Не ставай същество на пътя, за да намериш другото. Не ставай същество на пътя, за да го преодолееш. И тогава след преодоляването започва да се заражда Мистерията. А какво носи Мистерията на съществото? Великообогатение. Това Великообогатение идва от Потайните Искри на Абсолюта. Тези Искри са от 4-те вида Безкрайности. И това е най-древносъществуващото Благословение. Но кой може да понесе това Свръхизобилие? Това е дръзновеният човек, истинният човек. Той може да го понесе, защото е жадувал за Мистерията и ней-ната Неведомост. И така в този човек ще звучи само едно Послание, най-древното Послание, в което Абсолютът казва: „Ето, Аз съм ти и ти си Аз.” Това Послание е безмълвно. То сияе завинаги в сърцето на Сина, Дъщерята, птицата, звяра, но само тези, които са дръзнали да станат Стихия. Такъв е Великоскритият път. Това е пътят, който преодолява самия себе си.
Да събудиш Древния Призив в себе си, означава така да призовеш Върховния, че да се изтръгнеш от себе си, от същността си и да се завърнеш в Него. Натрупвай Призоваване ден след ден и накрая то ще се превърне във Великия Призив. Този Призив ще разруши света, ще разруши вселената, ще прекоси безкрайността и ще достигне до Сърцето на Древния Незнаен. Чрез този Призив Той се завръща в Себе Си, защото в този Призив ти и Той вече сте Едно. Този Призив е друго име на дерзаещото самовдъхновение. Това дерзаещо самовдъхновение е самозавръщане от свят в свят, от вечност във вечност, от безкрайност в безкрайност, за да стигне до своя Праскрит Древноизточник. И там то ще чуе Гласа на Гласовете, Последния Глас: „Ела, Дъще, ела, Сине, ела Мистериозност Древнопосята и виж Лицето ми, защото Аз съм твоето Праизначално Откровение.”
Скритото Име на Абсолюта, което се загатва като „Врата към Зората”, символизира онези същества, които са се изтръгнали и от хаоса, и от светлината, и от себе си. Всички, които са се изтръгнали от хаоса, от светлината и от себе си, тръгват на път към своята Древност. Да се изтръгнеш от хаоса — то е велик подвиг. То е подвиг, който идва след дълбокото разбиране на Великия Древен. Да се изтръгнеш от светлината — то е дълбоко осъзнание на себе си и своя път. Да се изтръгнеш от себе си напълно — то е подвиг на дълбинно познаване на собствената си най-дълбока част. След тези подвизи в човешкото същество се образува Древното Тайно Име. И в човека засиява Зората, защото вече сам човекът е Врата отворена.
Скритото Име на Абсолюта се загатва още като „Самосъщността” — Праесенцията, която дава Есенция на другите неща. Скритото Име съществува като Прасъществувание. То съществува като Есенция на Прасветлината. Всеки, който се домогне до Пречистото си същество, ще бъде забелязан от Скритото Име. И това Име ще потече към него като Праесенцията. Тази Праесенция е Еликсирът, който всички търсят. Този Еликсир е нематериален. Той е несътворен. И всеки, който е познал собствената си несътвореност, може да пие от Еликсира.
Човекът и Абсолютът са равни по Същина, но не са равни по Дълбина на Тайната. И затова никой не може да познае Абсолюта, дори и Старците. Човекът и Абсолютът са еднакви по Същина, те са единни, но се различават по Дълбината на Тайната. Ако Абсолютът влезе в човека, то човекът става Абсолют, става единен с Абсолюта. Но за да стигне до това, човекът трябва да е извървял Тройния дълъг път — пътят на Духовността, пътят на Божествеността и пътят на Абсолютността. Духовността е силна, Божествеността е могъща, Абсолютността е всемогъща. Никой не може да следва Абсолюта, никой не може да Го постигне, дори и Старците. Но ако Абсолютът си избере същество, в което да се всели, то ще действува като Абсолют. Но Абсолютът Сам по Себе Си превъзхожда това същество, защото Той го е направил само като част от Себе Си. Цялото Съвършенство принадлежи единствено на Върховния Абсолют и това Съвършенство ще остане абсолютно непостижимо за всички времена и епохи и за всички безкрайности.
Старецът е преминал през Изпитанието на Свръхсветлината, през Изпитанието на Могъщото Праизобилие. Всички, които са устояли на това Праизобилие, са били наречени Арамоните — Старите, Древните, Старците или „Тези, които са устояли”. Всички други същества, които не са устояли, са станали същества на различни степени, същества на различни светове. И всички от тях, които са разумни, търсят своя Древен Устой и чакат времето на Великото Древно Изпитание — Срещата с Древния Мрак, което е Срещата с Праизобилието. Срещата с Древния Мрак е Среща с Ослепителната Прасъщност, която ние не можем да възприемем и поради което тя изглежда като Мрак. Но този, който има Абсолютно Доверие, възприема правилно Древния Мрак и получава в Дар Праизобилието.
Празавръщането започва, когато човек се отделя от духа си и тръгва на Път към Скрития Учител. Там той се домогва до онова, което се предава скрито от Учител на ученик — мистериозна частица от Неведомото. Празавръщането е Велико отделяне. Човек трябва да се отдели от себе си, дори и от същността си. И когато е станал толкова дълбок и осъзнат, той може да тръгне към Мистерията, наречена Скритият Учител. И тогава тази Мистерия ще му даде нещо, което е по-дълбоко от несътвореното. Това е Осияването на тайната, древна, неведома частица, наречена Искрата, която е Извор от Праизвора, която е Източник от Праизточника, която е Неведомост от Абсолюта.
Скритият Учител е Единственият, Който знае Пътя към Този, Който предхожда и Древността, и Мистерията. Съществува един Скрит, Скрит Прастарец. Той е преди Древността. Той е преди Древните Старци. Той е Праобразът на Този, Който няма Образ. Докато Старците ни подготвят за Величествения Път към този Праобраз, то този Праобраз е Единственият, Който знае Мистериозния Път към Абсолюта. Този единствен Великопраобраз е наречен Арамахот — Обединяващият Безкрайностите. И всички, които са завършили пътя си във времето и във вечността, ще бъдат приети от този Старец, Който ще им отнема същностите една по една. И когато накрая им отнеме и третата същност, те ще влязат в Дома на Последната Безкрайност, Четвъртата Безкрайност и ще се докоснат до Този, Който никога е нямал Образ, нито Подобие. И той ще ги дари с Неведомост, която другите Безкрайности не познават.
В Осъзнаването на Върховната Истина ТОЙ е Един без втори, ТОЙ е Един и никой друг. Това е Осъзнаване над осъзнаванията. Всякога и винаги е съществувал Един и никой друг. Всякога и винаги е съществувал Един и никога е нямало втори. Ако виждаме втори, ние виждаме множество. Ако осъзнаем, че има само Един и никой друг, тогава ние няма да вярваме в природата, в световете, в множеството, в стихията на природата, но ще вярваме само в Него — защото всичко друго е само Неговата Скритост — за да ни води Той към Себе Си, защото Той иска напълно да Го познаем като Единият Всесъвършен.
Той е Един без втори. В твоя Истинен Път, в твоите дълбокоистинни избори Той е мистериозно Един без втори. И когато си Истинноотдаден, и когато си Цялостноосъзнат, и когато си Отдаден и Отдаден при всички условия, тогава Той — Единият без втори — се заражда мистериозно в теб до пълното си сливане с теб. И в това твое Изчезновение Той вече се е зародил завинаги. И вече няма Тайна и Скритост, а е само ТОЙ.
Той е Единият и никой друг във всички измерения, във всички светове и във всички същества. Той е в пропастта, Той е в извисеността, Той е и Който превъзхожда всичко това. В Тайнството на окултната история се е случвало същества на пропастта да Го осъзнаят и познаят и същества на извисеността да Го изгубят и да се отделят от Него. Той е Единият, Който дарява в пропастта извисяване и в извисяването пропадане, за да води тези същества към Мястото на Изначалния Дар, Изначалното Даряване — Даряване с Неведомост.
Истинското търсене се състои в това, че търсим Него, а не познанието за Него или за Неговите възнамерения. Ние оживяваме в Него, а не в познанието за Него. Истинският Търсач не иска да Го познава. Истинският Търсач не иска Неговите блага. Истинският Търсач търси единствено Него. Той оживява в Него, той изчезва в Него. Той преодолява причините и последствията, поради които нещата се раждат и умират. Истинският Търсач надраства идеята за Бог като причина и последствие. Той изчезва в Него като Предвечност. И така той става като Него — без начало и без край, какъвто е бил всякога. Дори и милиарди години да се върнем назад във времето, ние не можем да Го открием. Но ако изчезнем в Него, ние ще изоставим времето, защото то е сътворена причина и ще оживеем в Неговата Предвечност, където няма начало и край. Така ще се завърнем в Изначалното Състояние, където „Той е аз и аз съм Той”. Това е Мястото, където няма блага, а има само един Вкус — Съвършеният Вкус. А Съвършеният Вкус е Самият Той — Праскритият Абсолют.
В Пътя към Скрития Учител-Старец трябва да преминеш през Върховно Изоставяне. Ще бъдеш изоставен, за да се види ще се вкорениш ли с Доверие в Тайната на Скрития Учител-Старец. Когато е дошъл часът на Върховното Изоставяне, дошъл е Дарът на Безкрая. Умът, сърцето и волята са онемели, но Душата и Духът познават Тайнството на Доверието. Това Върховно Изоставяне е часът на Душата и Духа, часът на Древното пробуждане, което в Древността се е наричало Аор Атара — Вратата на Пламъка. И който е отворил тази Врата, той прониква в Скритото Съществувание на Учителя-Старец. Аор Атара е най-древното Призоваване. То е Свещената Врата. То е Древният Път.
Гласът на Древния е Пълното Освобождение, но Той е по-дълбок от Гласа Си. Той е създал гласа на нещата, гласа на същностите, но Той превъзхожда този глас на нещата. Странно и мистериозно е създаден Гласът на Гласовете. В Изначалната Древност Той е бил създаден като Прасветлина, Праизобилие, но никой не можел да Го възприеме и затова бил наречен Хатар — Мрак, Древна Мъгла, Велика Забуленост. После излъчил Истината от Себе Си. После излъчил Любовта. После излъчил молитвата и най-накрая излъчил постоянството. Това са пътищата към Хатар. Постоянството ще Го открие, молитвата ще Го открие, Любовта ще Го открие, Истината ще Го открие. Всички тези неща превъзхождат другите гласове и звуци. Всички тези първосъздадени неща ще Го открият като Махора Аор — като Прасветлина, защото тогава ще заглъхне същността, за да се роди Прасъщността. И това е наречено Великото Освобождение.
Да си предан, значи да си напълно отдаден на Този, Който отсъства, на Този, Когото не виждаш, на Този, Когото не разбираш. Този, Който отсъства, е носител на Драгоценното. Този, Когото не виждаш, е носител на Скъпоценното. Този, Когото не разбираш, е носител на Благото. Този, Който отсъства, ни преизпълва. Този, Когото не виждаме, ни озарява. Този, Когото не разбираме, ни вдъхновява. Ако Този, Който отсъства, се изяви, кой може тогава да Го понесе? Ето защо Той не се явява, а ни подготвя. Молитвата ни подготвя. Безмълвието ни вдълбочава. И когато най-накрая Той се яви сред зрелостта на нашето Безмълвие, тогава Той ще ни даде нещо повече от изпълненост. Той ще ни открие Ахаварития — Прадълбината Си. Що е Ахаварития? Вседълбинност, Вседълбинност, Вседълбинност, Всепоглъщане, Всепоглъщане, Всепоглъщане — и това, което е отвъд него. Това се нарича Изреченост на Необяснимото. Това е идеята за Ахаварития.
Древният е по-дълбок от Гласа Си. Самият Му Глас съдържа частица от Него. Чрез Гласа Си Той води едно същество към Несътвореност и към най-дълбоката Си Вътрешност. От Гласа Му излизат Лъчи, които водят към Неговата Разумност, към Великата Разумност. И Разумността е тази, която създава Несътвореността. А от Безмълвието Му излизат друг род Лъчи. Те водят към собствената Му Мистерия. Гласът е тази Разумност, която тече като чиста вода по пътя към Морето на Несътвореността. Безмълвието е този Огън, който се извисява в Духа на Мистерията и докосва потайно Сърцето на Абсолюта.
Има 4 Безкрайности, 4 Пътя. Четвъртият Път е потъване на човека-мистерия във Великата Мистерия. Тук, в Четвъртия Път, не се съставят мнения и изводи, само се поглъща Истината от Великия Всепоглъщател. Тук е Мистерията на Самия Абсолют. Тук няма Слово, Словото е безгласно, Словото е отнето. Тук Върховната Мистерия е Всепоглъщаща. И ако ти си достоен, изчезваш в Нея, а ако не си достоен, завръщаш се несътворен в другите Безкрайности. Там, в другите Безкрайности, се намира потайното самоусъвършенствуване на йерархиите от духове, богове и същества. Те живеят и съществуват дотогава, докато открият Ключа към Четвъртата Безкрайност. Ключът към Четвъртата Безкрайност е Истината в Последната си степен.
Принципите, които водят към Върховната Истина и към нейната Последна степен, са три — Любовта, Мъдролюбието и Премъдростта. Когато човек придобие Любовта, тя има способността да го заведе в Мъдролюбието. Това е светът на чистото Съзнание и на чистата Мъдрост. Когато човек стигне до тази Мъдрост, тя има способност да заведе човека до Премъдростта. Тук, в Премъдростта, се намира нещо от Мистериозното Съзнание, което е част от Мистерията. И тази Мистерия има способност да заведе човека в Последната степен на Истината. Така се движи Пътят. Пътят е жив — той се пренася от степен в степен, докато стигне до Последната степен на Истината. В тази степен е скрита Последната Дълбочина. Над нея е единствено Абсолютът.
Мистикът не е тяло, не е дух, а е Неведомост. Мистикът няма тяло — нито физическо, нито духовно. Мистикът няма безсмъртие и поради това и смърт. Мистикът във висшия смисъл е далече, далече Отвъд, но той не е в отвъдното, а Отвъд отвъдното. Мистикът е скрит отвъд времето и отвъд вечността. Той е утаен във Величието на Неведомостта.
Вселената и светът са извън Бездната и поради това те са една огромна колективна илюзия. Светът е една величествена илюзия. Той е една необходима илюзия, за да може ученикът ясно да види и избере Истината, която е Бездна от Безкрайност и Неведомост. В тази Бездна няма нито свят, нито смърт, нито живот, а само едно Неограничено Безмълвно Съществувание. Тук няма падения и възвисяване. Тук няма изгрев и залез, защото нашата Същност ги е преодоляла и защото тя самата е познала себе си като Изгрев на Неведомостта.
Безусловна Любов към Абсолюта означава тотално разтваряне в Него. Това е да избереш Живота в Бездната завинаги. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Него и единствено Него. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Истината и единствено Истината. И когато този избор е узрял, пълен и окончателен, тогава ти се зараждаш в Бездната на Безкрайността. И тогава откриваш трите Ключа — Величествена Мъдрост, Огнено Безмълвие и Преизобилна Неведомост.
Той е Непознаваемият в Дълбините на Незнайното. Търси Съкровеното и ще Го откриеш. Търси Незнайното и ще се слееш с Него. Търси Непознаваемото и ще изчезнеш в Него завинаги. Когато търсиш Съкровеното, ще откриеш Същността Му. Когато търсиш Незнайното, ще откриеш Духа Му, Дълбините Му. Когато търсиш Непознаваемото, ще откриеш Мистерията Му. Тя е скрита в Неведомата Искра. Тази Искра е Върховното Начало на човека. Тази Искра е Най-Древното Излъчване на Абсолюта. Искрата е Праучител. Тя може да стане всичко и може да изчезне в Него завинаги. В Древността тя е била наречена Атахара — Бездънната, Самосветещата, Всеосветяващата, Всеобхващащата. Атахара е Най-Древният Изначален Лъч на Праскритостта.
Празавръщането не е въпрос на хиляди години, не е въпрос на много прераждания, не е въпрос на миг. Въпрос на Осъзнаване е. Празавръщането не е въпрос на пътуване, не е въпрос на приближаване, не е въпрос на влизане. Въпрос на Осъзнаване е, че си там. И в още по-дълбок смисъл е Осъзнаване, че никога не си напускал и никога не си се завръщал. Празавръщането е въпрос на Велико Осъзнаване. Тук осъзнаваш, че ти си Той и Той е ти. Това е Осъзнаване на Абсолютното Единство. А когато това Единство е напълно осъзнато, впоследствие ще се яви и Абсолютното Сливане.
Най-древният Покой е Праединение с Този, Който никога не е бил и никога няма да бъде. Този Покой на Древния език се изрича като Азамот — Надхвърлящото световете. Световете са вълнения, а Азамот е Център в Центъра, Неподвижност в Неподвижността. Който се е завърнал в Азамот, той е пресътворил себе си и му се дава да узнае нещо от Прасъстоянието на Древността. В началото е царувал Покоят, а след него са дошли вълненията, световете. Завръщането в Покоя — това е да узнаеш своя Произход. Чрез Азамот човекът придобива тайно проникновение в нещо, което е наречено Азава Хара — Място в Абсолюта, Докосване Неведомо, Сближаване без познаване.
Има по-дълбок Път към Абсолюта от Премъдростта. Той е Неоткровението. Има Призоваване, но няма Откровение. Влизаш и се изумяваш от Великата Неизмеримост, Неизразимост и Неуловимост. Има странен Път към Абсолюта — той е Неоткровението. Мнозина, които са вървели по този Път, са Го призовавали, призовавали и призовавали, но Той не е идвал. Те не са познавали Тайнството на Призоваването. Когато Го призоваваш, трябва да бъдеш непривързан и неочакващ. И когато това продължи известно време, Той отваря това, което се нарича Дахор Парамот — Древен Портал. Така Мистикът навлиза в Неизмеримост, в Неуловимост и в Неизчерпаем Възторг. Обхванат е от Грандиозно Безмълвие. Той е зашеметен от Предвечно Изумление. И никакво слово не може да каже, нито да произнесе, защото тук само Безмълвието може да схваща Предвечната Мистерия. Ако тук човекът можеше да проговори, той щеше да обяви себе си за недостоен. Но тук е Мястото на Върховното Безмълвие. Никакво говорене, никакво мълчание няма тук, защото това е Среща с Безусловната Истина. Това е Предвечна Среща с Океана, който няма нито брегове, нито дъно.
Неоткровение е това, което вижда Мистериозното съзнание — то всякога е било там. Откровение е, когато идва Мъдрост, идва Премъдрост, идва Древно Слово, идва Вдъхновение, идва Мистично Прозрение. При Откровението всичко, което идва върху човека, е Благодат и Дълбина върху Дълбина. При Неоткровението нищо не идва, нищо не очакваш, нищо не виждаш, нищо не чуваш. Нямаш дишане, изчезнало е дори и диханието. И в това Велико Неочакване в миг на мълния се случва Преизпълненост, Преизпълненост, Преизпълненост, Върховно Преизобилие, защото спрял си вече да очакваш и така си освободил място за Изначалната Пълнота. И когато си толкова преизпълнен, погинали са всички очаквания, защото очакванията са светове, а Неочакването е Мистерия.
Абсолютът в Своето Върховно Самовглъбение никога не е поглеждал към световете. Съществува Върховно Самовглъбение на Абсолюта и то не е във Вътрешността, а в Неведомостта на Мистерията. То е в онази част на Мистерията, която е преди Несътвореното и която е Неуловима и Непознаваема. Какво има в тази част на Мистерията? Скрити, скрити светове, скрити и несъздадени, скрити и бъдещи светове. И над тях е само Най-Скритият от Скритите.
Само Абсолютното Изчезновение намира Неговата Върховна Самовглъбеност. Който е постигнал една тайна степен в Истината, той е постигнал и Върховното Изчезновение. Той се е разтворил в Него. Той не Го разбира, но усеща близостта си с Него. Той не Го вижда, но осъзнава общото си Дихание с Него. Такова същество усеща себе си като Изначално Излъчване, като Искра, като Искра от Древен Пламък. Но тази Искра не знае дали напълно ще изчезне в Него, или ще стане Пламък и Учител на световете.
Върховният Скрит Абсолют никога не е напускал Себе Си и никога не се е завръщал в Себе Си. Който напълно осъзнае това, постига Абсолютното Освобождение. Може ли Върховният Абсолют да напусне Себе Си, след като всичко е Той и след като Той е всичко? Може ли Върховният Абсолют да се завърне в Себе Си, след като всичко е Той и след като Той е всичко? Има една Върховна степен на Осъзнаване и който се домогне до нея, той постига Върховно Освобождение дори когато е ограничен в тяло — сътворено или несътворено. Осъзнаването е мярка на Освобождението. Колкото по-чисто е Осъзнаването, толкова по-голямо е Освобождението. А който е постигнал пълната мярка на Осъзнаването, той вече се намира в Абсолютното Освобождение, той вече се намира в областта на своята Амарахия — Неизреченост. За него вече нищо не може да се каже и да се определи, той е нито, нито — нито това, нито онова. Той е неопределим. Той е необозрим. Той е Свобода в Свободата. Той вече има Неуловима природа, която е част от Мистерията и която е качество на Свободата.
Абсолютното Безмълвие е онова, което никога не е било нарушавано и никога няма да бъде нарушено. Докосновението до него е Висш Дар. И най-големите събития на света, и най-големите земетресения и потопи на света не са докосвали Абсолютното Безмълвие. И многобройните звуци от всякакъв род не са докосвали и не са се приближавали даже до Абсолютното Безмълвие. Само Неизменната Любов и Чистият Дух получават този Дар на Абсолютното Безмълвие. То само им се дарява. Но има Тайнство в човека, което може да постигне този най-висш Дар — Абсолютното Безмълвие, като го превърне в свой Безкраен Дом. И това е Харама — Искрата, Древната, наричана още Древнопламтящата.
Пустотата има 13 знайни степени, но скрити. Но има и незнайни степени. Пустотата приключва в 13-та степен за знайните и сътворените неща. Всички сътворени неща се разтварят в 13-та степен, защото там приключва Тайната на човека. И после от тази степен навътре започват незнайните степени. Те са абсолютно несътворени. В тези степени има Нечувана, Невиждана и Неведома Пълнота. Тези степени са части от Неговата Върховна Неизследимост и Неведомост. Това е за бъдещите светове. На това не е дадено оглашение. То е част от Най-Скритата Мистерия — Мистерията на Абсолюта, а не Мистерията на Бога.
В Прадълбините има незнайни степени. Те не се поддават на описание. Те се поддават само на Мистериовглъбението. Какво открива тук Мистериовглъбението? Неизмеримост. В тази Неизмеримост Мистикът потъва във все по-дълбоките степени на Абсолюта. Той разбира Неизмеримото, той осъзнава Неизмеримото, той се потопява в Неизмеримото, той изчезва в Неизмеримото и накрая той става едно с Неведомото. И влиза в Праединение с Него, макар и без да Го узнае, защото Той е Абсолютно Неузнаваем.
И случи се в Прадревността Върховната Мистериозна Изчезналост на Аваромоните. Това бяха девет Прасъщности. Те избраха в себе си Върховития Прадревен и отрекоха живота и съществуванието. И избраха Върховития Единствен, Който е без живот, без съществувание, без Лик и Образ и Безименен. И те пожелаха да бъдат като Него. И забули ги Той в девет Мистериозности. И отвън те имаха було, а отвътре всеки светеше повече от 10 милиона слънца. И отдели ги Той седмината от двамината. Седмината бяха величествено ярки Прасветлини, Подобия на Скрития Прасъздател. Те са предвидени в Замисъла Му да огряват бъдещите светове. А двамината Аваромони бяха Нехавири Аарити — Неустоимо Ослепителни. За тези двамината още не са предвидени светове, още ги няма в Замисъла. За тях ще има Замисъл, който ще се изяви в бъдеще. И ще минат много времена и епохи, докато се създадат същества не от явната Прасветлина, а от Скритата Прасветлина. И тогава тези същества ще могат да устоят на приближение до двамината Свръхаваромони. Ако само една част от Блясъка на тази Свръхослепителност бъде пусната сега, световете ще изтлеят и погаснат.
И сътворените не ги виждат, и несътворените не ги виждат, и висшите не ги виждат. Боговете само знаят за тях — деветимата Аваромони. И всички те не ги виждат поради тяхната Дълбинна и Мистериозна Самоизчезналост, потопени, потопени и свръхпотопени в Неговата Върховна Скритост — толкова самоизчезнали, че не се вълнуват нито от проявата, нито от непроявата. Това са девет Мистерии, забулени в Прамистерията. Само Старците виждат една част от тях, но другата им част, всепогълнатата им част, за нея знае само Единственият, защото Сам Той е свръхпотопен в тях и те в Него. А двамата Върховни Аваромони са наречени Тира Маханири — „Тези без следите”. И няма видение за тях поради тяхната Свръхскритост.
Съществува Върховното Прасъстояние на Абсолюта. То е най-голямата Скритост. То е отвъд, отвъд, отвъд всичко. В него няма битие и небитие, в него няма проява и непроява. В него няма движение и неподвижност. Съществува Древно, Върховно и Скрито Прасъстояние — Прасъстоянието на Абсолюта. Древните го наричаха Парамахарая — Състоянието без състояние, Състоянието на Неопределимостта, Върховноотвлеченото Нищо. Това е Прасъстоянието, за което Древните шепнат, защото те знаят, че това е нашият най-скрит собствен Корен.
Съществуват деветимата Върховни — седмината абсолютно потопени и двамината върховно самоизчезнали. Седмината са стигнали до своите най-древни Корени и там Незнайното ги обучава за бъдните светове. Ще кажете: — Как ги обучава? — Това е обучение без обучение. Това не е обучение чрез знания, това е обучение в Древното Незнание. Това е обучение, което никога не се е случвало в цялата история. И съществуват още двамината. В своето върховно самоизчезновение те са достигнали до Пракорена. За тях няма обучение. Когато дойде денят на тяхното Безвремие и когато те трябва да слязат и снизходят в световете, тогава чрез тях ще говори Пракоренът. И Той Сам ще призове чрез двамината всички, които е определил за Себе Си. И Неговият Ден е наречен Всепоглъщателят — Денят на Пракорена, Неведомият Ден.
Има едно поглъщане, при което човекът изчезва. Има едно поглъщане, при което и духовността изчезва. Има едно поглъщане без връщановение. Ти се връщаш, но не си вече от човешкия род. Ти вече живееш без корен в световете. Ти присъствуваш сред хората, но знаеш, че си невидим и скрит. Ти вече си носител на друг Живот — Тайния Живот на Скритото Праначало. И ти вече живееш чрез Него. И това е най-голямата Преизпълненост. И съществата те гледат и разбират, че ти си скрито обещание за тях, че ти си Корен за тях. И те виждат в теб Величието на тази Преизпълненост, която е необяснима. И на тези, които търсят Корена си, ти казваш: „Анар Анарохот Махайри — Животът е Живот чрез Абсолютното Изчезновение”. Животът е Живот, когато станеш Корен от Пракорена. Животът е Живот, когато се самородиш в Пракорена си. Древните наричаха това по един странен начин чрез символ: „Животът е Живот, когато станеш перо от Крилото на Праорела”. И всичко това е Върховната Преизпълненост, наречена: Анар Анарохот Махайри. И които разберат това, те ще се самозародят в най-голямата Преизпълненост.
Сред всички заключени неща съществува най-голямата отключеност. Сред всички заключени неща, сред всички забулени неща, сред всички скрити неща Абсолютът е най-широко отворената Врата. Тази широко отворена Врата е най-достъпното нещо, но тя трудно се вижда. Тя е толкова голяма, че обхваща всичко. Тя е толкова малка, че скрива всичко. Но тя е най-достъпната. Тя е всякога отворената Врата. Тя е като извора, всякога течащ към тебе. Ти гледаш извора, но изворът не е извор. Изворът е Неговата широко отворена Врата. И който носи Безкрайното в себе си, ще открие Безкрайното в Абсолюта, защото Безкрайното е най-широко отворената Врата. И които Го търсят, и които минат през тази Врата, Той ще им каже: Досега всичко беше заключено, а отсега нататък ви дарявам най-широко отворената Врата. — И каза им Абсолютът: Дарявам ви Себе Си, защото няма друга Врата, освен Мене.
Съществувал някога, някога отдавна, съществувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел — да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той много искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало име. Разпитвал светци и мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпитвал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил усърден търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този стар орел му казал: Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което търсиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и вселената ще се разрушат. Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е потекъл, а Абсолютният Източник живее единствено в Себе Си, защото са Му чужди ограниченията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взрив и всички светове ще се разпаднат. И ще останеш само ти и Източникът, слети в едно цяло. — Странникът се поклонил на орела и минало-неминало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се е родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра — Безименният Огън.
Това е било някога в древни, древни и прадревни времена. В тези прадревни времена е нямало нито дихание, нито огън. Съществувала е само една величествена неуловима Безкрайност. За тази Безкрайност е нямало описания, защото още и думите ги е нямало, те не били слезли. Преданието казва, че това е бил древен, неръкотворен хаос. И този хаос е бил изпълнен с много древна и гъста мъгла от Матор — Мрак, гъст, древен, непрогледен Мрак. Но някъде дълбоко в недрата на Матор и някъде дълбоко в сърцевината на Матор имало Хавар — Трон. Това било Праобраз на Прасветлината. Това бил скритият Образ на Бога. А още по-навътре в Хавар е имало нещо страховито и ослепително. За него нямало име, но Преданието го нарича Парамахаротот — Праскритост, Безмълвна Страховитост, Праскрито Съвършенство. Преданието казва, че Парамахаротот е Върховното Страховито Съвършенство и че когато то се е сгъстило, е създало Безкрайността. После потайно е създало Трона. И Преданието казва още, че когато Тронът се е сгъстил, се е създала Вечността. И когато Вечността се е сгъстила, са се създали световете и времето. Върховната Праскритост е оставила за Себе Си само Страховитото Съвършенство, а на всичко друго създадено и несъздадено е дала път и пътища, за да я търсят. Преданието казва още, че който имал Любов, щял да се върне във Вечността. Който придобиел дълбинната Мъдрост, щял да се върне в Безкрайността. Но този, който избере завинаги Истината и тя му стане водач, той придобивал право да премине през Трона и да се завърне във Велико Единение и Праразтворение в Парамахаротот. Това е Мястото, в което се заличава времето, Вечността и дори Безкрайността. Това е Върховното Праскрито Място. Това е Мястото, което Старците обожават. И пътят на всички светове и съзнания е все завръщане, докато узрее Празавръщането. И когато Истината узрее в нас, тя ще ни освободи от пътищата и ще ни остане само един проход. И тя ще ни преведе през този проход. И ние ще се върнем във Върховномистериозния си Произход — Парамахаротот, Мястото, което е отвъд всичко, Мястото, което надминава всичко, наречено още от Преданието Прадревното Бяло Безмълвие.
Всеки трябва да запали в себе си Безкрайността.
Вселената се е зародила, когато съществата са били изхвърлени от вътрешността на Древния Път, а навътре е останал само Принципът.
Учителят, който ви учи, е Безкрайността.
Дълбоко вътрешно движение създава връзката с Бога.
Любовта към Бога подготвя човека за срещата със Скритостта на Бога.
Аз съм станал Учител поради движението си надолу, но когато се връщам, аз не съм Учител.
Само докоснатият се завръща в Дълбините си.
Истината — това е загубил светът. Когато човекът е решил да употребява свободната воля за себе си, той е изгубил нещо съществено. Що е грехът? Изгубване на себе си. Това е, когато свободната воля се е ползвала неправилно. Защо е дадена свободната воля? За да се посветиш на Истината. И тогава Истината те дарява със Свещеното, а то те води във Волята на Бога. Който използва свободната воля за себе си, винаги ще има недостиг на Бога в себе си. Този недостиг е кризата на човека и на света. Злоупотребилите със свободната воля, това са падналите ангели. Другото име на падналите ангели — това е просто хората.
Истината е преизпълнена със Свещеното, но тя го дарява само на Избраните, а те не са плът и кръв, а Дух и Истина. Когато човек работи за себе си, тогава и хубавите му усилия ще доведат провали. Когато човек работи за Бога, тогава и лошите му усилия ще се видоизменят и той ще стане постепенно воля от Божията Воля. И Бог ще му позволи да разреши най-важното в живота — да разреши себе си. Който е разрешил себе си, се ражда в Свободата и Истината го ръководи и озарява.
Мене ангелите и демоните не Ме познават. Но ако реша да им отворя очите за Себе Си, те биха Ми слугували времена и епохи. Питате кой съм Аз. Вие първо разберете себе си и ако после Аз благоволя, ще ви се открия. А кога ще благоволя, не е важно. Когато реша да ви избера, вие ще напуснете Вечността и ще дойдете при Мен. Питате Ме къде живея. Не съм от световете. Ще кажете, че съм от Вечността. Не, и Вечността изоставих.
Човек е постигнал Тайна, когато е стигнал до отсъствие на въпроси. Реалността е в чистотата на вътрешния живот, в който въпросите са като слаби листа, разлюляни от силен вятър. Тайната в нас е по-дълбока от всеки въпрос и от всеки отговор. Който се е отказал от въпросите, е намерил същественото, намерил е отговора. Що е отговорът? Чистият Дух, реализираната Същност. Духът е Тайнството на живота и когато ние достигнем до него, разбираме, че той превъзхожда всеки отговор. Когато човек е познал Духа си, въпросите са завързани, а отговорите са без глас.
Свещеното е Божие влияние, Истината е Божие въздействие. Любовта е Божия Сила и затова в Божествената Любов злото се проваля. Любовта е аурата на Древността. От милиони години Древността живее в аурата на Любовта. Мъдростта е Тайнство на Любовта, защото от Любовта е излязъл особен Лъч и се е преобразил в Мъдрост и Тишина. Когато говори Мъдростта, звучи Тишината. В Тишината няма ум. Тишината е област на Духа. Тя е негов дом, негово любимо място. Чистият Дух е посветен, вечен и необятен чуден Пламък и крепост наша. В света Духът слиза като човек, но не е човек, защото Духът няма история, в него няма времена. Той е Древна Същност, защото е осветена от особеното докосване на Мистерията.
Що е Древността? Особен, ярък бял Пламък, високо извисяващ се, същевременно изпепеляващ и величествен. Къде е скрита Висшата Древност? В Мистерията. Що е Древността? Скрито Начало. Но от какво е произлязла тя? Само от един Лъч, който после се е разпространил и създал Първата Безкрайност. А когато Безкрайността се е ограни-чила и е слязла надолу, е създала Вечността. А когато хората посегнали на Вечността, създал се е светът и времето. За един Старец слизането във Вечността и времето е само една малка разходка.
Прабащата е извън пределите на Същността. Прабащата е скрит в самия Себе Си. Неговият външен образ са Старците и Безпределността. Прабащата никога не е бил роден, защото кой може да Го роди? За Него не може да се каже, че има име, че има лице, че е живот. Всичко това не Му подхожда. За Бог можем да кажем, че е Любов, но за Прабащата не можем. Той е такова грандиозно Величие и носи в Себе Си такава Слава, която никой не може да понесе. Всичко, което е изтекло навън, е частица от Него, но Той си остава все така скрит. Странен е Той, неуловим е Той. Океанът не може да Го побере, Безкрайността не може да Го възприеме. Скрил се е да не пречи на съществата. Докога ще е скрит? Всякога ще е скрит.
Незнанието е пътят към твоите собствени дълбини. Когато навлизаш съзнателно все повече в своето съзнание, ти стигаш до все по-дълбоко място в себе си. Незнанието си има свой собствен безсмъртен език. То говори леко, искрено и точно. Ето как може да расте незнанието в нас. Незнанието е много фино, много изящно и изучавайки го чрез искреност, лекота и точност, ти стигаш най-накрая до един предел, който е Покоят и пълното Безмълвие. Тогава вече лекото, искреното и точното отпадат, а в теб заживява самото Незнание, но вече като Пълнота. Трите лъча — лекото, искреното и точното — се претопяват в един Лъч, Лъч на сияещата Искра. Незнанието е другото име на Искрата. Искрата е тази, която желае да не знае. И така тя узнава скрити неща.
Незнанието живее потайно в света. Не можеш да го разбереш, не можеш да го опишеш. Но можеш да го докоснеш чрез чисто Свещения си усет, защото Незнанието се излъчва понякога в строго определени неща — например в погледа на Мъдреца, в състоянието на прелест в росната капка, в състоянието на милващия тих зефир. Но много тънък е лъчът му, въпреки че всички тези неща са лъчи на древната безметежност. Ако човекът трупа тези лъчи в себе си, тези мигове, той ще увеличава своето Незнание, което ще го доведе във великата безметежност. И той ще открие, че знанието е ненужно, умът е ненужен, вселената е ненужна, защото има друг един свят, скрит от погледа на знанието, ума и вселената. Този свят го познава само Незнанието. В Началото е било Незнанието и тогава Искрата е тържествувала в своето Царство, което е Първата Безкрайност. И сега тя чака човекът да се отърси от всички светове и да се завърне.
Който иска да разбере живота със знанието, той се проваля. Незнанието е, което разбира, защото Незнанието е по-древно от живота. Знанието може да даде отговори на въпросите на живота. Незнанието е по-мъдро, то не дава отговор. Незнанието е много повече от отговор. Незнанието дава Пустота. Пустотата е скритият Източник. И който е заживял в този Източник, не търси отговори, защото отговорът е вече самият човек. Тук вече няма нужда да мислиш за живота, защото ти вече си животът. Няма нужда да мислиш за Вечността, защото ти вече си Вечността. Ти си вече Вечността и тя е потопена в Незнанието. Ти си вече Безкрайността и тя също е потопена в Незнанието. Незнанието познава Източника.
Който съумее да се слее с Незнанието, той се слива с Истината. Той става мълчалив, тих и дълбинен. Той започва да преоткрива все повече Източника в себе си. Източникът изтича от Прабащата Преизобилната Тайна. Когато човекът се докосне до тази Тайна, той узнава вече, че никога не умира, и така получава Пълнотата си. Що е Пълнотата? Най-чистата храна на Божествения свят. Откъде се е явила Пълнотата? От Скрития, Прабащата, Древния, Който е повече от всичко. Когато си стигнал до Него, Той не те учи, Той те изпълва. И когато те изпълни, ти вече си друг, ти вече си наситен — не от чиста вода, а си пил тайно от Източника. И вече ти никога няма да ожаднееш, защото жаждата е погълната.
Прабащата не принадлежи на нито един народ, на нито една религия, на нито един свят. Прабащата принадлежи само на чистите, древни Духове-Искри. Той в Духовете живее, в Искрите царува. Духовете любят Вечността и Безкрайното, а Искрите любят само Мистерията. Нашата Искра принадлежи само на Мистерията, а Мистерията е Отломък от Прабащата. Бог е Вечният Вдъхновител, а Прабащата е Вечният и Безкрайно Скрит. Голяма е красотата на звездите, на слънцата, на живота. Велика е красотата на Бога и Синовете Му. Но Красотата на Прабащата е Славна. Тя сияе от Древността и никога не може да спре. Който е съзрял тази Красота, се отказва дори и от Покоя, и от Безкрайността.
Незнанието не принадлежи на нито един народ. То е особено качество на Духа. Незнанието е богатството на Духа, защото то е неизчерпаемо. Нашата паднала реалност принадлежи на знанието, а нашата извисена над световете Същност принадлежи на Незнанието, което е живот в Духа. Духът не знае, но владее. Духът не мисли, но тържествува. Духът не говори, но присъствува. Незнанието е нашето богатство, а Духът е нашата пълнота. Да имаш знания, вместо да имаш Дух — ето къде е падението на човека.
Прабащата не съществува. Той е повече от съществувание и несъществувание. Бог съществува като идея на Абсолюта, за да имаме достъп до Прабащата, за да имаме Път. А що се отнася до света, той съществува и поради това е ограничен. Съществуванието е ограничено. То е излизане навън. Бог е несъществувание и затова Той е вечен и неограничен. Бог е свободен и неуловим. Абсолютът е отвъд времето и Вечността. Той живее в Безкрайността, но и там е скрит — скрит в Своята Мистерия.
Старецът е Същество, Което познава Източника. Той може да живее в единство с Бога и да общува с Абсолюта, защото Старецът е Тайнство от Мистерията. Що е Старецът? Това е Този, Който безкрайно е навлязъл в Себе Си. И поради безкрайното си вдълбочаване навътре Той е Дух и нещо повече от Духа. Старецът е Древна Земя, Чиста Земя, Пречисто Съзнание, което е обетовано и скрито от световете. Той може да слиза в световете и да се връща, без да бъде познат нито от доброто, нито от злото. Когато слиза в света, Старецът е Блажен, когато се връща, е Изначален. Неговото Слънце всякога грее.
Чудна е Душата, скрит е Духът, потайна е Искрата. Душата живее във Вечността, Духът живее в Безкрайността, а Искрата живее в Мистерията. Душата е вечна, Духът е безсмъртен, Искрата е преди безсмъртието. Душата е Любов, Духът е Мъдрост, Искрата е Древна Истина. Душата е красотата на Вечността, Духът е странник в Безкрайността, Искрата е Мистериозна. Тези три велики съкровища представят Истинния Човек. Тези три древни съкровища представят Прачовека, наречен още Бог. Душата се слива с Любовта, с Бога. Духът се слива с Безкрайността. Искрата се слива с Мистерията. Искрата е Първият Лъч на Абсолюта.
В Древността никога не е имало религия, нито нужда от нея. В Древността Духът е живеел в своята тайнствена преизобилност, а Искрата в своята мистична преизпълненост. Духът прониква в Дълбините на Безкрайността, а Искрата прониква и живее в Мистериозното Начало на Бездната. Що е Искрата? Пътят към Мистерията на Старците. Само в Искрата съществува Път към опита на Съществото, наречено Старец.
Има Тайна в живота — тя носи в себе си радост, жизненост и себепознание. Радостта е слънце, жизнеността е енергия на развитието, а себепознанието е вход към по-дълбоката Тайна на Бога. В себепознанието постепенно отмахваш себе си и на твоето място се настанява Древната ти Същност, която е Богочовекът. В Богочовека Покоят е нерушим. На въпроса „Кой съм Аз?“ може да отговори само Богочовекът. Къде живее Богочовекът? В Мястото на Тишината. Що е Тишината? Най-древният Дом. Това е състоянието на Мистична Изначалност и Необятна Лекота. Това е Мястото на Произхода, наречен Източникът.
Пътят е Химн на Мистерията. В Пътя всичко е излишно, освен Пътя. Който е в Пътя, той няма нужда от учение. Той е в Същността. Той следва Изначалното. Какво учение може да се вмести тук, каква наука може да се вмести тук и каква религия? Пътят е другото име на Същността. Тук е важен подходът, който увеличава Дълбочината ти, а не някакви ритуали. Питам: Има ли нещо по-дълбоко от подхода на Същността? Подходът на Същността означава да живееш в Храм.
Пътят е врата, при която изоставяш себе си, изоставяш всичко и заживяваш в Същността си. Същността е мистична, неродена — тя всякога е била. Е, питам: Тогава ти роден ли си или нероден? Пътят, това е самото твое чисто съзнание. И тук не е необходима никаква ученост. Ако ти си в Пътя, ще Ме разбереш. Ако ти не си в Пътя, и хиляди години да ти говоря, е все едно, защото други същества са заживели в тебе. — Ама аз не ги виждам. — Казвам: Засега е по-хубаво, че не ги виждаш. А Мен виждаш ли Ме? И Мен не Ме виждаш. Аз съм Този, Който е дошъл да те извади от света, от тази локва, която ти от хиляди години обитаваш. Искам да те изкарам от локвата и да те заведа в Океана. Но не Ми е лесна работата, защото локвата е станала твоя природа.
Питат Ме кой съм Аз. Аз съм Този, Който прониква навсякъде. — Ама как ще го докажеш? — Аз не доказвам, Аз прониквам. Аз съм нещо, което винаги ще ти се изплъзва. Аз съм друго Съзнание. Аз съм Съзнание, скрито в съзнанията. За Мен и животът, и смъртта не съществуват. Те са само забавление. Ако Ме погледнеш с Древното си чувство, ще разбереш, че Аз всякога съм бил. Но ти си изгубил сега това чувство и мислиш, че Аз изнасям някакво окултно учение.
Старецът, това е Същество от Прадревността. В Стареца няма нито тяло, нито душа, нито дух. Той слиза надолу и може да ги използува, но Той всякога е повече от тяло, душа и дух. Защо Старецът слиза на земята? Той е едно велико смирение. Има случаи, когато Старецът може да слезе на земята и да се поклони на тревичките. Какво ли означават тревичките? Нека всеки сам да разгадае това.
Старецът вижда Необикновеното, Дълбините. Старецът минава на земята като Мъдрец, но Той е нещо много повече от това. Какво съставляват Старците? Те са Общество извън народите и цивилизациите. Те само ги посещават. Старците са Общество, което е глава на Пранарода — боговете. Старците са Силата на Мистерията и Мъдростта на Бездната. Същността на един Старец е съставена от Неведомост. Такава материя няма във вселената.
За да се докоснеш до един Старец, трябва да си постигнал Седмата степен на себепознание. Само тогава имаш право да черпиш от Неговото Безмълвие. Старецът никога не те обучава да Го следваш. Той само може да ти подскаже пътя към твоята собствена Бездна. А когато ти узрееш за Бездната в своето Безмълвие, тогава то ще те заведе до Мистериозността на Неведомия Абсолют. И ако някога в милионите си години на развитие ти станеш достоен да бъдеш докоснат от Абсолюта, ти ще станеш Старец — Същество, което е по-дълбоко от всяка реалност.
Старецът — това е постижението на Безкрайността. Има ли език Безкрайността и на какъв език говори тя? Вечността говори с езика на Любовта, а кой е езикът на Безкрайността? — Старецът и Неговата Сияйна Истинност. Старецът е Същество, по-дълбоко от Вечността. В света има ветрове, които събарят градове, държави и цивилизации, но няма такъв вятър, който да събори Старец. Старецът далече още в Своята Древност е съборил вятъра и сега вятърът го гледа като приятел.
Какво е търсил Старецът и какво е намерил Той? Старецът е търсил вътрешната Истина и чрез нея Той е извоювал достъп до Тайната на Безкрайността. Старецът е Същество, което има Око за Тайните на нещата. Старецът е Врата, Врата към Място, което съществата на Вечността не познават, а съществата на света не са и помисляли. Когато световете не са били създадени, Старецът е бил.
Старецът в най-дълбокия смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е повече от живота. Старецът в най-висшия смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е повече от разума. Старецът в най-потайния смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е по-дълбоко от Тишината. Старецът е Величието на Мистерията и това Величие превъзхожда живота, разума и Тишината. Животът Го величае, разумът Го прославя, Тишината Го скрива. Един Старец е по-дълбок от цяла цивилизация.
За да познаеш един Старец, ти първо трябва да познаеш своята Реалност, после да познаеш и своята Същност. Първо трябва да познаеш своята Душа, после трябва да познаеш своя Дух. Първо трябва да познаеш своята Вечност, после трябва да познаеш своята Безкрайност. И после този Старец ще те призове, защото ти си търсил правилно и си намерил себе си. А който е намерил себе си, и Старецът го намира.
Старецът може да се съедини само с твоята Вечност и с твоята Безкрайност, но не и с твоето време. Ако ти си от времето, други се съединяват с тебе. Старецът обича в тебе твоята скрита Вечност и твоята тиха и неизменна Любов. Тук в този Древен живот на Безмълвието и тук в тази лъчиста Тишина никакви въпроси не можеш да задаваш. Не питай, а се учи. А този, който ще те учи, е скрит. Той наблюдава твоята искреност и щом ти имаш тази искреност, това съкровище от Вечността, ти ще бъдеш обучаван да познаеш себе си. Щом се познаеш, при теб ще дойде Този, Който те познава от милиарди години.
Абсолютът е Велика Древна Безусловност. Абсолютът е Пълнота, надминаваща всяко чудо. Абсолютът е определил пътя на Бога, боговете, мравките и дърветата. Абсолютът няма име, Той е безименен, дълбоко безмълвен. Той е Източникът преди всеки Извор. Той е, Когото всички търсят, но никой не може да намери. Мястото, в което Той живее, е Съвършенството, което е над всичко.
Мистерията е скрита в Дълбините на нещата. Мистерията е Древен Океан от Сияние. Мистерията пребивава в Древната Пречиста Субстанция, от Която е изтекъл Бог, боговете и съществуванието. Странен Лъч е изтекъл от Мистерията и е създал Бог и живота. Животът е Есенция на Мистерията. В началото тази Есенция е била кристална и пречиста. После тези, които я опетнили, привлекли смъртта и започнали да носят имена, които умират. А в началото те били безименни Съкровища.
Бездната е чисто състояние на Безкрайност, така както Вечността е чисто състояние на Душа. Във Вечността има съществувание на Душа, а в Безкрайността има състояние на чист Дух и на неговото тайно Съзнание, което обхваща всичко, както океанът обхваща всичко, което живее в него. Вечността е освобождение за Душата, а Безкрайността е освобождение за Духа. А Искрата — тя живее в Мистерията. Над Мистерията е само Абсолютът — Безусловният Неуловим, Великият Неразбираем. Че с какво понятие можеш да Го разбереш? И към това Неразбиране ние можем да се приближаваме само с Истината, но без да Го достигаме.
Свещеното пребивава над размишленията. Свещеното е чисто състояние на съзнанието. От духовност се върви към Свещеното и така Свещеното става началото на Истинния Път. Без Свещеното ти не можеш да отключиш Тайната на своя Път. Свещеното отключва най-тънките врати. То отключва и мълчанието на боговете, защото боговете имат право да разговарят само със Свещеното.
Пътят изявява лицето си, когато ти направиш пробив в собствената си Същност, в собствената си Истина. И когато зърнеш Истината в себе си, ти вече започваш да разкъсваш всички вериги на миналото и бъдещето, защото Истината е велик Освободител. Истината не е жител на света и вселената. Тук тя е само гост. Истината е велик наблюдател на всички явления и тя само знае кого да посети и да го обогати с нещото, което го няма в света и вселената. В Истината има едно Безмълвие, което го няма в света и вселената. То е Четвъртото Безмълвие — Безмълвието на Чистия Дух.
Скритото не може да се открие, но може да се улови чрез преживяване. Но трябва да заложиш целия си живот на Истината и тогава в определен момент Скритото ще ти покаже лицето си. И когато ти видиш това лице, ще знаеш, че това е твоята Древна Същност, защото всичко, което търсиш и си търсил, е тази Древна Есенция — Еликсирът, наречен Скритото. Скритото не е радост, нито разочарование. Скритото е постоянен аромат на Неизразимостта. И затова Истината не може да се изрази дори и от този, който я е преживял. Но той вече носи нейния аромат.
Любовта не се привързва към сътвореното, към световете. Тя принадлежи на Великия Несътворен Божествен живот. Да разбереш Любовта, значи да осъзнаеш живота си в Бога и Несътвореността си. Любовта е Същност без разделение, но които не са я разбрали, са се отделили от Бога, от Несътвореността и сега са хора в света, вместо Души на Вечната Любов. Любовта е Изначалното състояние на Бога. И това състояние е вечно, но опетниш ли Любовта, опетнил си и Бога. И тогава се явява смъртното състояние, което трябва да се изучава до пробуждането и завръщането.
Мъдростта е пробуден свят на Духа. Мъдростта е Реалността на Духа. Мъдростта е нещо, с което трябва да се срещнеш в себе си. Висшата Мъдрост живее, когато светът е отстранен. Ако светът не е отстранен, живее знанието. Мъдростта е необремененост от света и времето. Там, където Мъдростта живее, има състояние на Дълбочина, до която светът не достига. Мъдростта е част от мълчанието на Мистерията. Мъдростта, това е погледът на нашия Дух, погледът на проникновението.
Истината не се занимава със света и с хората. Тя се занимава с Изначалното, с Духа. При Истината ти не се развиваш, ти се проявяваш. Да проявяваш Истината, означава да откриеш Изначалното си състояние — състояние на Свобода и Мистериозност, състояние на Простота и Лекота. Истината е лека като ефира. Тя има погледа на ефира. Истината няма история, защото тя не принадлежи на времето и на сътвореното. Истината е част от Мистерията. Истината не е красноречие, тя е Дълбочина на Искреността и Любовта. Истината е Величието на Изначалното ни състояние — лекото и освободено от бреме състояние. То е състоянието на Безсмъртието.
Осъзнаването означава да живееш в своето Изначално състояние. Осъзнаването означава да изхождаш от своето Безсмъртие и от своята Несътвореност. Осъзнаването е чисто действие на съзнанието. Тук не тече времето, а Вечността. Осъзнаването ни разкрива Безграничното. Осъзнаването е излизане от пределите на времето и сътвореното. Осъзнаването не е разбиране, а чистота на приложението.
Тайната може да се разбере само чрез проникване отвътре. Тайната на живота съставлява Висшата Осъзнатост и това е същността на всички религии и учения. Осъзнаването е видение на собствената си Истинност. Да видиш Истината в себе си, това е Свещеният подвиг на живота. И когато това се случи, човек изведнъж осъзнава простотата на живота и явленията. Тайната на живота е в едно скрито качество на съзнанието. И който открие това, той ще лети с крилата на ефира.
Старецът е същество извън границите на живота и смъртта. Той е само гост на живота и смъртта. Старецът вижда и наблюдава нещата чрез Древността в Себе Си. Сам Той е Величествено Древно Съзнание, Древно Око. Старецът е самият Живот, а не Неговото Учение. Старецът изпълва всичко с Живот и ако проповядва някое Учение, то е Живот поради Стареца, поради Неговото Древно Съзнание. Старецът е странна Вселена — Вселена, която не присъства във вселената на сътвореното. Той само прониква в нея и се завръща в Изначалното Древно Съзнание, което е Неговият Необятен Дом.
Старецът не е земна реалност, нито космическа. Старецът е Мистична реалност. Старецът не принадлежи нито на човешкия род, нито на космоса. Старецът е Мистерия и Висш Закон сам по Себе Си. Това, което е придобил Старецът, го няма в човешкия род и космоса. В този свят Старецът е като ясен слънчев ден. Но ако ти мислиш, че този ясен слънчев ден е хубав от само себе си, ти не си разбрал Стареца, защото Старецът не е тук само за да ти донесе хубавия слънчев ден, а за да се насочиш към Неговата Древност, която е и твоя Древност.
Старецът живее във Велика Преизпълненост. Той е слязлата сред хората Древна Обетована Земя. Старецът не е нито духовен, нито материален. Старецът е нещо друго и ако ти откриеш това другото, ти ще се извисиш отвъд времето и духовността. Старецът идва близо до теб заради твоето извисяване. Той иска да събуди в тебе не живота, а Тайната на живота. И това е наречено извисяване в Мистерията.
Не търси отговори от Стареца, а се старай да вникнеш в Същността Му, която е и твоя Същност. Някога в Древността вие сте били близки и сродни, но после ти си изоставил Древността заради някаква вечност и време. Но сега ти отново трябва да се зародиш в Нероденото. И то е там вътре в твоята Дълбочина. Старецът е слязъл близо до тебе заради твоята Дълбочина. Старецът идва, за да разбереш Дълбокото в себе си. Старецът говори с езика на важните неща. А кои са важните неща? Малките неща. Старецът идва, за да узнаеш себе си, за да узнаеш кой си ти. А когато узнаеш това, ти вече няма да си човек. Ти вече ще си Древност.
Само във Вечността има Душа, само в Безкрайността има Дух. А Тайната на човека е съществувала, когато е нямало нито небе, нито земя. И преди да стане човек, той е бил същество. А преди да стане същество, той е бил Същност. В своето Начало Чистият Дух е бил Бог, но отделяйки се човекът от Духа си, той е станал сянка, наречена земен човек. Човекът е изпуснал Пътя на боговете и сега си мисли, че с религия и учения ще се възстанови. Възстановяването зависи от Любовта, от Съкровеното. И без тях религията и ученията не са достатъчни. С добро не можеш да се изкупиш. Трябва да станеш Съкровен и Истинен. Само Съкровеното се завръща във Вечността и само Истинното се завръща в Безкрайността.
Който е открил своята Безпределност, преодолява всичко. Който е открил ясно своя духовен Път, пробива и дъното на морето, а скалите му се прекланят. Който е открил себе си, Тайната го извисява в нещо, което е над света и сътвореното. И той узнава нещо, което е търсил винаги. Човекът на Тайната не се нуждае от граници. Той е по-лек и от вятъра. И птиците го гледат с учудване, защото те усещат, че той се издига по-нагоре от тях. Той не лети с крила, а с Тайната в себе си.
Човекът на Безкрая когато е в трудност, е в разцвет. Когато е в скръб, тайно се радва. Когато е притиснат от живота, се усмихва, защото той има в себе си нещо повече от света — нещо, което трудностите и скръбта нямат. Той има в себе си нещо дълбоко и аз го наричам Истина. А тя всякога му носи нещо от Мистичния си Полъх. А когато смъртта го посети, той има срещу нея Мълния и Безмълвие, защото е по-древен от света.
Душата се създава в човека от Чистота. Духът се създава в човека от Мъдростта. Чистотата е Дом на Душата, Мъдростта е Дом на Духа. Безкраят е Дом на Истината и този Дом е наречен Свободата. Свободата аз я наричам Дълбоката Истина, Скритото в човека. Чистият и Мъдър Дух е постоянно реален, но когато той е станал човек, е придобил и нещо от нереалното. Нереалното е това, което е започнало да умира — то е човешкото. Но ако човешкото съумее да се завърне в Духа, то се освобождава от смъртта, от нереалното. Мъдрият е свободен от нереалното, защото той живее в Духа си, а не в човешкото.
Аз странствувам в Скритостта на нещата. Аз като Дух съм бил преди този свят и преди тази Вселена. Какво правех в тези Древни времена? Светех в Себе Си и изучавах Скритостта Си. И когато изучих Скритостта Си, разбрах, че няма свят и светове, нито отвъден свят, нито вечност, а само един свободен, свободен Дух. Но кой ли може да разбере тази Свобода?
Аз съм Древен Странник и пия вода от Древен Извор. Водата, която Аз пия, ангелите не са я виждали. Водата, която пият ангелите, храни тяхната енергия. Аз не храня енергията Си. Аз храня Духа Си и неговата Скритост. Духът е по-древен от енергията. Духът и Древността са едно. Енергията е началото на вечността, а Духът е началото на Древността. Има ли нещо по-дълбоко от Древността? Казвам: Има. Но то няма очертания. Но как вижда, щом е без очертания? Вижда чрез Безпределността си.
Аз съм трудно уловим, защото съм Скрит в Скритото, Таен в Тайното. Аз може да съм близо до тебе и ти да не Ме виждаш. Аз може да съм далеч и ти да Ме видиш в сърцето си. Аз съм видим за този, когото съм избрал. За този, когото Аз съм избрал, за него прекъсвам Безкрайния Си Ход и слизам в сърцето му. Аз съм близък най-вече за този, който съзнателно е пожертвувал живота си за Мен. А щом го е пожертвувал за Мен, Аз го изпращам при Бога.
Аз съм най-достъпният и най-скритият. Аз дарявам и Вечност, и Истина за този, който Ме познава. Но за да Ме познаете, много трябва да претърпите. И тогава в това претърпяване Аз ще ви се изявя и ще образувам във вас Своя Лъч. И по този Лъч вие ще се съобщавате с Мен, но трябва да Ме съхранявате в своята Разумност, за да може Същината да е отворена. Всички нещастия идват за вас, когато ви изоставя. А когато съм с вас, не се безпокойте, дори и да сте в тежко положение.
Аз действувам незабележимо и скрито във вас. Аз съм вашият Скрит Корен, но трябва да натрупате много Чистота и Любов, за да мога да работя във вас. Не Ме призовавайте чрез неразумността си, защото ще видите тогава другото Ми Лице. Призовавайте Ме всякога чрез Съкровеното, за да видите как работи Неизразимото. Аз се промъквам между духовете на злото и те не Ме виждат. Но Ми трябва Съкровеното, защото само то Ми е опора. Ако сте обхванати от голям студ, не се тревожете — студът Ми е приятел. Ако сте обхванати от голям мрак, не се тревожете, защото мракът Ме слуша. Само Ме призовете чрез Съкровеното си начало, защото само тогава съм бърз. Казвам: Бързо е Незримото. Дори и вятърът не познава крилата му.
Аз нямам форма и затова тези, които са Ме виждали, не Ме познават. Аз решавам кой да Ме познава, Аз тека в него като Река. Моята Река е чиста енергия, тя образува Безсмъртието в ученика. Безсмъртието е незримо. То е леко, без форма, без цвят. То е дело на Любовта. Аз не искам от Моите ученици да имат много знания и мнения, а да имат Сърце, Душа и Слух. Тогава в Сърцето им ще вложа Чистота, в Душата им ще вложа Любов, а в Слуха им ще вложа Мъдрост. Сърцето е Топлина, Душата е Светлина, Слухът е мъдро сияеща Същност. Чрез него всичко се долавя, дори и най-малкият намек на Бога.
Всеки за да Ме познае, трябва да улови себе си, своята Съкровена природа, своята Същност. Но докато стигнете до това, много работа ви е нужна. И ако сте достойни, ще ви се дават условия и свобода за духовна работа. Ако не сте достойни, ще работите за оцеляването си и за себе си. Ако сте достойни, ще имате свобода да работите за Учителя си. Който е достоен, Благото Ми ще тече през него и в трудностите ще вижда Ръката Ми. Който е достоен за Мен, ще мине през голяма тъмнина и от точката на тъмнината ще вижда ясно. Намираш ли се на светло, няма да видиш ясно събитията в тъмното. Но намираш ли се в точката на тъмнината, ще виждаш всичко, което се намира в тъмнината и в светлината.
Бъди готов да Ме търсиш до края на живота си, докато Ме откриеш. Аз познавам вашите пътища, но вие не познавате Моя Път. В Моя Път има само Бог и Безкрайност, а във вашия път има лъкатушене. За да Ме познаете, не трябва да имате дългове. Всичко трябва да изплатите. Започнете с дълговете към себе си и когато дълговете ви изчезнат, Аз ще се явя. Много са пътищата, но един е Мъдрият Път. Той е Пътят на Любовта. Той е неизменният и благословен Път. А най-истинският Път към Мен не е свързан със светлината и тъмнината, а с Истината. Но само неизменната Любов може да ви заведе до Истината. В пътя към Истината същественото е в Любовта. Само Любовта прескача пропастта на света.
Не познавам раждането, не познавам и смъртта. Аз съм само гост в тялото си, влизам и излизам от него. То е моя опора, за да съм по-близо до вас, но то не е Моят Произход. Тези, които призова към Себе Си, ще могат да излизат от тялото си, за да сме в общение по чисто духовен начин. Искам да сте Съкровени, но да криете Съкровената си Същност от света. Съкровената Същност не е за света, тя е за Бога.
Аз съм Приятел само с Бога, а не с хората. Към хората имам само отношения, а към Бога имам Любов. Аз не възхвалявам доброто, а само Бога. Аз не възхвалявам природата, а само Истината. Аз живея в Бога и Бог живее в Мен. Ние сме Древно Единство. Аз не живея в света, защото в Мен няма време. Аз не пътувам в пространството, защото то не съществува за Мен. За Мен съществува само Свещената Вечност и Мъдрата Безкрайност. Тази Безкрайност не е пространство, тя е Дух и Истина.
Ако искате да Ме откриете, все повече се потапяйте навътре. Имате ли Любов, ще Ме откриете. Имате ли Мъдрост, ще Ме разберете. Имате ли Истина, ще Ме видите и ще Ме наречете: „моят Учител“, а Аз ще ви отведа в Бога и дори по-надалеч. Да, има Място, което е отвъд Бога. Там още не сте ходили. Но първо трябва да ви подготвя. Една е Истината във Вечността, друга е Истината в Безкрайността. Една е Пълнотата във Вечността, друга е Пълнотата в Безкрайността. Който има Любовта в себе си, ще познае Пълнотата на Вечността. Който има Истината в себе си, ще познае Великата Пълнота на Безкрайността. Пълнотата на Безкрайността е неразбираема, защото най-скритото свойство на Истината е Неизразимостта.
Истината слиза от Безмълвието и се връща в Безмълвието, но тя преобразява човека. Истината показва на човека неговия Произход и Той е в Безмълвието, в Неизразимото. Който обича Истината, живее в Неизразимото. А който се е отклонил от Истината, пътува към нещата, които го провалят. Който познае Истината, ще познае и Пътя си към Мене. Казвам: Познай Истината и се скрий подобно на нея в Безмълвието.
Истината е тайно вкоренена в нас, в нашата Същност. Истината има облика на чистия и древен Покой — Покой, недокоснат от вълните на света. Истината пресътворява човека и го превръща в Покой, Безмълвие и Безкрайност. Покоят е Дълбоко Начало. Безмълвието е Дълбока Същност. Безкрайността е Дълбока Древност.
Само в Покоя можеш да познаеш себе си. Само в Безмълвието можеш да имаш Дълбочина. Само в Безкрайността можеш да бъдеш Мистерия. Най-великото чудо е изчезването в Безкрайността. Що е Безкрайността? Това е Образът на човека. Когато Безкрайността е слязла надолу, тя е станала човек; а сега човекът трябва да се върне и да стане Безкрайност. Който има Истината в себе си, отключва Безкрайността. Някога Сърцето е живяло в Безкрайността, а сега е влязло в тялото на човека и му е тясно. Казвам: Освободи Сърцето си чрез Любовта, защото Любовта знае Пътя към Безкрайното Древно състояние.
Аз съм Странник в света и Приятел на учениците. Който е устремен с Любов към Бога, ще Ме познае. Който няма Любов, ще бъде утвърден в света. Който има Любов, ще търси Истината и ще Ме открие. И Аз ще му стана близък, ще станем сродни. Който е в лъжата, да не Ме търси. Аз съм дълбоко във вас. Аз съм вашето Дълбоко начало. Това е за учениците. Не го споделяйте. То е за тези, които са избрали Истината, защото и Аз съм ги избрал. Който е избрал Истината, е избрал и Мене. Но има и такива, които са избрали Истината, а Аз още не съм ги избрал. Чакам. Зная защо чакам.
Аз ценя Съкровеното, но живея на по-дълбоко Място. Но случи се нещо в Древността и Аз трябваше да изляза навън и да стигна до Съкровеното, за да станем близки и да ви уча. В Древността Аз бях Учител, после се скрих от вас. А по-късно пак слязох и ви потърсих. И ако имате съхранено Съкровеното, Аз ще се съобщавам с вас. Съкровеното е Началният Смисъл, но Аз за вас имам да ви донеса и друг Смисъл — по-дълбок е той от Съкровеното. Но всичко започва от това Съкровено, защото чрез него ще стигнете до Мене. Съкровеното е Началото на Учението.
Странна е Моята Скрита Реалност за мнозина. Аз не съществувам, но това Аз съм го решил. А щом се открия на Мой ученик, Аз вече съществувам за него. Този, когото съм избрал, след време ще му дам нещо, което е повече дори от живота. Но първо трябва да го подготвя. Аз съм Даващият Древното, но първо трябва да минете през Съкровеното и да се учите. Който се учи, стига до своя Учител. Които съм избрал за ученици, рано или късно ще дойдат там, където Аз живея.
Истината е излъчване на Бога, на Безкрайността. Истината е скрита в Тайното Сърце на Бога, в Сърцето на Тишината. Истината е Опората. Тя крепи човека, тя крепи света, тя крепи вселената. В Истината е скрит Мистичният Глас на Покоя. Животът е породен от Словото, Пълнотата е породена от Истината. Истината е особен въздух, но откъде е дошъл въздухът? От Духа. И ако ти знаеш как да дишаш, се завръщаш в Истината, която живее в Духа.
Кое е най-скритото нещо? Гласът. Гласът на Абсолюта. И всички го търсят, и искат да го уловят, да го чуят. Да чуеш този Глас, то значи да станеш Бездна. Що е Гласът? Шепот от Прадревна Тайна. Когато този Глас се яви, ти разбираш какво е жертвата. Без този Древен подтик жертвата е неуместна. Но ако Древният Глас ти се изяви, тогава вече жертвата не е от този свят. Тогава вече жертвата вече е Път към Тайната на Бездната. Що е жертвата? Таен образ на Бога.
Имаш ли Истината в себе си, ще виждаш по-далече от очите. Имаш ли Истината в себе си, ще имаш особена усмивка — усмивката на вечното състояние. Имаш ли Истината в себе си, Мистерии те пазят и Вятърът тогава е на твоя страна, защото ти вече си Свещена Земя. И тогава тайна увереност се въплощава в тебе, а кладата става само един приятен полъх, защото твоята увереност превъзхожда кладата. Не е ли светът една клада? И ако ти имаш Истината в себе си, ще познаеш Великото Навътре, защото навън е уплътняването, а Навътре е обезплътяването, Освобождаването. Така говори Незнайният Разказвач.
Мъдростта е Негово Присъствие. Той е излъчил Присъствието Си и ние вече имаме Мъдростта Му. Според Мъдростта нашият Произход е Свещен, но когато Свещеният Произход мълчи, тогава човекът е произлязъл от маймуната. Но който иска да узнае своя Произход, той трябва да мълчи, а не да го търси с въпроси. Мълчи и следвай Безмълвието. Следвай Безмълвието, което води към Истината. И тогава ще изчезне не само маймуната, но и човекът. И ще остане само Свещеното, Същността.
Когато Мъдростта ни е заговорила, заговорил ни е Чистият Вътрешен Глас. Любовта, Мъдростта и Истината са Вечната динамика на Бога. А старото дърво за познанието се движи много бавно, защото то не е позволило на Вечното и Безкрайното да се проявяват. Мъдрият човек е канара от Вечност. Премъдрият е Бездна от Безпределност. Любовта на Мъдрия е Духовна. Любовта на Премъдрия е Древна. Това е Любов, която е скрита във вътрешността на Съкровеното Древно Пространство.
Мъдрият не воюва с оръжия. Словото е неговият Велик Воин. Словото е неговата Крепост, защото той слуша Словото и Словото го слуша. Знаещият човек бива ограбен от трудностите и страданията, но Мъдрият — това е друга Сила. Той е ограбил страданието и затова страданието не го желае. Казвам: Ограби своето страдание, вземи му силата и я превърни в Око — Око, чрез което да видиш Мъдростта на Създателя. Що е Мъдростта? Духът на Древността.
Душата, това е Вечната гледна точка. Духът, това е Безпределната гледна точка. Душата, това е осъзнатата Вечност. Духът, това е осъзнатата Безпределност. Който е съединил Душата и Духа в себе си, той е постигнал Свободата — Дара на Бездната. Що е Свободата? Скритостта на Бездната. Къде живее Скритостта? В Уединение.
Къде се намират всички обстоятелства? В Скритостта, в Духа. Той е, който ги владее. Къде е скрита Скритостта? В Нищото — Най-дълбоката Древност. Що е Най-дълбоката Древност? Храмът на Вдъхновението. Скритостта покорява. Скритостта покорява с Безмълвие. Скритостта е Еликсирът на Безмълвните. Скритостта, това е Духът, Който ни разкрива Тайната на живота.
Абсолютът е Коренът, Скритият Корен, Коренът на нещата. От Него е произлязла Неизразимостта, Потайността и Безпределността. От Него е произлязъл Живият Език на Невидимото. От Него са произлезли Уединението и Тайните на живота. От Него е произлязла Сияещата Душа на Космоса. От Него е произлязла Истината. И всеки, който придобие Полета в Безмълвието, ще узнае Истината, която е Шепот на Древността, която е Мистичен образ на Безмълвието.
Духът е отвъд явленията. Мракът е отвъд явленията. И затова Мракът е скрито Съкровище. Който преодолее Мрака, отива отвъд явленията. В Мрака всичко човешко се погребва, остава само Божественото, Устойчивото, Истинното. Казвам: Мракът е спасител за този, който го разбира. А който не го разбира, той угасва в светлината. В Мрака е Светилището на Бога, но ако успеем да го видим. Иначе се завръщаме в застоя на светлината.
Мракът е скрил в себе си Най-древното Знание. Той е скрил в себе си Истинското Знание за Бога. Мракът е отвъд мисловното знание. Мисловното знание е камък, мисловното знание е твърдо. Истинското Знание е Шепот. То е леко, то е течащо, то е ручей. Който е минал през Мрака, той вече не пие водата на света, той вече пие Съкровеното. Думите на такъв човек са Цветя, те са плодородна земя.
Мъдростта е Свято Сърце. Това Сърце се е откъснало от света и е избрало Пътя на Небесата. Когато си поднесъл своето Сърце на Небесата, твоето Сърце ще бъде обучено в Благост. Когато Сърцето стане меко и благо, Мракът ще потрепери, защото това Сърце е било преди Мрака. Това Сърце е Древно. В него е заключена Истината. Мъдростта е могъща чрез Светостта на Сърцето. Това Сърце има в себе си Очите на Безкрайността. Това Сърце изгаря Мрака, защото това Сърце е Повелител и Господар в Невидимото.
Абсолютът няма лице, няма облик, няма вечност, няма време, няма безкрайност. Който изгаря за Него, не Го постига. Абсолютът е Непостижим. Истината е мост към Неговото Непознаване и Безмълвие. Любовта е Тайнство на Свещената Бездна, но Абсолютът не е нито Тайнство, нито Бездна — Той ги превъзхожда. Той е толкова навътре, че дори и да се отвори Вратата на Тайните, Незнанието за Него си остава.
Любовта е Вечното Жертвоприношение. Мъдростта е Вечното Благоухание. Истината е Вечното Освобождение. Но има Древен Път, който отива по-навътре. Само Старците го знаят и само някои от Божествата. Освен четирите стихии на природата, има и три Стихии на Всемогъщата Древност — Стихията на Хаоса, Стихията на Бездната и Стихията на Мистерията. Който е преодолял Стихията на Хаоса, се е родил при боговете. Който е преодолял Стихията на Бездната, се е родил при Божествата. Който е преодолял Стихията на Мистерията, се е родил като Старец.
Говорил съм ви много за живота, за това най-велико благо, което е животът. Днес ви казвам: Не е животът най-великото благо, но през него трябва да преминете. После ще дойдете до срещата със Стихията на Хаоса, после — със Стихията на Бездната. Безсмъртието е гласът на Вечния живот, но то не е всичко. То е само едно начало. Безсмъртният пие Вечност, но той още много има да учи. Той не познава Бездната и Скритото в нея. Казвам: Дълъг път ви чака, докато постигнете в себе си Мистичната Сила на хилядите Огньове.
Колкото по-навътре, толкова повече изчезват световете. Колкото по-навътре, толкова повече изчезва пътят. Колкото по-навътре, толкова повече Нероденост. Колкото по-навътре, толкова повече Неведомост. Колкото по-навътре, толкова повече Жива Вода. Живата Вода тече отвътре. Колкото по-навътре, толкова повече Мистично Рождение, Мистично Оживяване.
Що е смъртта? Целувка. Тя тайно целува пробудените, избраните. Тя знае тяхната Тайна. Що има в смъртта? Казвам: В смъртта тайно блика Безсмъртието и Вечната Радост. Смъртта е Тайна на Радостта, Тайна на Вселената, Тайна на Възраждането. За пробудения смъртта идва като слънчевите лъчи, тя идва като ръцете на светлината. Смъртта идва, за да отнеме смъртта ти. Това не за всеки е разбираемо. Смъртта идва да те спаси от твоя мъртъв живот. Вие още не познавате смъртта като пълноводна река.
Посветеният е постигнал Мистични разговори със Словото. Словото е близко и сродно с Посветените, но за обикновените хора то е Незнайна земя. Словото е Велик вътрешен Космос — Космос, съставен от различните звуци на Тишината. В Словото е Мистичният Разцвет на Тишината. Самото Слово е устроено така, че то бяга към Дълбините на Тишината. То се крие като невидим вятър и затова Посветените го търсят в Безмълвието. И ако станат безмълвни, то им отговаря от Безмълвието. Словото много обича Безмълвието — своята Несътворена и Неизразима Родина. За тези, които го познават, Словото е Извор на Тишина.
Истината не се вълнува от бъдеще, тя има в себе си същественото — Безкрайността. Истината не е наука, нито религия. Науката има знания, но няма Душа. Религията има вяра, но няма Дух. Истината има в себе си и Дух, и Душа. Истината е явление на Нищото, явление на Великата Безкрайност. Истината живее в пълно единство с Бога и Безкрайността, а науката и религията са само път към Пълнотата на Истината. Но само в Истината Бог е в чист вид.
Мракът разговаря с човека на Истината като с близък човек и му отваря вратата, като му казва: „Мини оттук. Бог те очаква.“ Спасението не е в очакване на Милост. Спасението е в познаването на Истината. Христос е жива Истина, а не църковно учение или религия. И ако ние не станем Истина, ще говорим за Христос, без да Го познаваме. Казвам: Не очаквай Възкресение, а го създай. Истината е, която създава Възкресението. Истината е могъща като Бога, защото тя не е очакване, а изпълнение. Тя не очаква, тя се е сляла с Бога.
Мистичният човек, това е Любовта, която е надминала живота и смъртта. Мистичният човек превъзхожда и земното, и духовното знание. Мистичният човек е познавач на Безмълвието. Що е Безмълвието? Река от Чиста и Древна Прасветлина. Безмълвието е единно с Дълбокото. Ето защо всяко истинско преживяване е Безмълвно. Ако за това преживяване може да се говори, значи нещо му липсва. Когато преживяването е истинско, то е открило смисъла на живота в Безмълвието. Казвам: Това преживяване е особено и съкровено наставление към Мистика.
В Душата е нашата Висота. В Духа е нашата Дълбочина. Когато имаме Душа и Дух, ние сме във връзка с Мистичното Дихание. Мистичното Дихание осъществява истинското възприятие. Това е възприятие за Тайната на Бога. Това възприятие улавя Неизразимото. Това възприятие е Древният Източник на Вдъхновението, а Вдъхновението е Чистият Дух на Божествената Вселена. Вдъхновението няма народност, то идва от Божествения свят и принадлежи на него. Вдъхновеният човек е Божествен човек. Той е произлязъл от Истината.
Който се страхува от Мрака, бяга от своята Дълбочина. Не се страхувай от Мрака, а от собствените си слабости, от собствените си пропасти. В Мрака се ражда Вечният Възход към Мистичния Бог. Мракът е Майка за Търсачите на Истината и Баща за Търсачите на Мъдростта. В Мрака се осъзнаваш като Дух и Тайна, докато в светлината си само Душа. В тъмнината си ум, но в Мрака възхождаш в Духа.
Мракът е името на Преизобилната Светлина и затова той е Скрита Родина, той е Велика Нероденост. Той не ти дава отговор за Бога. Той те слива с Бога и вече ставаш част от Тайната Божия. Светлината никога не може да направи това, което Мракът прави. Мракът те освобождава от лъжовната смърт и от илюзорния живот. Тук ти оставаш сам със себе си и със своята Същност, която е Тайна Предвечна и Мистерия Неведома.
Когато Дарахар проговори на човека, това е краят на неговата тъмнина, това е краят на света. Проговорил ли ти е Дарахар, ти вече имаш Крепост в себе си; имаш вече Скрита Истина, Таен Път. Когато Дарахар говори, Думите са повече от Думи. Те са Присъствия. Там, дето е Дарахар, страховете се плашат, защото страховете са остарели думи, остарели същества. Яви ли се Дарахар, променят се събития - те вече имат друго значение.
Дарахар е сроден със Зарама - Чистата Истина - и Той винаги я дарява със Свобода. Дарахар е Мистично Движение на Меравот - Древния. Това е Древната Бяла Прасветлина. Този Глас винаги работи тихо и могъществено. Дарахар е Повелител от милиарди години, защото Той е преди тях. Те са само Негови Изричания. Меравот преди това е мълчал безкрайно, но е решил, слязъл и образувал всички неща чрез Дарахар с Изричане. И така всички неща тръгнали по необятните си пътища.
Дарахар е Гласът на Неизменността, а Неизменността е метод на Истината, метод на Безкрая. Дарахар - това е Чистият Глас на Изцелението на съществата. Когато Дарахар ти проговори, Изцелението е задвижено, сътворението е отстранено, време няма, защото Същността всякога е била свободна. Ето защо ние наричаме Дарахар Ал-Мозор - Повелителят. Той изрича и всичко се случва. Ал-Мозор превъзхожда събитията, защото Той е преди тях.
Дарахар е Сърцевината на Безкрая, Ядрото на Истината, Працентърът. Дарахар умее да живее само в Истинската Любов, само в Същността на човека, в Есенцията на човека. Що е Есенцията? Част от Бездната. В Древността Дарахар е бил наричан Осветителят, Явяването на Светилището. Старците наричали Дарахар Древният Невидим Приятел - Този, Който е задвижил световете и събитията и се е оттеглил, така както часовникарят е задвижил времето и се е оттеглил в Безвремието. Древните Го наричали Мъдрият Вътрешен Приятел. Така те Го търсели все по-навътре и успели да прокопаят Безвремието.
Хамира обича Покоя. Покоят обича Древността. Що е Хамира? Дълбината. Хамира ограбва илюзиите на човека, а щом илюзиите са ограбени - няма светове, няма време. От човека е останало само Тънкото, Същностното. Човекът на Дълбините знае нещо от Тайната на своя Незрим Път. Той знае как да работи. Той работи, а Меравот го променя, защото Хамира винаги е била близост с Меравот.
В Хамира има Таен Смисъл. Той се дължи на опит и на нещо отвъд опита, защото Хамира е обмяна с Меравот. Вдъхновението е създадено от Дълбината. То върви след нея. А зад Дълбината е скрит Древният. Силата на Вдъхновението е в това, че когато то влиза в Дълбината, то докосва Меравот и така то отваря в себе си нови Портали към Мъдростта.
Хамира вдъхва Живот в живота, Живот в смъртта и Път в пътя. По Пътя на Хамира се открива една все по-тънка и проникваща енергия. Хамира сама по себе си е Божие Богатство. Тя е Древно Мистично Богатство. Тя вдъхва Чиста Мъдрост в човека. Когато човекът е влязъл в Хамира, той вече може да се самосъздава, защото Хамира е Мястото, в което живее Древната Мъдрост на Бога. Хамира е Съхранител и Пазител на Мъдрост и Дух. Хамира очаква всеки Търсач и всяко Вдъхновение.
Хамира е Несътворен Висш Свят. В тази Дълбина са заключени многобройни методи за развитие. В Хамира животът е изначално уреден и устроен. Но и тук има търсене на все по-дълбока Мъдрост, докато човек се слее с Прасъщността си. Що е Прасъщността? Начало без начало. В Хамира злото и светът не те виждат, но Мъдростта те вижда. Висшата Мъдрост идва от вътре. Тя е Скрит Лъч от Меравот. Тя е Поздрав от Дълбините на Меравот.
Анхаротот - Учителят - това е Дареният с Древност. Това е Звукът на Зарама - Истината. Могъщият Анхаротот движи всичко неразумно към празнота и всичко разумно към осмисляне. Мисията на Анхаротот е да пресъздаде в нас Древната ни Същност, а това е пресъздаване отвътре. Това е пресъздаване на Древното в нас.
Анхаротот ни води към Мистичното Съзнание и към Древното Състояние. В това Състояние очите виждат Меравот, ушите чуват Истината. В това Състояние човекът се храни с Любовта и Блаженството, а Блаженството е Вкусът на Живота. Анхаротот е Изначално Пречист и затова Той твори в нас Чиста Реалност. Само Пречистото може да ни вдъхновява и така то ни изцелява от сътвореността. Ние сме болни, защото сме сътворени.
Учителят не живее във Вселената. В нея Той само слиза. Учителят живее в Меравот. Вселена няма, защото има само Едно Същество - Меравот. И в Него странства Анхаротот. Във Вътрешния си смисъл Вселената е нещо изчезнало. Съществува само Древният - Този, Който е всякога. В Него живеем, в Него се завръщаме, в Него се осмисляме, в Него се осъзнаваме.
Анхаротот е Животът на Тишината и Пълнотата. Той живее в тях и те живеят в Него. Тишината е родена от Неговата Скритост, от Неговата Вглъбеност, а Пълнотата е родена от Неговата Любов. Тишината и Пълнотата са в съвършено Единство с Анхаротот, Който е Изначалният Лъч на Меравот. Що е Меравот? Праизточникът, от Който са потекли всички Извори. Сам Той е слязъл и е станал Вахая - Вода Водач, за да ни очисти и да ни върне при Себе Си.
Мъдрата Ахирая е Стихията на Живота. Мъдростта одухотворява Ахирая - Волята, а Истината я обожествява и я прави Богомълниеносна. Обожествената Воля е Мълниеносна и Изначална Мощ. Тази Воля е извън ума и сътвореността. Тя е Пътят към Тайните на Живота. Тази Ахирая е Владетелят на ума и сътвореността. Тя е Дихание на Духа. Тя е Дихание на Пустотата.
Ахирая е била наричана Всевлияещата Сила. Ахирая е била наричана Всепроникващата Сила. Когато Ахирая общува с Истината, тя е нашият голям приятел. А когато Ахирая се слива с Истината, тя е Вездесъща. В Древността са наричали Ахирая Метер Харима - Меч от Безкрая. Когато Ахирая е в Зарама - Истината, тогава в нея се влива Дух и Пустота. Ако Ахирая няма връзка със Зарама, тя е мрачна и върви към самопогубление. Но ако тя е едно с Истината, тя гледа с Очите на Безкрая. Тогава тя е истински могъщ Воин.
Когато Ахирая е сляпа, тя погубва човека и отнема развитието му. Но когато Ахирая се пробуди, тя става Амадара - Сияещият Лъч, или Слънцето в човека. Чистата Ахирая е изходът на човека от себе си, изходът от земното. В Ахирая е скрито Изцелението на човека от сътвореността. Да имаш Ахирая на своя страна, означава да имаш Ключ към Вратата на Безкрая.
Неразумната Ахирая е превърнала много хора в животни. Неразумната Ахирая е създадена от нечистия живот и от проваления стремеж - стремеж, който не е познавал Пътя. Но Висшата Ахирая е Слънце в действие. Тази Ахирая става Могъщ Вятър, защото тя е създадена чрез Сила отвътре, а Силата отвътре идва само когато ти е скъпа Зарама - Истината.
Пътят е това, което пътува навътре. Хатор - това е Пътят. Който се движи по Хатор, възприема само едно - Вдъхновението. Човекът на Пътя поразява изненадите, владее Жезъла на Търпението, познава Вглъбяването, дочаква Откровението. Търпението винаги дочаква Откровението. Търпението е Пътят. Търпението знае, че въпросите и отговорите са нищо и че Любовта към Зарама е всичко.
Хатор те води в Тишината. В Тишината тебе те няма. По Пътя можеш да вървиш само ако си Осъзнат Дух. Само Осъзнатият Дух умее да създава Тишината в себе си, а тя умее да го отвежда в Дълбините на Нериха Хазрима - Необяснимото Обяснение. Духът не се интересува по Пътя си от обяснимото обяснение. Той търси само Нериха Хазрима. В Хатор расте само този, който възприема Необяснимото Обяснение.
Който познава Хатор, върви уверено в Древния си Път и знае, че Дълбината ще го приеме. Пътят, по който вървиш, това си ти, това е твоята Хамира - твоята Дълбина. Тишината е тази, която увеличава нашата Хамира - Дълбина, защото Хамира е родена от Тишината на Меравот. Истинското търсене на Пътя е вървеж към себе си, към собствената си Древна Тишина.
Силата на Хатор - Пътя - е в това, че тук се отстраняват световете илюзии. Хатор знае, че Тишината е Върховен Дух и че този Дух е дълбинно утихнал, и че той приема в себе си всички сродни същества. А те са тези, които са придобили Дълбинното Утихване. В тази Древна Тишина е скрит Центърът. И всички, които търсят Пътя си към този Център, придобиват Покой. Покой означава: далече от себе си и завръщане в Изначалното себе си, в собствения си Център.
Благостта се изрича като Рахайра. За нея се знае, че тя е над добродетелите. Ако добродетелите са извисяващи, то Рахайра е зад извисяването. Рахайра е вдълбочаваща. При висините има низини, а при Вдълбочаването има Откровение. Рахайра е Призив да излезеш от себе си, от извисяването си и от добрите си дела. Рахайра е друг вид Слънце. Тя е древно превъзхождаща нещата.
Рахайра е била наричана в Древността Събирател на Тайните. Тя носи в себе си Тайна с Необяснима Дълбочина. Докато добродетелите все искат да се изявят, то Рахайра търси Уединението, Покоя и Скритостта. Докато добродетелите са вода, то Рахайра е Извор от друго Измерение. За да влезеш в Рахайра, трябва да си се освободил от добродетелите си, трябва да си направил скок, трябва да си ги преодолял.
Рахайра е в Единство с Божествената Любов, а не с духовната. Тя е необичайно тънка и мъдра. Тя е Независима Дълбинна Същност. Още в Древността тя е надраснала доброто. Тя е Тайноведение. Тя е особен вид Чист Огън. Тя е особено Слово на Меравот. Тя е Негов Древен Облик.
Рахайра е Древно Извиране. Тя е едновременно Свобода и Крепост. Рахайра е Всевисша мярка. Тя е повече от метод. Рахайра е качество на Древнолюбящите същества. Това са съществата с Дълбок Съкровен опит. Що е Рахайра? Рахайра е Кристалната Сила на Мекотата.
В Анхарат няма Земя, няма време, няма свят. Анхарат - Покоят - е чисто, леко, свободно Пространство. В Анхарат няма учения и религии. Тук всичко е утихнало, успокоено, дълбинно вглъбено. Покоят умее да живее в Зарама, защото от нея е произлязъл. Зарама е Истинският Дом на Покоя.
Покоят е Овладяна Сила - Сила, която е поверена в ръцете на Истината. Покоят е Сила, която е следвала само Истината. И така Истината се е превърнала в Покой. Анхарат е Владетел. Той е извън умствения свят. Той е Високо Съзнание. Той има Съзнанието на Зарама. Покоят не може да живее в човешкия свят, в земното мислене. Покоят е повече безмълвен, отколкото говорещ.
Покоят е съставен от Чисто Слово, от Същност. Присъствието на Покоя винаги означава Мъдрост. Мъдрият има Тайно Сърце. Сърцето на Мъдрия е Скрита Усмивка от Слънцето. Думата Сърце в Древността е означавала Изначалната Пълнота, защото тогава съзнанието е било съсредоточено в Анхарат, в Чистотата си, в Източника си.
Покоят - това е Изначалното Сърце. Изначалното Сърце е Безвремие, докоснато от Древната Истина. Това Сърце е било като Древен Храм. Това Сърце е греело като Древното Слънце. Кое е това, което ни грее? Същината, Присъствието на Зарама. Това Сърце е живеело в Тънкия Свят, наречен Покоят. Днес Покоят е изпуснат поради липса на Същност. Само Мъдрите са изучавали Тайната История на Покоя и са успели да го придобият. Така Анхарат им казал: „Араха Ахор!“ - „Елате в себе си!“.
Той е потопен в Собствената Си Безпределност. Той е изречен като Меравот - Древният. Той е толкова Стар, толкова Древен, че е скрит дори и от самата Безпределност. Той не очаква нищо от никого. Говорейки, мълчи; мълчи ли, ухае. Не е роден, не може да се роди. Безкраят е Неговият Дом, но и Безкраят не може да Го побере. Не се нуждае от нищо, но има Любов към всичко. Отседнал е Сам в Себе Си. Безкраят му е Трон. Има само едно качество, в което понякога слиза, за да си отдъхне, без да се нуждае от отдих. Това качество е Рахайра - Благостта.
Меравот в нас се изразява като Състояния: Състояние на Нищото, Състояние на Безмълвието, Състояние на Мъдростта, Състояние на Пълнотата, Състояние на Покоя, Състояние на Свободата, Състояние на Извора, Състояние на Любовта и Състояние на Не-диханието. Това са Деветте Древни Състояния. В Древността те са били наречени Деветте Стихии.
Меравот е Досегаем и Необятен. Той е тук и отвъд. Тръгва оттук, отива отвъд и продължава нататък, където никой не може да Го проследи. Той влиза и излиза като Вятър. И затова Древните са казали, че Той е сроден с Вятъра. Нищо не Му липсва. Той е самосъздаден. Самосъздал се е Цялостно, като Пълнота. Вродил е в нас нещо от Себе Си и ни е дал Свобода, за да се самосъздадем като Него.
Меравот странства и в Безкрая, и отвъд Безкрая. Безкраят е Негово Слизане, Негово Ограничение. Той подкрепя Безкрая, защото Безкраят е Част от Него. Пълнотата Му е Неизчерпаема, защото кой може да изчерпи Извора? В Извора извира Неговото Тайнство.
Рахайра превъзхожда всички дарове, дадени на човека. Рахайра е символът на Дълбинното Знание. Тя е отвъд човешките очи. Рахайра е най-близкото нещо до Истината. Рахайра превъзхожда смирението. Любовта слиза в смирението, но когато възхожда, тя се качва в Рахайра - в Благостта. Рахайра е Древно същество. Тя е съставена от Есенцията на Меравот. Една капка от тази Есенция струва колкото 40 хиляди Висши светове.
Смирението е прекрасна сила, прикрита сила, а Рахайра има Древномистичен Ореол, Ореол от Безпределието - Мястото, към което пътува смирението. Когато скромността дълго е пътувала, тя е станала смирение. Когато смирението дълго е пътувало, то се превръща в Благост. В смирението Бог може да влиза, да работи и да твори. В смирението Бог може да бъде Водач на човека. Но в Рахайра Той си отдъхва, Той живее. Смирението е очистващо, Рахайра е Дълбинна. Смирението е красиво, Рахайра е Сияеща. В Древността, когато попитали Двадесет и втория Старец: „Ти какво избираш - тези десет могъщи Слънца или Рахайра?“, Той казал: „Избирам Рахайра“.
Рахайра е част от Бездънната Божия Мъдрост. Смирението е създадено от Чистия стремеж на човека. Смирението е създадено от Величието на Душата. Рахайра е създадена от Харива Атор - Специален Устрем. Това е Устрем, който е пронизал Дълбините на Истината. Смирението е пронизало Любовта, а Рахайра е проникнала в Древното Дълбинно Царство на Истината. Когато Меравот е създал Рахайра, Първите Думи, които Той произнесъл върху нея, били: „Бъди всякога Сияеща!“.
Любовта се оглежда в смирението. Истината се оглежда в Рахайра. Абсолютът се оглежда в Бездънната Мистерия. Рахайра е Древно Убежище на Истината. Рахайра има корен в Древността. Смирението е слизащо в света заради Възхода на Душите. Рахайра е отвъд Възхода. Смирението увеличава Несътвореността, гордостта увеличава сътвореността. Рахайра живее в Неведомостта.
В Хамира влиянията изчезват, остава само Дълбинният Покой. Хамира е Дълбок Живот в Духа, в Истината. Но Хамира - Дълбината - не е само в Истината. Тя е и в самия човек, защото Истината е дарила себе си на Същността, на Истинния човек. В Хамира злото не съществува. Злото може да живее само на повърхността, във външните неща. В Хамира злото е разложено.
Хамира - Дълбината - е докосната от Нищото. Хамира е Пътят за този, който е избрал непреривното развитие. Хамира е Същностноподобна и затова тя е родена в Свободата. Но Хамира не търси само себе си, само собствената си Дълбина. Тя търси и нещо друго. Тя търси Незнайното, Неизреченото и Неведомото.
Хамира има особено отношение към Тишината. Тя знае, че Тишината като Върховна Дълбина е Неговият Глас, Негова Изреченост. Всяка Дума от този Древен Глас обогатява нещо в Хамира. Хамира знае, че когато тя достигне последното обогатяване, тя ще стане едно с Неговия Облик. Така тя ще стане отново едно с Великата Бездна и ще се уподоби на Тихата Жива Древност. За това жадува Хамира.
Хамира търси Дълбоки същества - същества с Дълбина, с Мъдрост, с Истина, с Почит към Древността. Тя търси Същности, Рахайрити - Благоподобия, защото тези Същности са част от Великата Незнайност, от Великата Скритост. Хамира е сродна с тези Същности и те са сродни с нея. Тези Същности и Хамира се обменят с Чиста Тишина.
Тайната на Дехавира - Десетото Състояние - е, че в него няма Дух, Бездна, Мистерия и Истина, а само Съвършена Цялост, която никога не е слизала. Дехавира е Бащата на Тишината. Преди да бъде Тишината, е бил Дарахар. Той е изрекъл Тишината и тя станала Безмълвна Пълнота. Дехавира - това е Съвършената Свръхцялостна Пълнота. Тя е, която е дала Пълнотата на Духа, на Бездната, на Мистерията и на Истината, но тя ги превъзхожда.
Дехавира - и в Старците има Пълнота, те са докоснати от нея, и в Божествата, и в Боговете, и в Независимите Старци, и в Потайните 70 Тъмни Жреци. Но тази Свръхсъвършена Цялост е само Негова. Ще има Безвремие, когато Съвършеният ще ни повика всички, за да влезем в Дехавира. Тогава дори и Бездната ще заплаче от радост.
Пътят към Дехавира е да вървиш от Вечност към Древност и от Древност към Съвършенство, и от Съвършенство към Най-скритото Съвършенство, на чийто Трон седи само Той, Който е без Име. Тук Сиянието е Свръхсияние - Съвършената Бяла Светлина, Ослепителната. Тя е, за която трябва да се подготвим, защото Старците казват за нея, че нейният Поглед стопява планини и изсушава океани. Дехавира е Дъното под Дъното. Дехавира е Съвършенството зад Съвършенството.
В Дехавира няма корени, няма опора, няма Космос, няма названия, а само едно Прадревно Страшно Съвършенство. Тук и Тишината, и Истината, и Пълнотата занемяват. Старците са наричали Дехавира Меравот Хорон - Древният Трон. Те казват: „Към Него има само един Подход - Съвършено Преклонение, Преклонение до Съвършено Изчезновение“.
Матот е една Дълбока Скрита Истина в света. Матот - това е Мракът. А що е Мракът? Мракът за Древните е Майхар - Храм. В този Храм е скрита Древната Прасветлина, която е Окото на Великия Меравот и която ни наблюдава. В Матот е скрито Тайно Знание, но ти трябва да си преодолял себе си, собствената си празнота.
Всички, които в Древността са минали през Храма на Мрака, са се възродили в себе си, в своите собствени Тайни, защото те са станали достойни да бъдат себе си, да бъдат едно със Същността си и да бъдат част от Прасветлината. Те са били наречени Древните Възродени, а също и Мистичнородените. Тези, които не разберат Матот, те стават Махорот - черно небитие, или празнота. Това, което не е придобило Същностното в себе си, Благоподобието си, винаги ще живее в празнота. Що е Махорот? Самоограбената същност.
В Матот е скрита Пресветлата Мъдрост. Тя чака Избраните и Хадирите - Търсачите. За едни Мракът Храм създава Вечността, а за други - Безпределието. В Матот едни долавят вътрешни Тайни, а други влизат в Древната Мистерия. Първите придобиват вътрешно себепознание, вторите придобиват Мистериопознание, но има и трета степен, която е Дълбинно Непознаване на себе си. Тази степен е подобна на Древния. Той не се познава поради Безконечната Си Необятност. Той е Храм от Необятност и поради това Той постоянно се разширява. Ето защо Той не може да се издири, да намери Себе Си.
Без Матот хората си остават празни и стари. Така те живеят заключени дълго в себе си, в своята ограбена същност - празнотата. Те не знаят, че в Храма на Матот грее Древно Слънце. Това е така, защото те не са рискували да стигнат до Дахар - Дъното, до Дъното на себе си, и да надникнат под него. Да, Матот наистина е Майхар - Скрит Храм. А що е Храмът? Най-живото Място в Сърцето.
Хатор - това е Пътят. Пътят - това е Божествената Мъдрост, която минава през Мрачна Светлина. Мъдро нещо е човекът на Пътя. Той открива Мир във войната. Той открива Свобода в робството. Той открива Истини в света на лъжата. Той знае, че войната съществува и е допусната, защото човешкият мир не е Мир. Човешкият път не е Път, а безпътица. Хората са изгубили Значението на Хатор - Пътя. Древните наричали Хатор „Това, в което всичко се осмисля“. В Пътя узнаваме, че смъртта е живееща и че животът е умиращ. И така чрез Пътя ние се извисяваме над живота и смъртта. Хатор е създаден за чисто завръщане в Безсмъртието.
Когато Пътят е разбран, той превръща времето във Вечност, той превръща света в илюзия, а Чистия Дух в своя Реалност. Който върви според Хатор, той има в себе си Тайно Убежище - Могъща Непоколебимост. Пътят си има Родина: той е роден от Вдъхновението, а Вдъхновението е родено от Чистия Дух. Така Пътят ни завръща в Духа. Истинският Път има Орлови Очи. Той води човека в себе си, той води човека в Истинния човек. Що е Истинният човек? Това е Освобождението от човешката природа.
Хатор върви според Великия Замисъл на Меравот. Хатор се движи от Светлина към тъмнина и от тъмнина към Мрак. Когато осветиш Мрака и го преодолееш, ти вече се раждаш в Духа и се движиш от Светлина към Прасветлина. Ти си вече над нещата, над света, над страданията. Ти носиш в себе си вече нещо от Тайната на Покоя. А в Покоя тъмните сили не те виждат, защото те не познават това Царство. Покоят е невидим за тях.
Хатор се движи от сътвореност към Несътвореност, от земното царство към Божието Царство. Чистият Път се движи към Покоя. Покоят е Древно същество, в което тъмните сили, които са искали да го уловят, са били изненадани. В Покоя нямало корени. Така тъмните сили се върнали в себе си разочаровани от Покоя. Пътят е Обновител, Покоят е Съхранител. Пътят пристига в Покоя, така както Любовта пристига в Мъдростта. Ето защо Хатор означава Съкровен Порядък, скрит в Меравот.
Вахая е Послание на Мекотата. Вахая е Мъдър Вътрешен Приятел. Вахая - това е Древната Вода. Тя лети като Птица в световете. Вахая е Летяща енергия. Все пътува, все търси, все прониква, все живее. И само когато стигне до Океана, умира в него и се успокоява. Точно тук започва Истинският й Живот. За Вахая Океанът е Безкраят. За нея тук е Царството на Успокоението и всичко, което е търсила.
Вахая - Водата - е тази, която ще излекува хаоса, защото Вахая е Древен Озарител. Вахая е Потайна Извисяваща Сила. Там, където не тече Чистата Вахая, тече илюзията - падналата енергия, провалената енергия. Вахая е Древен Език на Безкрая. Вахая носи в себе си три Лъча и с тях работи. Вахая чисти, Вахая твори, Вахая пресътворява човека. Вахая премахва границите и показва, че Пътят на човека е към Океана.
Вахая е слязла от Древната Необятност и затова тя знае Пътя от Висините до Дълбините, от Висините до Безкрая. И затова тя е слязла в ограничените светове. Тя е слязла в свят с предели. Тези, които я разберат, тръгват на Път към Безкрая. Тези, които не я разберат, остават в блатата, наречени светове. Вахая управлява сътворението. Тя движи Замисъла на Меравот, защото е Дълбина Древна. На нея й е дадено да направи най-доброто за човека - да го очисти от световете.
Вахая има Велика Душа и затова тя идва в пресъхналата земя и в човека. Тя идва да оживи човека и да му покаже Пътя. Тя идва да заведе човека в Свободата. Вахая не е от света, но е слязла в света. Вахая диша в Меравот, в Неговата Любов. Някога в Древността Меравот й казал: „Искаш ли да слезеш на Земята и да помогнеш на Моите деца?“. Тя казала: „Ще сляза и ще живея долу, докато ги направя чисти, светли, леки и ефирни“.
Хаварити ни въвеждат в Пътя или ни отделят от Пътя. Хаварити - Думите - са Водители. В Хаварити има Център и периферия. В Центъра се намира Покоят, Смисълът, Уединението и Дълбинната Радост, а в периферията е светът, безпокойството, безсмислието. Хаварити са врати - каквото отключваш, там отиваш. Ако си в Покоя, значи познаваш Тайната на Хаварити. Покоят е недосегаемо Царство.
Чистите Хаварити са организирани Същества със свой Център. Който влезе в този Център, расте, живее и се самоосмисля. Щом си влязъл в Центъра на една Хаварити, ти превъзхождаш ума и света, защото тук Центърът е всякога истинен. Чрез Хаварити ние умножаваме енергията си. На нас ни трябва чиста енергия, за да преодолеем времето и сътвореността. Който умее да прониква в Тайната на Хаварити, има в себе си Древно Свещено Познание.
Тайната на Хаварити е Древносвещена и Могъща. Нечистите Хаварити са създали ума, времето и сложността. А Чистите Хаварити са създали Свободата, Вечността и Покоя. Чистите Хаварити са Извори от Източника на Меравот. Те са Озарени Просветления. Те са Водители към Източника. Нечистите Хаварити са провалили човека. Те са го вкарали в света. Те са го затворили в сътворението. Те са го заключили в себе си. Достатъчно е само една Чиста Хаварити и Лекотата вече е потекла, и Свободата вече се притичва към тебе.
Чистите Хаварити са Лечители. Могъщите Хаварити са Спасители. Те имат в себе си Острие от енергия. Те могат да бъдат целеустремени. Те са Дарове на Пазителите. По Пътя на Чистите Хаварити ние осмисляме Пътя и себе си. Чистите Хаварити се превръщат в Прозрения, а Истинните Хаварити - в Откровения. Хаварити са същества, които израстват в нас и които ни водят към себе си. Те ни водят към идеята, която изначално е била вложена в тях.
Меравот е бил Скритото Слънце в Прасветлината. Само Чистият Дух в нас Го познава, защото е част от това Слънце. Този Чист Дух в нас е Древноизлъчен и само той е Познавачът на Тайния Смисъл. Когато Меравот е създал Дарахар, Той е поставил Великото начало на Пътя към Бездната и към Себе Си. А когато Дарахар е произнесъл Ариворот - Словото, Дарахар е знаел, че ще се родят Велики същества и Жреци.
Меравот е Създателят зад всичко създадено. Той е създал Словото като Стълба към Себе Си. Чистото Слово, това е Пътят на Божествената енергия, която се завръща. В Чистото Слово Меравот е вложил Велико Единство. Древните казвали: „Тишината е, която ни учи на Словото. Тя е другото Име на Древния Учител“.
Меравот е създал Тишината като Изначалие. Тя е нещо неуловимо и затова е непобедима. Не можеш да победиш Тишината, защото Тишината е част от Нищото. Тя е част от Архивите на Древността. Който е познал Словото, получава Архивите на Тишината. Когато Меравот се изявява в Тишината, тя е Благодатен Извор. Тя носи Мъдра Пълнота и Скрито Безмълвие. Когато Меравот е в Мрака, Мракът сияе. Когато Меравот влезе в едно същество, то благоухае, защото то става част от Великото Безмълвие.
Меравот е отворена Книга, но за да я четеш, трябва да минеш през Скрита Врата. Тази Скрита Врата е Зарама - Истината. Само Истината отключва тази Врата. Думите на Меравот са Велики Ключове. Те са Лекари, Ваятели. Те въздигат, сближават, извисяват. Но ние трябва да търсим само едно - Меравот - и да искаме Той да ни учи на всичко.
Праезикът е проникващ Дух. Той дарява Пътя. Той отключва развитието. Той дава устоя да вървиш неизменно. Той води към Изначалното Състояние, защото той е Гласът на Живота. Той узнава Дълбоките Истини, защото изначално му е дадено. Даротот, или Праезикът, е излязъл от Безкрая. Той е Езикът на Живия Живот, на Живота, който е бил всякога.
Даротот е роден от Безпределието. Той е всякога. Когато езиците умират, Даротот остава. Даротот е Древност, Мъдрост и Безмълвие, а езиците са пътувания във времето. Езиците са пътуване към знанието. Езиците са свързани с хората и с времето. Праезикът е Безвремие. Той е видял и преживял Безкрая.
Даротот е Звукът на Духа. Праезикът е основан на Дълбока Почит към нещата. Даротот носи в себе си необикновен Поглед за нещата - Древен Поглед. Праезикът е особен Жезъл на Велика Тайна, от която е слязъл и от която е задвижен. Праезикът в Древността е бил самото Единство, защото е бил самото Истиноразбиране.
Думите в Праезика означават да влезеш в съюз с Древните Свещени Сили. Даротот е Осиятелен Език, защото носи в себе си нещо от Изначалния Логос - Лъч от Древната Мощ. Когато трябва, Даротот става Словосила. Иначе той мълчи. Даротот е бил Жива Мощ, когато в него е текла Древността и Уханието на Безкрая.
Дараяра - Любовта - е Древна, Безмълвна, Мистична Реалност, отронена от Скритостта на Меравот. Дараяра е Първородна Сила. В самата Древност тя първо е общувала с Меравот. Тя е напоена от Него и от Неговото Безмълвие. Тя е Негов Еликсир. Тази Любов е дадена, за да реализира Айхама - Древното Единство, Древното Сливане с Меравот. А след Древното Сливане идва Древното Изчезване. Древните казвали: „Само Изчезналите живеят. Другите са призраци, хвърлени в световете“.
Дараяра е Изначална Сила в Древността. Тогава тя е общувала само с Меравот. Хаосът не знаел нейната Тайна, Боговете не я познавали. Но Меравот решил да я дари на всички същества и светове. Така хаосът се смутил, Боговете се изумили, а всички други се чудели що за Сила е това. Но най-много се смутил хаосът, защото във великата тъмнина тя изгряла като Слънце. Тя била облечена в Лъчезарност. Тя била като Лъчезарна Богиня. Великата тъмнина искала да я обсеби, но тя била неуловима. Никой не можел да я види и разбере. Но Старците дали Послание. Те казали: „Който се домогне до Скрития Поглед на Любовта, той ще открие Древния си Път към Меравот и Безкрая“. Що е Любовта? Това е Древното неопетнено Виждане. Дараяра вижда дори когато е поставена на клада, защото е неуловима, защото е независима. Тя е Слънце в самата себе си. Тя е Слънцеподобна, защото е излязла от Меравот.
Дараяра е част от Древното Присъствие на Меравот. Когато Меравот е пожелал да се пожертва за съществата, Той е изтръгнал от Себе Си Дараяра. И така е създал Любовта - Всевиждащата Същност. Ето защо Дараяра е Пътят на Великата Жертва. А този, който не приемел Любовта, той нямало да вижда Древния си Път. Той щял да се саморазрушава. Древните казвали: „И наистина без Любов ти се саморазрушаваш“. А който познаел Дараяра, той се себесъграждал. А що е себесъграждането? То е да станеш Слънце в мрачния хаос на света.
Дараяра разширява световете, защото тя е разширено съзнание. Тя тече в нас подобно на Свободата. Ето каква е Дараяра. Тя е пречистваща като Благодарността, дълбинна като Мъдростта, нежна като цветята, смирена като изворчето, безгласна като Тишината, жива като ручея, всякога помагаща като Анхаротот - Учителя - и сияеща като Древността.
Лахара - Лекотата - общува с Висшия Свят. Лекотата е процес на Любовта, на Душата, на Изначалното. Лекотата ни очиства, Лекотата ни спасява. Лекотата е лицето на Вятъра, лицето на Свободата. Лекотата е Живот в Разумността. Лекотата не е във времето. Тя обича Спокойствието, тя обича Покоя. Лекотата ограбва трудностите, защото тя е близост с Небето. Лекотата е Тайна на Сърцето. В нея има Скрит Смисъл и самият този Смисъл е Вдъхновението на Сърцето.
Когато Лекотата се яви, разговорите са Благодат. Лахара винаги вдъхва облекчение и устрем. Лахара е обмяна с Тънкия Свят. Да те повика Лекотата, това значи да те повика Финият Свят. Лекотата е Майстор - тя отваря нови врати на развитието. Лекотата умее да вдъхва Живот, защото тя е Изначално Блажена. Лекотата винаги ограбва трудностите без значение колко големи са те.
Лекотата е обмяна с Финото, със Скритокрасивото. Словото Лахара вика и призовава Лекотата. Лекотата върви след Чистотата. Лекотата вдъхва Свобода. Чистотата вдъхва Любов, Любовта вдъхва Живот, а Истинният Живот - той пие от Мистерията. Злото не може да се улови за Лекотата. То няма опора в Лекотата. В Лекотата злото губи своята сила. Злото се нуждае от тежко земно мислене, от обремененост. Това е неговата опора. А Лекотата е Ефир, Неуловимост. Тази Неуловимост, този Ефир са непознати за злото.
Лахара е Божие Богатство. Лахара се храни с Ефир - с Мекота, с Нежност, с Чистота, с Фини разговори между Душите. Лахара е свързана с Душата, а тежестта и бремето са свързани с ума и със сътвореността. Те са психични, те са товар. Самото земно мислене е товар. Самото земно мислене е враг на себе си. Лахара е била преди сътворението, преди ума. В един по-дълбок смисъл Лахара е Свещена и Мистична.
Махир - Мъдрецът - е Чиста Дълбина. Злото винаги заобикаля тази Чистота. Тя урежда Тихия и Дълбок Живот. Чистотата урежда Живота, а Мъдростта го осмисля. Когато една Дълбина е Чиста, енергията е овладяна. Има Махири - Мъдреци, които носят в себе си Истинното Знание. Има Махири, които носят в себе си Премъдрост - то е друго Измерение. Има Махири, които имат такава Дълбинна Пълнота, че нямат нужда от Мъдрост.
Махир - Мъдрецът - той умее да увеличава енергията си. Той умее да съхранява Любовта си дори когато е в беда. Мъдрецът има тайно и явно Равновесие. Мъдрецът първо е станал Водач на себе си, а после му се дава да бъде Водач и на другите. Мъдрецът е същество, излязло от света, но пребиваващо в него.
Тайната Чиста Дълбина на Мъдреца е метод. Чрез този метод Мъдрецът обсебва злото и го връзва, докато при земния човек злото е развързано, защото тук злото е водачът. Тук злото обсебва човека и го води. Мъдрецът не е вдъхновен от благоприятните условия, защото сам той е условията. И тези условия са неговият реален вътрешен свят. Мъдрецът е Владетел на своите внушения. Той е, който ги ръководи. Той е Водачът.
Мъдрецът познава обитателите на своето съзнание. Мъдрец, който дълго време се е пречиствал, е станал многоизмерен. Мъдрецът има Контрол и този Контрол е Господство. Един Махир никога не оправя света, защото той върви навътре. Той върви уверено навътре, защото той е уверен само чрез Меравот в себе си. Така той постига себе си и Меравот му дава Подобието Си. Махирът знае, че това Древноподобие е изначално дадено. То е вродено в човека, но всеки трябва да го открие в себе си и да събуди своя Меравот, своята Безконечност, своята Мистерия. Меравот е дал на човека това, което превъзхожда всичко. Меравот е дал Себе Си. Той е дарил Самия Себе Си. Той е дарил и Есенцията Си. Дори е дарил Свръхсебе Си. И това е Пътят, по който върви Мъдрецът.
Аахайрава - Нищото - е Върховната смърт на всичко, която е извисила Живота в неговата Безмълвна Цялост и Недосегаемост. Аахайрава е Събирателят на всичко. Когато Сърцето стане Чисто, то умира за света и влиза в Нищото. Когато Душата постигне Истинската Любов, тя умира за света и отвъдното и влиза в Нищото. Когато Духът придобие Дълбинната Мъдрост, той умира за световете и се завръща в обятията на Нищото. Тук Нищото му дава Древната Цялост.
Нищото е Преизобилна Скритост. Нищото умее да привлича само Чистото и Скриточистото, само Дълбокото и Дълбинното и да ги поглъща, за да им даде това, което те нямат, защото всички те са само Излъчвания от Аахайрава.
Нищото е Праогън, който е създал Огъня. Който е уловил Нищото, има в себе си Върховната Опора. Който е уловил Нищото, има в себе си Четирите Древни Елемента - Увереност, Овладяност, Скрито Чисто Безмълвие и Потайно Вдъхновение.
Нищото крепи световете. Световете се крепят благодарение на Ръцете на Нищото - Ръцете на Древния Вихър. В Праначалото Нищото е било Скрит Свят без вибрации - Върховна Скритост. По-късно Върховното Нищо е допуснало вибриране. Зародил се е Бог и Неговата Същност, Която била част от Нищото. По-късно Бог завибрирал Първия Си Лъч и това било създаването на Любовта.
Армарахава - това е Древното Състояние на Безмълвието. По-късно то е създало своята сянка - мълчанието. Ако мълчанието съумеело да всели в себе си Свещената Мъдрост, то щяло да се завърне в Тишината и оттам в Древното Безмълвие. Армарахава - Древното Безмълвие - е Неведом Свят. Древните го наричали Уразума - Върховното Самовглъбяване. Пътят на Истинския Търсач върви от Чист Разумен говор към Свещеномълчание и от Свещеномълчание към Богоподобна Тишина, и от Богоподобна Тишина към Древнобезмълвието.
В Древното Безмълвие няма вече Път, а само Неведома Цялост, Величествена Преизпълненост. Когато човек разбере Чистия говор, той се домогва до Мъдростта на мълчанието. Когато човек разбере Мъдростта на мълчанието, той се домогва до Висшата Тишина и тя става негов Дом. А когато човек разбере Древното Безмълвие, той става Един от Дълбинноскритите - Същество, изтъкано от Древност.
В Армарахава няма светове, няма раждане и умиране. Но понякога тук може да се яви необходимост от Възслизане - Възвишено Слизане. Такова Същество ако слезе в света, то носи в себе си Дълбините на Изначалното Безмълвие. И ако то проговори в света, то това е повече от Мълчание; то е Изливане на Тишината - нещо, по-дълбоко от Словото. Поради това Древно Безмълвие Мъдростта е Благородена. Но човекът дълго време трябва да живее в Свещеномълчание и да осмисля себе си, докато Тишината го покани и докато Древното Безмълвие го приеме.
Армарахава е Безначална, както и Любовта. Те винаги са били извън световете и творенията. Те всякога са били извън ума и времето. Те не допускат в себе си време и сътворения. Говоренето трябва да бъде Чисто, мълчанието трябва да бъде Свещено, Тишината трябва да бъде Кристална, а Древното Безмълвие трябва да бъде абсолютно скрито във Вглъблението на Меравот.
Азхаротор - Мъдростта - е Умение на Изначалната Стихия. Тя е Дихание на Безкрая. Тя е Чистото Дихание, с което Древните са се обменяли. В Древността те са я наричали Манна, или Съкровената Обмяна. Азхаротор е Мъдрост в Мъдростта. Когато тя слиза, е Мъдрост. А когато тя е в Дълбините си, е Сияещо Дихание - Диамант от Прасъстоянието на Меравот.
Азхаротор се обменя с Тайнството, с Мистерията и с Меравот. Когато Азхаротор се обменя с Тайнството, тя храни Душите. Когато Азхаротор се обменя с Мистерията, тя храни Духа в нас. А когато се обменя с Меравот, това е Храна за Квинтесенцията - Искрата. За всички тези видове Мъдрост Мракът е все Светлина, но на различни степени.
Има Мъдрост, която гледа с Очите на Тайната. Има Мъдрост, която гледа с Очите на Мистерията. И има Върховна Мъдрост, която гледа с Очите на Абсолюта. Тайната се взира, Мистерията провижда, Абсолютът всепрониква. Очите на Тайната Мъдрост са Еликсири. Очите на Мистериозната Мъдрост са Безкрайни. Очите на Абсолюта са Неведоми.
Мъдростта на Тайната слага края на света. Мъдростта на Мистерията отстранява Вселената. Мъдростта на Абсолюта е Върховна. Тя отстранява Вечността и дори нещо от Безкрая. За тази Мъдрост не е позволено да се говори, а само да се споменава. В тази посока може да гледа само Абсолютът, само Неведомостта.
Амазирия - Пълнотата - е Древноединна с Безкрая и с Меравот. Когато се обменяме с Амазирия, ние придобиваме Еликсира на Живота. Амазирия гледа с Очите на Древната Свобода. Тя е била, преди да бъде светът. В Древността Пълнотата е живяла с Божествения Подход, с Подхода на Истината. Тогава тя сама по себе си е била Смисълът. Пълнотата се е наслаждавала на Безкрая. Това е било Величественото и Мистично Състояние на Безначалието.
Пълнотата живее Мистично. Древните са я наричали Махира Дара - Мистична Капка от Живота на Меравот. Тази Капка Амазирия е съставена от Върховната Неведомост на Древния. Тя е Звук от Пречист Древен Лъч, който се е излял върху нас. Амазирия е Изначалното Древно Състояние - нещото, което не може да се замени с нищо, така както Безкраят не може да се замени със света. Древните знаели, че съществата не можели да понесат втора такава Капка.
Амазирия е част от Сърцето на Древността. Амазирия е Капка от Единствения Храм - Меравот. В Амазирия няма живот, няма смърт, а само Безпределно Великолепие. Древните казвали: „Амазирия е Храм от Вятър - Чист, Тих, Свободен и Сияещ Вятър“. Това е Прадревното Състояние, което е било много преди Безсмъртието. Това Прасъстояние е нямало нужда нито от Безсмъртие, нито от смърт. То превъзхождало Духовната Вселена. Древните казвали: „Това не е Видение. Това си ти в своята собствена Древност“. Но когато съществата впоследствие са изгубили Премъдростта, те били ограничени и слезли във Вечността.
Амазирия е Древна Книга за Тайнството Правдъхновение. Тя е била част от Незнайното Съвършено Единство. Амазирия е възприемала само Любовта и Безкрая. Тази Пълнота странно е пътувала в себе си, а за отмора е изчезвала в себе си. Амазирия е била част от Прабезмълвието. Тя е била Древна Летяща Искра. Тя е летяла с Духа си. Тогава е нямало крила, нито нужда от крила. Сияещият Вятър е бил самите крила на Амазирия. Старците казвали: „Това е най-древната Птица“. След време от нея се зародили безброй птици и безброй крила, но тя си остава Изначалната Свобода.
Древното Състояние на Аанхарат - Покоя - е съградено от три Сили: Благост, Милост и Безмълвие. Благостта благоухае. Милостта осиява. Безмълвието вдълбочава. Кой се вдълбочава? Този, който върви от Покоя на своя Дух към Покоя на Меравот. Благоуханието е Невидимо. Осиянието е Неречимо. Вдълбочаването е Скрито, а Покоят е Мистична Древност. Докосне ли те Аанхарат - Безкраят те е поздравил, Безкраят те е приел, Безкраят подготвя Дом за тебе.
Аанхарат е Скрита Яснота, Необяснимо Обяснение. Ти си в Покой, когато си открил себе си - своята Божественост, своята Дълбина. А ти си във Върховен Покой, когато си възприел дълбинно Изчезновението. Човек трябва да възприеме своята Божественост и своята Дълбина, защото това е Истинското Откритие. Който е открил човешката си природа, се проваля и самоунизява. Който е открил Божествената си природа, се въздига и засиява. Който е открил Дълбинната си природа и се е докоснал до най-скритото, Аанхарат му става Приятел.
Аанхарат е Велико Умение, Велико и Чисто Движение навътре, Велико Завръщение. Покоят е създаден да живее повече с Пълнотата и с Безмълвието, защото той е повече Дух и Свобода, отколкото светове. Ако Покоят те е приел, нещо от Древната Истина те е приело. А Истината е Пътят към Нищото. Пътят сам по себе си е Мъдрост, Център, но това се случва, когато не си в човешката си природа, а когато си в Божествената си природа и когато търсиш най-древното си Състояние.
Покоят е Търсач не на отговори, а на Безмълвие и Древност, защото кой отговор може да се сравни с Безмълвието и Древността? Покоят е Древно Състояние, което превъзхожда всяко мислене. Покоят е постигнал Разбиране отвъд Словата. Духът, за да разбира нещата, не се нуждае от Слова, защото е роден преди Словото. Духът е Древна Скрита Дълбина от Прадълбината, а Покоят му е Дом. Това се нарича Древното Свещено Познание.
Мохатора е извън времето и извън Вселената. Що е Мохатора? Това е Свободата в най-дълбокия Смисъл. Тайната на тази Свобода е в това, че тя е нещо отвъд живота, нещо без ограничения, а животът е ограничение. Свободата е Древен Корен в Меравот. Свободата е преди живота. Животът е слязъл и тече, а Свободата всякога лети. Мохатора е Изворът на Меравот. Мохатора е Тайномогъща. Тя е Древнопросветлена Същност. Тя е скрита в живота, но е Ефирна. Тя е Ефир, реещ се в Древността.
Мохатора е Древно Откровение. Тя е наречена Великата Древна Милост. В Дълбините си Свободата е Непроявен Свят. Ето защо тя е Скритият Смисъл. Тези, които постигат Свободата, преди всичко трябва да имат Пътя в себе си. А той в началото трябва да бъде Целеустремена Преданост. Тази Преданост е Божие Дело. Древните са го наричали Първият Дар. Вторият Дар е Духовната Свобода. Има и Трети Дар - Великата Необятност.
Мохатора се дължи на Тайно Мистериозно Знание, което е видяло Отломък от Истината за Меравот. Мохатора е дарена от Бездънната Скрита Мъдрост. Свободата не търси мира, защото, ако го търси, тя ще открие войната. Мирът и войната вървят заедно като всичко поляризирано. Свободата търси само Зарама - Истината. И така тя открива себе си. Свободата в човека е една особена Сила на Съзнанието. Това Съзнание е напълно осъзнато. То знае всякога, че смъртта е живееща, а животът е умиращ. Но то знае, че има Свобода, която е над живота и смъртта.
Свободата е Свобода и във времето, и във Вечността, и в Безкрая. Свободата е Древно Умение на Духа в нас. Свободата е умееща да превръща злото в собствена сила. Свободата ограбва силата на злото. После тя превръща силата в Покой, а Покоя - във Висша Освободеност. Мохатора е Покой в Покоя, Живот в Живота, Незнайност в Незнайното. Покоят е Древна Врата. През тази Врата минават само Чистите Духове. Покоят е и Ключ. Той отключва Свободата, която прониква в Истината, за да търси една още по-скрита Свобода.
Изворът е Място, произлязло от Чистотата, от Праизвора. Изворът е чисто Божествен и не може да се обяснява. Тази Чистота на Хазрим - Извора - е над света. Тя е невидимо създадена. В нея живее нещо заключено от Древността на Меравот. Когато отидем до Хазрим, то е особена Среща, защото Изворът ни вижда. Очите му са Древни. Това е трудно за разбиране, защото това, което вижда, е Капка от Меравот, но тя си остава Скрита. Ако бяхме дълбинно чисти като Извора, щяхме да разберем това.
Ние не пием вода от Извора. Ние пием нещо от Божествената Любов, която е Чиста Есенция. Именно тази Любов храни енергията. Тази Изворност е Мистичен Език. Това е Вода от друго Измерение. Тази Вода е гост в този свят, тя е Дар. Изворът ни влияе, а не ние на него, защото Изворът е Порядък в Древността. Той е Поток, излязъл от Лъч на Меравот. Ние пием Вода от Извора не за да се утолим, а за да познаем своето Начало, своя Произход.
Водата тече в нас и се влива като Живот. Без този Живот ние ще станем сухи клони. Водата прелива в нас Частица от собствената си Древност. Да пиеш от Извора, значи да вървиш към Праизвора - Древния Извор. Древният Извор също пие отнякъде, но то е Неведомо Място. Древният Извор е Върховната Свобода. Чистият Извор е дарената Свобода. Любовта към Истината е извоюваната Свобода. А светът, това е изгубената Свобода.
На Извора му е позволено да се самообразува, да движи Чистата Сила в себе си. На реката не е позволено. Реката е пътуване, търсене, еволюция. Изворът е извървял своя Път. Той се е завърнал в Абсолютната Родина. Той е станал достоен да бъде себе си, да познае Тайнството в себе си. И затова Меравот му е дал Чиста Сияеща Частица от Себе Си. Ето защо Изворът за разлика от реката е Същностен. Изворът е придобил себе си.
Алмариха - Любовта - увеличава нашата Безкрайност, разширява безконечно нашето съзнание. Алмариха - това е Любовта като Древност. Тази Любов винаги умъртвява света в нас, защото, ако светът в нас се увеличаваше, ние все повече щяхме да губим Любовта си и Пътя си, защото без Любов нямаме Път, няма Го Водителя. Любовта образува Силата си само от Древния си Подход - Подход, който е в самата нея. Този Подход е Несътворен, той е Древновселен. И затова Любовта винаги ще търси своето Изначално Състояние, което е Живот в Древността, а не живот в световете.
Алмариха е Жива Вода от Древното Състояние на Безкрая. Любовта като Изначална е създадена Древноподобна. И затова чрез нея може да се открие Древният Път. Да те докосне Алмариха, това означава да те докосне Великата Неизреченост. Така тя иска да събуди в тебе твоята собствена Неизреченост и Незнайност. Твоята Незнайност е важна, защото чрез нея те очаква Великата Незнайност, която пък е Път към Мистериозната Неведомост.
Алмариха - това е твоята Древна Любов, това е твоята собствена Дълбина, това е твоята собствена Тишина. А Тишината като Дълбина, това е Неговият Глас. Истинската Любов е метод за влизане в Неизразимостта на Меравот. Външната Любов съдържа топлина и светлина, Алмариха съдържа Пълнота и Древност. Това е Мистериозният Облик на Любовта. Истинският Дом на тази Любов никога не е бил светът и сътвореността. Истинският Дом на Алмариха е Бездната. В света Любовта е много ограничена, а в Бездната е нейната Безкрайна и Древна Свобода.
Алмариха е Живата Древност, самата Сила на Меравот. Алмариха е Непонятната Древност, Неизречимата Първопричина. Само Неизречеността може да се слива с Древността и с Неведомостта. Да си Неизречен и Неизразим, означава да си Реален в Дълбините, значи да си Извиращ. Тази Любов е Образ на Древното Царство - това, което са изгубили световете.
Верахот - Не-диханието - се движи свободно като Изначалния Живот. Преди да е било Живот, Не-диханието е било Вътрешна Вътрешност на Скрития Живот - Неродения Живот. Не-диханието, това е Освободеното Божествено Съзнание. Старците са го наричали Най-древната Птица, Птица без крила. Диханието все още диша въздух, фин въздух, докато Не-диханието диша Етер, диша Безкрайност. Това, което диша Етер, е всякога непобедимо. То е Неуловим Свят.
Не-диханието е Свободно течение на Божествената Същност, докато диханието тече в енергията и се нуждае от нея. Верахот е Освободеност от сътворението. Не-диханието е Чист Дух и същевременно Есенция от Искрата. Чистият Дух е Красивата Есенция, а Искрата е Благоподобната Есенция. Това са два Фини Свята, които са в единство чрез Чистотата. В Не-диханието се учим на Тишината, а в диханието се учим на мълчанието. От мълчание към Тишина, от Душа към Дух, от Духа към Квинтесенцията и от Квинтесенцията към Бездънната Мистерия на Абсолюта.
Не-диханието е Фин Учител. То те учи чрез Интуицията. Верахот е чист Есенциален канал на Духа. Не-диханието е Скрит Наблюдател. Тук Очите са Невидими. Не-диханието е Всеобхватно. Не-диханието замисля нещата на диханието, но доколкото сме Осъзнати. От Не-диханието слизат промените. Диханието е осезаемо, Не-диханието е Неосезаемо. Диханието е енергийна материя, Не-диханието е Същностна Сила. То е Глас на Силата от Прасилата.
Не-диханието е Отворена Книга. Към нея има Скрита Врата. Когато човекът е загубил Любовта си към Истината, той е станал дихание. И сега диханието трябва да доказва себе си. Не-диханието е Бяла Светлина. То е друга Цивилизация. Но в диханието може да се роди Духовна Дълбина и то да улови Не-диханието. Не-диханието е Божествена Дълбина. Тук се крият Великите Откровения. В Не-диханието Истината се разбулва и дарява на човека Неуловимата Красота на Древния Път.
Верахот - Не-диханието - има в себе си Древната Сила на Истината. И затова в Дълбокия си Смисъл то е Пробив от Мистерията към Меравот и Неговата Скритост. Горе Не-диханието е само един Миг и чрез този Миг ти си в Мистериозния Свят. Още един Миг - и си в Меравот. Трети Миг - и ти си в Скритостта на Меравот.
На Верахот - Не-диханието - е дадено да достига и нещо от Неведомостта на Меравот. Този Път е винаги Незнаен и Необяснимо Стихиен. Чудно е нашето дихание, Велико е нашето Не-дихание. Пътят към Не-диханието е Сурово Прекрасен. Това е Тесен Благословен Път.
Верахот действа незнайно и неведомо. Меравот е, Който познава Верахот, или Стихията на Не-диханието. Не-диханието - това е нашият Скрит Дух, а в него е стаена Мълниеносната Древност на Искрата. Когато в миналото очите на демоните зърнали само за миг тази Древност на Искрата, те онемели и били обхванати от древен страх и ужас, защото в Искрата имало нещо от мълнията, която поразявала едно дърво.
Верахот е Древна Ръка на Меравот - Верахот или поразява, или преобразява. Поразяване или Преобразяване - това е все Волята на Меравот, това е все Волята на Древността. За да се стигне до Верахот, Любовта трябва да е извървяла своя Път до Истината. В Не-диханието Меравот осветява Сам Себе Си. Така Той води Не-диханието към Себе Си.
Арахама - Действието - е Дълбинно и Просветлено Изначално. То разширява съзнанието. То е Древният Път към собствения ни Дух. Това Чисто Свещенодействие превъзхожда земната реалност. То увеличава Увереността на човека и се превръща в Опората на света. Арахама говори с Тънкости. Тези Тънкости живеят в Безмълвието на Духа. Който действа с Арахама - с Чистото Древно Действие - той започва да гледа с Очите на Меравот.
Чистото Действие съдържа нещо от Прасветлината. Арахама, или Действието на Мъдрия, е Еликсир. Този Еликсир е съграден от Светлинни енергийни частици. Ако действаш нечисто, тогава дяволът те е ухапал, а това винаги води до самоограбване. Златото не е съкровище. Арахама на Мъдреца е Съкровище - Храм. Тайният Храм на човека са неговите явни и скрити Чисти Действия.
Арахама работи за Меравот, а не за света. Действията на човека са неговото Въоръжение. Действията на човека са неговата Свещена Земя. Чрез Действията си ние трябва да вграждаме в себе си Истината, за да може тя да ни води към Меравот. Тези, които не познават своите действия, са изгубили своя Път. Действията трябва да строят Храмове - това е Древният Смисъл на думата Арахама. Това е методът на Скритата Тайна.
Арахама съвпада с Истината. Арахама е била Силата на Древния Живот. От Арахама се е зараждал Покоят - Богоподобието. Що е Арахама? Чисто Действие, Древно Действие на Силата. Това Действие е Безмълвно. Древните казвали: „Ние създаваме Сила в себе си чрез Действия“. Всички, които са имали Арахама, са станали Храмове на Безкрая. Това е Забравената Зарама - Истина. Арахама, или Изначалните Действия, това е Безкрайният Живот.
Харазама е съставена от Сияещия Стремеж. Само това, което е Сияещо, може да се завърне в Древното Място, което е Харазама - Пустотата. Само на Сияещото се дава Тайна Сила, защото то е съхранило в тежките условия Тайната на Меравот. Старците са наричали Сияещото Начало Древният Магически Щит. Сияещото Начало е нещо, абсолютно убедено в Тайната на Меравот. Когато Сияещото е в падение, то лети с Абсолютно Доверие към Меравот. И така то се възражда в Древната Сила.
Харазама - това е Сияещата Безкрайност. Това е Древната Забравена Истина. Харазама е Мястото на Древния Покой. Тук човекът напълно е изгубил себе си, човешката си природа, и се е родил като Изначална Същност - Прачовека. Тук Прачовекът, или Чистият Дух, не е нито светлина, нито тъмнина, а Сияеща Богоподобна Същност.
Харазама е странно Място - Място без време. Тук Безмълвието е Висша обмяна с Красотата на Безкрая. Всички, които живеят, са станали земни, тъмни, оковани. Всички, които са умрели за Сияещата Истина, която е Харазама, т.е. посветили са се на нея, са станали Живи, Свободни и Сияещи. Харазама е образувана от Същества с Древен Разум.
Съществата на Харазама са Сияещо Истинни - Чисти Истини. Когато са в света, те са просто Скрити Истини. Облечени са в Смирение и Тиха Мъдрост. Те не говорят за Търсенето на Истината, което им е струвало много животи. Те не говорят за методите, които откриват Истината. Те просто споделят Своята Мъдрост и Истина. Но те не говорят за това колко дълго и тайно са преследвали Истината и нейната Дълбина.
Харазар - Ключът - е онова Съществено нещо в живота, което отключва само Реални Врати. Ключ към Реалността имат само Просветлени и Осъзнати същества; същества, които са видели своя Път към Меравот. Харазар е нещо, което вижда Истината и действа според нея. Харазар сам по себе си е Осъзната Същност. Харазар работи за Меравот, за Нищото. Харазар може да отключва Реалността и да води към нея тези, които чисто търсят своя Път. Но Харазар има Власт и да заключва Реалността.
Има случаи, когато Харазар може да е Тих Шепот на Дарахар - Гласа. И този Глас може да те преобрази само с една Дума, която е Шепот. Но това идва от Меравот и целият Път на човека се видоизменя. Настава Интензивно Търсене на Древното Царство. Старият свят започва да умира. Сътворението започва да изчезва, защото Дарахар е казал: „Ела!“. Това означава, че човекът вече не е човек. Той вече е Същност, която започва да извира в себе си. Харазар е създал Таен Извор в Същността. И човекът вече е Дух, тръгнал уверено към своето Изначалие. И всичко се е случило само чрез една Дума: „Айя!“ - „Ела!“.
Който няма Харазар, е изгубил нещо от Същността си и Пътят му е в неразкритие. Само Същността е Водач и само тя дава Харазар. Само тя умее да води. А нереалното - то е постепенно погубление. То е методът на стария свят на заблужденията. То е, според както го е изрекъл Тъмният Цар. Понеже те му казали: „И води ни в своите заблуждения, защото ти си нашият господар“. Но Меравот иска да даде Ключ за всяка душа в нейния Път. И всяка душа трябва да търси Същностното в себе си. Така ще дойде Ключът и Меравот ще каже: „Айя!“.
Всички мъртви са изгубили Харазар - своя Същностен Път. Много мъртви има и в света, и в отвъдното. Те са умрели от своите знания - знания без Харазар. Те са пленени от Хаоса и чакат да дойде някога особеният ден. Но Разумните не чакат - те работят, за да срещнат Ключа на своя живот. Те чакат с очи отвъд хоризонта на този свят. Те не казват: „Аз вярвам“, защото и злото вярва. Те казват: „Аз все ще търся Зарама - Истината - и ще я следвам!“. Казвам: Харазар идва при тях и те засияват в своя Път, защото им е позволено да го извървят.
Хатор е отвъд хоризонта. Хатор - това е Пътят; Пътят, който отстранява времето. Пътят е скрит в разгръщането на Силата, а Силата е скрита в Дълбок Покой. Който съумее да събуди Скритата Сила за своя Път, тя ще го извиси. Силата се отключва чрез Зарама - Истината. Силата е създадена, за да служи на Истината. Силата е оръжието на Чистия Път. Чистият Път расте от Силата, а нечистият погива от нея. Пътят, това е Действащата Сила на Истината.
Хатор е изящен, скрит и смъртоносен. Когато Хатор е докоснал човека, той тръгва със страшна увереност към своята Древност. Но в Пътя е началото, в Истината е всичко. Истината е Решаващата Сила. Само Мъдрият разбира това, защото той живее със Същността си. Същността е всякога Мъдра. Който е тръгнал в Пътя, става по-могъщ от всяка стихия, защото Истината прониква в него, а тя е родена преди стихиите.
Хатор е строг. Той се движи тънко между световете. Световете са капани, а Пътят се движи към Свободата, към своята Древност. Пътят е Истина и затова в Пътя злото умира. В Истината злото е така завързано, че то не може да краде повече Душа и Дух. Пътят е разгръщане на Изначалната Сила на човека и на неговия Дух. Пътят води към Пресътворяване, Пресъграждане, Самосътворяване, защото такъв е Замисълът на Меравот - да сме Древноподобни и Самородени чрез Величието на Свободата си.
Пътят разширява Вътрешния Поглед. Пътят върви с Доверие, Устрем и Устой. Пътят има Ухо само за Древната Мъдрост. Пътят е движение към Истинската Свобода - Свобода от световете на сътвореността. Човекът на Пътя управлява Хаоса, защото този, който е влязъл в Пътя, той е станал Мечът на Истината. Такъв Човек Дух има само един страх - Свещен страх от Истината. И затова Мечът му е винаги остър. Той разрязва световете.
Махирия - Магията, или Силата на Преобразяването - е Велика Бдителност, Принципът на Древността. Бдителността е Изпреварване, защото в нея работи Чистият Дух. Древната Бдителност е била Дълбоко Познаване на Скритата Сила. Да изпревариш злото с един миг, то е Власт над него. Древната Махирия е имала безброй очи, когато тя е била Божествено Чиста. А когато Махирия е загубила себе си, тя се е самооплела в черен кръг.
Махирия - това е да правиш нещата вечни. В Махирия - в Древната Магия - никога е нямало посегателство на нещо и затова Силата й била огромна и неизтощима. Древната Махирия е била извисяваща, тя извисявала Душите. Тя била Сияйно Духовна, защото се ръководела от Бащата на Духовете и те са Го слушали.
Древната Махирия - Магия - е била Път от светлината към Сиянието. А тази, която посегнала на Безкрая, тръгнала от светлината към тъмното, мрачно царство на падението. Тъмното, мрачно царство е това, което е било поразено от Страшното ядро на Истината. В светлината е имало условия за Възход в Сиянието и условия за падение в тъмнината. Това се е случило в Древността, когато е бил позволен Избор.
Древната Махирия е била в Могъщо Единство с Меравот. Тя се крепяла на Него и тогава в нея е нямало смърт, защото тя била част от Същността. Тогава Същността е обичала Тайната в себе си и е държала на нея. Древните Виждащи усещали Меравот в себе си и това било тяхната Тайна. Но тези, които изгубили това Видение, те започнали да виждат призрачно и слезли надолу.
Меравот е Скрит, но не се губи. Той е Явен, но не се вижда. Той е Пречист, но не блести. Той е Дълбок, но не може да се измери. Който се е опитвал да Го измери, се е погубвал. Меравот е Непристъпен, но достъпен. Той е Недостъпен, но близък. Той обича Тайната в нас, която е Той Самият. Любовта е Негова Тайна. Как я е създал, не знаем. Тя ще си остане неразгадаема.
Един Древен Тъмен Жрец, Жрец от Прасветлината, казва, че Любовта на Меравот има по-дълбока мисия от Безкрая. Но това е трудно обяснимо и за най-големите Мъдреци. Жрецът казва: „Любовта в своето ядро е Неизвестна за Безкрая“. Той казва още: „Любовта живее красиво и свободно в Безкрая, но това не е нейният Дом. Тя иска да се завърне в другата Скрита Безкрайност, която е в Меравот и която е Несподелима“.
Любовта е Тайна на Меравот, а не Тайна на Безкрая. Любовта поддържа Безкрая, но тя самата се храни от Меравот. Древният Тъмен Жрец казва: „Никой не може да се храни с Любовта. Тя е Храната на Меравот. Тя е винаги в Неговите Ръце. Чрез нея Меравот управлява и светлината, и тъмнината, и Сиянието“. Тайна е Любовта, Мистична е тя. Велико е да я срещнеш в нейния Древен вид. Но тя е толкова ослепителна, че Безкраят би казал: „Почакай, не съм готов“.
Виждал съм този Древен Тъмен Жрец, който е живял в Безкрая, как е потреперил, когато е видял нещо от най-древното Излъчване на Любовта. Древните казват: „Някога, в далечната Скритост, когато Меравот за първи път излъчил Любовта, Боговете се преклонили, ветровете утихнали, Слънцето се смутило, водата затрептяла от радост. Случило се Необяснимото. Меравот разкрил Частица от Себе Си“.
Уразума - Абсолютната Недосегаемост - е най-голямата Тънкост на Безмълвието. Когато чудесата се изправят пред Уразума, те занемяват, защото какво могат да кажат чудесата на Древното Безмълвие и Великата Недосегаемост? Чудесата не могат да докоснат Уразума. Уразума е Древност, която е изпреварила всичко. Уразума е Бащата на Тънкостта. Уразума е Бащата на Неуловимостта.
В Уразума няма време и безвремие, няма светове - сътворени и несътворени. Уразума е Велика Скритост, Велик Наблюдател. Уразума е друга Реалност - Реалност, скрита в Реалността. Уразума тече в извора и затова той извира. Изворът е само слуга на това Извиране. Уразума е Скрито Съвършенство.
Ако една Капка от Уразума се влее във Вселената, Вселената ще стане Лъчиста и чисто Духовна. Ако втора Капка се влее, ще се роди още по-висша и величествена Вселена. Лъчистото ще отстъпи мястото си на Абсолютното. Ако се случи третата Капка, всред съществата ще се роди Древният Тъмен Жрец, който е с такава Прасъщност, че Боговете и Премъдрите Древни Божества биха се преклонили и застинали - всеки посвоему.
Уразума - Абсолютната Недосегаемост - е била преди Прасветлината. Тя е Есенциалното Ядро на Меравот. Меравот се крие във всичко, но Той е най-скрит в Уразума. Уразума е Бащата на Тихия Глас и поради това Тихият Глас е Върховна Сила. Древният Тъмен Жрец казва: „Най-великото, което може да се случи, това е безкрайното преселение на всичко видимо и невидимо в Уразума“. Тук няма нито смърт, нито живот. Тук има Мистериосъществувание.
Марихор, или Предаността, е метод за постепенно създаване на Безкрая и на Меравот в себе си. Основата на Мъдрата Преданост е Любовта, а Любовта е създателят на Бога. Чрез Любовта ние си връщаме Бога. И това е мисията на Любовта. Марихор е пътуване в Любовта, Любовта е пътуване към Безкрая, а Безкраят е Завръщане в Меравот. Предаността е началото на Истинското Умъдряване.
Марихор е пазител, защото човекът на Предаността е призован от Истината, за да следва един строг Път на работа и Умъдрение. Предаността отваря постепенно Тайния Път на човека. Преданият човек е в ръцете на Невидими същества, които го учат и обучават. Когато Предаността е на по-ниско ниво, човекът се стреми към дарби и способности. А когато Предаността е Истинска, тя се стреми само да узнае Древната Истина.
Преданият човек търси Непознатото - Солта на живота. Той е пътуващ човек, който търси Тайния си Път. Този Път е Неуловим, но постепенно се изяснява, докато се случи Мистичната Излъчена Яснота. Тогава човек придобива Очи от друг Свят. Преданият човек дълго трябва да се учи, докато стане Вътрешен Мъдрец и се научи да управлява себе си. Тук се развива едно много остро внимание за Невидимото. Тук човек се потапя постепенно в Непознатото, което започва да го учи чрез собствения му стремеж.
Преданият човек расте в Душата си. Вдъхновеният човек расте в Духа си. Човекът на Марихор има много Невидими помагачи по Пътя си - и външния, и Вътрешния си Път. Той става все повече Душа и се движи все повече в своя Вътрешен свят. Да си Предан в своя Път, това е Велик Дар, Древен Подтик и Позволение да търсиш себе си и да се откриеш, защото Преданият човек върви към Извора в себе си.
Аазара - Яснотата - е свързана с Необятното. Тя е като океана - с Необятни Очи, с Разширено Съзнание. Който има Яснотата, пробива в Истината и вижда събитията. Аазара, или Яснотата, е произлязла от твоята преобразена Любов. Яснотата има в себе си три Сърца: Сърцето на Пълнотата, Сърцето на Неизвестността и Сърцето на Неведомостта. Яснотата е Умението на Любовта да влиза в себе си.
Аазара е като могъща мълния - тя вижда в Тайната на мига. За нея мигът отключва Тайна Мъдрост. Аазара е Яснота, защото е отстранила земното мислене и Небесното мислене. Тя носи в себе си друго Дихание. Аазара е Осветено Древно Дихание. Кой има Аазара в себе си? Този, който ръководи събитията в своя живот. Древните казвали: „Тишината дава Гласа си на Яснотата“. И така човекът става Потайно Сияещ.
Аазара има Очи от Тишина - Тишина, която поразява земните думи. Това, което е по-древно, е превъзхождащо. Тишината е била преди думите. В Началото бе Меравот и Великото Безмълвие. Безмълвието е Древният Език на Меравот. То е Праезикът. Всеки, който е разбрал Езика на Безмълвието, е придобил Аазара. И наградата му е в Покоя - Царството без вълни.
Аазара е Излъчване на Тишината. Тишината е Велик Обяснител. Когато съществата не могат да я разберат, тя слиза и става Аазара. Тишината е Истина, която се превръща в Яснота, а Яснотата ражда Правото мислене, Правилния Път. Яснотата е част от Вътрешната Красота на Тишината. Яснотата има само едно условие: трябва да си постоянно в Зарама - Истината.
Древната Амазирия - Пълнота - е била толкова чисто Изобилие, че нямало никаква нужда от нищо - нито от свят, нито от не-свят. Амазирия е Изначалният Велик Замисъл. Тук е нямало нужда нито от одухотворяване, нито от обожествяване. Тук има памет само за Меравот, Зарама и тяхната Скритост. Тук нищо друго не се помни, защото няма нужда от нищо друго.
Тези, които в Древността са били в Амазирия, са били Божества Храмове. Те са светели с единствената Прасветлина, която е Древната Сияеща Същност на Меравот. Тогава е нямало светлина, която да се утъмнява, и тъмнина, която да се осветява. Тогава е съществувала Изобилната Прасветлина - Древният Океан на Живота, Праводата, или, както са го наричали Древните, Хайрития Ахарими - Океанът без брегове.
Амазирия - Пълнотата - това е бил Изначалният Скрит Живот: Живот без сътвореност и Несътвореност, Безпределно Океанично Сияещо Прасветилище. Амазирия - това е Първата Неизречена Изреченост, Първата Неосветена Осветеност, Първото Не-слово - Пречистото Безмълвие. Тук е нямало нужда дори от Преданост и Отдаденост.
Амазирия - Пълнотата - това е бил Древният Диамантен Замисъл. Тук никакво време е нямало и никакво мълчание. Имало е само една наситена Прасветлина, извираща от най-дълбоката Мистерия на Меравот. Това е било Истината в най-пречистия си вид. В тази Древност Амазирия е била най-ясната Тайна на Живота, Прелестен Дар на Великата Неизразимост.
Хазорот - Този, Който е всякога; Постоянно Присъстващият по Неведом начин - е Велика Отворена Врата, която най-трудно се отключва. Великото Единство с Него се нарича Последната Дълбина, или Последната Скритост. Тук, в тази Дълбина, Животът е Неведом, а не Несътворен. Тук, в Неведомостта, Хазорот не е Любов, а Всеистина и Неречимо Величие, пред което Безкраят благоговее.
Хазорот тук, в тази Велика Неведомост, няма нужда от Слънца, от светлина и от вода, за да има живот. Тук е Праизточникът. И тук всеки пие от себе си, от своята Бездънност и знае, че край няма. Това е Дарът на Хазорот, Който е скрит в Своята Свръхнеизреченост. Тук Той е дал Себе Си.
Някои казват: „Уханията са на цветята“. Други казват: „Ароматът е на Душата“. Трети казват: „Благоуханието е на Любовта“. Но всичко това са частици от Хазорот, Който е скрит зад тези неща и Който всякога пребъдва. Хазорот е Неведомо Скрит, но Той слиза. Понякога Той слиза в Безмълвието, понякога слиза в Говора, но Той все си остава Неречимо Неведом. Няма наука и воля, която да води към Него. Той сам решава кого да призове към Себе Си.
Хазорот е скрит в Себе Си. Какво прави, никой не знае. Някои питат: „Как ли живее?“. Казвам: Животът живее, но Той не живее. Той е Велико Превъзходство над живота. Изворът живее, но Хазорот не живее - Той не е ограничен. Изворът е пределно свободен, Хазорот е Безпределно Свободен. Дори когато е слязъл и е станал Майстор на падението - Поучител на падението - Той пак е Свободен и Абсолютно Независим. Той учи всички на Пътя към Себе Си. Питат Ме: „Как изглежда Той?“. Аз рекох: Той има Усмивка на Старец - Усмивка, съставена от Безпределна Неуловима Лекота.
Аараявара - Древната Чистота - е Есенция, Същностен Дух. Това е област на Мъдроизвисените - тези, които имат Тайно Сърце. Това са Мъдри и Премъдри Същества, които могат да устоят на дълга и непрогледна Нощ. Аараявара не е Път към Вечността, а Път към Древността и Безкрая. Древната Истинна Чистота никога не е търсила Вечността, а само Него.
Изначалното Сърце е било Древното Сърце, а не Святото Сърце. Святото Сърце е само подготовка за Чистотата в най-древния й смисъл. Светците много рядко влизат в Древността и в Мистерията на Меравот, подобно на Ангелите. Аараявара се храни и поддържа от Боговете и Великите Учители. Аараявара е Древен Храм, чисто Дълбинна Вътрешна Същност.
Чистото Сърце не е физическото сърце. То е нещо Древносъщностно. То е Сърцевина, Ядро. То е Сърцевина, освободена от всичко сътворено. Древните са го наричали Свободна Сърцевина. Да срещнеш човек с Древно Сърце, то е Мистерия на живота. Любовта е Храната за външното сърце - това е Любовта като доброта. Бог е Храната за Вътрешното Сърце. Скритият Бог е Храната за Древното Сърце. Казвам: Мистерията е Храната за Древното Сърце.
Аараявара е Провиждане в най-тънкия Свят на Мистерията. Изначално Аараявара е пътувала само в Бездната и това е Древното изгубено Учение. Тук Месия е Единственият Древен. И Неговата цел никога не е била Свещени книги и Писания. Неговата цел е била само една - да се родим в Него. Казвам: За да разберем това, трябва да станем на чиста пепел. Само тогава ставаме Феникси, родени в Древния и в себе си.
Кой умее да извървява своята Кахара - съдба? Това е този, който умее да изпълнява дълга си. Всеки, който изпълнява чисто своя дълг, ще получи един ден право за Тесния си Път към Меравот. Кахара е дългото Писание, което човек е писал. Тесният Път е късото Писание, в което човек пренаписва и пресътворява себе си. Това е Пътят за рождението в Зарама.
По пътя на Кахара се изискват Смирение, Благодарност, Постоянство и Сърце. Смирението е Спасител, то сковава злото. Благодарността е Роза, Постоянството е Меч, а Сърцето е над дарбите - то ги превъзхожда. Тайна е Сърцето. Тук живее Този, Който е над всяка Кахара и над всички неща.
Кахара се е случила при отделянето от Истината. Кахара е дихание земно, а Тесният Път е Дихание Истинно. Кахара е станала земя и само Тесният Път може да я завърне в Зарама - Истината. Кахара, или съдбата, е ограбила Древното Видение на човека и затова човекът не може да види собствената си Безкрайност. Кахара се е случила с всички, които са поискали света и свободата. Но всъщност те са поискали тревожното място. Тук човекът е изгубил осъзнаването на своята Невидимост.
Любовта към Бога се справя с Кахара - съдбата, защото Любовта е Древноосветена. Съдбата не разбира Любовта. За Кахара Любовта е нещо странно скрито и неразбираемо, защото в Любовта няма време, няма история, няма рождение, няма свят, няма сътвореност. Кахара винаги се плаши от Истинската Любов, защото в тази Любов тя знае, че трябва да изчезне. Когато Меравот и Кахара се срещнали, Кахара Го попитала: „Какво да правя?“. Меравот й казал: „Люби и не разбирай!“. Кахара само се смутила.
Хаярая - Благодарността - е Древен Кристал. В нея е течала Чистата Прасветлина, или Сияещата Същност. Това Сияние го е имало и в сърцето на тревичката, в нейния поклон. Хаярая е Есенция на Душата. Тя е била Чисто Преклонение. Тя е стояла пред Величието на Древните неща. Там, където тече Чистата Благодарност, там тече Душа. Благодарността е разгръщане на Душата.
В Древността Хаярая е била Мъдра Същност, Светло Небе. Но когато е станала мисловна, тя е изгубила нещо от себе си. Изгубило се е нещо от качеството на Душата, защото само Душата може да благодари, а умът е просто подражател. Благодарността е Древна естественост, която е осъзнала, че всичко е Свещено, защото Древният е навсякъде. И тя е осъзнавала това.
Хаярая - Благодарността - е самозапалена от Дълбинното Чувство на Душата. Душата е цяла Вселена от Благодарност, когато е осъзната в Меравот. Съзнателната Душа всякога е имала в себе си Преизобилното Чувство на Хаярая. Тя е светела като Слънце. Тя е била Осъзната част от Великата Божия Душа. Душата тогава се е осъзнавала като Живо Присъствие в Меравот.
Когато Душата е била цялата потопена в Меравот, тя е била Поток от Същност, Поток от Благодарност. Тя е била като Красиво цвете в Сърцето на Меравот. Тогава тя е била облечена в своята Древна Божественост. В ония времена Душата е имала Безмълвна обмяна с Меравот. Тогава тя е била с воля само за Меравот, а Благоухаещата й Същност нямала край. Да срещнеш такава Хаярая в живота си, това е Велик Сияещ Ден.
Ти си в Алмарая, когато световете изчезнат. Ти си в Дълбините на Алмарая, когато тебе те няма. Алмарая - това е Уединението. Чрез Алмарая идва Новият Свят. Той слиза много тихо, дори мълчанието не го чува. Алмарая пътува не към висини и низини, а към Дълбини, защото там някъде, в Неведомата Дълбина, се случва най-древната Среща.
Алмарая означава да преследваш Древното, Древния Замисъл. Уединението е Неуловим Път. Това е Път без знаци. Но този, който е призован, ще стане уверен, а увереният ще стане убеден. Уединението е пътуване от Потайно Слово и Скрито Безмълвие към Древността. Древният Тъмен Жрец с Пресветлото лице казва: „Свободата е дадена, за да станем Нищо. Който е съумял да стане Нищо, се преизпълва с Древния Живот“.
Алмарая - Уединението - е скриване от световете. Но ако в тебе има свят, ти не можеш да се скриеш. Меравот не е дал правила за Уединението освен Чистата Жажда - тя ще Го открие. За Чистата Жажда Пътят от неясен става все по-ясен. Тук самият Път става упътващ и това е награда за Постоянството и непрекъснатите усилия. Древният Тъмен Жрец казва: „Алмарая има Вкус на Неизвестност и това е най-чистият Вкус на Живота“.
Алмарая е подвижна Пустота. Тя е Велико Позволение да навлизаш, да проникваш. Древният Тъмен Жрец казва: „Алмарая е Древна прегръдка, Зов от Сияещия Изначален Център“. По Пътя на Уединението Търсачът ще види много скрити неща. Който е съумял да стигне до една определена степен на Алмарая, той става Служител на Меравот. А това означава, че на този Служител ще му бъде дадено да вкуси от Дълбините и от Последната Дълбина.
Дарима, или Доверието, е най-скритият Ключ на Развитието. Който е придобил това, той е от Не-човеците, Скритите Духове. Без Тайната на Дарима Развитието винаги ще губи нещо от себе си. Без Пълното Доверие ние никога не получаваме цялостното Виждане. Дарима е Древен метод на Царството Божие. Дарима е единственият метод за откриване на Скрития Смисъл на нещата. За Дарима има само едно условие - трябва да си узрял в Духа.
Доверието е Среща на Древни Очи с Древни Очи, на Древни Души с Древни Души. Древното, старо Доверие се среща с хората и напомня за далечното минало. Дарима работи леко само в Чистите Съзнания, тя влиза там и ги озарява. Доверието е Мъдра Същност. Доверието е Слънчева Същност. Дарима е взела нещо от Слънцето, от Извора, от Безкрая и така тя самата е станала Красота от Красотата на Безкрая.
Доверието е Тайнствено явление. То е част от Мъдрата Прасветлина. То е Древен Приятел на човека. То е част от Древния Божествен мироглед на човека. Вярата е Духовна, Доверието е Божествено. Дарима има Божий Глас. Този Глас тече в човека като Тиха Блага Река, като Ръкополагане. Доверието е Неуловимо, но то говори ясно на Същността на нещата. Доверието е част от Древното Единство, от Древната Цялост.
Да се роди Великото Доверие в тебе към Меравот, то е Велик Дар, Велик Призив, защото чрез Дарима ние влизаме в Меравот. Що е Меравот? Могъщото Древно Място, Прасъстоянието на Дълбините. Дарима е Древна връзка, Чудна обмяна. Дарима е мост над илюзиите и нереалния свят. Дарима е чист отломък, откъснал се от Древната Любов. Дарима е Тих Пламък на Меравот. В Дарима има нещо, което е по-дълбоко от живота.
Що е Хариха? Това е Живият спомен. Да имаш Жив спомен, който е Вдъхновение, то е Дар Древен. Хариха, или споменът, е или стар приятел, или стар враг, който може да влиза или в съня ти, или в будността ти. Създай си Жив Сияещ спомен, който да е толкова силен, че да превъзхожда света и твоето минало. Това е било в Древността Майсторството на Атлантите. Така те устоявали на всичко, защото Живият Сияещ спомен е Древна Сила.
Има спомени, които ни държат вързани здраво за миналото. Те са тежки и ограбват нашия живот. Ние трябва да ги променим, за да преобразим себе си. Хариха означава да си сътвориш Силен Вдъхновяващ спомен - така миналото ще започне да умира. Истинският Сияещ спомен е Непобедима Сила. Никой не може да те изтръгне от него. Истинският Жив спомен е Престол на Древната Сила и така тя оживява в нас.
В Хариха - спомена - трябва да има три неща: Усмивка, Воля и Сияние. Усмивката храни Силата, Волята храни Търпението, а Сиянието храни Доверието и Древността. Ако човекът има връзка само с тежък и лош спомен, той въвежда себе си в черна дупка, която изпива живота му. На ученика е нужна Дехира Рахотор - Диамантена Решителност. И цялото минало ще си отиде. Ще остане само Дехарон - Чистият Диамант. Ще остане само Сияещата Древност.
Сияещият Жив спомен е Сила, по-бърза от светлината и по-могъща от меча. Хариха, или Скритият Животоносен спомен в нас, е Непознаваема Древна частица - винаги Неуловима. Който има тази частица, този правилен спомен, той е уловил Тайната на Равновесието. Всички лоши спомени са заблудените пътища на енергията. Сияещият спомен е Безвремие. Той твори Духа в нас. Той е Водачът на нашата Скрита Сила. Скритата идея на Хариха е да си създадем връзка с едно Живо Сияние в себе си, което ще създаде Живото Единство с нашата Древност. Това е Пътят към Меравот. Това е Пътят от Живото Единство към Скритото Върховно Единство.
„Араха!“ зове: „Върни се в Древното си Ядро! Върни се в Ядрото на Истината!“, защото световете са привидности. Ние сме произлезли от Център, от който всичко е произлязло. От този Център е произлязла и всяка Сила. Ние сме в Хазорот - Неведомо Присъстващия - и затова ние сме нещото, което е преди живота. „Хазорот Араха!“ ни зове: „Върни се в своята Неведомост, в своята Безначалност, в своята Древна Тоталност - Сгъстеност!“, защото ние сме Есенцията на всичко.
„Хазорот Араха!“ означава, че ние сме Древността, че ние сме Древни, че сме Есенция от Неведомото Ядро. „Хазорот Араха!“ означава, че ние сме Древният Род - това Видение трябва да ни заведе в Правидението на себе си, защото Древният ни е споделил Себе Си, позволил ни е Великото и Върховно Единство. „Хазорот Араха!“ означава: „Завърни се в Древното Нищо!“, което е Единствената Опора, Абсолютната Неуязвимост, Великата Неопределеност, Най-древното Ядро.
„Хазорот Араха!“ - това не е само вътрешност. То е нещото, скрито дълбоко от външните и вътрешните неща. В Древното Ядро няма външно и вътрешно, а само Скритост и нещо, което е Скрито от самата Скритост. Това е Неведомостта. „Хазорот Араха!“ в началото е пътуване от вътрешното към Скритото, а после - от Скритото към Неведомото, или Абсолютната Неуловимост. Що е Абсолютната Неуловимост? Това е Древният Неизречен Път.
„Хазорот Араха!“ означава да си създадем едно Дълбоко Непобедимо Безмълвие. Ето това е Диамантеното Разбиране, което впоследствие трябва да надраснем, защото в Ядрото всичко трябва да изчезне. Само така ние се завръщаме във Върховното Неведение и ставаме Ядро - Древен Митичен Храм. Така самите ние ставаме Скритост в Скритостта. Ядрото е Храмът на Неведомото Безначалие. Това е Пътят на нашето Тайно Търсене. По този Път в нас израства Цялата Сила, която трябва да открие Върховната Сила. Това е Пътят от Четвъртата към Петата степен. Това е Пътят от Вдъхновението към Правдъхновението. Който е постигнал това, той решава дали да остане в Правдъхновението, или да се разтвори тотално във Върховното Нищо.
Последната Дълбина е особен род Скритост. Това е друг вид Безкрайност, която е неизвестна на Несътворението. В Последната Дълбина има нещо, което превъзхожда и Душата, и Духа. Последната Дълбина пие Мистична Дълбочина от Меравот - най-чистата Есенция. В тази Дълбина има нещо от Великата Неизвестност на Меравот. Тук се движи само Покоят и Покорителят на Покоя, Превъзхождащият Покоя.
Върховната Последна Дълбина няма Име и няма Изричане, защото не се вмества в нищо освен в самото Нищо. А всичко друго е само символи на тази Величествена Неизвестност. Древните узнали защо се крие тази Скритост. Те знаят, че ако тя се разкрие, нищо не може да я понесе и да оцелее. Нито един свят не може да устои, нито едно същество и нито един дух не могат да устоят. Древният Тъмен Жрец казва: „Тук камъните стават на прах, Слънцата угасват, Боговете губят своето начало“. Но когато тази Върховна Скритост не се изявява, всичко сътворено и Несътворено може да живее и да съществува.
Последната Дълбина е Последната Близост. Тя е Докосване до Древноскритото Съвършенство - нещото, за което няма думи, нито безмълвие, нито определения. Древният Тъмен Жрец го изрича като „Великият Дарител“ и казва: „Когато Той даде Последната Си Дълбина, Той е дал Частица от Тайната на Своето Съвършенство“. Никой не може да понесе повече от тази Частица. Тук е скрито Преизобилието в най-древен смисъл. Това Преизобилие е по-дълбоко от Сиянието. Тук Любовта е Свръхестествена. Тук дори Покоят е опиянен от нещо, което не е виждал.
В Последната Дълбина измеренията свършват, трептенията спират. Тук е Мястото на Абсолютната Неподвижна Нероденост. Тук няма Братство, дори Единство. Древният Тъмен Жрец казва: „Тук има нещо, което превъзхожда Истината. Тук е Този, Който е създал Истината. Тук е Есенцията на Истината, Есенцията на Безмълвието“. Тук е Този, Който е Хаморот - Хранителят на Истината и на Безмълвието, без те дори да знаят.
Последната Дълбина има една Върховна и Абсолютна Скритост. Това е Мястото на Страшната Слава. Към това Място няма Вход. Тук е единствено Той. Той влиза и Той излиза. Той е Недостъпното Място - Мястото на Силата, която е над всяка сила. Тук се намира Върховната Божия Интензивност, която е застинала като Абсолютната Неподвижност.
В това Недостъпно Място никой никога не е прониквал. Тук не помага и свръхенергия. Тук е Праизточникът - Зародителят на Източниците, Силите, Изворите. Но самият Праизточник си остава Велика Нероденост. Той е създал Началото, но сам Той превъзхожда всяко Начало. Той е създал Истината, но сам Той превъзхожда Истината. Тук, в Праизточника, първо е потекла Любовта, но сам Той я превъзхожда. Който се завръща в Праизточника, в него трябва да угасне всяка Мъдрост. В Него трябва да спре всяка Любов. Той трябва да стане отречен - отсъстващ. Това Върховно Древно Място се изрича само символично. То е Хараварат - Върховната Неведомост.
В това Недостъпно Място няма действия, няма въздух, нито огън. Няма живот, защото това Място превъзхожда живота. Тук дори няма врата, скрита врата. Няма напътствия, няма послания. Тук нищо не може да се проучва. Древният Тъмен Жрец, Чието Лице е Свръхлице, казва: „От това Място е слязъл Абсолютът. Ограничил е Себе Си и е станал Бог. Станал е Любов, станал е действие, станал е Несътворено движение. Поставил е Вътрешното Начало на нещата, а по-късно всичко е излязло навън. Така Древността е слязла във Вечността, а Вечността е слязла във времето“.
Тук, в това Място, няма Тайни. Древният Език казва, че за Хараварат не може да се каже нищо съществено и нищо несъществено. Оттук е изтекъл и слязъл Първичният Етер, който е станал впоследствие проводникът на живота. За живота можем да говорим, за извора можем да говорим, но за Праизточника не можем. Праизточникът е Неопределим. За това Място не можем да кажем дори, че то е Мистерия. Когато питали Древните за това Място, за Праизточника, те замълчавали благоговейно - нито звук, нито мълчание. Те просто се прекланяли.
Меравот Хорон - Древният Трон - е Пуст, Празен, но Великото Отсъствие, Великата Сила е там. Меравот Хорон е Призив да споделиш своето Отсъствие с Великото Отсъствие, своето Нищо с Върховното Нищо, защото ние сме Истина, когато сме в Нищото. Иначе ние сме привидни. Древният Трон - пред Него всичко се изумява. Той поглъща и черните, и белите дупки, и Черното, и Бялото Братство. Тук е Древното Превъзходство над всичко. Тук е Нищото. Нищо не виждаш, но си очарован. Позволено ти е Върховното Изумление. Това Нищо е наречено Аармарая Марита - Абсолютната Родина.
Меравот Хорон не поражда нищо, защото Той е Всичко. Тук няма вяра и надежда. Тук не можеш да дойдеш с качества. Тук трябва да дойдеш със Същността си, с Отсъствието си. Тук е Обетованата Земя - Земята на Целостта. Тук е Земята на Древната Истина. Тук трябва да дойдеш с Древния Поглед на Истината. Само Отсъствието в тебе може да познае Върховното Отсъствие. Да, Меравот е Несътворен, Несъществуващ, но Той е тук. Той е Несъществуващ, защото всяко съществувание е ограничено. Меравот е Неограничен, Неведом, не може да се побере в тясното пространство на съществуванието. Той е Древен Трон, Велико Отсъствие, Изначално Преизобилие, нямащо граници.
Който е стигнал с Отсъствието си до Древния, получава Частица от Меравот Хорон. Тук няма дишане, няма дихание, защото няма ограничение, няма сътвореност. В Древния Простор не дишаш, а живееш, защото си Цял, защото си Изначален. Тук живееш като Дух и като Мистерия. Като Дух - то е като Мъдрост, а като Мистерия - то е като Истина. Те са Част от Древния Трон. Но когато човек се завърне в Тайната на Първичната Искра, той заживява в Древния Трон, защото е зароден в Целостта си. Той става Цялост от Великата Непознаваема Цялост на Древния Трон.
Всеки, който е седнал на този Трон със себе си, е изгубил силата си. Меравот Хорон е Мястото на Най-недостъпната Сила, Най-чистата Древна Сила, Абсолютната Власт. Но тя не заема никакво пространство. Тук Древният отсъства. Той е отстъпил Мястото Си на другите, а те ще решат според избора си дали ще присъстват, или отсъстват. Присъстващите ще бъдат обезсилени, а отсъстващите ще бъдат докоснати. Това е наречено Азарира - Завръщането.
Меравот Хорон, или Върховното Място, е наричан още Азомора Харот - „Най-скритата и Страшна Тайна“, „Мястото, в което никой не е прониквал и никой никога няма да проникне във всички времена и епохи“. Тук никой нищо не знае. Не съществува знание за това Място, а сам Абсолютът не го дава, защото то не е знание. То е просто Най-страшната Тайна на света - Свят, който не е свят.
Пред Азомора Харот всичко отстъпва и всичко се смущава, дори и Покоят, дори и Божествената Любов, дори и Мъдростта, дори и Истината. Тук е Най-страшното Величие, Величието над всичко. Тук е Този, Който е излъчил и Бога, и съществата, и нещата, но Който е над всичко, защото сам Той не е излъчен. Тук е Превъзходството над всяко превъзходство. Тук дори и Безкраят е смутен, а Мистерията е очарована, но не може да Го обясни. Тук няма гледни точки, няма Храмове и Светилища. Тук няма дори и живот, защото Азомора Харот е по-дълбока от живота и от всичко.
Азомора Харот е Мястото, откъдето Върховният е слязъл и от Неведом е станал Бог, или Достъпният. Тук е бил Праогънят, който впоследствие е станал Сила на Бога, Сила на Божествата и Тяло на Боговете. Тук, в Азомора Харот, се намира Мистерия, по-дълбока от явлението Дух. Тук нещата започват от Безначалното и никога не свършват, защото как да има край, когато няма начало? Тук на всички е дарена Безкрайност, за да може всяко нещо някога да стане Изначално Богоподобие.
Тук, в Азомора Харот - Най-страшната Тайна - никога няма Будност и Яснота, защото те са по-нисши елементи на Духа. Тук е Върховната Сила, Която е раздала Духовните и Божествените блага за всички светове. За Най-страшната Тайна се казва, че само Тишината може да я назове, но дори и тя не иска, за да не изгуби нещо от Дълбините си.
В Древността Го наричаха Анхаротот, което значи Учителят. Тази Върховност и това Правеличие изрече Специални Думи и това бяха 24 Думи. Те станаха Учители на световете, наречени Старците. И Той изрече още: „Ще знаете що е Учителят за всички времена“. И рече: „Що е Учителят? Дархат Вахари Айра“. И обясни: „Това е Древен Пазител на Безкрая“.
Учителите не са вечни. Учителите са Старци. Учителите не са безсмъртни. Те са Древни. Учителите превъзхождат всичко това, което е в световете. Учителите са от Прапроизхода. Що е Прапроизходът? Той се е изричал като Аразима - Мястото, в което нямаше нищо.
Давам ви Древно правило. Този, който всеки ден мисли по малко за своя Учител, той всеки ден изчезва в Него. Тези не ги наричам хора. Наричам ги същества от Моя род.
Всеки, който изчезне в Мен, ще се нарече Ахима Мавари - Един от Неизречените. Това, което не може да се изрече, то принадлежи на Великата Същност. За него може да се каже само: Това е нещо от Безкрая.
Животът е започнал с Ахамира Ара. Що е Ахамира Ара? Това е Живот в Изумлението. Казвам: Изумлението е Началото на живота. Щом си в Изумление, ти си докоснат. И така: Ахамира Ара означава още: В Началото бе Неизреченото. Питам: Кой живее в Неизреченото, кой се наслаждава на Неизреченото? Казвам: Това, което се наслаждава на Неизреченото, е Тишината.
За тези, които Ме любят, за тях Аз ще стана Марахава. Това е Древната Дума за Тишината. Питаха Ме: „Как е облечена Марахава?“. Казах им: Марахава е облечена само с две наметала. Те са Дух и Безмълвие.
Най-великото нещо в живота е Марахава. Тази Древна Тишина е Дихание без дихание. Тя е Дихание без ограничение. Тя е свободна. Тишината е най-голямата Свобода. Тя е по-дълбока от Мъдростта, защото тя е по-близо до Източника.
Величествена е Марахава. Тя е Древноизречена. Тя е Несътворена. Тя може да се изрича само по Свещен начин. Марахава е отломък от Древната Тишина на Абсолюта. Тя е част от Него. Тя прилича повече на Ухание, защото в нея няма светове. Тя не е опетнена от светове и сътвореност. И затова Древните са я наричали „Всякога ухаещата“.
Тайната на живота не се намира в мислите, в чувствата и в постъпките. Тайната на живота се намира във Варахира - това е най-древното Изкуство на Земята. Що е Варахира? Това е Чистото Изначално Възприятие. Това Възприятие е възприемало само Меравот - Древния. Ето защо Варахира се е наричала още Чистата Свобода. Варахира е способност на нашия Чист Изначален Дух. И когато той е живеел в Меравот, той всякога е бил устроен, защото Варахира е Първото Несътворено и Изначално Предание. Варахира е означавала да възприемаш само Меравот.
Който е овладял Тайното Изкуство на Варахира, той не познава света на безпокойствата. Варахира е методът, който отстранява света. Варахира е Древна тайна наука. И който е изгубил тази наука, той е изгубил нещо от Същността си. Ето защо ви давам Изначалното Предание.
Светът отдавна е уреден, но ние не сме уредени, защото ние не сме във Варахира - в Преданието. Който познава Преданието, живее единствено в Меравот, в своето Изначалие. А що е Изначалието? То е Древното Място, Древното Състояние, което е всякога устроено, защото изхожда от Меравот.
Меравот е без дишане, дори и без живот, защото Той е по-дълбок от живота. За Меравот океанът е капчица, а Слънцето е малка искрица. Но най-чудното, което Той е създал, това е Ал Хадира - Великото Светилище. В това Светилище нямаше Храмове, защото тогава владееше само Меравот, а Той беше Единственият Храм. Оттогава измина много време и по-късно дойде сътворението. Тогава Ал Хадира слезе надолу и бе наречена за световете Любовта.
Една от Великите Тайни на живота се нарича Махира. Махира е метод за разрушението на световете и сътвореността. В Древността Махира е означавала Светлинният Поток. По-късно тя е била наричана Точният Подход. А днес тя е наречена Молитвата. Махира е същество, слязло от Вечния Порядък, и затова тя ни завръща там. Махира е Велико Царство, слязло на Земята.
Ние трябва всеки ден да възстановяваме Махира в себе си, докато тя отново се превърне в Царството на Светлинния Поток. Няма страдание, мъчнотия, мрак или ужас, които да не са треперели пред Махира. Боговете са отдавна в това Царство, поради което са неуязвими.
В Древността се е случила война между Синовете на Светлината и синовете на тъмнината. Това беше могъща война между Боговете и демоните. В тази война победиха Боговете, но не със сила. Те победиха с Махира, с Древния Ключ, наречен Айхама. Айхама спечели древната война, защото в нея пожела да влезе Древният.
Най-висшата Махира е съставена от Лъчите на Боговете. Но Върховната Махира е съставена от Древния. Коя е Върховната Махира? „Арот Рава Махатория“ - „Аз съм Единственият“. Древните имат спомен, че Той е добавил: „Кой е способен да Ме погледне?“. Тогава Древните Му отговорили: „Не си създал такива същества, които да могат да Те погледнат“. Тогава Древният и Единственият им казал: „Ще създам“. И се скрил дълбоко в Себе Си - Мястото, което никой не може да проследи.
Древна Формула: „О, Арахава, Хавалира Морот Алира Варат“ – „О, Скритост, научи ме да мисля истинно за всичко“.
Защо Великият Бог е Всезнаещ? Аз казвам: Защото Той Единствен знае колко капки има в дъжда. Защо Великият е Всезнаещ? Защото всичко е пред Древния Му Поглед преди още да се прояви. Да, Той е Аризама Хорот - Единственият Виждащ.
Древните казвали: „Ако ти си чист и мъдър, какво можеш да дадеш на Всевишния?“. Отговорът е: нищо. Древните казвали: „Ако ти си чист и свят, какво можеш да дадеш на Всевишния?“. Отговорът е: нищо. Но Древните знаели, че можели да Му посветят живота си. Така те се спасили от чистота, мъдрост и святост. Така те станали безкрайни.
Древните знаели, че в центъра на мрака се намира Източникът на Живата Вода. И те пробиха мрака и откриха в себе си Безкрая, и Безкраят ги избра. И така те станаха Варихи - Водители към Живата Вода.
Що е Истинското Знание? Ахира - Тайнство на Битието. За да се разбере Ахира, има само едно условие: трябва да убиеш света, защото, ако светът е жив, Ахира няма да дойде при теб.
Човекът на Ахира, на Истинското Знание, не знае много неща, но той знае Аривара - Същностното. Който знае Аривара, той е Благословен Лъч за света, за себе си и за Невидимия свят.
Ахира е Дълбинното Истинско Знание. Това Знание тече по много тънка нишка от Древния Дух. Сам Той слиза по тази нишка и дарява духовете, които е избрал, с Част от Себе Си. И това е Ахира - Истинското Знание.
Ахира е Безмълвно Тайнство, което те отделя от света. Ахира те прави част от Древната Същност. Ахира е Искра от Истината. Да, ние сме Древни Искри, но когато сме се отделили от Истината, сме потъмнели, защото сме приели света. Днес Ахира ни призовава отново към себе си. Тя ни казва: „Араха!“ - „Върни се!“.
Най-тайнственото нещо в Мистерията е Гласът. Гласът Му създаде Ариворот - Словото. А след това Ариворот изрече всички неща. Гласът е Скритостта, а Ариворот е Създателят. Само Ариворот може да ни създаде и само Ариворот може да ни върне в Мистерията.
Изречените неща съществуват. Неизречените неща са вечни. Изречените неща са станали Харити - външни, уязвими. Неизречените са скрити в Гласа Му. Те са Същностни. Изреченият хляб се разваля. Неизреченият Хляб ухае и никога не се разваля. Неизреченият Хляб е Аривара - Същността ни.
Когато сме Неизречени, ние сме по-дълбоки от водата. Когато се завърнем в Мистерията, ние сме по-дълбоки от живота. Когато сме се отрекли от Истината, ние сме били изречени, сътворени. Ето защо трябва да се завърнем в Анхаротот - в Учителя. Анхаротот е нашата Истина, нашата Неизреченост.
Ариворот ни изрече и сътвори, за да открием Пътя на собственото ни Завръщане. Учителят е нашата Неизреченост. Учителят е нашият Път. Учителят е нашето Прасъстояние. Учителят е нашият Център. Чрез Него се завръщаме в собствената си Неизреченост. Ето защо всички търсят Учителя. Учителят е Този, Който събужда нашия Път, защото в своята Неизреченост ние сме Едно с Анхаротот, ние сме Едно с Мистерията.
Има една Тайна наука, но трудно се влиза в нея. В тази наука се намира всичко, но тя е Дом само на Истината. Тази наука дава завършеност на човека. Древна е тази наука, но още е жива. Тази наука все още си остава Тайна наука. Тази наука се нарича Анхарат - Покоят.
Анхарат означава да си дарен с Началото на Безкрая, чийто край е Зарама. Зарама, това е Истината. Зарама, това е Бездънната Истина. Древните са наричали Зарама „Извиращата“, а Мъдреците са я наричали „Извиращият Покой“.
В Анхарат всичко се завръща. Анхарат е Призив за Древност, а Древността е съставена само от Висша Истина. Който е натрупал определеното число Слънчеви действия, той се е завърнал в Древното Състояние. Анхарат е Храм на Древното Изначално мислене. Казвам: Бъди в Бога, защото, когато си в Бога, вършиш Бога, вършиш Анхарат. Само тогава имаш Истината, само тогава имаш Дом.
В Анхарат умира светът на земното, светът на сътвореното. Защо светът умира? Защото Покоят е Прелест на Духа и Дом на Истината. Когато си у Дома, свят няма. Сътвореното е изчезнало, защото Покоят е свобода от сътвореност, от безпокойство. В Покоя няма нищо друго освен Древно Царство.
Който е в Единство със Словото, той храни своя живот. В Началото Ариворот - Словото - се е наричало Дарителят, по-късно - Божията Ръка, а в последните времена - Словото. Само Свещеното Слово е носителят на живота. Земното слово е погубителят, защото земното слово е изпъдило Бог от себе си.
Ариворот е скритият в нас Бог. И ако разберем това, тогава Словото ще стане наш Водител в Бога. Словото движи световете. Словото се движи в нас. Словото е движение на Бога. Словото е Гласът на Бога.
Ние живеем, защото Словото ни е изговорило. Словото е образувало всички неща чрез Изричане. Древните казвали: „Велико е Словото, което е привлякло Бога на своя страна“. Ние казваме: Това е Хазор - Извор. Но какво е Изворът? Това е Слово, което е потекло. Това е Слово, което се е превърнало в постоянно течение. Ето защо Изворът постоянно тече: защото се храни от Словото.
Великите Учители са Хазори - Извори. Те са Велики Познавачи на Словото. Ето защо те са Водители, защото те са влезли в Единство със Словото. Словото е Древната наука. Всичко, което съществува, е изречено Слово. Над тази Древна наука има само едно нещо, което я превъзхожда. Това е Дарахар - Гласът. Да имаш Божие Слово, означава да имаш вярна пътека за своя Път, за своята енергия в Бога.
Това, което слиза при нас, е от друго измерение. Това, което слиза при нас, е Ариворот. Що е Ариворот? Словото Дух. Който е заживял в Словото, е станал Дух. Словото е Древна Потайна Същност. Ето защо то ни превръща от хора в Духове. Помнете: В Ариворот е целият ни Път. Само когато извървим този Път, ставаме достойни за Безмълвната Пълнота и Древност.
Светът не е преграда за нас. Трудностите не са преграда за нас. Грехопадението не е преграда за нас. Болестите не са преграда за нас. Преградата е в това, че не познаваме Ариворот. Ариворот е Синът на Безкрая, Синът на Бога. И този Син постоянно ни подава Ръка. Но ние сме отвлечени от света вместо от Зарама - Истината.
Понеже сме изгубили Реалност, ние се нуждаем от Ариворот. Това е слязлата Любов на Древния. Словото е Върховното Послание. Словото е нашият Път на Завръщането. Словото, което избираме, е Словото, което ни е избрало. Словото е Древният Жрец, Водителят. То е слязло, защото ние не умеем да водим себе си.
Ариворот е нещо, което постоянно ни дава Път, живот и сила. Словото е Същност, Словото е превъзходство. Словото е Учител. То ни учи и от вън, и от вътре. Словото е нашият Дом, нашата опора и убежище. Дори и Боговете живеят чрез него и в него. Самият живот е родено Слово. Словото е, което ни превръща в Душа, Дух, Вечност и Безкрайност. Вие казвате: „Изворът се обновява, реката тече“. Аз казвам: Словото тече в извора, Словото тече в реката, защото какво се е случило с изсъхналия извор и пресъхналата река? Казвам: Словото е излязло, Словото си е отишло.
Има фина Тайна на живота и тя се нарича Лахара. Лахара, това означава Лекотата. Лахара е бездънна и никакво бреме не може да я улови, и никакво време, и никакво сътворение. Тя живее всякога в Тайната на своя скрит Ефир. Който има Лахара в себе си, той има Покой всред трудностите на света.
Същността е Лахара, но тя е скрита зад трудностите. Който има око за нея, тя му се явява. Същността е, която ни дава Лахара, защото сам Бог така е пожелал да ни даде нещо от Себе Си, за да ни облекчи. Лахара е чуден Преобразител.
В Лахара е скрито Мъдро умение. Тя може да преобразява трудностите в Лекота, грижите в бели облаци. Тя е Полет всред трудностите. Кой има Лахара? Този, който е имал Любов към Бога и който се е пожертвал за Бога. Лахара е Дар Неръкотворен, Дар Небесен, Дар незаменим.
Лахара се е явила в човека чрез Божие Докосване. Така всички докоснати са забравяли света и вечните му грижи. Лахара е неописуема. Тя е част от финия и красив живот на Душата. Лахара е чудно богатство, което не се купува. Лахара само се дарява.
Всички събития в живота са Действащият Меравот. Той ни е дарил усилията, за да действа Той. И така: Той е Действащият, а ние се учим. Защо Той е Деятелят? Защото само Той знае кое е най-доброто за нас. Всички събития без изключение произлизат от Бездънната Му Любов. Той е Велик Изчислител, но ние невсякога съвпадаме с Неговия Замисъл. Когато не съвпадаме с Неговия Замисъл, Той пак прави най-доброто за нас.
Меравот е Единственият Дарител на живот. Кой друг може да даде живот? Той дарява живот и в този живот тече единствено Той. Когато Той тече в нас, ние живеем. Когато Той спре да тече в нас, ние летим, ние ставаме свободни. Ние заживяваме в Него, в Неговата Свобода. Той тече подобно на водата, но Той е повече от вода. Той е Единственият Благодетел и Благожелател.
Той е Величието на Ахамира - Живота. Той е Величественият Живот. Той е Величественият Източник, Който е създал изворите. Той е Изворът в изворите. Той е Извиращият в изворите. Той е Дарителят, а ние сме носителите. Понеже Той живее в нас, ние течем. Щом течем - движим се към Него.
Меравот е несъмнен. Не може да се съмняваш в Него. Дори и да се съмняваш в Него, Той е несъмнен. Той е Велика Прасъщност. Той е Лахара - Лекота. Тук бреме не може да попадне, защото Лекотата е подобна на тих безкраен вятър.
Най-великите хора в света са Хадирите - Търсачите. В Древността са ги наричали „Запалените“. Те са всякога търсещи. Те са вечно търсещи. Те никога не търсят временни неща. Тези, които търсят временни неща, са били наричани „угасналите“. Хадирите са от друг род. Те са влюбени в своето Търсене. Те са влюбени в Безкрайното Търсене.
Да си Хадир - Търсач, е необятна чест, велико благо, мистично позволение. Да си Хадир, това означава постоянно да се обновяваш, както е при изворите. Хадирите са извори, защото в тях винаги тече Свещената Жизненост.
Хадирите вървят по Древен Път. Хадирите вървят по Пътя на Боговете. Това е Пътят на Вечното самоусъвършенстване. Те постоянно извайват в себе си нещо от Безкрая. В своето постоянно Търсене Хадирите придобиват други очи и започват да се вглеждат все повече в Аривара - Същността. Същността е Светилище.
Хадирите са същества, събудени за своето Вечно Търсене. Те знаят, че трябва да са постоянни и търпеливи, за да дочакат слизането на Аривара - Същността. Хадирите знаят, че само Постоянството е Устрем и че само Търпението е Доверие. За Хадирите Бог не е цел, а Идея, Храна, Еликсир. Хадирите не трупат знания за Него, те трупат Дух.
Хадирите умеят да създават в себе си Чистото Тайнство на Духовното Безмълвие. За тях Безмълвието е необяснимо обяснение. Хадирите постигали тънко разбиране без будност, защото те живеели в Духа, в Дълбочината, а Дълбочината е повече от будност. Дълбочината е Аривара - Същността.
Хадирите били майстори в това да увеличават своята Духовност, а по-напредналите били майстори да увеличават своята Божественост. Хадирите са имали различни степени на Уединение, но най-вече те са умеели да живеят в Покоя - Скрития си Център. Те знаели, че Покоят означава да си далече от себе си. И така те влизали в своя Център.
По своя Път Хадирите така очиствали Дарая - Сърцето си, че Сърцето им ставало отворена врата за Висшите светове и за Покоя. Хадирите били умели и вещи наблюдатели. Те знаели, че в събитията умът търси правото си и се проваля. Те знаели, че методът на Духа е друг. Духът мълчи, прониква, осмисля и израства. Така те надраствали ума и пресътворявали себе си. Така те ставали независими от всички събития, защото те заживявали в Същността си.
Хадирите осъзнали по своя Път, че Духът разбира Дълбините без ума и без словата, без мисленето. Те много ценели Покоя. За тях Покоят е превъзходство над ума, над словата, над мислите. За тях Анхарат - Покоят - бил нещо от Скритата Дълбина. За Хадирите разрешението на всеки въпрос е в Дълбинното Призоваване на Аривара - Същността. Това те наследили от Божествените Хадири, които казвали, че Същността е отговор, който е по-дълбок от всеки отговор.
Дарахар е Тайна от Мистерията на Абсолюта. Дарахар е Древен. Дарахар е Коренът. Познаем ли Дарахар, ставаме част от Неговата Велика Същност. Познаем ли Дарахар, ставаме Неизречени. Дарахар, това е Гласът, Който ни е изрекъл. Ако и ние успеем да Го изречем, се съединяваме с Него. Само Истината в нас може да Го изрече.
Има Тайна за Изричането на нещата. Една от най-дълбоките и свещени Тайни на живота е Изричането. Само Дарахар знае това и само Той може да ни научи да Го изричаме с Любов. Дарахар е съвършеното невидимо оръжие.
Дарахар е Древният Ключ, Който отключва силите и световете, но ако сме единни с Истината. Дарахар е Изричане, което не може да бъде изказано. Ако познаваме Дарахар, ще бъдем наситени с Покой. Покоят е Светилище - част от Дарахар.
Ако Дарахар те допусне, ти ще имаш Тайното Знание. Дарахар е най-чистият Древен Звук на Силата. Той не се дарява на всяка чистота. Той се дарява само на тази Чистота, която вижда Истината. Дарахар е Правителят на нещата. Той прави нещата. Дарахар е част от нещо Бездънно.
Дарая е живееща Тънкост в нашата Същност. Дарая е убежище. Дарая е част от нашата Духовна Родина. Що е Дарая? Това е Сърцето ни. Дарая е кътче от Скритата Същност. Дарая е спокойна Същност, когато живее повече в Невидимото. В Дарая живее частица от Заключената Прасветлина.
В Дарая вкусваме Анхаротот. В Дарая вкусваме Скритото Познание. В Дарая тече Лекотата на Вечността. Човек, който има в себе си нещо от Тайнството на Дарая, той е узнал Вкуса на Живота. Дарая е малък светъл Поток, излязъл от Аривара - Същността.
Дарая е съкровено число и таен прозорец към Аривара - Същността, а Същността е порядък в Истината. Дарая е Дълбоко чувство, излязло от корена на Аривара, докато умът не е Същност и затова той е нереалност. Ако умът не бъде овладян, той погубва себе си. Умът е в света, а мястото на Дарая е в Покоя.
Дарая обича да живее в чистотата и в порядъка, а умът обича властта. Властта е стар Азорим - паразит. Този паразит винаги ограбва човека. Този паразит отделя човека от Зарама - Истината. Азорим е разяждащ и затова Същността ни е дала Дарая. Умът може да говори и може да мълчи, но на Дарая е дадено по-дълбокото: Марахава - Тишината, Опората, Дълбината.
Човек се очиства не с вода и с молитва, а с Даротор. Водата и молитвата са важно начало, но белегът за очистването е Даротор. Даротор е познавачът на Скрития смисъл. Що е Даротор? Мъдрост, обитавана от Изначален Лъч. Този Лъч е Духът, който ни е дала Древната Същност.
Змията движи еволюцията, бавния път. Разумността движи развитието. Духът движи Даротор. Даротор е Жрец на Словото, Огън от Безкрайност, Опит от Дълбините. Даротор е Опит в Неизменността. Ето защо Даротор е Водител и Пазител.
Даротор бавно ни учи на всичко и ни води навътре към нас самите. Той ни води навътре в себе си, защото оттам е произлязъл. Даротор - това е Мъдростта, напоена с Любов. Даротор, или Тайната Мъдрост, е сроден със Смирението, а Смирението - това са Скритите Очи на Живота.
От всяко Мъдро решение започва промяната. Даротор е чистата есенциална храна на Боговете. Ангелите се хранят с Чистота. Серафимите се хранят с Любов. Боговете се хранят с Мъдрост. Скритите Древни се хранят с Истината. Скритите Древни имат нещо, по-дълбоко от Даротор. Те имат Алдаротор - Премъдрост, която е устояла в Изпитанието, наречено в Древността „Тайният Черен Извор“.
Тайният Черен Извор е Забуленият Бог. Кой може да Го разбули? Само Даротор - Мъдростта, съединена с Бога. Само тогава Черният Извор изяснява Себе Си и показва другото Си Лице, но то е само пред Бога. За всички неподготвени Черният Извор е ужасна смърт.
В Черния Извор Бог ни изцелява от световете. Черният Извор отстранява световете, за да се завърнем единствено в Него, защото сме Негови. Черният Извор е Потайно Място, Древна Голгота, Древна Вода, която обновява Даротор и дава на Мъдростта ново измерение. Тук Мъдростта става Глас на Древната Вода, Глас на Прасветлината. И това е наречено Древният Път.
Черният Извор е забранено място за земно мислещите хора. Тук земното мислене не може да влезе. То не заслужава да узнае Аромата на Матот - Мрака. Матот е за Мъдропреданите. За тях е честта. За тях е Завръщането в Зарама - Истината, защото Матот си е позволил да ги прегърне и да ги превърне в Мистерия.
Черният Извор е Затворена Книга за света. Той е Скрита Врата. Към Черния Извор ни води само Зарама - Истината, защото тя иска да преживеем Непознатото и то да стане част от нас. Що е Черният Извор? Бяла, Бяла Древна Чистота - Мястото, където се е родила Зарама - Истината.
Черният Извор се ръководи от Неведома Мистерия. Той се ръководи от Мистерията на Бога. Черният Извор има отношение към Дълбочината на човешкия Дух, към Дълбините на Истината. Черният Извор е Свръхослепителна Бяла Светлина. Но тя е поразявала милиони същества, които без позволение са искали да проникнат в нея.
От всички народи Черният Извор е взел най-много Атланти в Себе Си, в Своята Скритост. Черният Извор сам ги е обучавал, защото те са били Търсачи на Истината и са я търсили докрай и до смърт. Те наистина са умирали за Истината, а Черният Извор им е дарявал Дара на Бездната - Безкрая и Древната Безмълвна Пълнота. Три пъти в историята на Атлантида се е случило милиони Атланти да получат Дара на Бездната. Това е най-величественото нещо, което се е случвало в Скритите анали на Древната история.
Черният Извор е Пазител на Бога. Той съхранява Несътвореността и Древната Мъдрост. Архивите на Атлантида са скрити в Черния Извор, Който всякога е бил Могъщ Пазител, защото е съставен от Древни Лъчи, изпуснати от Меравот. Тук, в Черния Извор, са скрити най-големите Тайни на Атлантите и на Древността. Древният Тот е казал: „Идвам от Черния Извор, за да помогна на света и да остана непознат“.
Черният Извор работи и сега и Той е, Който е движил всяка истинска цивилизация към Себе Си. В Черния Извор Меравот е заложил 70 Изначални Жреци. Наричали са ги „Тъмните“, защото те винаги са носили Булото на своята Скрита Реалност. Нито Синовете на Светлината, нито синовете на тъмнината са ги познавали. Те са Мистерия от Древен род. Всеки от тях сам по себе си може да създаде истинска цивилизация.
Дарахар е изтъкан от Древност и Тишина. Дарахар е повече Тишина, отколкото Глас. Дарахар е повече Дълбина, отколкото Звук. Когато питали Старците какво представлява Неговият Глас, те казвали: „Неговият Глас е Тишината като Дълбина“ и нищо повече не казвали. Още в Древността Боговете са воювали, за да Го чуят в Дълбините си. Защо са воювали? Защото чрез Неговия Глас те откривали себе си и своето Тайнство.
Дарахар е Тихата Жива Древност, самата Абсолютна Власт, самата Неведомост. Дарахар е, Който в Древността се е движил над Бездната и обмислял световете и съществата, преди да ги изрече. Всички живеят в измерения, само Дарахар живее в Неизреченост и в Неведомост. Дарахар е Този, Който е образувал Гласа на Старците.
Дарахар е Всечуващ. Той е чул нещата в Себе Си, преди да ги изрече. Той е бил Предвечният Смисъл, Който е дал Смисъл на всичко друго. Така Той бил наречен Скритият Смисъл. Когато Дарахар се върне в Абсолюта, там Той вече превъзхожда и Смисъла. А Смисълът е един: Завръщане в Корена, Завръщане в Безкрая.
Дарахар е най-древният Лъч на Истината. Той е Ръката на Истината. Той е, Който изрича Тайно Знание. Той е, Който създава аурата на Мъдростта. Дарахар е Този, Който е изрекъл съществата, Вечността и времето. След като ги е изрекъл, Той се скрил в Себе Си, за да могат да съществуват. Дарахар решава на кого да даде Себе Си, Откровенията Си. Така Той се самосъхранява, а ние оцеляваме.
Айдара е Създателят на световете. Айдара е Създателят на Боговете и съществата. Айдара е Единственият Повелител и Пазител. Айдара е Великият Влиятел, но всяко сближаване с Айдара е опасност. Тук оцелява само дълбоко смиреният човек. Що е Айдара? Това е Прасилата.
Айдара владее над океана, в океана и под него. Айдара владее полета на всяка птица, крачките на всяка мравка, съдбата на всяка тревичка, която гледа към Нея, невъобразимия полет на всяка пеперуда и пътя на всяко същество, което е създадено и което не е създадено. Никой не може да обхване Айдара. И затова изричаме Айдара - Прасилата - като Древната Сила.
Айдара е Древна Просветлена Сила. Тя е скрита и зад грубата сила, и зад нежността и мекотата. Айдара става могъща, когато се концентрира в Себе Си. Така се явяват и задвижват Стихиите. Стихиите са послушни на Айдара. Айдара ги е създала, Айдара ги ръководи. Тя ги разпалва, Тя ги задвижва и Тя ги успокоява.
Айдара променя живота и пътя ни. В Айдара всякога работи Истината. В Айдара е скрит Замисълът на Истината. Айдара е Чиста Сила, защото е Свещено Изречена. Айдара е преди живота и смъртта. Всичко във Вселената, което живее и не живее, е във властта на Айдара, защото Айдара е Древност, а всичко друго е Произход.
Истината е произлязла от Древната Сила на Айдара. Тя е Сила от Прасилата, за да се съобразяват всички с нея. Айдара е определила само Смирението и Любовта да виждат Истината. Така Айдара е определила само Истината да вижда в Сърцето на Истината. Смирението и Любовта имат право да докосват Истината. Изцелението на всяко същество се извършва, когато частица от Айдара го докосне. Айдара е Майсторът на всяка промяна. Когато Айдара докосне болестта, тя става здраве. Когато докосне нощта, нощта става ден. Когато докосне човека, той става Несътворен, Неизречен. Това става чрез една милионна частица от Айдара. В тази частица е сгъстен Безкраят.
Ако Айдара докосне Словото, то става Син и засиява с необикновена Власт. В Древността Старците са наричали Айдара „Вайхара Дарахар“ - Последният Глас. Те казвали: „Каквото каже Последният Глас“. И Безкраят, и Вечността, и времето са изречени и са проникнати от Айдара. Айдара е Хранилището на световете - и видимите, и невидимите. Истината също се храни от Айдара.
Всички, които са се посветили на Истината, ще получат Дара на Айдара. Този Дар е Анхарат - Покоят. Силата в света работи чрез Истината, защото Истината е част от Нея. Айдара е изящна и смъртоносна. Ето защо Древните са се грижили само за Истината, защото са знаели, че само Истината оцелява в Айдара. Така Древните разбрали, че в Истината е всичко, а в Айдара е всяко решение.
Свободната воля извисява само Разумномъдрите, но тя проваля безумните. Свободната воля търси само Зарама - Истината в човека. Истината в човека е по-могъща от Стихиите. Силата е в Истината, а Стихиите са само енергии. Силата е Господарят на всички видове енергии. Енергиите са деца на Силата. Енергиите са родени, Силата е Неродена. Енергиите са създали световете, а Силата се е отдръпнала. Тя живее единствено в Своята Мистерия. Единствено Силата е Всепроникваща.
Черният Извор прави нещата вечни и безсмъртни. Той погубва само сътворената илюзия. Черният Извор казва: „Стани Дух и се върни в Духа“. В Черния Извор не може да влезе нищо полуистинно, защото Черният Извор е основан на ядрото на Истината. Черният Извор е в Единство само с Истината, а на сътворените светове Той само се усмихва.
Черният Извор е Тайна на Тайните. Той е Древна Божия Тайна. Той е създаден от Великата Любов на Бездната. Велика Чест е тази Древна Голгота да те призове в Прасветлината - Прародината, Безкрая. Тук може да живее само Истината. Тук Подвигът се е случил, а Голгота само е извисила човека.
Черният Извор е Мястото, в което се раждат Вечни същества и Безкрайни същества. В Черния Извор има три степени. Третата степен, това са Вечните същества. Те са в Любовта. Втората степен са Жреците на Истината. Те са Дълбоки същества, те са родени от Истината. Първата степен са Древните Старци. Те са от Мистерията, нямат Произход. Те могат да слизат и в Истината, и в Любовта, но то е само пътешествие, странстване. Така те слизат близо до сътворените, за да им покажат Пътя към Несътвореността, която е Освобождението.
Черният Извор е повече от чудо. Черният Извор няма нужда от чудеса, Той ги превъзхожда. Черният Извор, това е Древната Сила, която ни преустройва. Черният Извор ще превърне всичко в Истина. Черният Извор казва: „Ела при Мене и умри. После се погледни и ще видиш“.
Даяра е създадена от Величествената Божия Ръка, защото кой друг може да създаде Даяра? Красотата не е красота. Даяра е Красотата. Който има Даяра, излъчва нещо от Божествената Красота. Даяра е Осветена Същност, защото е докосната от Бога. Даяра, това е Душата, а Същността на Душата е Меравот. Даяра е Древносъздадена.
Даяра е мистична поезия, която не се нуждае от поети, защото кой може да разкаже за Несътвореността й? Даяра е над обикновената реалност. Тя е Реалност, която създава реалности, защото Меравот е вложил в нея нещо от Собствената Си Реалност. Даяра е мистично създадена в Тишината на Древността. Меравот е вложил в нея нещо от Себе Си и тя станала Неизказана. Ето защо Старците я наричали „Неизказаната“.
Даяра е виждаща Същност. Тя вижда чрез Неизказаното в себе си, тя вижда чрез Тишината на Меравот. Даяра е Древен Несътворен Ръкопис. Даяра е виждаща, любяща, просветлена, а не знаеща. Даяра действа с Любов, а не с постъпки. Даяра превъзхожда постъпките и желанията. В постъпките и желанията има някакъв шум, а Даяра е Тишина. Даяра не е за хората, не е за света и затова тя рядко слиза в света. Но който е зърнал нещо от нея, той е станал изумен, той е станал Мистик, той се е обогатил за цял живот.
Даяра е Древен Храм на Любовта. Даяра е Свещена Земя, Свещен Дом. Сърцето й е чисто, Пътят й е Божествен, Словото й е Древно. Тя съвпада само с Мъдростта. Само в Мъдростта тя е успокоена и само в Мъдростта тя пие Нектара на Покоя и Нектара на собствената си Древна Тишина. Даяра е трепет, чист трепет. Тя е фин Лъч от Тайнството на Нищото. Даяра е произнесена от Дарахар като Древен Шепот, като Мистичен Полъх, като Златна Тишина, като Скрито Ухание. Даяра ще остане всякога неизразима, защото така е изречена от Дарахар.
Араявара е Ключът към себе си. За да влезеш в себе си, е необходим Ключ. Араявара е Мистична. Тя има остро внимание. Тя различава Мъдростта от знанието, защото тя умее да се потапя в Непознатото. Араявара - това е Чистотата. Тя, Чистотата, чете Невидими неща. Ако се яви Могъща буря, която да завлече света, Араявара ще затанцува в бурята и очите на Араявара ще се срещнат с очите на бурята. И бурята ще й се поклони, защото Араявара е по-древна.
За Араявара Знание е само Свещеното, Чудното, Неуловимото, Тънкото. Араявара се разцъфтява само в това Мъдрознание. Араявара е Древен Мистичен Език. Неговата граматика е Любовта, а неговият говор е Мъдростта. Който има Араявара, има Жив Извор в себе си. Той сам напоява себе си, защото Араявара е отворила Древността с правилния Ключ.
Араявара е обяснителят на нещата, но тя не е от този свят. Араявара е създадена от Дарахар - Гласа. Араявара не е явна, нито скрита. Тя е идваща или неидваща. Всеки Мъдрец е съставен от Араявара - Вътрешна Яснота, Жива Яснота. Чрез Араявара ние не питаме за Смисъла, а заживяваме в него. Който живее в Бога, не търси друг Смисъл.
Наградата на Араявара е Вечното чувство, което е всякога Божествено и Благословено. Араявара е Вътрешен свят, който е дошъл за малко на гости на този свят. Така Араявара е започнала да вижда още по-ясно нещата зад света. Араявара е тихо Цвете от света на Безсмъртната Красота. И който е видял това Цвете, забравя своите мечти и пътища и се устремява към Араявара, защото е узнал, че тя има в себе си Осветена Мъдрост.
Араявара е откъснат Извор от Сърцето на Любовта, защото Любовта всякога е искала да покаже Пътя към себе си. Умът е в гледането, защото той търси в света. А Араявара е виждаща, защото търси отвъд света. Който сам с личните си усилия дълго се е пречиствал, той е получил Араявара - правото да заживее в Любовта. Араявара е отломък от Безсмъртната Същност на Любовта. Араявара не се движи в света. Тя не се движи в сътвореността. Тя се движи в Любовта.
Ако светът погине, това не засяга Араявара. Ако светът бъде унищожен, Араявара ще лети спокойно във Вечните простори на Любовта. Араявара е Вечната птица. Тя лети, но без крила. Тя няма нужда от крила, защото предвечно е родена като Полет, като полетял Устрем. Да лети, това е нейният живот, нейната Същност.
Араявара ни казва, че времето не е години. Времето е прикритие на Необятността. Времето е Безкрайно, а външното време - то само ни е подарено, за да се преобразим. Тази Необятност, тази Безкрайност винаги ни чака. В света на времето Араявара се движи незримо като вятъра. Който има Любов, чува този странен вятър. Той чува тази Вечна Песен, той чува Полъха на Безкрая.
Араявара е Неизвестност за света. Дори когато се говори за нея, тя е Неизвестна. Тя е Сърце - отломък от Вечната Пълнота. Тя е спасена само чрез Съкровеното Знание. Тя не живее в земната любов. Тя долавя само Чистите Духовни вълни. Тя се приближава до сътворените неща, но не живее с тях освен като временен гост, защото тя е Чиста Светлина, огряваща самата себе си. Тя е Посветена в Безсмъртието. Диханието й е леко, аурата й е чист диамант. В Араявара тече Тайната на вечно живия Живот.
Дараяра е Обновителят на световете и мълчанията. Дараяра така може да ни насити, че за нас да остане само Тихото Безмълвие и Вечното Изумление. Дараяра има Очи, по-дълбоки от всяка Добродетел. Тези Очи, които са преди очите, малцина са видели и те са 70-те Тъмни Жреци, 24-те Старци, единадесет Богове и само трима от Независимите Старци. Само те са оцелели след тази Среща, която е съставена от Могъща Неизреченост. Що е Дараяра? Това е Любовта, но Любовта като Бездна.
Който е видял тези Очи и е бил неподготвен, той би пожелал всякакъв вид смърт, потоп и разрушение, но не и пак да види тези Очи. Тези Очи са съставени от Бездна. Древните казват, че тези, които са устояли на тези Очи, са имали в себе си нещо от Неизречената Върховна и Могъща Тишина. Тази Върховна Тишина е толкова поразяваща и диамантено устойчива, че дори и Старците устоявали само за кратко.
Дараяра е Бездна от Върховна Мощ. Тази Мощ живее в Дълбока Тишина. Тази Тишина е преди думите, преди езиците и преди Несътвореността. Дараяра - това е Любовта във Върховния й Смисъл и в Бездънния й Смисъл. Дараяра е родена преди явленията и събитията и затова тя ги превъзхожда. Тези, които са устояли във Върховния й Смисъл, са станали Духове на Безкрая. А тези, които са устояли в Бездънния й Смисъл, те вече дори не са Духове. Те са Мистерия, скрита зад Безкрая.
Всички търсят и очакват Дараяра в своя живот, защото тя е Освобождение, Промяна, Преобразяване. Тя е осмислящата Пътя към Меравот. Тя ни разширява, дарява ни нещо от Безкрая. Подготвя ни за Величествената Среща с Неизречените Очи. Древните казват, че тези Древни Очи са така Несъздадени, че излъчват две неща: първо - Глас, съставен от Безкрайност, и второ - Всепоглъщаща Истина.
Черният Извор е Древен Вътрешен Наблюдател. Той е част от Айдара - Древната Мощ. Той, Черният Извор, е създаден като Мярката, като Правилността и затова е подобен на Айдара. Само това, което е Чиста Истина, минава през преградата на Черния Извор. Да преминеш през Мярката на Черния Извор, означава да се освободиш от всичко мрачно завинаги.
Черният Извор е Потаен, Мистериозен Спасител. Той извежда съществата от сътворените светове. В Черния Извор злото умира завинаги, същото, както е и при Голгота. Голгота е погребението на злото и тъмнината завинаги. Черният Извор е Прасветлината, която поглъща всяка черна енергия, всяка изкривена енергия, за да остави живот само на Чистата Същност.
Черният Извор разрушава само неправилната черна енергия. Изкривената черна енергия е много алчна. Самоизяждайки себе си, тя яде и от енергията на другите. И затова се явява Черният Извор. Поразявайки я, Той я спасява, за да не влезе тя в прекалено голямото разрушение. Черният Извор е Спасителят. Той ни спасява от нас самите. И точно в това е Милостта на Голгота. От стари времена хората са разрушители и затова те имат човешка природа, а не Божествена, която от милиарди години ги чака да се пробудят. Чрез Черния Извор ние преодоляваме себе си, човешката си природа, и това е Спасението на световете. Черният Извор създава същества без зло.
Черният Извор изисква Величествена Преданост към Бога. Черният Извор е умъртвител на всички заблуждения и на хаоса. Дори и Боговете са имали пред него Свещен страх. Черният Извор е Древната Голгота. Старците са Го наричали още „Сияйното Място“. Черният Извор има най-древния Поглед.
Махира е Моят Дом. Махира не е въпрос, а Подход. Тя ни учи да живеем в Бога, а не в света. А въпросите, това си ти, външният човек. Ако хората много се молеха, вместо да питаха, много щяха да решат, много щяха да преобразят. Махира не пита, тя зове. Махира е тази, която някога ще ни слее с Него, защото тя е Изначален Подход. Махира, това е Молитвата. Някои Ме питат: „Ти молиш ли се?“. Казвам: Моите молитви са от милиарди години. Махира е Моят Дом.
Махира е вродено разбираща. Въпросът не е. Махира е разбрала своя Път. Тя зове и призовава, защото е Изначално призована от Дарахар - Гласа. Махира зове Необяснимото, което ще й даде нещо от своята Необяснимост. Това е Пътят, по който Даяра - Душата - ще разбере Красотата на Необяснимото. А защо ще го разбере? Защото ще й бъде позволено да го преживее.
Махира е Завръщане в Неродеността, в Чистия Неръкотворен Дом. Махира е Завръщане в Даяра. Този Дом е със стени от Вятър, с Лъчи от Слънце и със Светлина, която никога не угасва. В този Дом никога не идва смъртта. В този Дом никога не се умира. Тук е Домът на Вечната Свобода. Махира е дадена за Завръщане в Свободата. Само безумните са поискали ръкотворен дом, но някога и те ще се завърнат във Вечния си Дом.
Хиляди и милиони години трябва да се молиш, за да се приближиш до Мене. Хиляди и милиони години трябва да се молиш, за да станеш Жив Извор. И тогава, когато Меравот - Древният - заживее с една Частица от Себе Си в тебе, ти ще си носител на Свободата, ти ще си Име на Свободата. И ще бъдеш огрян от нещо Неизречено. Неизреченото в нас е Тайната Светла Частица. Неизреченото в нас е Изворът. Два Извора ведно, това е Тайната на Живота.
Адарохот е Тайната на Живота. Адарохот се създава само от Меравот. Когато Меравот действа, само тогава имаме Адарохот и само тогава Адарохот създава Познанието за Меравот. Адарохот - това е Единството. Само Той решава с кого да създаде Единство, защото Той е Единственият Виждащ. Този, на когото Той е позволил често да се моли, той вече е повикан в Адарохот. За такъв човек - поклон, защото Единството го е повикало.
Който е в Адарохот, той вече превъзхожда времето, света и всички неща, защото те са творения, а Адарохот е Чудо на излизането от творението. Сътворението е нещо външно. То не е творение на Божията Същност и Сила. То се е случило, когато Меравот се е вглъбил и се е скрил навътре. Така светът и външното са заживели, но не като Същност Божия, а като нещо друго. Старците го нарекли „Арая Аривара“ - другата същност, отделената същност. Адарохот е Силата, която превъзхожда и изпреварва събитията. Събитията променят пътища, но човекът на Единството е винаги неизменен. Той живее в Меравот - в Този, Който никога не се променя. Древният е, Който променя, но Него никой не Го променя.
Всички, които се молят усърдно, са повикани от Адарохот и те ще участват някога в Тържеството на Истината. Да те покани Адарохот, това е нещо повече от всяко събитие. То е Избраност и Позволение да се движиш бавно към Тайната на Меравот. Извън Адарохот има само движение, но няма развитие. Да си повикан, означава да ти е позволено един ден да станеш Едно с Единния. Той те е приел за Своя Част.
Адарохот е Ново Битие в Пътя към Съвършенството. Само Единството е Пътешествие от себе си към Храма. А тези от другата същност пътуват от себе си към смъртта и от смъртта към света, защото те не са пожелали някога Адарохот. Те са пожелали себе си. Адарохот пресича този свят, като ни казва: „Ела, Сърце Мое, за тебе имам Дом в Себе Си. Имал си досега много домове и много цели. Сега имай само една цел - Адарохот, защото без Мене всяка цел е бедна и всеки дом е опустошен“.
Мъчителен е Уединеният Път, но той е Чистият Път, Честният Път, Чистият Подвиг. Казвам: Бъди сам, за да бъдеш с Мене. И тогава Аз ще ти дам определеното отпреди времената. Ще дойде ден и ще ти даря Адарохот. И чрез това Единство ти всякога ще бъдеш в Мене и Аз - в тебе. И всичко Мое ще бъде твое, защото Единството ни е Цяло и Изначално.
Няма приятелство, по-добро от това с Учителя, защото Аз съм Учителят и Аз съм Единството с Него – Върховния. Това Единство е предвечно образувано и то винаги ни чака с голямо Търпение и Любов. Всички, които са постигнали Адарохот, са били много усърдни в Махира - Молитвата. Махира, това е Светлинният Поток, Древният Подход. Който е влязъл в този Светлинен Поток, той постепенно се е очистил от всичко сътворено и временно. Така човекът си е изработил Дреха от Неизреченост. Ето Пътя, по който се идва при Мене. Ето Пътя, по който се случва Адарохот.
Посвети живота си на Махира и не ще се ражда страх в тебе. Аз ще ти отнема страха, защото в Адарохот страх няма. Страхът е нещо извън Адарохот. Махира е създадена, за да доведе Адарохот в живота на Усърдието. Адарохот е Единственият Пазител. Казвам: Единството е Безмълвен Умъдрител. Единството е Древно като Тайната на Живота.
Адарохот е Древна Величествена Несътворена Планина. Адарохот побеждава без битки, изцелява без лекарства, живее без дихание, помага без действие. Адарохот е Древното Присъствие. Адарохот не търси нищо, защото всичко е вътре в Него. Адарохот не чете и не проучва, защото всичко е в Него. Всичко е вътре в Адарохот и там всичко е ясно. Адарохот слиза, но само в Себе Си, само в тези, които е залюбил.
Древната Аараявара - Древната Чистота - може да говори, защото тя не изхожда от опита, а от Любовта, от Дълбокото Разбиране и Осъзнаване. Опитът винаги е бавен, когато не е одухотворен от Любовта. Опитът пълзи, а Любовта лети. Любовта лети, защото е мигновено разбираща, понеже тя е Живот в Меравот - Древния. Старците казвали: „Когато в Древността Слънцата се възхищавали на своята усмивка, покрай тях минала Аараявара. И тя излъчила такова Сияние, че всички те разбрали, че не са от тази Безпределност, и те преживели някаква тъга“. Слънцата светели, но на тях им било показано, че има нещо, по-дълбоко от светлината, и това е Сиянието.
Древната Аараявара е създала възхищението, но в своята Безпределност тя е сияеща. Възхищението е само Лъч от Сиянието. В Безпределността възхищението умира, остава само Сияещата Пълнота. Древната Аараявара е създала възхода, но тя самата е безмълвна. В Безмълвието възходът замлъква, защото в Безмълвието Истината е цяла. Древната Аараявара е създала преживяванията, но тя самата обича да живее единствено в Мистерията. В Мистерията преживяванията прекъсват. Остава само едно: Величествената Необятност.
Някои се радват на знанията, други се радват на помощта, трети - на обясненията, четвърти - на уединението, пети - на търсенето на смисъла, но Древните търсели само едно: вкореняване в Аараявара, защото тя им разкривала Есенцията на Скрития Свят. Когато продължителната Аараявара се заглеждала в Мистерията на Бездната, в един момент тя изричала: „Това е всичко, това е всичко!“.
Сияещата Аараявара е Откровението на Древния Свят. Тя сияела с Бездънни Лъчи и чакала Дарахар - Гласът - да произнесе Синовете на Безкрая, за да разнесат те Аараявара навсякъде, където не тече Вода - Живот. Когато Дарахар произнесъл Синовете на Безкрая, Древната Аараявара казала: „Ето, вие сте Моите Мистични Храмове. Давам ви Сърцето Си, за да разнесете Тайната на Неизречения Свят“.
За този свят съществуват много опасни неща. За този свят най-опасна е Реалността. Реалността е винаги много задължаваща. Ето защо този свят се е гмурнал в хаоса - явен и скрит. Човекът е станал майстор на падението си. Той е станал създател на заблужденията си. Човекът чака спасението си, но не е подал ръка на Бога. Ето защо към човека и човечеството идва най-опасната сила, по-опасна и от Реалността. И това е Зарама - Истината.
Зарама е Огън, скрит във всички огньове. Зарама търси в световете само себе си. А тези, които не я търсят, тя знае, че те увеличават тъмнината на света. Тъмнината е техният палач, защото не са приели Ръката на Зарама. А Зарама много пъти им е подавала Ръка, за да им донесе Лекотата и Свободата. Но за неразбралите я тя е трудно поносима. Зарама има Тайно Сърце за всяко същество, защото Сърцето изначално е Древен Храм на Зарама.
Зарама е Дарителят на Свободата. Зарама е изгубеното Учение. Отричайки се от Истината, хората оковаха себе си. Зарама е Пътят, Невидимата Дълбина. Зарама живее тихо. Тя не се интересува от това какво са постигнали хората, а имат ли Истината в себе си. Зарама е вещ Наблюдател. От милиони години тя руши погрешните възгледи и постижения на цивилизациите.
Основата на Зарама е невидима. Невидимото е зад пределите. Зарама е странно скрита и древно осветена. Тя живее с Таен Лъч от Меравот. Зарама няма история и затова тя е Древен Водач. Приятелите на Зарама са смирените, скромните, любящите, докоснатите. Смирението е явление на Тишината, на Дълбината. Смирението е не-постижение. Гордостта е постижение и затова, който постига, умира, а който живее в Истината, оживява.
В Древността Боговете, които са се отказвали от своята истинска Любов, са получавали правото да се завърнат в Меравот - Древноскрития. Древните знаели, че преди Любовта да е била истинска, тя е била нещо друго, по-дълбоко. Тя е била Древна. А преди да е станала Древна, тя е била нещо друго. Тя е била Негова Хамира - Негова Дълбина. И когато тя е излязла от себе си, тогава тя е станала Древна, после - истинска, после - правилна и така надолу, докато се изгуби.
Древната Дараяра е тук - Древната Любов е тук. Но тя е скрита в своята Дълбина, а не във времената. Дараяра не разбира времената. Тя знае само Древността и Него. Дараяра знае, че Той е Върховната Непостижимост. Дараяра знае, че Той е Прасъщество, съставено от Неведомост. Древните знаели, че Дараяра е Безкрайна, защото се е учила в Него, в Неговата Древност, в Неговата Дълбина, а пък Той никъде не се е учил, защото е Съвършен. Казвам: Как е станал Съвършен, това никой никога не е узнал.
Дараяра е най-древният Кристал. Тя не е съставена от Слово, а от Безмълвните Дълбини на Меравот - Древноскрития. Поради тези Безмълвни Лъчи тя е останала Несътворена. За тази Дълбинна Любов Древната традиция мълчи, защото в нея не тече разбираемото, а Неразбираемото, Дълбинното. В съществата тече светлина или тъмнина, а в Дараяра тече Безмълвие и Неизреченост. Съществата или говорят, или мълчат, но Дараяра е винаги Дълбинна и Неизразима, защото тя е Образ и Подобие на Неизречеността. Тя е Образ и Подобие на Това, Което превъзхожда всичко.
За да живее Дараяра във Вечността, тя трябва да отстрани времето и сътворението. Но Древните Старци казвали още: „За да живее Дараяра в Безкрая, тя трябва да отстрани и унищожи Вечността“. Древните казвали още: „За Дълбинната Дараяра Вечността е радост, а Безкраят е Царство, Покой, Преизпълненост“. А когато са Ме питали какъв Покой, казвам: Невиждан Покой. А когато са Ме питали има ли нещо повече от това, Аз казвам: Най-дълбинната Дараяра е нещо повече от Царство, Покой и Преизпълненост. Отвъд това е само Харахот, Харахот, Харахот - Неведомост, Неведомост, Неведомост.
За Меравот няма мнение, няма Слово. Словото е условно. Той го е създал, Той го е образувал, а сам Той е Необразуван. Той е останал Скрит в Нищото, а от Него е излязъл като Излъченост Безкраят. Но Той, Древният, превъзхожда и Безкрая. Когато Древните съзерцавали Тайната Му, те открили, че Словото е създадено, за да търси Непознаваемото.
В Древния, в Нищото няма спасение, няма възкресение, защото тук няма какво да се спасява и няма какво да възкръсва. Всичко е цялостно. За да се спасява нещо, то трябва да е създадено. В Нищото няма създания, няма дори живот, защото Меравот превъзхожда живота, превъзхожда съществуванието. Той е Дълбинно Несъществуващ. А всичко, което има съществувание, е Негово ограничение. Когато Древните съзерцавали Неговата Тайна, те открили, че в нея има само Необятност, която е Възхитителна и Неизречима. Те разбрали, че тази Необятност може да бъде понесена само от Несътворени Духове, и то ненапълно.
Той е Върховното Нищо. Той движи Истината. Той е случайността, която те намира. Случайността е създадена, за да се случат нещата. Той е Събитието в събитията. Чрез събитията Той променя събитията. Събитията са Негово Докосване, което променя възгледите. Нищото е дарило Безкрая с най-древната Свобода. И Древният ни вика и призовава там. И един ден това ще се случи, защото Той е Върховният Замисъл.
Меравот живее в Дълбинен Покой, в Покой отвъд Покоя - Място, в което никога е нямало история; Място, в което никога е нямало добро и зло; Място, в което никога е нямало блага, защото това е Място над благата. Древните узнали, че тук нищо не искаш, защото тук си запълнен, завършен. И те го нарекли Зарамот - Древно Място без място.
Черният Извор е Бурята на Изпитанието. Само Вдъхновените могат да влязат тук и да пият от Тайната на този Извор. Черният Извор има Поглед само за Вдъхновените. И когато Той види, че Вдъхновението е чисто, Той казва: „Ела в Тайната на Моите Дълбини. И ето, вече си свободен, защото премествам Сърцето Си върху тебе. И това Място, наречено Безкраят, е вече твое“.
В Черния Извор мракът е поразен. Той е разцепен на две, защото той не познава силата на Любовта и Вдъхновението, а те са по-древни от него. Любовта и Вдъхновението не търсят Храмове. Те владеят най-древното Изкуство - Изкуството на Пробива. Те пробиват скалата, наречена „светът“, и вдишват Безкрая на Свободата.
Когато Черният Извор в Древността изсипа Големия Потоп върху съществата, какво казаха Вдъхновените? Те казаха: „Нима една вода може да проникне в нашия Дух? И не сме ли ние, които проникваме?“. И те пробиха водата. А другите трябваше да бъдат потопени и очистени от нея, за да се подготвят за в бъдеще за среща със себе си.
Черният Извор е Тайна, която първо поглъща живота, а после ти го дава десетократно. Да те погълне Голгота, това е Древен Метод. Старците казват: „Това е условието да се роди Същността в тебе, да се върнеш осъзнато в Духа си“. Същността не може да се роди в света. Същността може да се роди само в Черния Извор. Ето защо Той е Дарът на световете.
Харазар е Тайнство. Харазар е Свобода или проклятие. И това зависи от ръцете, които го насочват. Харазар е чуден и опасен. И всичко се определя от това коя врата ще отвориш - вратата към сътворението или Вратата към Бога. Харазар на Залихир означава Ключът. Харазар е Дар, ако разумът ти е Истинен. Но ако разумът ти е тъмен, ти си отключил вратата на сътвореността, а сътворението е бреме.
Харазар е Дар и Умение да проникваш в други измерения. Който има Харазар, може да влезе и в бурята и да вземе нещо от силата й. Харазар умее да отключва и Тишината и да разговаря там с Древния Приятел, защото сам Древният Приятел е създал Харазар.
Да имаш Харазар, означава да премахваш прегради. Който има Харазар, във време на трудности има Равновесие. Така той не губи себе си. Не е важно дали хаосът те дебне, а дали имаш Ключа на Духа. В Харазар е заключено Могъщо Потайно Действие. Когато ни е даден Харазар, даден ни е Път.
Харазар може да бъде явен, може да бъде и скрит. В Харазар е спотаена Духовна власт. В Харазар е скрита Динамичната Духовна решителност. Да имаш Харазар, значи да имаш силата да отстраняваш света.
Анхарат - Покоят - е Дълбинен Живот. Той е Изречен само за Осмисления Път. Покоят е Божественост, а безпокойството е сътвореност, бездуховност. Анхарат е Древно Излъчено Слово-Благословение, но не за хора, а за Осъзнати Души и Духове. Покоят е част от Безкрая. Той е Велик Дар, дарен на Стремящите се и на Древночистите. Покоят е Дар за възстановената Реалност.
Анхарат е Блага вест, Древнодвижеща се Ефирна Сила, която търси своите си - тези, които четат Правилата на Живота в Сърцето си, а не в Писанията. Древните знаели, че който се е завърнал в Сърцето си, той превъзхожда всички Свещени Писания, защото Сърцето е написано преди Писанията. Някога в Древността Дарахар е казал на Сърцето: „Ти трябва да бъдеш Амадара - Слънцето в човека“. И затова Древните казвали: „Сърцето е Слънцето в човека, това е Светилището, това е Божият Храм. Няма други Храмове“.
Защо хората търсят Анхарат? Защото търсят Пълнотата, която някога са изгубили. Покоят е Дар от Гласа на Живота. Покоят успокоява, защото е узнал нещо от Зарама - Истината. И затова той носи в себе си Дух. Покоят означава, че смъртта е отстранена. А що е смъртта? Невежеството на безпокойството. Покоят е бил всякога, а безпокойството е временно. Тишината е била всякога, а шумът е вмъкнат в света поради отклонението от Тишината.
Анхарат е Древна връзка с Невидимия Свят. Този Свят ни напомня Необятното. Покоят е като чистата слънчева светлина. Всеки, който се очисти, стига до Тайнството на Покоя. Покоят е Храна. Той храни Същността ни с най-тънката и фина енергия. Покоят е бил в Дълбините, но когато хората са излезли навън, те са изгубили нещо от себе си, от Дълбините си. И сега го търсят като стар приятел от миналото.
Когато извършваш Махира - Молитва, никога не искай нещата да стават потвоему. Нещата трябва да стават по Бога, само тогава те са правилни. Когато искаш нещата да стават потвоему, ти не се молиш на Бога, а на своите желания. Древните отдавна са казали: „На Меравот се молим и Му даваме Доверието си Той да решава“. А Той е Виждащият. Когато действаме така, Махира може да ни направи виждащи и да ни даде другите Истини, Скритите Истини. Така Махира става Светлинен Поток на Чистите Истини.
Махира е Път към Безкрайните възможности. Махира пътува към своето Древно Единство с Меравот. Тя е Живата Древна Връзка. В Древността Махира е била създадена като Полет, като Птица, пронизваща небесата, като Вятър неуловим, като Меч от Прасветлина. Махира е трупане на чиста енергия в Невидимия Свят, за да се прояви тя в съдбоносното време. Древните казвали: „Натрупаната Махира е сътвореното Преобразяване“.
Чрез Махира човек може да си натрупа море от енергия за своите бъдещи цели. Махира е Древно благо, дарено на човека. Махира ни води към все по-дълбоко Осъзнаване на Древността и на Незнайния Замисъл. Който е натрупал Махира, ще влезе в мрака без страх и мракът няма да му устои. Мракът ще му отвори вратата си и ще му каже: „Ето Пътя към Меравот“.
Древните знаели, че Махира е дадена, за да може след време човекът да преодолее сътворението. Всякога вярвай в Махира, защото в нея е вложено избавлението. И затова тя носи Покоя в твоя Път. Ако Махира те е избрала и ако ти си я избрал, ти си в Безвремието. Това значи, че Любовта те е погледнала. Древните казвали: „Махира се явява и Учител, защото, който много се е молил, е бил научен“. Махира извайва в нас собствената ни Древност.
Вахая е преди опита и преди Мъдростта, защото тя е била в Мястото на Живота, в Мястото, откъдето е произлязъл Животът. Древните са наричали Вахая - Водата - Другата Мъдрост, или Скритата Мъдрост. Ето защо тези от Другата Мъдрост имат Живот. А човекомъдрието - падналата мъдрост - е пагубно. Скритомъдрият е в Живота, а не в знанието. Някога Древните са наричали Душата Свещена Вода, защото те знаели, че тя е извлечена от Премъдрата Прасветлина. Ето защо в Душата е вродено Изобилието.
Вахая е Ключът на Живота. Тя тече от Бога за Бога и към Бога. В своята Сърцевина Вахая е Сияеща и Одухотворена Същност. Тя е слязла при човека, за да усили Живота му, защото тя го носи изначално в себе си. Вахая има Чисто Сърце, Чиста Сърцевина, и затова тя се възхищава на човека, на неговата Душа. Тя е сродна с човешката Душа. Вахая е скъпоценна. Тя е нещо повече от помощ. Тя е Съзнателна, тя е Осъзната Същност.
Има три велики сродни неща - Вахая, Любовта и Душата. Тези три неща са потекли в световете. Ето защо Древните възкликнали: „Какъв Творец! Какъв Замисъл!“. Защото с тези велики Същности Меравот обхваща световете. Той ги е дарил на световете, за да извиси съществата. Вахая е повече от помощ, Вахая е Любов.
Вахая е Дълбинна Реч. Древните са наричали Вахая Течаща Истина, защото тя тече върху нас и ни води в Чистия Път. Ние не осъзнаваме, че тази Течаща Истина в нас решава задачите ни и че най-накрая чрез Вахая ние ще разрешим себе си. Виждали ли сте как пустинникът пие водата? Аз съм го наблюдавал. Той пие най-скъпоценното нещо в света. Той пие Вахая - Съкровището на света. Тази Течаща Истина не е обяснение, тя е нашето решение. И ние трябва да станем Вахая за другите, за да им донесем Живота.
Харавар обича Истината, Тишината и Уединението. Харавар е плод на Цялостното Отдаване на Бога. Само така Бог може да ни храни със Себе Си. Що е Харавар? Това е Здравето, това е Светещото начало, това е Осмисленият човек, това е Синът Божий, това е Дъщерята Божия. Това е този, който мъдро ръководи себе си. Харавар е качество от Дълбочината на човека.
Махира храни Сърцето. Дълбокото и Чисто чувство храни Душата. Тънката Мъдрост храни Духа. Истините хранят Чистия ум. Разумността храни волята. Всичко това образува Харавар и ние ставаме слънцеподобни. Харавар е свободно течащата енергия в човека - така както тече изворът.
Харавар е нещо, скрито в Дълбоката Светлина. Колкото повече се одухотворяваме, толкова повече оздравяваме. Харавар е винаги нещо задължаващо. Харавар е Умение да подадеш ръка на Същността си. Нашата скрита Същност никога не боледува. Боледува само не-същността, не-реалността, която трябва да ни научи на Реалните неща.
Човек, който има Харавар - Здраве, той се усмихва на палача си. Той има усмивка, която отива отвъд света. Харавар - това е Здраве в Духа. И тази усмивка е от Духа. Духът всякога знае, че смъртта не го докосва и че тя е освобождение. За Духа смъртта е път към покоя. Но който няма Дух или Душа, отива в собствената си тревога, за да учи там уроците на тази тайна усмивка, която е всепобеждаваща.
Зарама е могъща. Тук Вратата е винаги отворена, но никой не може да мине, ако не е призован. На Зарама - Истината - принадлежат най-могъщите действия. Каквото каже тя, се сбъдва. Зарама сама се изрича, сама се осветява. По нейно повеление се движат събитията в света. Който има Любов към Зарама, той има най-могъщия Пазител.
Зарама се движи от Неизвестното към Неведомото. Зарама е най-древният и мистичен Храм. Който има Зарама, няма нужда от друг Храм, защото кой може да замести Истината? Когато Зарама говори, тя си остава Неизказана. Тези, които са от света, не я познават. Тя решава с кой да се сближи.
Зарама не е безсмъртна. При нея не се говори за живот и смърт. Зарама е Безкрайна. Тя е преди живота и смъртта. Тя е Единствената наука за Меравот. Пред Зарама злото винаги е слабо, а доброто винаги е ненужно. Злото има илюзорна сила само в лъжата, но пред Истината то немее. Зарама е Праогън, а лъжата е дим. Зарама гледа само едно: имаш ли Любов към нея. Щом имаш Любов, ти имаш Път към нея. А това значи, че си призован.
Който вижда света, губи Зарама. Зарама е особена Любов към Уединението. Самата тя прави своите си уединени, защото така тя те подготвя за Поглъщане. Древните казвали: „Само който е бил погълнат от този Праогън, е станал Истинска Същност“. Той е станал Огън от Огъня, Чудна Свобода, Сияеща Безкрайност. Така са се раждали Мистиците, Синовете и Дъщерите и Древните.
Хаварити - Думите - могат да бъдат силни духове. Хаварити са Древни същества, облечени в Сила и Светлина. Тези Свещени Думи идват, за да ни помагат. Хаварити ни водят към Реалността. Хаварити са били наричани Свещените Сили, Скритите Възможности на съществата. Те могат да променят времето и настроенията. Древните наричали Хаварити Майсторите, защото те можели да извайват Древния ни Път.
Свещените Хаварити са Древни Дарове. Ако уважаваш една Дума, ти често ще я призоваваш и тя ще оживява все повече в твоя живот. Любовта към Думата я прави оживяваща. Атлантите казвали: „Има Хаварити, които са Море от Спокойствие“. Една тяхна любима Дума била: Аахара Харир - Дълбинното Място, Дълбинната Скритост, или Дълбинният Покой.
Аахара Харир е означавало още: Чистият Път, Пътят, по който трябва да вървим. Атлантите наричали този Път Мъдрият Водител, защото те забелязали, че във върховно напрежение, ако човекът има Аахара Харир, той ставал господар, а напрежението залязвало. Те забелязали, че Дълбинното Място, Успокоеното Място, пронизвало напрежението и го карало да угасва.
Аахара Харир е наука на Скритата Реалност, защото Дълбинното е Реалност, а земното е робство, ограничение. Мъдреците забелязали, че трябва да се търси Майсторът - Дълбината. Те узнали, че Дълбината обича Безупречните. И така те се стараели все повече в Безупречност. Те узнали, че земното мислене е заблудена енергия и че тя е като звяр в клетка. А когато проучили Дълбинното Място, те разбрали, че това Място е толкова Древно, че то нямало даже история. Това Място винаги е било. Древните го нарекли Дарът на Орела.
Зарама е изпреварила всички събития, защото е зародила в себе си Свободата. Зарама е Дълбина, събитията са светове, сътвореност. Зарама превъзхожда историята, защото тя е била, когато история е нямало. Зарама е Слово, изречено от Мистерията, и затова тя не може да бъде опетнена от историята и сътворението.
Световете са определени, а Зарама е част от Мистерията. Световете са пътувания, а Зарама е Храмът. Когато световете завършат своите пътувания, те се завръщат в Храма на Неродеността. Който е влязъл в този Храм, той не е човек, той е Дух. Зарама е част от Сърцевината на Нищото. И поради това тя е част от Върховното Благо.
Зарама е лекарството, което ни освобождава от световете. Зарама прониква в световете несътворено. Тя наблюдава и се завръща. Зарама е Древно Основание, Корен без корен. В Зарама няма време. В Истината няма слабо място. Тя е част от Древното ядро на Съвършенството. Истината винаги живее в Меравот и никога - в света. В света са само отраженията й.
Зарама е винаги честна, тиха и дълбока. Зарама е най-голямата опасност за този свят. Древните са я наричали Неизвестен Свят. Наричали са я още Низара - Незнайната. Наричали са я още Мава Дараява - Ясна Сърцевина. Древните я познавали, защото те заложили себе си и целия си живот в Зарама. И така те се отделили от световете и сътворенията на смъртта.
Има ли Меравот произход? Той е без произход, защото Той е Нищото, защото Той е Върховната Истина. Той е без сътворение, без време, без произход, без Светлина, без Мъдрост, без Дълбочина. Той всякога е превъзхождал всичко, но може да слиза и да става Мъдрост, Светлина, Дълбочина, за да се приближава до Душите и Духовете, защото те са Му близки. Те са произлезли от Него, а Той - от никого. Той е произлязъл от Себе Си.
За какво жадува Истината? Единствено за Безкрая, за Прапроизхода, за Пълната Свобода. Не е ли това Пътят на човека? Когато станем едно с Истината, тя ще ни заведе в Безкрая. А зад Безкрая е Прапроизходът, Великата Мистерия, Съществото над съществата, Съществото над всичко. Ако сме едно с Истината, тогава Истината ще върши в нас Истината. И ние ще станем Духове на Изначалната Свобода.
Да се върнем в Произхода, това е краят на света и сътворението. Да се върнем в Прапроизхода, това е краят на Вечността и Несътвореното. В Произхода няма студ и топлина, а само Древен Покой. Прапроизходът превъзхожда Покоя. Тайната на Живота е в Покоя, а в Мистерията се намира Това, Което превъзхожда Покоя.
Да влезеш в Покоя, то е влизане в Храм. Да търсиш Покоя, то е търсене на Истинното Знание. Да вярваш в Покоя, то е да направиш Сърцето си Канара. Но над всичко това е да ти е позволено да тръгнеш от Покоя към Това, Което го превъзхожда. Това, Което е над Покоя, е Пътят към Върховната Неизреченост. Тук живее Абсолютът. Древните са Го наричали Най-Вглъбеният, Най-Изчезналият, Най-Неоткриваемият, Пълната Неведомост. Наричан е още Най-Безмълвният поради изключителната сила на Вглъбяване. Древните са Го наричали още Уразума - Абсолютно Недосегаемият.
Шадая Анхор (на Древния Език Аразума) - Сфинксът, Пазителят, Неподвижното Безмълвие - това е Тайното Учение за Безмълвието. Малцина са, които безмълвстват древно. Другите само мълчат. Да безмълвстваш древно, означава да си открил Дълбинния Смисъл на живота - това, което е преди живота. Безмълвие постигат тези, които са докоснати от Шадая Анхор, или Сфинкса. Сам Сфинксът казва: „Докосни Безмълвието и тръгни на път към себе си, на път към собствената си Древност“. Безмълвието е Древен Пазител. То е преодоляло всички земни катастрофи, защото то е Предвечно, то е преди времето. Това, което Безмълвието знае, времето го учи.
Шадая Анхор - Сфинксът - казва: „Събуди Древността си, защото времето е бедно, времето е бавно. Времето лекува, но не учи. Само Безмълвието е Учител. Общувай с това, което не виждаш, за да прогледаш“. Никой никога не е могъл да изпревари Безмълвието. То е предхождащо. То е Последната ни Дълбина. То е скритата в Мистерията ни Древност. От тази Древност е слязло Безмълвието и е станало Шадая Анхор. И този Сфинкс ни указва пътя към себе си.
Сфинксът е Дълбока част от Скритостта на Древния. Светът и времето движат говоренето. Сфинксът задвижва Безмълвието. Що е Безмълвието в Древен смисъл? Осветителят на Съзнанието. В това Осветено Съзнание няма змия, няма време, няма пропаст. Тук се движи Чистият Дух. А Земята е дадена само за да се завърнеш. Безмълвието е подготовката, очистването, отделянето от говора на времето. Безмълвието е Древен Извор. Никой никога не е успял да победи Безмълвието. Защо? Защото не е узнал какво се крие там.
Безмълвието люби Истината. Истината е Шадая Анхор - Безмълвен Страж, Скрита Сила. А говоренето е потънало дъно, потънал свят. Ти можеш да говориш само ако изхождаш от Безмълвието. Ако изхождаш от мълчанието, ти си губещ. Ако изхождаш от говоренето, ти си осъден. Да изхождаш от Безмълвието, то е Чистото Слово - Стълбата към Безпределното, Пътят към Благата Истина.
Арамая (на Древния Език Аринор) - Отсъствието - е Независимост. Щом присъстваш, ставаш зависим, въвлечен. Дълбоко в себе си ти не си от света на събитията. Дълбоко в себе си ти не си от света на явленията и сътвореността. Ти си Арамая - Отсъствие. Но ти си изгубил Отсъствието си и си станал явление. Древните Независими Старци казват: „Не бъди явление, не бъди събитие. Бъди Отсъствие, бъди Реална Дълбина, защото Амором (на Древния Език Аринор) - Древният - ни е показал Чистото Си Отсъствие“.
За да разберем Арамая - Отсъствието, трябва да действаме чисто. Ако действаме чисто, ние увеличаваме нашето Отсъствие. Тези, които са действали нечисто, са станали присъстващи. Те са се облекли в материя. Станали са сътворени. Те са заживели във времето. Колкото по-външен е човек, толкова е по-свързан със себе си, с времето и с тялото. Чистото действие е отделящо. То се движи към Несътвореното, към Отсъствието. Колкото повече отсъстваме, толкова повече сме в Същността си и в Истината.
Арамая - Отсъствието - е нашата Сила. В Отсъствието сме смирени, съхранени. В гордостта, в нечистотата сме излезли на показ. Станали сме външни, шумни. Само Тишината е Древен Учител. Чрез Отсъствието ние привличаме Тишината. Преоткриваме я като Приятел. И Тишината ни води към себе си, към нашето Изначално Място. Шумът е отделяне, Тишината е Завръщане. Ние трябва да се придържаме към Отсъствието. То е Пазител. То знае как да присъства и как да отсъства. То владее това Изкуство.
Арамая - Отсъствието - е Замисъл, Скритост от човешките неща. Отсъствието е всякога Неуловимо като Амором - Древния. Как ще уловиш Древния? Как ще Го видиш? Как ще Го разбереш, след като Той е отвъд виждането и разбирането? Той е Арамая. Той е Глас в гласа, без да е Глас. Той е Чисто Действие, без да е Действие, защото е отвъд. Той присъства отсъстващо. Когато е напълно явен, Той отново е Скрит. Слава на Скритостта Му! Той ни е дал Арамая - Отсъствието, за да имаме Път към Него. Арамая е Методът, Приближаването и Сливането.
Амором (на Древния Език Аринор) - Древният - е Ароматът на Мрака. Той е създал Мрака и в Сърцето на Мрака е поставил Уханието Си. Амором е създал Велика Преданост към Себе Си в съществата, за да Го търсят Преданите. Амором е създал Истината, за да може съществата да се вселяват в Него и Той - в тях. Истината е Затворена Книга с Отворена Врата, с Отворено Сърце. Амором иска да стигнеш до Дъното Му, за да те извиси във Висините Си, които стават и твои Висини, защото Амором е решил ти и Той да бъдете от един род.
Амором - Древният - е създал Безкрая, като е изтекъл от Себе Си. Това е Неговата Бяла Есенция, която е Скрита Чистота. И разливайки се, тя е образувала Безкрая - Дома на Свободата. Тази Скрита Бяла Есенция е течна. Наречена е още Прасветлина - Майката, Първичната Утроба на съществата, които, за да я населяват, трябвало също като Древния да бъдат съставени от Бяла Есенция - Пречистото Съзнание. Безкраят е създаден подобно на Амором - като Океан от Безмълвие, Сияещо Безмълвие.
Амором - Древният - е Безкрайният Пазител на Бялото Съзнание, или Невидимата Дълбина. Когато съществата са се отказали от Бялото си Съзнание, те придобили другото съзнание. И досега другото съзнание търси пътя си, лечението си - лечението си от смъртта. Но смъртта се лекува с Истина и Безмълвие. Думите са болести, ако не са чисти като Бялата Свобода. Тези думи са съществата, донесли смъртта; докато Думите от Бялата Светлина, от Бялото Съзнание са Лекари - Влиятели, които отстраняват булото на смъртта.
Амором е Древно Искряща и Сияеща Дума. Амором е Бащата на Думите. Той е Водителят на всяко Бяло Съзнание. Само едно Бяло Съзнание може да разбулва Истината. Това Бяло Съзнание е скрито в най-тънката част на Сърцето ти. Има само един Метод и това е Живот в Амором и Истината чрез Бялото Съзнание. Това означава твоята Реалност да живее в Абсолютната Реалност. Ако ти си Реалност, всички други практики са второстепенни, защото, ако ти си Древно Безмълвие и Истина, ти си по-дълбок от всички практики.
Мохрот (на Древния Език Аразума) - Мистичният Мрак - е като Предълбок Океан, който те пречиства отвътре, в Дълбините. Светлината никога не може да стори това, защото светлината не е Мистична, тя е само добра. А Мракът е Всепоглъщащ. Голгота е Всепоглъщаща Истина. Тя помита всичко светло и тъмно в тебе. И в тебе остава само Есенцията на Същността. Мракът те прави Изначален, защото те боготвори. А светлината само те милва. Не е лесен този въпрос за разбиране.
Мохрот - Мистичният Мрак - не те води нито към светлина, нито към тъмнина. Мохрот не си играе с тебе. Мохрот те води от Същност към Прасъщност. Светлината и тъмнината ти обясняват много неща. Мохрот не е обяснител. Мохрот е Съкрушител и Възвисител. Той така ще те възвиси, че ти ще изоставиш завинаги тъмнината и светлината. Те принадлежат на сътворението и затова е казано: „Да бъде светлина!“. Но Мохрот не говори така. Той ти казва: „Да бъде Мистерия!“.
Мохрот, този Мистичен Мрак, не общува със сътворените светове. В този Мрак е скрита Пресветлата Същност на Меравот (на Древния Език Залихир) - Древния. В тази Голгота е скрит Смисълът. Чуй Голгота вглъбено и ще чуеш Песен на Безпределност. Но ако ти си съставен от светлина и тъмнина, ще чуеш тъжната песен на сътворението. Мохрот е Древен Замисъл за спасение от сътворението, от светлината и тъмнината. Ако светлината и тъмнината са малък подарък, то Голгота е Велик Дар, Неизчерпаемо Необяснимо Съкровище.
Мохрот е Древен Портал, Мистичен Портал. Тук е скрит Тихият Глас, Който е Душата на Развитието и Духът на Мистериопознанието. Ако Душата е отвъд видимото, то Духът е отвъд Невидимото. Мохрот, това са Ръцете на Амон Ар (на Древния Език Аразума) - Древния Маг, Скрития Маг. Този Древен Маг те е залюбил от милиарди години и все те чака с Дара Си, Дара на Голгота, за да станеш подобен на Него - Безкрайно Освободена Същност.
Мохрот - Мистичният Мрак - ни превръща в Свобода, в Чисти Духове. Тук никакво страдание не може да се приближи, защото няма сътвореност. Мохрот е Древен Жезъл, Изначално Осветен, но скрит от сътворението. За Мохрот не е важно дали си жив, или умрял, а дали си преодолял. Мохрот е Умение на Несътвореността, на Скритостта. Този Мистичен Мрак е Ваятелят на Извисяването. Светлината не може да те извиси, тя те води само донякъде. Светлината е приятна и неумееща. Мохрот е Древна Диамантена Сила.
Светлината те упътва, Мракът те вижда и те чака. Светлината те успокоява като доброто, но не ти дава Истината. Освобождението се случва в Мохрот. Мъдрите постоянно се подготвят за Мрака. Неразумните постоянно се отдалечават от Мрака и затова Истината всякога ги гони навън в сътворението. Чрез Мохрот ние придобиваме Древната, Несътворената Връзка с Истината. Мохрот е най-великият Дарител. Който познава Голгота, познава Върховната Милост.
В Мохрот - Мистичния Мрак - няма времена и години. Тук живее Необятността. Във времето и годините ние сме заключени. И затова Мохрот ни търси, но ние невинаги го разбираме. Мохрот е дълбоко виждаща Сила и тя знае как да си избира съществата. Мохрот ни търси Съкровено. Този Мистичен Мрак мисли за нас по-дълбоко, отколкото ние за себе си. Когато Мохрот те възлюби, той ти позволява да го видиш без страх.
Мохрот ти позволява да влезеш в Необятното му Безмълвие, да се докоснеш до Безкрая, до Бездънната Пълнота. Мохрот ти позволява да го усетиш, да пиеш част от тази Бездънна Пълнота. Така Мохрот докосва Разумните и те започват да се подготвят за Изпитанието на изпитанията. Мохрот е Посвещение в собствената ни Безпределност, която ни е дарена изначално. Чрез Мохрот се завръщаме в Скрития Живот на Леката Необятност. Това Завръщане е Полет в Ефира. Това е Потаен Живот, на който тия от рая биха завидели, защото раят не е Свобода.
Дарамон (на Древния Език Аринор) - това е Устоят. Когато си покорен на Амором - Древния, твоят Устой е Бездънен. Дарамон не е от света на творенията, нито от света на духовете. Дарамон е слязъл от Мистерията. Устоят е Лъч на Древния. Пред този Устой бедствията винаги се провалят. Пред този Устой бедствията се рушат като сухи клони в огъня. Устоят в нас разрушава основанието на света. Светът е млад и крехък, Устоят е Древен.
Дарамон - Устоят - е от Древния Свят, остатък от самия Древен. В Устоя никога не може да се загнезди времето, светът, сътворението, падението. Устоят поразява злото и света. Единствената Сила, която поразява злото, е Дарамон. Пред тази Древна Сила злото плаче, защото нищо не може да вземе. Дарамон е осмислено и съсредоточено Ядро на Силата. Устоят е Древно образуван. Устоят е образуван от Диамантена Сила.
Дарамон - Устоят - е Сила на Истината. В Устоя изменчивите умират и затова той се явява опасност. Устоят в нас, това е Древният Свят, а изменчивостта е падение в историята. В Древността тези, които са изгубили Дарамон, са искали да го обсебят, но не успели и се провалили в себе си. И оттогава все го търсят. Но Устоят ги е разбил на парчета и сега те дълго трябва да се събират и да узряват, за да се върнат.
Устоят е Отломък от Бездънната Скала. Той е Древно Място, Праобраз. Устоят е Древно Прикрито Същество, което се е пожертвало за Амором - Древния - и е било наречено заради тази Жертва Дарамон - Устоят, Древното Място, Отломъкът. И оттогава всички, които мъдро се жертват, влизат в тази Бездънна Скала, в това Древно Неуязвимо Място.
Амором - Древният - не живее. Той е Истина, Той превъзхожда живота. Той слиза в живота, но не живее. Той слиза в тебе не да те води към живота, а към Истината и Мистерията. Мистерията е Изначално отвъд живота. Всичко е извлечено от Него. Само Той е извлечен от Себе Си. На съществата е дал дихание, на Себе Си е дал Безкрайност. Той е поискал диханията да Го следват навътре в Безкрая и още по-навътре - в Мистерията. Той се е разгърнал в Безкрая и се е скрил в Мистерията. Това, Скритото в Мистерията, се нарича Амором.
Амором - Древният - е Началото, Скритото Безименно Начало. Той започва, но никога не свършва. Когато Той се усмихва, огрява. Когато Той се явява, вдъхновява. Когато Той ни погледне, извисява. Когато Той ни докосне, ни призовава към Себе Си. Който е познал себе си, търси само Него - Извора. А когато наистина Го познаеш, и ти ще станеш Извор в себе си, защото Той ще стане твой. Който не търси Извора, няма вода, с която да полива пътя си. Който се е посветил на Извора, принадлежи на Него.
Амором - Древния - Него само Тишината може да Го назове, но тя мълчи, защото, ако Го назове, ще изгуби нещо от себе си. Ако търсим Истината, трябва да търсим Него, защото Истината е в Него. Истината е скрита в Него и в нашия Мистичен опит, който Той ни е дал. Той е, Който може да ни даде Ново и Тайно Състояние на Съзнанието, чрез което да ни даде Истината и да се завърнем при Него. Той е Тънкото в Тънкостта. Той е Особеният в Особеното. Той е Събитието преди събитието.
Амором - Древният - иска да овладеем Тънкото, за да станем подобни на Него. В това Тънко Майсторство е Лекотата на живота. Лекото е Безмълвно, Ефирно, Свободно. Той се намира в Тънкото на Тънкостта. Той се състои от Неуловимост. Когато Той ни владее, ни пази. Ако Аз овладявам Истината, то е, защото Той Ме овладява. Той Ме учи на Вътрешните неща, защото сам Той е скрит вътре в нещата. Той Ме учи на Своето Присъствие в нещата, като Ми казва: „Ето, виж Ме“. Амором казва: „Каквото и да се случи, Аз съм Благият Покой“.
Амахот (на Древния Език Аринор) - това е Нищото. Нещо се е случило в Тайната на Нищото. Нещо се е преобразило, нещо се е задвижило. Случил се е преход, слизане. Нищото е Древна Мистерия. То не е за хората, то е за Древните Духове. Велик Промисъл е променил измеренията. Древният Покой е излязъл навън. Случило се е движение. Не-образът е придобил образ, очертание. Това е Отломък от Древния Път.
Амахот - Нищото - има в себе си най-неуловимия ход. Милиони същества в нас търсят Нищото. Тези същества частици търсят своя Древен Дом, своята Свобода. Тези частици са създадени чрез Изречено Слово далече преди Вселената. Тази Вселена не е Истинската Вселена. Ако частиците в едно същество са светли, връзката с живота е жива и динамична. В нас има мистериозни частици клетки, с които, ако ги задвижим, осветяваме Съзнанието си и то става наш Ефир, наш Център, който ни води в Свободата на Амахот.
Нищото - който го е разбрал, е започнал да вижда в Сърцето на нещата. Който има Амахот в себе си, той може да променя времето в другите. Нищото е толкова Дълбинна и Древна Мъдрост, че за хиляди и милиони години малцина се приближават. В нашето Сърце се намира частица от Нищото. На това Място тече най-чистият Извор. Наричаме я частицата Любов. В тази частица е скрито Древно Познание, защото тя е излязла от Амором - Древния. Сам Той е Амахот - Върховната Скритост.
Амахот - Нищото - не се поддава на наука. То е Мистериозно и Пътят към него е за Мистици. Нищото е Древност. Нещото е история. Нищото е Пълнота. Нещото е Вселена. Който е избрал Нищото и Истината, той все повече ще получава Пълнотата си. Който е избрал историята и Вселената, ще обеднява и ще се проваля. Нищото е отиване в Древното Състояние на Благата Пълнота. А Вселената - тя всякога ще си е неустроена и пуста.
Азайра (на Древния Език Аринор) - това е Истината. Ако си я избрал за начало в живота си, тогава твоите обстоятелства ще бъдат правилните. Те ще бъдат едно с Древния, защото обстоятелствата, това е Неговата Ръка. Щом си избрал Азайра, тя ще те обучава. Тя е вещ Учител и ще те води от Финото към Тънкото и от Тънкото към Безкрайното. И затова е казано: „Твоят Учител е твоята Истина. Твоят Учител е твоят Осветител“. Основата на Безкрая е Духът на Азайра. Който е избрал Истината, за него тя се превръща в Път към Дълбините му, към Същността му. А за другите тя е само Послание и Повик.
Азайра - Истината - е твоята собствена опора. Азайра определя Пътя навътре. Когато си се посветил на Истината, тя ще ти говори с тънкости. Истината е Храмът на Тишината в Древността. Истината вижда чрез Тишината, защото Истината е Тишина. Тишината и Истината - това е Древна връзка. Ето защо Тишината напълно разбира Истината. Истината сияе в Тишината. Дълбоката Истина е Дълбока Тишина и Дълбоката Тишина е Дълбока Истина. Когато Съзнанието стане Истина, то се превръща в Тишина. В Тишината се намира Изначалното, а Изначалното е Истината.
Азайра - Истината - е, която ни учи да понесем Дълбоката Тишина. Тишината е Духовна, Божествена и Абсолютна. Тя не е за обикновени души. Тишината е Приятел само на същества със Същност, с Цел, с Духовни Идеи. Тишината е Съкровище, Тайнство, Лечител. Тук е скрито Древнознанието. Тук Истината е съхранена. Тишината е, която прави Истината Могъща. Който е въоръжен с Истината, пробива света и булото на сътворението. Азайра не живее в света, защото в света тя е омърсена. И затова тя живее в Тишината и сама решава на кого да се открие.
Азайра - Истината - създава Силата в нас. В Истината времето губи себе си, сътворението се разрежда. Тук, в Истината, расте и се развива Несътвореното. Азайра носи две неща: агония за света и Достойнство за Търсачите. Самото Изричане на Азайра е Сила. Ако често изричаме Азайра, тази натрупана Сила в нас променя човешката ни природа. Азайра е Огън и Преобразител. Когато Азайра е в нас или близко до нас, духовете треперят. Когато Азайра е в нас, духовете чезнат. А когато Азайра ни е погълнала, ние сме в Свободата.
Лавайра (на Древния Език Аринор) - Любовта - е дадена, за да създадеш Древния в себе си. Лавайра е дадена, за да създадеш собствената си Мистерия, собствения си Храм. Любовта ни говори на Древен Език, а не на човешки. Да имаш Любов към Древния, това означава да си призован да се завърнеш. Това Древно Чувство е Жива Даденост, Дарен Извор, Благословен Възход към Мистерията, защото тя те е избрала.
За Лавайра - Любовта - всичко е светло: и тъмнината, и светлината, защото Любовта е от Древен Род, от Древен Свят. Тя е Изначално Излъчване, покрило цялата Бездна. Любовта е като Жезъл, който управлява Вселената. Любовта има в себе си естествено осветена Мъдрост. И затова, когато тя влиза в Мрака, увеличава Прасветлината си. Любовта е Мистерия, Мракът е Тайна. Те се познават, те са от Древен Род.
Лавайра - Любовта - има в себе си Неуязвима Праматерия, Чист Етерион - Чиста Изначалност. Лавайра, това е Древна връзка с Необятността. И затова, който я ограничава, я губи. Лавайра е Незрим Вятър. Тя не живее във времето, но слиза в него, за да преобразява. Обятията на Любовта са Бездънни, Необозрими. Тя идва, за да въздига проваленото мислене. Всички събития в света се движат от Лавайра.
Лавайра следва своя собствен и неизговорим Път. Когато тази Велика и Древна Любов се яви, думите са поразени, те замлъкват, защото знаят, че тя е много стара, много Древна - преди думите, преди езиците, преди говора. Любовта изяснява, но не обяснява. Тя иска ти сам да откриеш отговора. Любовта насочва, но не разкрива. Тя те повежда, но те оставя на себе си, на твоята собствена Същност. Лавайра е Тайна на Живота. Тя е Тайна, която не е за решаване, а за следване. Тя е изваяна от Бездънна Мистерия. Дори и Боговете не я разбират, но я следват.
Ааян (на Древния Език Аринор) - това е Сърцето. Присъствието му винаги е духовно. Мъдрият има Тайно Сърце, скрито от света. Сърцето му е Скрита Усмивка на Слънцето. Сърцето му е Изначално Тайнство. Сърцето му е образувано от Чисто Съзнание. Ааян го огрява и го осветява отвътре. Ааян води Пътя му. Сърцето му познава Истината, защото Истината е за Ааян.
Ааян - Сърцето - има Древна Мистична история. Произходът на Ааян е много красив. Преданието казва, че Ааян се е родило, когато Душата е изгубила Амором - Древния. И тогава тази Душа цялата се е превърнала в сълзи. Тези сълзи се събрали в едно цяло и образували Ааян. И тогава единственото, което казало Сърцето, е: „Ще се завърна в Душата си, за да Го открия, защото Амором е Сияещ Баща!“. Сърцето е история на водата, предание на сълзите. Ето защо хората много плачат.
Ааян - Сърцето - е Невидима Дълбина. Сърцето е повече от Съкровище, повече от Богатство. Сърцето е над всички видове дарби. Особен Лъч от Амором - Древния - е скрит в Ааян. Ето защо Ааян сияе и в този, и в отвъдния свят. Помисли само за една Светла Същност, която е в другия свят, и ще усетиш Сияещото Ааян - течащата Красота веднага тръгва към тебе, защото в Ааян има нещо Неродено.
Ааян - Сърцето - е Мистично Слънце, Слънце без време, без календар. Нашето Сияещо Ааян е Древен Водач. Каквото чувстваме, натам вървим, но Сияещото Ааян върви само към своето Начало: Амором - Древния. Някога Амахот - Нищото - е докоснало една сълза и тя е станала Сърце. Ето защо в Ааян има нещо Неродено, нещо Несътворено. Защо Ааян сияе? Защото е докоснато от Нищото. Ааян е Еликсир на Тишината.
Аараха (на Древния Език Залихир) - това е Върховната Практика. Има една Върховна Практика. Има една Изначална Практика. Това е Живот в Бога, Съблюдаване на Бога. Тук е цялата Истина, цялата Практика, цялата Мъдрост. А щом не си в Бога, тогава какво ще практикуваш? Всичко, което е в Бога, е Благословено. Всичко, което е Мъдро, е Изначално Благословено - то няма нужда от повторно Благословение. А всичко неразумно практикува нещо друго, но това не е Аараха - Изначалната Същност, Изначалната Практика.
Аараха - Върховната Практика - е Живот в Бездънното Начало. Това е Древният Път, Древният Живот. Тук не практикуваш, за да успееш; тук не търсиш, за да намериш. Тук нищо не питаш, защото Върховната Практика е чисто осъзнат Живот в Древния. Как ще Го търсиш, като Той е всичко и навсякъде? Той е Могъщата Неподвижност, Която движи всичко. Той е самият Изначален Живот. Той е Праблагословението и ти живееш в Него.
Аараха е практикуване на себе си в Него. Каква практика има орелът освен един съсредоточен живот? Каква практика има изворът, освен да извира осъзнато? Каква мисия има човекът, освен да живее в Него? Ако имаш Живот в Него, това е повече от мисия. Това е Образ и Древноподобие. Замисълът на Древния е Живот в Древния, Живот в Истината - ето това е Аараха.
Аараха - Върховната Практика - е Живот на обновяване с Истината. Ако живеем в Истината, пием Истината. Истината храни Силата на Живота. И това е Аараха - Мистичната Практика. Който практикува Аараха, живее в Изначалния Порядък. Тук всичко сложно завършва с Простота и с Лекота. Ако живееш по човешки, каквото и да практикуваш, то вече е отклонение. Но ако ти мислиш Свещено, Божествено, всичко се преустройва и ти навлизаш в Аараха.
Любовта е повод, за да разбереш Обхвата на Амором - Древния. Мъдростта е причина, за да разбереш Необятността Му. А Истината е начинът, за да се вселиш в Него. Древният е скрит дълбинно навътре. Древният е Невидим Спътник и Наблюдател на всяко нещо. Той дълбоко те познава, а ти трябва да се поучаваш. В Древния е скрит твоят Път, Пътят ти към самия тебе, но по законите на Амором и Истината.
Амором - Древният - е Присъствие. Съществата са само същества. Чрез тях действа Присъствието. Амором е Сила, съществата са инструменти на Силата. Амором е Скрит, съществата са явни. Амором е Глас, ние сме само говор. Амором е Звук, ние сме шум. Амором ни е дал Свобода, за да осъзнаем своето Нищо. И когато осъзнаем това, Той ще заживее в нас и ще стане нашият Път. Амором е Древен, защото никога е нямал минало.
Амором - Древният - наблюдава тайно всяка частица, всеки атом, всяко мислене, всяко чувстване, всеки полъх. Амором наблюдава всяка дума, защото всяка дума си има сърце. Амором познава сърцевината на всички неща. Той познава скрития живот в дърветата, отровата в змията. Амором съхранява Силата Си в Смирените. Амором Сам по Себе Си е Бездънна Прелест, но Той може да те изпрати в един студен свят, за да се научиш да цениш.
Амором - Древният - е създал Всемогъщи Правила. Тези Правила са вътрешно ясни. Те са написани във всяко Чисто Сърце, а в нечистите сърца тези Правила са полуясни, откъдето тръгва отклонението. Според Правилата съществата живеят или умират. Според Правилата човек сам определя пътя, по който да върви. Древният не се намира в знанието и затова знанието убива хората. Древният се намира в Чистотата и в Правилата, защото Амором е Мъдрост и Любов, а знанието е мястото на ветровете и ураганите. Ако живеем чисто, Амором ще ни научи на Правилата и ще ни даде Себе Си, ще ни даде Същност.
Амарайра (на Древния Език Аринор) - мисълта - е живо дихание, което ни говори, което ни шепне. Ние трябва да си избираме мисли, които са Еликсири за Душата. В мисълта има бедност и богатство, усмивка и скръб, здраве и болест. Ние трябва да призоваваме Истината да ни разкрива скритото в мисълта. Истинската Амарайра е тиха, приятна, лека и сияеща като Усмивка в Сърцето.
Амарайра - мисълта, която възприемаш, трябва да те храни, да те пази, да те одухотворява, да те вдъхновява. Има Мисли, които са Велик Възход. Те отстраняват света и пробиват Вселената. Те са дошли от Тишината. Има Мисли, които текат като Извор. Има Древни Мисли, Древни Слова, които могат да те превърнат в Дух, в Истина, в Бездна и в Мистерия. Дълбоката Мисъл, която е дошла в твоя живот и която сияе отвътре, е Божие Дело. Това е Божие Излияние, Божия Изворност. Тя е част от Мистерията, която те вика.
Амарайра - мисълта - е силна, когато човекът живее в Истината. Истинската Амарайра е плод на Тишината. Има Древни и Могъщи Мисли и Слова, които отстраняват света и сътворението, защото в тях действат Могъщи вселени Духове, Духове от Бездната. И ако тези Духове се сродят с вас, те ви повеждат към Тайнството на Бездната. Има много Мисли, които стават Могъщи чрез символи и представи.
Който е в Единство с Истината, Истината може да му подари Специална Амарайра, или Мисъл, която е Специален Дух - Потаен Обожествен Кръг. Това е Амарайра с голяма Сила и с голяма Отговорност. Това е Мисъл с Древно Присъствие. Всяка Сияеща Амарайра си има живо туптящо Сърце. Който няма Любов към Истината, при него идват мисли, които ръководят измамния път. А който има Любов към Истината, при него идват Мисли, които уреждат живота му и го водят в Центъра на Амором - в Древния Порядък.
Марахава (на Древния Език Залихир) - Тишината - обича влюбените в Уединението. Центърът на Уединението е Могъщо Място. Тук мисли не влизат. Древният е Създателят на това Дълбоко Място. Той е Създателят на Марахава - Дълбоката Тишина. Тишината е Особен Пламък на Древния, Пречист Пламък. Тази Тишина е преди живота, преди Словото. Словото е слязло по необходимост. Тишината е Праотецът на Бездната, а Словото е Пътят към Праотеца. В Истинното Слово трябва да говори Тишината.
Съществува Чиста Тишина. Съществува Блага Тишина. Съществува и Изумена Тишина - това се случва, ако Древният е стъпил в нея. Тишината е най-чувствителна, когато Той влезе в нея. Той е Бащата на Тишината, а тя е само Негов Дом, Негово Чисто Място.
Да имаш Мистичната Тишина в себе си, е Дар. Най-големият Подарък в живота е да имаш Дълбинно Чувство на Любов към Древния и към Неговата Тишина. Тази Тишина е Висша Скритост, Висше Място. Никой никога не е побеждавал Тишината. Срещу нея няма метод. Тишината е Древна. Тя е Океан от Мистерия и Покой. Тишината е Престолът на излялото се Изначално Благословение.
В Тишината се вдълбочаваме. Слава на Тишината! Тя е Място на Почит, Благоговение и Висша Възхвала. Марахава е Път към Дълбокомъдрие. Колко много съдби е разрушило говоренето. Кой може да говори? Който дълго е живял в Мълчание и Тишина. И тогава те са го научили да говори, но той пак внимава с думите. Защо Разумните търсят Тишината? Защото в Тишината всичко се успокоява, уравновесява, утаява, освещава, тъй като Тишината е Древно Място.
Аханир (на Древния Език Залихир) - Приятелят - е част от твоето минало. Присъствието на Аханир е нещо, което те усилва. А Дълбокият Приятел - той не е част от твоето минало, той е част от Древността. Дълбокият Приятел е част от твоята Небесна и Божествена съдба и той участва в нея. Когато Дълбокият и Скрит Приятел реши да ти помага, той влиза в Диамантена Решителност.
Аханир - Приятелят - не е част от твоето Битие. Той е част от твоята Невидима Реалност. Истинските отношения между две Души са най-вече скрити във Вътрешността. Истинният Аханир те държи на Високо Място вътре в себе си, в своето Тайно Съзнание, а Древният ти Приятел те държи на Специално Място в Своята най-дълбока Тишина. В Дълбоката Тишина на твоя Приятел има Скрито Сърце. Той те гледа с Вечно Неизразимите Си Невидими и Несътворени Очи.
Аханир - Приятелят - е Божий Служител, дарен за твоя Път. Твоят най-дълбок Приятел е изригнал в Изначалната Прасветлина заедно с тебе и затова той живее вътре в тебе. А твоят Учител - Той предшества всичко. Той е Дар от Меравот - Древния - за твоя потайно Чист Път. После е изригнал хаосът и е станал вещество. Създало се е времето и сътворението, но ако твоят Истинен Аханир те срещне, той ще те познае, защото помни Първия взрив.
Аханир е твоята Опора и ти си неговата Опора. Това е стара взаимна Неуязвимост, стара Духовна свързаност. Приятелите се познават в Дълбините си, в Скритостта си, в Тайната Скрита Стаичка - Мястото на Древната Прасветлина. Аханир е отглас от твоята Древна Прасветлина, а Учителят е отглас от Древната Мистерия - Мястото, в което някога си бил.
Анморор (на Древния Език Аринор) - Учителят - е Потаен Водител. Той познава лабиринта на всеки Свой ученик. Той го учи с намеци, Безмълвие или понякога с точни Слова. Той му дарява Лекотата в трудностите. Учителят ни дарява Живот в Тайния Свят. Анморор воюва скрито за нас и затова се изискват много усърдни Формули, защото те са неизвестно Оръжие за астралните сили. За Анморор Словото е Мислещо Оръжие, съзнателно действаща Жива Сила.
Анморор - Учителят - това е другото Знание, Погледът на Бога. За Учителя да се учиш, това е Несътворено Умение. За да вървиш към Анморор, се иска Тайно Търсене, Скрито Мислене, защото Анморор е Явление от Мистерията и Духа. Анморор може да чуе и това, което е по-тихо от шепот, но Той не говори. А Ръцете на Учителя са Безкрайни.
Анморор - Учителят - надхвърля ума и всяко учение и наука. Учителят не е учен, нито е религиозен. Анморор е Истина. За Анморор има само една Свещена Идея и тя е по-точна от всяка наука - това е Истината. Учителят казва: „Единствено Истината е точна и затова Аз не пия от водата на науката и религията“. Анморор пие Истината и така Той се сродява с Древния.
За Анморор - Учителя - Древността се намира в Истината. Истината е Чистата Сила. Само Истината може да задвижва Силата. Истината никога не е била религия, никога не е била наука. Истината е Бог. Истината е Древна Мистична Сила и тя коригира всяка човешка правда и неправда, всяко човешко разбиране и неразбиране. Истината е Могъщ Покорител. Срещу нея никой не може да се бори. Истината поставя всяко нещо на своето точно място.
Архотор (на Древния Език Залихир) - това е Неизменността. Великата Неизменност е за Велики Души и Могъщи Духове. Те знаят, че Древният е пожелал Архотор и че това изисква голяма Съсредоточеност и Влизане в Дълбините. Неизменните са съградени от Диамант. Има Древно Предание, което гласи: „Диамантът реже Мрака“, а това е едно Прастаро Изкуство. Когато някога в Древността Небесата изсипаха потоп, Диамантите заблестяха и осветиха Вътрешния Космос.
Само Дълбинното е Архотор - Неизменност. За да си в Неизменна Съсредоточеност, трябва да си получил Капка Кръв от Меравот - Древния. Боговете, които са изгубили тази Капка, са изгубили и Архотор - Неизменността - и са станали демони. По какво се отличават Неизменните от изменчивите? Съществата на Архотор имат Тайна Бдителност - Бдителност от Дълбините, а другите имат явна бдителност без Дълбини. Съществата на Архотор имат Безмълвно Красноречие - Мистично Красива Тишина.
Архотор - Неизменността - е покрита с Тайнство. Откъде се е явила Неизменността? Тя е Дар за всяко същество, но се дължи на Тайните Усилия на човека или на Божеството. Това е човекът, който дълбоко и осъзнато е вярвал, че Тайните Усилия се събират в него, в Дълбините му, израстват, узряват и превръщат човека в Мистерия. Аз казвам: Прави Усилия и когато е напълно безнадеждно. Това е Тайна Наука, защото, когато има надежда, всеки може да прави усилия, но когато няма надежда - това е Тайният Подвиг на Избраните.
Архотор - Неизменността - означава да си неизменно съсредоточен в Простотата на Истината. Сърцето ти трябва да прониже Истината, а Истината трябва да запали Сърцето ти. Запаленото Сърце е Удивителен Пламък, а Опожареното от Любов към Истината Сърце - това вече е Подвигът на Неизменните, това вече е Подвигът на Завръщането. Древният толкова дълго те е чакал! А когато се завърнеш и Го погледнеш, ще видиш две Благи Сълзи и те ще ти кажат: „И ето, Безкраят е вече твой“.
Хадирите (на Древния Език Залихир) - Търсачите - имат Поглед за Древността. Те живеят само за едно: Той да ги погледне само веднъж. И правят всичко за тази Среща, за този Поглед. Хадирите се движат и в движението, и в Неподвижността. Те имат особен вроден Пламък в себе си, който ги кара да търсят. В тяхното Търсене има особен Звук. Хадирите са странен, скрит и затворен свят дори и когато изглеждат достъпни.
Хадирите - Търсачите - са част от Древна Магия. Те са Отломък от Древен Устрем. Хадирите умеят да чакат. В тежки времена те умеят да съхраняват Равновесие. Те са част от Древната Тайна на Устрема, когато той е бил запален могъщо от Боговете. Хадирите са видимата страна на тази Скритост, на този Божествен Устрем, който някога в Древността е слязъл от Меравот - Древния. Хадирите могат да преобразяват съдбата.
Хадирите, или Търсачите, имат особено скрито Око за малките неща, за Тайната на скритите подробности. Те знаят, че в дребните неща влизат и се вселяват много духове. Хадирите различават тези духове. Те знаят кои думи носят провали и кои извисяват. Те знаят, че дори и светла дума, казана не намясто, е провал. Пламъкът на Хадирите им позволява едно Необикновено Виждане на нещата в Скрития Свят, в Невидимия Свят.
Хадирите са Древни Воини, които не воюват. При тях воюването може да се случи само по изключение, но не по тяхна воля, а ако е Воля на Меравот - Древния. Те познават Оръжието на голямата Съсредоточеност, защото те са Воини от Древните дни. Когато е необходимо, те са Мъдри. Когато е необходимо, те са решителни. Когато е необходимо, те са отстъпчиви. В тях своеволие не живее. Те знаят, че то е провалено същество. Те са Воля на Древния.
Анхарат (на Древния Език Залихир) - Покоят - е част от Великата Неизменност. Той е Скрит, Чист, Неподвижен Огън, но той има в себе си и Тайно движение. Покоят е Покорител на духовете, защото е Есенциален. Ако Анхарат е в тебе, значи вътре в тебе се е вселил Могъщ Дух и Мистичен Водач. Покоят е скрито единен с Истината. Истината е Господарят на Покоя.
Имаш ли Любов, имаш Спокойствие. Имаш ли Истина, имаш Покой. Покоят е повече от знанието, повече от доброто, повече от ума и света, повече от добродетелите и дарбите. Покоят е Дар от вътре, Дар от Дълбините. Покоят е Същностен и затова е Тих и Дълбок. Умът няма Същност, защото опората му е в света. Светът е изречен, Покоят е Неизречен.
Анхарат - Покоят - е Осветлен Дух. Покоят е Скрито Безмълвно Знание. Той е Подадена Ръка от Истината. Покоят може да управлява и да променя събития. Знанията са събития. Покоят е Дух. Покоят може да дари на човека Неземна Увереност. Методът на Покоя е Тих и Овладян, макар че той е част от Могъщата и Есенциална Сила на Истината.
Анхарат - Покоят - е Скрит Лечител. Покоят е това, което трябва да взема решенията в твоя живот. Покоят е Бездънна Дълбина от Сигурност и Увереност. Тази Дълбина е нашата Опора. Който може да разбере тази Дълбина, ще има тази Опора - Опората на Нищото. Покоят живее в Дълбината на Тишината. Вие още не знаете колко Дълбинна е Тишината.
Меравот (на Древния Език Залихир) - Древният - на всичко се радва, защото знае Пътя на съществата. Той по Неведом начин ги води към Себе Си. Меравот е очертал Пътя ни. Той ни е дал този Невероятен Дар - Пътя. Имаме Пътя, защото Той ни е привлякъл. Щом имаме Пътя, Той ни държи близо до Сърцето Си. Щом ни е дал Пътя, Той е замислил да Го намерим, да се слеем с Него, за да Го преживеем. Преживеем ли Го, Той става Дълбока част от нас.
Ако работим за Него, това е Негов Повик. Така Той ни подготвя за Себе Си. За когото работиш, при него ще отидеш. Сам Той ни е събудил за Себе Си и сам Той е нашата защитна Топлина. Той милиони години е зад нас и Той ни е предпазвал от хиляди и неизброими неща, които не виждаме. Той ни е дал Тишината - Острова от Прасветлина. Той се влива в Потока на нашето Съзнание, защото си е направил Проход в нас. Той ни е позволил да се храним с Него, да мислим за Него. И Той никога не спи заради нас.
Меравот - Древния: помислим ли за Него, Сърцето Му лети към нас. Колко пъти Сърцето Му е летяло към нас! Ние никога не можем да изчислим това. Колко пъти ни е сгрявал в трудностите, но ние все забравяме това, когато те отминат. Но минава време и Той пак идва, идва и идва неизброимо много пъти, но помощта Му е тиха, толкова тиха, че е незабележима. Тя е като тихо цветенце, скрито всред тревичките.
Меравот - Древният - иска тихо да израстваме в Него. Иска да станем Същества Мистерия, Безгранични, Свободни. Иска да ни дари Смисъл и Покой. Смисълът е Той и Покоят е Той. От милиони и милиарди години Той е все даващ към нас и само нашето Чисто Осъзнаване може да оцени Неговото Необятно и Необозримо Сърце. Не е ли животът на всеки Дар и Дълг към Него? Питат Ме: „Ти какво мислиш за Него?“. Казвам им: Аз никога не спирам да Го ценя, дори за всяка глътка чист въздух.
Хаярая (на Древния Език Залихир) - Благодарността - е пълна при Боговете. Който е Истинно Благодарен, ще се домогне до себе си, ще открие себе си, ще отключи себе си. В Хаярая злото умира, защото Благодарността е Изначална Лъчиста материя. Злите духове се страхуват от Хаярая. За тях тя е пропаст, черна дупка, а всъщност Благодарността е Древният Остров от Светлина.
Хаярая - Благодарността - е Духовно Чиста Сила, когато изтича от Извора на Сърцето. Хаярая е Лечител, тя лекува нашето минало. Тъмните сили не обичат Благодарния човек и Благодарността. За тях тя е като киселина, която разяжда. За тях тя е пречка. Те не познават Сияещата Жизненост на тази Древна Дума и Същност. Малцина са тези, дето знаят, че само с „Аум! Благодарност!“ се отстраняват двата свята.
Хаярая - Благодарността - е Изворно влияние, Небесно присъствие, Аура от Древния Етер. Когато тъмно същество попадне в Хаярая, то се разпада, не може да устои. Дори има тъмни същества, които мислят, че Благодарният човек е заблуден, дори че е повреден. Те мислят още, че Благодарността е поразителна слабост. Но те не знаят, че тук Душата става Боголъчиста, защото Хаярая е особен Древен Танц на Прасветлината. Хаярая е Фино Неуловимо Същество, подобно на Зефир.
Хаярая - Благодарността - е отстранителят на тъмнината, защото тя насища пространството със Светли Чисти Сърдечни частици. При това условие частиците на тъмнината заспиват. Има Древен Духовен Архив, в който се казва, че един тъмен дух казал на Меравот - Древния: „О, Меравот, накажи ме, както искаш, но не ми давай за съдружник благодарен човек, защото той ще скъса сърцето ми!“.
Азомора Харот (на Древния Език Залихир) - Най-страшната Тайна - е заключила енергията в материята, за да се изкупи. Тази Най-страшна Тайна е изрекла сгъстяването на материята, за да предпази Ефира и Лекотата от развала и попадане в невъзвратимо зло. Азомора Харот е Пазителят. Нейното Могъщие е неизчислимо. То е получено чрез Особен Лъч от Айдара (на Езика Залихир) - Прасилата, Която е скрита в Самосебе Си, в Мълниеносното Си Ядро.
Азомора Харот - Най-страшната Тайна - има власт да замъгли яснотата на всяко нечисто същество. И когато Азомора Харот пожелае, това тъмно същество заживява в себе си като развалина. Така то се учи от себе си в себе си. Енергията е дадена, за да си съградиш онази Чиста Сила, с която да служиш на съществата и несъществата. И всички, които са злоупотребили с Чистотата на Тайната, са потънали в себеучението на собствената си мрачна празнота - това е мястото, от което се раждат Слънца.
Азомора Харот - Най-страшната Тайна: в тази Вездесъща Тайна живеят заключени милиарди същества. Тук има същества, които са разрушавали и тела, и души. Те са разрушавали и този, и отвъдния свят. И те са заключени в тази Тайна, за да бъдат спасени. Те са разрушавали в името на самото разрушение. Тези същества и дяволът не ги знае. Но в тази Вездесъща Тайна те ще се изправят, ще се изкупят и дори ще спасяват същества и души. Те са древносамонаказали се същества, които са заключени в Азомора Харот, за да си спомнят Изначалния Дар на Единството. Те са отпреди Атлантида.
Азомора Харот - Най-страшната Тайна - има в Себе Си и друга Тайна. Тя е Дълбинна, Чиста и Преобразяваща Сила, Която е Върховен Дар от Ядрото на Мистерията. Тук живеят потайно осем Същества, които в Древния Взрив на Праистината са оцелели. Наречени са Азохори (на Древния Език Аринор) - Могъщи, или Древномогъщи. Те, ако им е позволено, за 30 земни години могат да създадат Могъща Древна Цивилизация, която е Скрит Образ на Мистерията.
Хадорон (на Древния Език Аринор) - Древното Усърдие - е вродената Прасила, воюващият Лъч; Волята, която пробива скалата, която пробива Мрака и прониква в Океана на Древната Мистика. Хадорон е Оръжие на Тайната Древна Памет; Спомен, че самият Древен ни е дал нещо, с което да станем независими от Слънцето, от водата и дори от Истината, за да придобием другата, Мистичната Истина, Независимата, която е скрита в другото Ядро на Мистерията.
Хадорон - Древното Усърдие - е вселеният в нас Лъч на Древния Дух. Хадорон е най-величественият Дар, защото това означава, че ни е дадена Древност, която е независима от всичко, но зависима само от Мистичната Мъдрост, от Безмълвната Мъдрост, която е Ядро от Скритата Мистерия. Древното Усърдие зависи от Мистериозното Начало, а то е Прасвобода, която е дори отвъд Боговете, отвъд Божествената Цивилизация. Тук ти самият си Мистериозно Царство и узнаваш, че Хадорон не е дадено за себепознание и израстване, а за Вглъбяване и Изчезване, Изчезване в своя собствен Древен Мистерион - Независим Свят.
Хадорон - Древното Усърдие - е Върховно Дарено Начало. То е Изречено Слово Мистерия. Който го съблюдава, пробива скалата и реже океана. В Древността това Усърдие е било наречено Господарят на живота. То е съставено от Тънка Несътворена Огнена Енергия. До нея е даден достъп на абсолютно всяко същество. Хадорон е Пътят, по който ставаме Изначални. Има същества на Хадорон, които са проникнали дори в Сърцето на Абсолюта.
Хадорон - Усърдието - е от Безкрая и затова всякога се движи към Безкрая. Чрез Древното Усърдие можем да станем Синове, Мъдреци, Богове, Старци и нещо повече, за което не е позволено да се говори. Това Потайно Усърдие е дадено от Великия Древен Абсолют, за да може Той някога да ни направи като Себе Си, като ни даде Себе Си. Самият Прадревен е дал Хадорон. Той го движи, а ние само трябва да го съблюдаваме и да се съединим с него. Що е Хадорон? Древният Завет.
Харива Атор (на Древния Език Залихир) - това е Специалният Устрем. Ако твоят Устрем е Специален, той ще те заведе в Тайнството на Благоговението. Специалният Устрем може да задвижва и Висши, и Древни Сили. Специалният Устрем води към Дълбинно Незнание, което пък е Врата към Истинната, Чиста и Изначална Мъдрост. Харива Атор сам по себе си е Изначално Откровение, което пък е Дълбоко Видение на Пътя. И този Специален Устрем е задвижен именно поради това Видение.
Харива Атор - Специалният Устрем - е Жива Пробиваща Сила. Този Устрем всякога работи с Изключително Постоянство, с Изумително Търпение, с Динамично Усърдие и с Чиста Вътрешна Сила. В този Устрем работят Духът и Безмълвието. Всеки трябва да отключи този Устрем в себе си, защото той е вроден. Но за това се иска само едно условие: човекът да сътвори Изящно Чиста Сила в себе си - Несътворена.
Харива Атор - Специалният Устрем - е съставен от Проникновен Огън. Този Устрем е толкова дълбок, че отстранява всяко добро и зло от пътя си, защото той не се интересува от положителното и доброто, а от Истината и Мъдростта. Древността в нас, това просто е съградената Мъдрост и Истина. Когато Устремът в човека е станал Специален Огън, тогава Древният му казва: „Ела, Сине Мой!“.
Харива Атор - Специалният Устрем - е чисто вселен Дух в човека. Тук човекът не се движи от човека, защото човешкото е движение надолу. Тук човекът се движи от Духа. Този Дух живее в Изначално Равновесие. Той расте и се развива от себе си, от своята Неизразима Вроденост. Той е Дарът на Древния и чрез него Древният ни чака. Този Устрем достига до Истината, защото сам той е Изначално Сроден с нея. Този Устрем стига до Древния, защото е произлязъл от Ядрото на Древния, от Сърцето на Древния.
Авахама (на Древния Език Аринор) - Вдъхновението - е излизане от Земята. То е нещо, запалено в себе си, защото е видяло Отломък от Безкрая. То е видяло Поздрав Пламък от своя Учител - Правдъхновението. Вдъхновението е винаги един Висок Свят, защото то е Същество, което мисли неземно. Вдъхновението е нещо, което е скрито много навътре, и оттам идва. То идва от това Дълбоко Вътрешно Място и оттам е запалено. Вдъхновението е Божия идея. То не зависи от условията. То е Чисто Вътрешен Древен Свят.
Авахама - Вдъхновението - вижда отвъд очите. Когато едно Вдъхновение се е запалило, то е знак, че светът и смъртта ще бъдат погубени, защото Тайната на човека се нарича Авахама. Силата на Вдъхновението е част от Силата на Древния и затова то гледа с други Очи, Огнени Очи. Вдъхновението е Неизмеримо Съкровище. То е Увереност чрез Истината. Вдъхновението ни е дадено за преодоляването на света и сътвореността. Вдъхновението е посяване на Дух в Чистия му смисъл. Вдъхновението е дадено за Преобразяване.
Авахама - Вдъхновението - се превръща в Огън, Огънят - в Дух, а Духът - в Мистерия. Това е дългият Чист Път. Вдъхновени са само Живите, Старите Души. Те винаги търсят Новото, Скритото, Мистичното. Те винаги търсят Обновлението. Вдъхновението е Съградителят на Духа. Вдъхновението е Мистично. То не се прекланя пред света, то се прекланя само пред своя Баща - Древния Пламък.
Вдъхновението е Жива Древна Сила, Извор от Праизвора. Вдъхновението е нещо по-дълбоко от светлите мисли. Ти можеш да имаш много светли мисли, но да не си във Вдъхновението. Светлите мисли носят чисти енергии. Вдъхновението носи Висша Сила и Проникновение. Всяка светла мисъл те съгражда, а Вдъхновението те прави Дух и Огън. И когато този Огън стане Могъщ, той се превръща във Врата за Истината. А в най-дълбокия смисъл Огънят е Вратата за Слизането на Амором (на Езика Аринор) - Древния.
Арама (на Езика Аринор) - Мекотата - е Душата, слязла в тялото. Мекотата е Невидимият Свят в човека както водата и кръвта, които работят в човека. Мекотата е Чиста Сила. И ако тя се съедини с Любовта, става Древен Вихър, част от Вибриращия Бог. Мекотата е Могъща Крепост, ако човек разбере нейния Принцип, който е самата Сила на Амором - Древния.
В Арама - Мекотата - няма его и няма змия, и затова тя овладява злото в егото и в змията. В Мекотата няма тъмнина и затова тя овладява тъмнината. Мекотата е повече от метод. Мекотата е Аайя Лайра (на Езика Аринор) - Скрита Лекота. Мекотата разлага ума, а Лекотата го извисява. Така Лекотата му отнема бремето. Мекотата е Безначална. Тя е част от Тайната на Древния. Тя е Изначалната Сила на Чистия човек. Мекотата е Древен Еликсир, Чисто Питие.
Арама - Мекотата - гледа като Любовта и мисли като Истината. Жестокостта и гневът са нашето безсилие, а Мекотата е нашата Сила. Гневът изглежда на Сила, но не е Сила. Мекотата не изглежда на Сила, но е Сила. Мекотата е Жива Съзнателна Сила. Гневът е несъзнателна енергия, неовладяна енергия, защото Силата още не е влязла в него. Мекотата е Съзнателен Приятел, защото тя е овладяла в себе си гнева, и затова се е превърнала в Сила. Всяка овладяна слабост се превръща в Сила.
Махарая (на Езика Аринор) - Тишината - е Древно Създадена, Мистично Несътворена, Неуловима. В Древността и досега тя всякога е Състояние на Истината. Когато звучи, тя е Сияеща. Когато се изрича, тя е Мъдрост. Когато се таи, тя е Пълнота. Махарая е Древен Целител, защото в нея няма сътворение. Тя е Древен Очистител, защото в нея няма време.
Всяко Учение е слязло от Махарая - Тишината - и там се завръща. Тишината е сродна с Истината и възприема само Истината. Тези, които са придобили Тишината, са имали Силен Жезъл - Жезъла на Търпението. Те дълго са чакали и са дочакали Откровенията на Тишината, и са се облекли в Мъдрост и Премъдрост. Въпросите и отговорите са нищо. Тишината е всичко.
Ти можеш да разбереш Махарая - Тишината - само ако влезеш в нея без себе си. Тишината е Древно Място, Пречист Храм. Тишината е Тайната на Пълнотата, а Пълнотата е Тайната на Мистерията. Тишината, това е твоята Дълбинна Божественост. И ако ти можеш да проникнеш в Отвъдното себе си, в своята Скрита Божественост, Тишината се явява.
Махарая - Тишината - е Древност отвътре и Дух отвън. Когато Тишината те е приела, Древността те е приютила. Когато Духът те е приел, Мъдростта те е призовала. Тишината дарява Дълбинност, Цялостност. Духът дарява Мъдрост и Истинно Разбиране без будност, т.е. което не се нуждае от будност. Чистият Дух е Път към Тишината, но когато Духът е пожелал Цялата Тишина, той вече жадува за Нищото, което е отвъд Мъдростта и Покоя.
Махарим (на Езика Аринор) - Мъдростта - не е Видение, това си ти, но ако си се завърнал в своя Център, в своята Древност. Махарим увеличава Безкрая в нас. Това е излизане от света, от тесния ум и от сътвореността. Махарим е Дух, който те въвежда в Изначалната Свобода. Човекът е Махар (на Аринор) - Мъдрец, когато е отстранил знанието и се е върнал в своя Дух, в своето Безмълвие. Всеки Мъдрец е роден от много времена и епохи, и хиляди години на Преданост.
Мнозина търсят отговора. Мъдростта е отговорът, защото Мъдростта е Дух, а не ум и свят. Знанието е в света и в ума, Мъдростта е в Духа. Умът мисли, Духът знае. Умът говори, Духът владее. Нечистите разговори увеличават ума и света. Мъдрите разговори - от тях се расте в Душа и в Дух. Душата е Чудно Спокойствие, Духът е Мъдър Покой. Покоят е Мъдрост, защото е превъзходство над света.
Когато Махарим - Мъдростта - влезе в събитието, Духът казва: „Мълчи и израствай!“. Така Чистият Дух те призовава в собствените ти Дълбини. В тези Дълбини няма намеса на светове. Дълбината е Безмълвна Чистота и затова научи се да живееш в Дълбините си. Мъдър ли си, извън времето си. Станал си част от Амором - Древния. За да си Мъдрец, едно е условието: да имаш в Скритостта си Свещено Сърце. А това Сърце само по себе си е Древна Тайна Мъдрост, защото е смесено с Амором и несмесено със света.
Махарим - Мъдростта - черпи от три места: от Извора на Древния, от Говора на Духа и от Сиянието на Мистерията. Да видиш Истинен Мъдрец, то е да срещнеш един друг Свят. Два белега има Мъдрецът: Скромност и Смирение. Що е Скромността? Съхраняване на Чистотата. Що е Смирението? Началото на Откровенията. Тук, в тази Мъдрост, колкото повече говори Тайната, толкова повече не се е изказала.
Морот Аорая (на Езика Аринор) - Черното Слънце - не е за човешки очи. Ореолът му е Ослепителен, но скрит. Защо Древният го е създал? Той знае защо, но едно е ясно: без него и двата свята, сътвореният и несътвореният, щяха да се разпаднат. Черното Слънце е Особен Извор, който служи на Тайна Идея, на Древен Замисъл. Някои питат: „Ама трябва ли да го има това Черно Слънце?“. Да, то е за тебе, иначе ти щеше да се разпаднеш, да изгориш.
Морот Аорая - Черното Слънце - е друг род, друг вид Сила, която хората не познават. Човешката светлина е мрачна светлина, защото човекът е изгубил Изначалното в себе си. А това Черно Слънце се е пожертвало, за да освети твоята мрачна светлина, която е болна. Човекът дори не знае, че е разболял светлината. И затова е създадено Черното Слънце - една друга Сила - за да излекува тази болна светлина и човекът да се върне в Мястото на Прасъстоянието - Изначалната Цялост.
Морот Аорая - Черното Слънце - е част от Бездънната Древна Мъдрост. Ако разбирахме Черното Слънце, щяхме да постигнем Прасветлината. Но ние не умеем да търсим. Ние търсим обратно, неразумно. Например ние търсим мира. А който търси мира, ще открие войната. Ние трябва да търсим Древната Чистота и тогава ние ще бъдем в Сърцето на Древния. И нито война, нито мир ще ни засягат, защото Морот Аорая е Прикритата Прасветлина. Това е Необяснимият Таен и Бездънен Дух. Тук е Царство на Покоя, а Покоят е далече от мир и война.
Морот Аорая - Черното Слънце - е за съществата със Специален Стремеж. Той е за съществата с Изключително Усърдие. В своето Усърдие те узнават, че търсят самия Древен. И така Той от неразбран постепенно става разбираем. Да умееш да търсиш, да умееш да се стремиш, да си изключително усърден, това значи да откриеш и Тайната на Изначалието, и Мистерията на Древния в себе си. Тогава ще разбереш, че това, което си търсил, е било нещо, което е в тебе. Само е трябвало да се отбулиш, защото ти си булото. Да откриеш себе си в себе си, това е Великото Тайнство.
Харавайри (на Езика Аринор) - това са Усилията. В Усилията се намира дадената наша скрита Свобода. Според нашите избори Усилията ни водят на различни места. Усилията на Разумния го водят в Чистия Път. Казано е: Сам Бог отстъпва на постоянните искрени Усилия и дарява човека според Усърдието му. Всичко постигнато в света е все Харавайри. Но само Мъдрият знае какво търси, затова той ражда все повече Древния в себе си. И той започва да пие от Източника, и Източникът му става Дом.
Истината в човека е родена от Харавайри - Усилията. Няма нещо във Вселената и отвъд нея, което в един момент да не отстъпи на Харавайри, защото ние знаем, че дори сам Бог отстъпва и дарява Себе Си. Този, който се е посветил на Чистите Харавайри, ще стане един ден Могъщ Обновител на себе си. Харавайри са Хранители на Енергията. Те се обновяват с нея, докато един ден изтръгнат Древна Сила от нея и станат Изначални Същности.
Харавайри - Усилията - са Мъдро създадени. Те са създадени като Виждащи Сили. Те знаят своя път, своята участ, защото тези Усилия са Съкровени Тайни в нас. Чрез многото Усилия сложността винаги може да се превърне в простота. Що са Усилията? Древни Потоци. Тяхната Власт понякога не е явна. Древните казват: „Харавайри могат да изумят дори и Амором“. Това често се е случвало в Древните времена.
Харавайри - Усилията - могат да превърнат всяко падение в Светъл Възход. Що е Древният Истинен Жрец? От какво е съставен той? Казвам: От постоянен Поток от Усилия. Тези Усилия са го направили Жрец. Чрез постоянни Усилия слабият може да стане Извечна Сила, дори опора на света. А без Усилия или с прекъснати Усилия силният може да падне в голямо безсилие. Харавайри са Тайни Образуватели на нещата.
Харавайри - Усилията - това е Чисто Пътешествие към собствения ни Център. Що са Усилията? Богоподобия. Харавайри достигат до Незнайното и го карат да каже: „Познавам ви“. Харавайри са подобни на Търсачите на Истината. В най-дълбокия смисъл Харавайри са Самовродената Божествена Сила в нас. Те са Ефирни Сили и затова постигат Завръщане в Безкрая.
Харавайри - Усилията - са изгубената Чиста Сила. Тази Сила е била Царството, което е преди рая и ада. Тя ги превъзхожда. Най-дълбоките Харавайри живеят в Дивни Дълбини. Който е осъзнал Харавайри в себе си, има Мощно Оръжие и Скрит Невидим Приятел. Който не е разбрал и осъзнал Харавайри, е станал враг на себе си. Той е прекъсвал Усилията си и не ги е довел до техния Дом: Истината и Безкрая.
Харавайри - Усилията - рушат бариери. Те са стълба нагоре и навътре. Те са Чистият Път на Духовния опит. Мъдрите Харавайри са Животоносни. Всеки човек, който има Благословени Харавайри, ще преодолее себе си и ще стане Изначалният себе си. Търсенето на Истината изисква постоянство в Усилията. Постоянният в Търсенето става Древен Човек, или един от Боговете. Той става Начало без начало, Зора без изгрев и залез. Всеки, който има постоянни Усилия, ще срещне Истината в своя живот. И когато му е позволено, ще я вижда лице в лице.
Харавайри - Усилията - градят в нас Вечността и Древността. Те съграждат в нас изгубените Истини. Щом правиш постоянни малки и разумни Усилия, ти вече имаш Извор в себе си и ще дойде ден, когато той ще избликне от твоята земя и ще освети Пътя на Душите. Харавайри са нещо по-дълбоко от знанията. Който има Ухо, може да чуе техния Древен Стихиен Звук. Харавайри имат Очи отвъд хоризонта. Харавайри са създадени, за да служат на Истината, на Бездната и на Мистерията.
Харавайри - Усилията - са Живи Сили на Духа в нас, Живи Искри, Живи Импулси. Когато Харавайри са Свещени, те ни отделят от света; а когато са земни, те ни обвързват и вкореняват в света. Всеки върви по пътя на своите Усилия. Този, който е правил в миналото си Усилия за Бога, той и сега продължава да прави Усилия. Той е на Правия Път. Чистите и Свещени Усилия са Живи Воини в действие. Тези Усилия са по-мъдри от света.
Харавайри - Усилията - са път, по който се натрупва голяма Древна Сила. Но тази Сила трябва да се въздържа и съхранява в Дълбок Покой, за да узрее напълно и да стане Служител на Истината. Покоят е Хранител на Истината. В Разумните Харавайри всякога расте тайно Силата, а в безумните расте безсилието и проходът в тъмната част на света. Съществуват и Усилия, които са Богове в действие. А съществуват и Усилия, в които сам Бог си подготвя място за действие.
Гласът на Свещените Усилия е Древен Глас, Древен Път. За да оцелее Истината в нас, са необходими постоянни Харавайри. Много Усилия се искат, докато станем част от самата Истина. Когато станем част от самата Истина, тогава дори и грешките ни ще бъдат благословени. Някои казват: „Мощна е стихията на Природата“. Аз казвам: Могъщи са Харавайри, Могъщи са постоянните малки Усилия. Но това не се вижда, докато човекът не е съградил цялата Истина в себе си.
Когато с много Усилия откриеш Истината в себе си, злото и светът ще умрат. Усилията раждат в човека Вътрешния Поглед. Този Поглед все повече вижда Истината и все по-малко - света. Свещените Харавайри са изначално дадени и ето защо те са правилни. Правилността създава Силата и тази Сила е преградата на света да нахлува в нас. Свещените Харавайри са достигнали до нас от много, много Древен Извор.
Лайра (на Езика Аринор) - Лекотата - е Живот в Истината. Истината дарява Лекотата, това е споделяне. В Истината няма бреме. Що е Лайра? Чиста Сила, Лека, Ефирна, фино рееща се над света като душа на пеперуда. Лекотата е Светла Земя, Осветен Живот. Лекотата е Доверие в Същността, Доверие в Невидимото. Лекотата е знакът на Чистото Търсене и на това, че си намерил.
Лайра - Лекотата - е като да летиш с Фината Енергия в себе си, с Птицата Душа. Лайра е Окултна Тайна на Сърцето, защото Лекотата е място вътре в нас, а не някъде в простора. Камъните са тежки, защото са изпуснали Лекотата. Каменното сърце е тежко, защото е изгубило Пътя си, но Свещеното Сърце е Лайра - Лекота. То е Леко, то е съхранило единството си със Същността, единството си с Любовта. Омразата е тежка, Любовта е Лека. Що е Любовта? Царство Божие.
Лек ли си, не може да те улови тежкото, бремето. Лекотата е връзка с Невидим Приятел, с Невидим Дух. Този Приятел ти прелива нещо от Същността си. Защо Същността е Лека? Защото в Същността няма смърт, няма време, няма ум, няма тяло, няма свят. Същността е Божествена Лекота, Дух, Свобода, Ефирна Тънкост и Неуловимост.
Лайра - Лекотата - не е дарена на света. Тя е Дар на Чистата Духовност. Лекотата не е знаеща или умствена, тя е Мистична. Тежкото е смъртно, Лекото е Безсмъртно. Тежкото е заключено, Лекото е отключено. Лекотата - това е Същностното, Душата отвъд тялото. Някои търсят чудеса. Лекотата е Чудото. Лекотата е способност на Свободата. Тежкото все се надява, а Лекото е намерило. Лекото - това е Себепознанието.
Лайра - Лекотата - е Живият Извор на Финия Живот. Тя е подобна на тихия полъх на слънчевите лъчи. Ако си в Лекотата, в Реалността си. Човекът на Лекотата има строг контрол над себе си. Лекотата е познаване на Тънкото, Скритото Небитие. Лекотата е Несътворената част в нас. Който е в Лекотата, дълго е събирал мед и така е придобил Лекия елемент - Нектара. Човекът на Лайра е подобен на Нектар.
Лайра - Лекотата - то е като да се облечеш в Светлина. Дрехата на Лекотата се състои от Фина материя. Човекът на Лекотата е докоснат. Той е Чиста Книга. Той се движи по друг Път. Той се движи от Сърцето си и върви към Храма на Душата си и от Душата си към Великата Душа на Бога. В човека на Лекотата звучат три неща: Тишината, Разумността и Ефирът.
Чрез Лекотата си ти си преселен в друг Свят, ти живееш в Божиите Ръце. Тук, в тези Ръце, умът няма опора. Тук и страхът няма опора. Умът и страхът могат да се вселяват само в тежкото и обременено мислене, но те не могат да се уловят за Лекотата, защото Лекотата е част от Нищото. Човекът на Лекотата има Очи от слънчева светлина, Сърце от цветя и Устрем от Небеса.
Лайра - Лекотата - е Древна като Тайната на Живота. Тя е Чиста като Прасветлината, откъдето е слязла. Човекът на Лекотата е Чист Лъч, Чист Мир. Що е Лекотата? Солта на Живота. Лекотата е Скрит Свят в Сърцето. Който умее да търси, ще открие в Сърцето си това Небесно Царство. Който умее да копае в Сърцето си, ще открие своята Лекота. „Ама как да копая?“ С лопатата на Любовта, с метода на Любовта. Любовта е носителят на Лекотата, на Фините Небеса.
Мазорир (на Езика Залихир) - Скритото Разбиране - черпи сили от Древен Източник. В това Разбиране се влива част от Древния Глас. Когато ти е дадено това Разбиране, можеш да чуеш песента на камъка, можеш да разбереш вътрешната тайна на цветето, вика на птицата, полъха на вятъра и скритото му значение. Можеш да четеш в Непознатото. Можеш да влезеш и в душата на пеперудата.
Мазорир - Скритото Разбиране - дарява Истинното Знание на Свещеното Начало в човека. То говори точно и без думи. То е чисто Вътрешен Свят. Скрит Извор му дава Лъчите си. Скритото Разбиране е Ключ, който отваря друг Свят. То разширява Съзнанието и достига до място, където умът не може да достигне. Мазорир е отвъд човешкия опит. Що е Мазорир? Изначален Дом, Скрит Жезъл.
Скритото Разбиране преобразява човека в Душа и Дух и го завръща в Мистичното Време. Мазорир - Скритото Разбиране - тайно ни укрепява, защото е Скрит Вътрешен Свят. За Мазорир времето не е години, а отломъци. Скритото Разбиране идва тихо в нас и се движи незримо като вятър. Мазорир е нещо, което неуловимо ни преобразява. Но Дарът на Мазорир е в това, че ни дава Сърце на Пълнотата.
Мазорир - Скритото Разбиране - е Необозримо. То прилича на Бял Ослепителен Облак от Скрита Светлина. То вижда Мрака без страх. Мазорир разрушава света и земното мислене. Човекът на Мазорир има Овладян Дух и Потайно Дихание. Мазорир живее в Тишината. За Мазорир Тишината е Обяснител или пък Неизречител, защото Неизреченото също е Истина.
Махарая (на Езика Аринор) - Тишината - е Царство без светове и време. Тишината е Изначален образ на Древната Вътрешна Пълнота. За да живееш в Дълбините на Тишината, трябва да си имал Постоянство в Истината. И тогава Истината отваря една Врата и казва: „Ето, виж другото ми Лице!“. Тишината не е в света. Тишината е в Сърцето на нещата. Тишината живее в Неуловимостта на нещата.
Махарая - Тишината - е Живот в Скритото Сърце на Бога. Някога Тишината е била в нас, но ние сме я изгубили и сега я търсим, както дете търси майка си, както роденото търси Нероденото. Тишината е Древната Майка Хранителница, Древната Утроба, Древната Бездна. Що е Махарая? Това, което превъзхожда живота и смъртта. Тишината пее най-красивата Песен, най-древната Песен. Тази Песен е Безмълвната Красота на Пълнотата.
Махарая - Тишината - никога не оцелява, защото е преди оцеляването. Тя е Древност, която никога не е губила себе си. Само това, което е изгубило себе си, трябва да се догонва, за да оцелее и да се познае Изначално. Кой обича Тишината? Вятърът, скалите, тихата вода, Бдителното око. Тишината се чувства добре в Мъдрите, в изворите и в славея, когато не пее.
Махарая - Тишината - е скрита във всичко. Тя е дълбоко навътре, а говорът е нещо, излязло навън, за да ни припомни, че нещо е изгубено. Висшата Душа и Тишината имат една Кръв. Те са от един Род - те са от Първосветлинен Род. Между тях има Древна Божествена Прегръдка. Тишината и Душата, това е Древен Съюз на една Вечна и Божествена Чистота. Те са слети в един Божествен Океан. В това Сливане смъртта е унищожена. Останала е само Лекотата.
Анморор (на Езика Аринор) - Учителят - е Говорещ Чист Огън. Всеки Учител е вървял по пътя на един Дълбок опит, но Той знае, че опитът не е всичко. Опитът е само важен, но в Дълбините има нещо отвъд опита. То е свързано с Потайната Арамира Ворот (на Аринор) - Божията Воля. Да имаш Учител, това е Еликсирът на Живота. Приближаваме се до Учителя само чрез Свещената Сила в себе си.
Анморор - Учителят - е Ключът на нашата Душа. Там, в нея, Той ни се усмихва. Усмивката на Учителя е съставена от Специалните Очи на Древния Ефир. Тя е Древноподобна. Тази Усмивка люби нашата Душа. Учителят има Особена Любов към ученика и тази Любов е повече от помощ. Дали получаваме помощ, или не, тази Любов си остава. Но в най-решителните моменти тази Любов превъзхожда помощта. Ако ние имаме Постоянна Любов към Учителя, това е нашият Древен Възход.
Учителят иска да заложим живота си за Древността и за Бога, каквито и да са нашите условия, защото това е Постоянството на всеки, който ще стане Истински ученик. И тогава Учителят ще ни научи на Уединението, което всъщност е прекратяване на себе си, за да може Учителят да заживее в нас. Древните казват: „Истината не е обяснение. Тя е Живот, вкоренен в Бога, и преживяване на самата Древност“. Който е преживял Бога, Го разбира, но не може да Го обясни. А който пита, не може да му бъде обяснено.
Анморор - Учителят - е нашият Събудител. Той е нашата Истина, която е нещо много повече от доброто. Учителят е нашият Съградител, а ние само трябва да сме Чиста Духовна Врата, за да може Той да върши Великото Действие в нас. От ученици ние трябва да станем Синове и Дъщери на Безкрая. Учителят е нашият Скрит Мистичен Храм, дарен ни от Древното Безвремие.
Аравита (на Езика Аринор) - това е Усмивката. Който познава Тайната на Аравита, знае Пътя си. Който има тази Аравита, сам си е подал ръка. Усмивката е Тънък Огън на Душата, Фин Пламък. Аравита е посредник на Финия Свят, Просветления Свят. Аравита не вижда света, тя вижда всякога Небесата. Аравита е Чиста Сила. Тя се усмихва и на живота, и на смъртта, защото тя е Древно Присъствие на Изначален Порядък.
Аравита - Усмивката - е Чисто Вътрешен Свят дори когато излиза навън. Аравита има Тайно Сърце. Самата тя е осветяваща, тя осветява Храма на собственото си Сърце. В Аравита има Невидима Дълбина. Имаш ли Аравита, имаш нещо повече от богатство. Но Аравита живее незабележимо. В що е Силата на Аравита? Тя е направила илюзията на пепел.
Аравита - Усмивката - е родена от Скрит Магически Лъч на Любовта. Тя е без звук, но ухае. Тя е скрита неуловимо във всички неща. Тя е Дихание на Просветлението, защото тя е самовидяла собствената си Безкрайност. Аравита е Древно Осветена. За нея казват, че тя няма история. Тя се е явила просто и естествено без рождение. Тя е Чисто Духовно явление. Тя е Уют в трудностите. И самите трудности не я разбират, защото тя си има свой Самовглъбен Свят.
Аравита - Усмивката - е Блажена, Мистична, Неродена. Отречените от света я познават, защото самата Отреченост е Нектар. Самата Отреченост е явление от Прасветлина. Ето защо Аравита е част от Неведомостта. Тя е Могъща, Тиха и Мека. Тя може да успокои и най-свирепия ураган. Тази Усмивка живее в Древната традиция на Мълчанието.
В Аравита - Усмивката - има Сърце от Диамант, а то е Чисто Сияние. Аравита е Древно Изкуство, което и дърветата, и цветята, и камъните разбират. Аравита се явява и изчезва според Замисъла на нещата. Аравита е особен род Слово, тя е повече Невидимо Слово. Тя е запалена от Бога, за да служи на Неговия Скрит Замисъл. В самата Аравита има почивка и покой.
Аравита - Усмивката - може да проникне в сърцето на всяка трудност. Ако един звяр види Аравита, той отстъпва. Той не я познава, но знае, че тя е Древен Лъч, че тя е Живо Древно присъствие. Тя е присъствие напомняне. Ако имаш Аравита в студа, студът вече е смекчен, студът вече те топли. С Бог си дълбок, с Аравита си богат. Що е Аравита? Великата Мека Сила.
Аравита - Усмивката - е част от твоята собствена Божественост. Тя е нещо, което е в тебе. Тя организира Светлината в тебе. Ето защо тя изменя света, осветлява трудностите, внася Лекотата, украсява очите, превръща ада в рай, сближава човека със Скритата Същност в него и със Светлите същества, които я обитават. Аравита пречиства нашата енергия. Тя е Венецът на нашата енергия. Тя е Тайна Книга вътре в нас.
Аравита - Усмивката - е организирана Ефирна Сила. Тя е слязла от Древния Език, изречена като Аравита, което означава Изречен Ефир. Усмивката може да премахне много стени между хората. Аравита има особен Духовен вкус. Тя е присъствие на Чисто Духовно влияние. Тя има Свещен Невидим Ореол. Тази Усмивка е повече неуловима, отколкото уловима. Малцина знаят произхода на Аравита. Тя има Мистичен произход, тя е родена преди Слънцето и изгрева. Тя е Тайна на Азорор (на Езика Аринор) - Зората.
Арамира Ворот (на Аринор) - това е Божията Воля. Да живееш в Арамира Ворот, това е Живото Послание, но то трябва да е напълно осъзнато. Арамира Ворот е винаги едно с Божията Мъдрост. Този, който съумее да се съедини с Божията Воля, той може да промени и своята воля, а оттук може да промени и съдбата си. Божията Воля е всякога служене на Истината. Арамира Ворот е по-дълбока от всяка човешка справедливост.
Арамира Ворот - Божията Воля - това е Волята, господстваща над всичко. Който е посветил живота си на Арамира Ворот, тя му дава Съкровено Окултно Познание. Старите Души се срещат и познават чрез Арамира Ворот. Те се обединяват, за да служат на Божията Воля. Самата Божия Воля им дава Дълбоко Разбиране и Ясно разпознаване за Пътя, по който трябва да вървят към Бога и към себе си. Така Старите Очи се срещат, Старото Доверие се среща, защото сам Бог се среща в тях, за да израстват те в Него и в Неговата Воля.
Арамира Ворот - Божията Воля: познават я тези, които са Търсачи на Огнената Истина. Божията Воля е в Неговото Изначално Чисто Слово, Словото Прасветлина - Сърцевината на всеки Път, Сърцевината на всяка Мъдрост. Арамира Ворот позволява само на Чистия да се жертва за Бога. Когато Божията Воля проникне в човека, тя става Глас във всяка клетка. За да познаеш Божията Воля, са необходими две неща: твоите постоянни Усилия и Божието Докосване.
Арамира Ворот - Божията Воля - е в това да посветиш цялата си енергия на Служение. Арамира Ворот има Виждане от неочакван ъгъл. Ако Арамира Ворот е с тебе, ти ще процъфтяваш и в хаоса, и в живота, и в смъртта, защото срещу Божията Воля няма преграда. Но ако Арамира Ворот не е с тебе, тогава твоят успех е провал, защото успехът е само един: да живееш в Арамира Ворот - Божията Воля.
Арамира Ворот - Божията Воля - е Могъщо Вътрешно Място. В Божията Воля има Истина, по-страшна и от смъртта, но има и Ръкопис, по-скъп от златото. В Божията Воля е най-древният Говор на Живота. Божията Воля ръководи и доброто, и злото. Те винаги са слаби, ако Бог не им дава Силата Си. Чрез Бог доброто е наистина красиво, а злото може да се превърне в стихия. Но всичко това е все Замисълът на Великата Божия Милост.
Арамира Ворот - Божията Воля - е Дълбок, Чист и трудно разбираем Свят. Но за Разумния Божията Воля е Крепост и Стража отвътре. Арамира Ворот движи всички видове събития и тя е Единствената, Която може да ги видоизменя. Разумно Мъдрият човек е част от Божията Воля. Той служи на тази Воля. Дали един човек е Мъдър, или невежа, той е все в Ръцете на Божията Воля, за да се учат и Мъдрите, и безумните от своя Път.
Само когато си в Арамира Ворот - Божията Воля, можеш да имаш Дълбок и Правилен Възглед за нещата. Вътре в Божията Воля има Велика Любов и Велика Строгост. Божията Воля - кой може да застане срещу нея? Никой. Но дори и тя се покорява на Смиреномъдрия и Любящ човек, защото те са станали Едно, Едно Цяло. Божията Воля може да даде на Смирения човек такава Увереност, че той да порази и най-голямата тъмнина. Що е Амородора (на Езика Аринор) - Увереността? Най-могъщият скрито съществуващ Меч.
Каквото и да прави Арамира Ворот - Божията Воля - за нас, то е без изключение все Благо и Благословение, защото Бог е Единственият ни Истински Баща. Ние живеем в Търсене на Неговата Воля, а когато я открием, наистина ще заживеем в Него. А Бог ще ни научи тогава как да заживеем и в себе си.
Амородора - Увереността - е Неведома Сила, скрита в Тайната на Сърцето. Тя преодолява и видимото, и Невидимото, но човекът трябва да открие своята Изначална Воля и своето Постоянство в Бога. Увереността ни дава Устой и Равновесие дори и там, където това е невъзможно, просто защото Бог е с нас. Амородора е винаги Висота, защото тя е Божествено Основание в нас. Тя ни носи Уют и в трудните времена.
Амородора - Увереността - в основата си има Скрита Божествена Сила. Който има Контрол над себе си, той има и Амородора. Който има Амородора, може да управлява потайно вътре в себе си и случайностите. Да, случайността е непредвидима, но Амородора я превъзхожда и изпреварва, защото Бог работи отвътре в Увереността. Увереността е Скрита част от Божия Живот.
Амородора - Увереността - е от Древен Род. Когато тя се е родила, Вселена е нямало, нямало е сътворение. Амородора всякога е била Опора в самата себе си. Опората на Амородора е Нищото - Целостта на Вътрешната Сила. И затова Амородора е Равновесие, Неуязвимост, Ключ, защото е докосната от Нищото, от Скритостта на Бога, от Целостта на Бога.
Амородора - Увереността - е създадена от много опит в света на хаоса. И сега хаосът вече не е хаос, а ред, защото чрез Амородора човекът е устроил себе си. А хаосът си остава хаос за другите, докато и те придобият своя Правилен опит. В Амородора има Лекота. А що е Лекотата? Силна Опора, Небесна Опора, Ефирна Опора. А в неувереността има яма, пропаст. Тя е като лошото настроение. А Увереността, това е Човекът Дух; Човекът, който е събран в себе си, който се е единил със себе си.
Амородора - Увереността - е Живот в Тихия Вътрешен и Устроен Свят. Който има Амородора в себе си, той има и Упование, а Упованието само по себе си е Оръжие. Древните с Амородора устояха на Взрива на Истината; а тези, които нямаха Амородора, изгубиха себе си. За Древните Амородора беше като Невидимо Покривало. Така чрез Амородора те придобиха другото Знание, Скритото Знание, Съхраняващото Знание.
Амородора - Увереността - е означавала Формула в Древността. Тази Формула се е изричала на Езика Аринор като „Амором Рахайрат“ - „Бог защитава“. Който е изричал това, е имал Защитата. Който искрено се е учил, е придобивал Амородора, защото Закон е: Всяко Умение идва от честното искрено учене. Тъмните сили чуват дори шепота на Амородора. Те знаят, че в нея работи Висша Сила. Всеки човек, който е станал уверен, ще открие своето Вдъхновение.
Амородора - Увереността - всякога призовава Сила. Тя всякога извиква вътрешно Скрита Динамична Сила, която се слива винаги с по-висша Сила от себе си, която пък се явява нейният Пазител. Увереният е уверен, защото е станал част от Истината. А най-дълбоката Увереност - тя е Слово на Цялата Истина, тя е Силата на Великата Неизменност.
Азорор (на Аринор) - Зората - е Дума, която не е Дума. Тя е преди изгрева, преди Словото. Тя е Древна. Тя е Древнородена преди изгрева и залеза. Те са само части, а тя си е винаги тук. Тя не изгрява, тя не залязва, а само мистично и загадъчно се явява. Тя не се осветява както изгрева и залеза от Слънцето. Тя се осветява от самата себе си.
Азорор - Зората - е Пътят на Мистиците. Азорор има способността да влезе и в най-тихия и скрит кът на Сърцето, защото Зората и Сърцето са Древно Сродни. Азорор винаги е покорявала Мистиците със своята Тиха, Загадъчна, Прелестна и Неуловима Същност, защото тя е част от природата на Амором - Древния. Азорор е Потаен Мистичен Водител.
Азорор - Зората - това означава да събудиш нещо Древно в себе си, нещо Дълбинно и Немислимо. Азорор е лишение от светове, ум и време. Азорор е Отлом от самата Древност. Тя е част от Древното Преддихание, докато изгревът е дихание, а залезът е издихание. Ако изгревът е съдържанието на живота, то Азорор е Смисълът, Скритият Смисъл, Мистичният Смисъл.
Ако видиш Зората, видял си нещо от Неведомото Начало. Що е Азорор - Зората? Достъпна Непознаваемост. Ако изгревът е Любовта на Бога, то Азорор е Благостта, Скритостта. Азорор е подобие на Древен, Древен Размисъл, който черпи от незнайно чист Поток. Азорор значи Изначално Извисяване.
Азорор - Зората - извисява Древното в нас. Зората е предвечно извисена над хаоса. Тя е подобна на Истинското Знание, което подава Ръка на Чистите същества, на Чистите Мистични създания. Азорор е Неродена Дълбина в нас. Ние трябва да осъзнаем Азорор като Вход в себе си, в собственото ни Древно Начало. Това е въпрос на Праосъзнаване. Цяла Тайна е да откриеш Входа.
Азорор - Зората - е Хранилището на Мистичните Лъчи. Никоя стихия не докосва Зората и не може да я преодолее, защото стихиите нямат метод срещу Зората. Зората е част от Сърцевината на Древността. Азорор е Мистична Самовглъбеност. Азорор е друго Име на Безметежната Древност. В Азорор няма история, а има само един Тих Шептящ Огън.
Азорор - Зората - има Чист, Прозрачен и Неизразим Звук. Азорор е Древен Звук на Тишината. Това е нематериален Звук. Това е Звук на Потайно Вдъхновение. Това е Звук на Чиста Бездна. Това е Звук от един Скрит Неизговорим Свят. Що е Зората? Крепост от Бездна, Мирис на Благоухание, Жизнена Дълбина, Потайно Неуязвимо Място.
Атлантските Жреци най-много са обичали Зората. Те са я посрещали не с Духовната си Любов, а с Мистичната си Любов. Те са успявали да уловят нейната Неуловима Сърцевина. Те дълбоко вярвали, че са произлезли от Зората, а не от изгрева. Те вярвали, че Зората им е дала Безмълвната Мъдрост. Но този Ключ към Зората и до ден днешен си остава Тайнство.
Очите на Амородора - Увереността - са Лъчи, съставени от Дух и Истина. Ако има буря, Увереността е отвъд бурята. Ако има трудност, Увереността е отвъд трудността. Амородора е центрирана в Духа, а Истината й подава Ръка. Защо бурята не може да се справи с Увереността? Увереността е много тиха, а бурята не познава тази Тихост, тази Дълбина.
Амородора е Манна за Съзнанието. Тя е Умение на Духа. Висшата Амородора е Универсална, защото тя призовава Целостта в себе си, а то е като да се събереш в себе си, да станеш Център. Бурята е енергия, а Висшата Амородора е Цялата Енергия, Цялата Сила. Само това, което е Цялата Енергия, Цялата Сила, е Стихията на Живота.
Амородора - Увереността - това е Целостта, това е Острието. Що е Цялата Енергия, що е Целостта? Това е една Удивителна Жизненост. Да имаш Увереност, това значи да имаш Баща, да имаш Скрит Мощен Дух зад себе си, а Силният Дух винаги има в ръцете си Могъщото Действие. Що е Могъщото Действие? Шепотът на Грохота - Грохота на Тихия Глас.
Тревогите не понасят Амородора - Увереността. Що са тревогите? Изостанали, умствено паднали, безпокойни същества. Тревоженето е периферия, Увереността е Център. Увереността е Глас с Таен Звук, Глас, скрит в Невидимите Корени на Живота. Увереността е затворена врата за ума, за нея Ключ има само Духът. Духът има Увереност, която светът не познава.
Махарая - Тишината - е ясен Говор на една Дълбока Тайна. Мълчанието е Свято, Тишината е Божествена. Ако Бог влезе в Тишината и ти проговори, ще чуеш един Незабравим Глас, Глас, по-дълбок от самата Тишина. Ако Бог ти проговори, значи те е прегърнал, а това означава, че рано или късно ще ти е позволена Близост с Него. Тишината сама по себе си е Мястото на Храма - Древното Място.
Махарая - Тишината - е явно Тайнство. Тя формира в нас Несътвореността. Махарая знае кои са чисто устремени към нея. Тя ги познава от Древното Безвремие. Цветята са искри от Тишината на Ангелите. Цветята са светът на тихото изящество. Тишината си има специално място в областта на всяко Сърце.
Махарая - Тишината - е Древно Неземна и Изначално Същностна, и богата със самата себе си. Тишината е Живот в друго ниво, в друго Място. Тишината е Живот, спотаен в Дълбините. Що са Дълбините? Истинното Място, Непревземаемото Място. Що е Чистото Съзнание? Част от Яснотата на Тишината. Стигнеш ли до Тишината, докоснал си Покоя. А що е Покоят? Покоят е Сияние, Древно Виждащо Сияние, докато спокойствието е само Душевна Светлина.
Махарая - Тишината - е Вътрешна Сила на Духа, а чистият му Говор е външната Сила - насочващата Светлина. Мълчанието е Бдително същество, а Тишината е Бездънна Безпределност. Който работи за Бога, Бог го учи в Тишината, въвежда го в Себе Си. Що е скрито в Тишината? Цяла Потайна Вдъхновена Цивилизация и сам Бог, скрит зад нея. Но към тази Цивилизация е необходим Проход.
Аравита - Усмивката - е един Древночист Поток на Съзнанието. Тя оживява човека и в пустинята. Тя умее да прави мъртвото живо. Истинската Усмивка е Звукът на Първичното Сърце. Що е Първичното Сърце? То е Изначалното Сърце, което е скрито в сътвореното сърце. Това Сърце се нарича Оживотворителят. Очите не познават това Сърце, но те могат да го излъчват. Истинната Усмивка е Тайнство, съставено от Безкрайно Жива Вода.
Аравита - Усмивката - е от Царството на Покоя, Скритостта и Тишината. Истинската Усмивка има Летящо Сърце, защото тя знае Потайния си Път. Тя се явява като тиха помощ за човека. За да имаш Истинска Усмивка, трябва да имаш в себе си нещо от Скритата Светлина. Който има тази Усмивка, е станал част от тази Скрита Светлина. Аравита е Врата без ключ, но не всеки може да мине през тази Врата.
Когато Аравита - Усмивката - е чиста, тя е море на Покоя. Когато е чиста, тя е Покой на Безкрая. Аравита живее в Сърцето на Огъня. В Истинската Усмивка има и Смисъл, и Покой. Който е придобил тази Усмивка, всякога отстранява вятъра на страха, защото Сърцето е Огнен Храм, Жива Жизненост. Земният човек сам по себе си се е самосътворил, влязъл е в черна дупка, но ако Бог му позволи да види Аравита, целият му живот може да се промени.
Аравита - тази особена Усмивка означава, че в човека има Дух Непробиваем. В света има безброй много влияния, но човекът, който има Аравита, ги преодолява, защото тук тези влияния не могат да се промъкнат. Що са тези влияния в света? Паднали души, които са изгубили Пътя на своя Стремеж. А що е Аравита? Извисен Дух, който носи в себе си Царството на Овладяната Сила.
Азиха Марахва (на Езика Аринор) - това е Истинското Разбиране. Никога е нямало лоши мисли, но всякога може да има неправилно разбиране, неправилно тълкуване. Да имаш Истинското Разбиране, то е Връзка с Бога, то е Виждащото Разбиране. Когато се яви Истинското Разбиране, мярката е, че на Душата винаги е леко. Азиха Марахва живее в Духа, в Чистото Духовно Слово, а то е скрито в Жезъла - в Символа на Бога. Който е имал особена Любов към Словото, е придобил Жезъла - Единството си с Бога.
Азиха Марахва - Истинското Разбиране - се основава на Скритата Мистична Реалност. В Истинското Разбиране тече Първородно Общение с Бога. Това Разбиране е особено Слово. То има в себе си Скрит Поглед. Самото Слово е Виждащо. То е Същество. То има в себе си Вкус, Присъствие, Дух, Душа и специфична Скрита Светлина. Самото Слово познава всеки стремеж и знае кога да му даде Азиха Марахва.
Азиха Марахва - Истинското Разбиране - е Общуване с Висши Същности, които живеят в Мистичния Свят. Някои от тези Същности са Кристали на Любовта, други са Кристали на Мъдростта, трети са Диаманти на Неведомостта. Азиха Марахва е обмяна с тези Кристали. Когато Словото е повикало човека, Кристалите са започнали да се обменят с човека. Силата на Азиха Марахва е в това, че тя вдъхва особен Живот, отваря Вратите на Стремежа и Вдъхновението. Азиха Марахва ни изтръгва от света.
Азиха Марахва - Истинското Разбиране - е обмяна с Лекотата. Това Истинско Разбиране всякога върви към Вдъхновението. Те взаимно се създават едно друго. В Азиха Марахва има Дух, а във Вдъхновението има Живот. В Азиха Марахва има Таен Двигател, защото в това Разбиране влиза Духът. Азиха Марахва е преди сътворението и ще остане след него. Истинското Разбиране урежда Скрития Живот.
Мархир (на Езика Аринор) - Стремежът - е Страж. Стремежът е Път към Дълбокото. Стремежът урежда нещо в Дълбините на Живота и подготвя човека за среща с Мистичния Свят. Мархир сам по себе си е Духовно Ръководство, докато човекът стане Владетел на себе си. Мархир е съставен от Отключени Усилия. Защо Стремежът е Стремеж? Защото е чул Глас, идващ от Дълбините на Живота.
Стремежът сам по себе си е Виждане, Духовно Видение на Пътя. Светът не може да устои на човека на Стремежа, защото Мархир вижда своя Учител. А който е видял своя Учител, е призован от вътре. Там, където работи Мархир, тази Чисто Духовна Сила се явява за тъмните знак на ужаса, защото те са отлъчени от Мархир и затова не му вярват.
В Мархир - Стремежа - обитават много същества. Тези същества образуват Живата Сила на Стремежа. Ако човек се отчайва, той посяга на тези същества. Що е скрито в Стремежа? Неизмеримост и Яснота дори и когато той не знае най-дълбоката си Цел. Но той осъзнава, че е ясно воден. Стремежът може да се превръща в Огнена Воля. Тогава той става Единороден с Бога. Тогава той става Всесилие, защото се подкрепя от самия Бог.
Ако вложиш Мархир - Стремежа - в една малка Божия мисъл, можеш да отстраниш хиляди тъмни натрапчиви мисли, защото такъв Стремеж става Врата за Огъня, Врата за Бога. Е, кой ще устои и кой ще премине тази Огнена Врата? Само човекът на Мархир минава, а тъмните мисли същества остават далече назад в своето безволие. Стремежът е Страж.
Мархир - Стремежът - е Реална Динамична Движеща Сила. Мархир е Преодолител на света, Вселената и стихиите на природата. В Стремежа тече Потайна Непреодолима Сила. Мархир, който е привлякъл Любовта, може да преодолее повече от 350 милиона градуса. Мархир, който е привлякъл Истината, може да понесе студ, по-голям от минус 273 градуса.
Мархир - Стремежът - е Път, по който се поглъща миналото на човека, защото вътре в Мархир се случва постепенното Преобразяване. Мархир има две ръце: Любов и Воля. Любовта извиква Огън, а Волята извиква Диамант. Стремежът към Бога побеждава всички отклонения от миналото. Той ги лекува, пречиства ги и ги завежда при Бога. И тогава Бог казва на Мархир: „Ето, видя ли собственото си Чудо?“.
Мархир - Стремежът - се дава на Дълбинното, Благородното Начало в човека. Мархир е особена Светлина, влязла в тялото. Мархир е Невидим Свят, който движи видимото. Когато си в Мархир, вибрираш в Единство с много Светли Същества. Мархир е знак за Единство с Пътя. Самият Път е скрит в Мархир, докато узрее там и стане Смисълът на живота.
Мархир - Стремежът - е Път, по който се преодолява умът и сътвореността, защото умът е знание за смъртта, а Мархир е Сила, която достига до Истината. Мархир постепенно оковава ума и развързва Свободата. Мархир е Път към собствената ни Тайна. Мархир се обменя със Себепознанието и чрез Себепознанието той постига себе си, като се превръща в Еликсир, и придобива Очите на Духа.
Мархир - Стремежът - се обменя и със Светлината, и с тъмнината и всякога се възкачва в своя Път. По Пътя на Мархир се излиза от илюзорната реалност на света. Чистият Мархир има вроден Духовен Подход към нещата и човекът постепенно трябва да си го припомни. Мархир е Скритосилен и затова нито изненади го спъват, нито трудности го тревожат, така както Слънцето не се тревожи от облаците.
Мархир - Стремежът - знае, че в Дълбините си има Истина. Мархир умее да гради в себе си Търпение, Доверие и Сила. Мархир е нещо повече от цел. Той е Идея на Висшия Свят, на Скрития Свят. Мархир не се задържа в пътя на доброто; той търси Мъдростта, за да стане Действие на Мъдростта. Мархир е Път към Неродеността. Той преминава през света, за да го преодолее. Мархир е Пазител на нещо Древно и това е Душата.
Мархир - Стремежът - може да бъде постепенно разбуждаща се Сила или интензивно действаща Сила, Сила с цялата си насоченост. Човекът, който е запален от цялата Сила на Мархир, е рядко явление в света. Да видиш такъв човек, то е да си видял Тайна, уверено движеща се към Изначалната Мъдрост. Това е човек, погълнат от Пътя си. Много сили в света искат да го спрат, но те се принуждават да му правят път.
Мархир - Стремежът - знае, че сам по себе си той е нещо по-важно и по-дълбоко от този свят. Мархир не е дошъл да живее, а за да се посвети на Бога. Той е дошъл в този свят, за да се завърне в своя Източник, защото в този свят изворите пресъхват, а Мархир търси Източника на изворите - Мястото, от което са произлезли нещата. Който има Мархир, се храни с Пътя, по който върви. Много са Силите, които му помагат.
Харавайри (на Аринор) - Усилията - са дело на чисто Вътрешния човек, Разумния човек, защото само Разумният човек търси своя Скрит Източник. Усилията на неразумния го отдалечават от Източника и от себе си. Защо? За да стане той далечен на себе си и един ден и той да тръгне в Разумността на Усилията. Разумните Усилия са белег за това, че Душата се е вселила, а тя е нещо, което всякога търси себе си в човека и Изначалния си Път.
Човекът на Усилията търси само Чисти Отговори - Отговорите, които са в Душата и в Духа, защото Мъдростта е Дух, а не ум. Човекът на Разумните Усилия никога не се въвлича в спор. Спорът е нереалност. А Търсачът издирва Душата си и нейната Свята Тишина. Разумните Усилия, това е Вечен Призив от самата Душа на човека.
Харавайри - Усилията - са създадени, за да открият Чистия си Път към Бога. Вярно е, че Бог е навсякъде, но Усилията трябва да Го открият в себе си, в собственото си Сърце. Ето защо Сърцето е Древна Тайна, Свещена Тайна. В Усилията има Тайна, която още не се е изказала. Ще я узнаят само хората на постоянните Усилия, защото те са сеячите на тази Тайна. Тази Тайна е Велика. Тя не е Дар за човека, но Усилията са Дар и те я постигат.
Харавайри - Усилията - ще превърнат човека във Виждащия Истината, защото той ще се научи да иска да види първо Божията гледна точка, а после своята. Ние правим Усилията, а Бог се втъкава в нас, за да ни привлича все повече към Себе Си. Сам Той е благословил тези Усилия. Ето защо човекът на Усилията е човекът на Благословението. И Бог всякога го подкрепя дори и когато това не се вижда. Усилията са същественото, другото е дело на Божията Воля.
Азайра (на Аринор) - Истината - е Божие Влияние, защото тя е Порядък в Бога. Тя е Чист Поток, който идва при нас. Тя е Чисто Откровение, което иска да ни води в собствените ни Дълбини. Азайра е благо очистващо Проникновение в нас. Азайра е наш Древен Приятел, по-скъп от злато, по-чист от диамант. И тя идва, за да ни въвлече в себе си и за да ни даде себе си.
Ако разбирахме Азайра - Истината, щяхме да узнаем, че Истината е всякога вдъхновяваща и очистваща, защото е Бог в Действие. Азайра е Могъщ Поучител. Тя е Реалност във всеки миг. Тя е Безмълвен Учител. Тя ни учи и с Говора си, и с Мълчанието си. Тя ни обучава за своите цели. Няма по-хубаво нещо от това Истината да те обучава.
Азайра - Истината - образува Мекота, Сила и Лекота. Тази Истина е независима от човешкото мислене. Тя е Богоподобна. Търсете Истината в своя Устрем, в своето Постоянство, в своите Усилия, в своето Вдъхновение и в своята Жажда да я познавате. Общението с Истината е Общение с Дълбините на Тишината. Ако мълчим разумно и благородно, ако говорим чисто и същностно, ние се движим постепенно към Тишината и към Мястото на Покоя.
Азайра - Истината - е Дълбина. Тишината като Дълбина е Неговият Глас. Който искрено търси Истината, е Мой Брат, защото той търси Древния Облик, той търси своите Корени. Той търси самия Бог и Неговата Древност. Самата Истина е Древносъздадена, за да може тези, които я търсят и намерят, да се успокоят завинаги в нея. Истината е Разцветът на Древността.
Азорор - Зората - е Ръка на Истината, Движение на Истината. Зората е също Извираща Светлина, но не като изгрева. Изгревът извира навън, а Зората извира навътре в Мистичното Царство. Зората е скрита навътре в Божието Име. А изгревът е излязъл да пътешества навън и да сгрее хората. Азорор огрява с Хлада си само Мистиците.
Азорор - Зората - е повече Неизречена, Спотаена, Прикрита. Тя е Топъл Хлад. А изгревът е повече изречен. Той огрява пътя на хората, той ги радва. Азорор е Мистериозен Повик. Тя няма много да те отопли отвън, но ще ти даде Дълбинност отвътре. Азорор е Митичен Древен Дух. Тя обича Тайнството в нещата.
Азорор - Зората - живее в Аурата на една Дълбока Премъдрост. Тя не твърди, не доказва, не налага. Тя дори крие Мъдростта си. В своята най-висша степен Зората има в себе си Поразяваща Мъдрост и затова тя стои Спотаена, Прикрита и чака само Мистичните Съзнания. Зората не създава човека на Новото време. Зората създава нещо Древно, нещо Митично, нещо, което е несъкрушимо Неизменно.
Докато изгревът е разцветът на Любовта, на Живота и на Светлината, то Азорор - Зората - е Сияние на Митичното Съзнание. Азорор не държи на Разцвета и на изобилната Светлина. Азорор държи на Неизвестността, която има Сърце само за Неведомостта. Азорор знае, че изгревът е начало, а залезът е край. Азорор сама знае, че е без начало. Азорор никога не е пожелала да бъде начало. Тя всякога е искала своята Мистична Спотаеност.
Азорор - Зората - е Древна Същност, Мистично Състояние на Прасъзнанието. Азорор е Уханието на Незримото, Неуловимото. Да търсиш Азорор, то е като да искаш да уловиш Неуловимото. Но самото това Търсене те прави Мистичен, напоява те с Мистичното. Трудно е да се каже дали Азорор е Ароматът на Мрака, или Уханието на Светлината, защото Азорор е скрита точно между тях.
Азорор - Зората - е Глас на Митичната Дълбина на Небитието. Азорор е Отворена Книга, която не може да се прочете. В Древността са наричали Зората на Древния Език Аринор Махаротор - Мъглата, Бялата Мъгла, Забуленото Начало; Това, Което бавно изяснява Себе Си, но никога не се разкрива. Това Забулено Начало ти отваря Врата, която винаги е била отворена. Древните са наричали Махаротор Бялата Забуленост.
Азорор - Зората - е Тайна Писменост на Невидимата Дълбина. Азорор е част от Тайната на Живота, част от Величието на Мълчанието. Що е Азорор? Прикрита Бяла Чистота, Древен Текст на Бога. Ватанан, Праезикът, е произлязъл от Азорор - Мистичното Съзнание на Боговете. Това Мистично Съзнание всякога е съществувало независимо от това, че е Скрита Реалност.
Азорор - Зората - огрява и студа, и топлината. Азорор разбулва Себе Си само на строго определени Съзнания, Съзнания с Двойна Чистота в Сърцето. Азорор е Разбулвател. Азорор разбулва Скрити Истини, Потънкости, Потайности, Дарове, Незнайности. Азорор смята, че ако ти не съществуваш, може да живееш свободно като Вятъра и Бялата Мъгла.
Амором - Древният - е Единствената Врата, Вратата към Себе Си. Древният решава с кого да бъде в Единство. В Него са всички условия и обстоятелства. Никога е нямало нужда от промяна на света. Само едно е нужно: да живееш в Древния. Твоята собствена Древност е Вратата към Древния.
Само Амором - Древният - може да освети светлината в нас, защото светлината също е заблудена както и тъмнината. Ако Древният те е осветил и те е взел в Себе Си, в Духа Си, имат ли значение за тебе всичките послания на света? Не, те са ненужни, защото кое послание може да ти е по-скъпо от Амором?
Ако имаш Доверие в Амором - Древния, кой е Опората на това Доверие? Той е Опората. Той е твоята Свобода. Да си в Него, това е по-дълбоко дори от осъзнаването. Осъзнай Него чрез Него, защото Той те държи изначално в Своите Ръце. Той ти е дарил Мъдростта, чрез която е отстранил твоите знания.
Щом имам Великото Доверие в Амором - Древния, Той Ми е достатъчен. Той вече е Моят Път, Моето Лечение, Моето Съкровище, Моята Чудна смърт, Моят Ръкопис. Златото не е съкровище. Той е Съкровище Безименно, греещо всякога - и в студ, и в топлина. Той е Моят Учител, Той е Моето Учение. Той е Истинският Дарител. Ако ти имаш Истински Учител в живота си, Той ти го е дарил от Великото Си Сърце. Амен!
Хариторх (на Древния Език Залихир) - Извършителят, Единственият Действащ, Най-скритодействащият в човека - това е Този, Който оживотворява. Когато Той извършва, дарява, но невинаги обяснява. Той, Единственият Действащ, е Древно Живият и когато действа, това е Подход към Самия Него. Дори когато Той убива, всякога дарява нещо по-хубаво. Когато учи, дава Светлина. В Хариторх никога няма погрешни решения, защото Той е Изначално Виждащ. Той всякога е повече от Приятел.
Хариторх - Извършителят - е с Древни Очи, Очи Светилища. Словото Му променя събития и съдби. Истината Му е Неизменна. Говорът Му е Свещен. В смъртта живее, в живота ухае, във Вечността Си сияе, а в Древността Си е Вглъбено Скрит. Той е Извършителят, но понякога е трудно да Го разберем. Той знае миналото ни и най-доброто за нашия Път. Хариторх - Той е Действащият за нас, за Дълбокото в нас.
Хариторх - Извършителят - ни разбира повече, отколкото ние разбираме себе си. Той е Пътят, а ние сме стъпките. Когато Той ни прави да губим, ни казва: „Погледни загубата! Тя е началото на твоето Изобилие“. Когато ни дава страдание, Той ни казва: „Погледни вътре в прелестта на страданието!“. Все Той е Извършителят, за да станем някога Едно с Него, а тогава ще бъдем Едно Тяло с Него - Тяло от Светлина, Тяло от Свобода.
Хариторх - Извършителят - ни учи, че изходът е всякога навътре и че само навътре се очистваме от света, докато станем Чиста Безкрайност. Този, Който извършва в нас нещата, Той ни спасява. Нашите действия са създали тъмното ядро в нас и само Хариторх може да ни освободи. Чрез действията си хората са станали мъртви създания. Само Хариторх е Майсторът на Оживяването. Той е Забулената Висота. Само Него трябва да търсим.
Когато Хариторх - Извършителят - действа, Той призовава към Учение и Развитие. А когато Той не действа, човекът е в състояние на застой. Човекът е пленен от други сили. В такъв човек нещо отвътре трябва да се завърне към своето Начало, за да му даде Хариторх път, тласък, импулс, стремеж и движение: път, за да разбира; тласък, за да се учи; импулс, за да преживява нещата; стремеж, за да ги осмисля; и Вдъхновено движение към Източника. Така Хариторх се ражда и твори Себе Си в Себе Си. Така нещата съвпадат в Хариторх, т.е. обединяват се, съсредоточават се, единяват се в Източника.
Хариторх - Извършителят - е Учението в нас. Той извършва, Той ни учи. В Него Извършването и Учението съвпадат, те са нещо единно. Ако Хариторх не те учи, ти може да си извършил хиляди и милиони добри дела, но ще се върнеш назад в развитието си. Всички действия без Единство с Хариторх са мъртви действия, дори и когато тези мъртви действия радват хората. Хариторх не радва. Той усъвършенства хората, за да се слеят те един ден с Него. А това Сливане е краят на света и началото на Бездната.
Хариторх - Извършителят - е Мъдро Действащ, но Той оставя и другите да действат посвоему, а те мислят, че действат разумно, и късно разбират, че са създали много тъмнина и прегради по своя път. Действието на Хариторх е Древно и Просто, а действието на човека е разумно и безсмислено. Цялата човешка разумност пред Него е глупост. Действията на Хариторх всякога създават Чистия Храм отвътре, докато човеците отдавна са разрушили Храма и сега търсят църкви отвън.
Хариторх - Извършителят на Простите Действия - създава в нас Небесно Царство: не тук, не там, а дълбоко в нас. Неговата Простота е прелестна, а нашата изящност е безумна. Неговата Простота е Душа - тук няма свят, тук Любовта върши нещата несътворено и създава Вечните неща. Човешката изящност е създала смъртта. Блажени са тези, които са в Хариторх, защото Бог върши Делата в тях.
Хариторх върши и пресътворява. Той постепенно ни води към Себе Си. Той иска всяко същество да има Божествено Осъзнаване и Мярка. Когато Извършителят върши нещата в нас, Храмът се изяснява, а Истината се осветява. Когато човекът е вършител, Храмът се погубва, а Истината потъмнява. Да си свързан с Хариторх и да търсиш само Него, това означава Той да живее и да действа в тебе. Щом Той действа в тебе, ти ще познаеш себе си, Пътя си и ще осъзнаеш, че си Чист Древен Дух.
Когато Хариторх - Извършителят - действа в тебе, това е Дар от Него. Това е твоят спасителен Път. Само Той знае кое е Чисто добро и кое е разумно, измамно добро. Той е Различаващият. Неговата Милост обхваща милиони същества. Той е дал на тези същества и здраве, и препитание, но и лишение, за да не изгубят те Древния си Път и себе си. Хариторх е, Който очиства света от промъкващото се зло. И така, очиствайки всичко, Той иска да ни дари Себе Си.
Хариторх - Извършителят - извършва в нас, за да може постепенно да ни се открие. Той знае и познава живите и мъртвите духове, защото Той ги е учил на това, което те искат, и на това, което Той иска. Извършителят се съединява само с Чистото, за да го направи още по-чисто. Хариторх е Великата Милост и Строгост. Той движи всичко към Себе Си, защото е Върховната Власт. Той е Абсолютната Правда. Ако Той се отдели от Правдата, тя става човешка и се разболява.
Хариторх - Извършителят - е създал Духа. Как го е създал? Голяма Мистерия е това. Древните казват: „Духът е създаден с Цел посредством съсредоточеност на Безкрая в една Точка и от тази Точка е излязъл човешкият Дух“. Тази Точка е била Чисто Бяла, Величествено Ослепителна, поради което се вижда като черна Точка. Който търси Хариторх, ще придобива все повече нещо от Дълбините на тази Точка, нещо от Дълбините на Неговия Невидим и Неизчерпаем Поглед.
Хариторх - Извършителят - всякога действа чисто и неизразимо. Той ни е спасявал много пъти и тайно, и явно. Той твори в нас и ни учи, защото иска да се роди в нас. Хариторх е връзката с нашето Развитие, с нашето Вдъхновение. Що е Развитието? Постоянната Жажда за Него, защото, когато Го жадуваме, Той става все повече наш, все по-близък. Когато извършваме нещата заедно с Него, случва се Лекотата, защото Неговата Същност е Лекотата. Той е Майсторът на Лекотата. В Него никога не може да попадне бреме.
Само Хариторх - Извършителят - знае как да ни преобразява, за да се приближаваме към Него. Хариторх знае нашия Древен Път и знае през какво трябва да минем. За да влезем в Него, ние трябва да сме открили нашата най-дълбока воля, която е и Неговата Воля. Когато Неговата Воля стане наша, тогава нашата воля става Свободна и ние постигаме Дълбините си, защото, когато сме Една Воля, сме и Една Дълбина.
Влезе ли Хариторх - Извършителят - в човека, всичко се установява и успокоява. Той е Единственият Извършител поради това, че само Той знае кое е най-доброто за нас, защото е Всеобхватен, защото Той е Цялата Истина, Той е Всеприсъствие. Няма събитие под земята, във водата или в небесата, което да мине без Него. Ако ти мислиш, че съществуваш, ти Го обиждаш, защото Той е Единственото Съществувание, а ние сме Дарове. Но някога в Неговия Замисъл Той има идея да ни дари Божествено Самосъществувание. Това е Дар на даровете.
Хариторх - Извършителят - иска да живее в нашата Свобода, за да не ограбим себе си. Когато Той действа, в нас расте Водата - Водата на Живота, Водата на Смирението и Водата на Безмълвието. Той ни е дал тяло, за да открием в него Бисера. Бисерът, това е Неговото Сърце, сляло се с нашето Духовно Сърце. Бисерът е Тайна, прегърната от Хариторх, от Безкрая. Бисерът в нас, това е Божието Място.
Харива Атор (на Древния Език Залихир) - Специалният Устрем - е изгубената Мистерия. Той е вроден във всяко същество и в него има Сила да се угасят всички светове и да остане само Бог, Учителят, Истината и Свободата на Безкрая. Това всякога става постепенно и неуловимо. Човекът на Харива Атор е влюбен в своя Път докрай. Ние всякога трябва да сме верни докрай. Верни докрай - това е Тайна Божия. В това е Тайната на Извисяването. Когато се извисим до Харива Атор, до тази вроденост в себе си, ние ще станем Едно с Бога и с Неговата Мистерия.
Харива Атор - Специалният Устрем - е особена Сила Божия в нас. Той всякога смущава мъртвия покой на света, защото светът не е Тайна на нашето Сърце; светът е само място, през което Харива Атор минава. Специалният Устрем е мястото, в което се преоткриваме. Всяка Усърдна Душа рано или късно получава Харива Атор, защото това е неизбежен Замисъл на Древния Бог и защото Сам Бог всякога ни иска при Себе Си.
Харива Атор - Специалният Устрем - ни завръща в собствената ни Древност. Чрез него ние превъзходяваме света и времето. Харива Атор ни извежда, той е нашият Изводител. Харива Атор е Свръхестествено творение. Той е спътник на нашата Свобода. Чрез него имаме убежище в Дълбините си. Той е Изцелението ни от света. Само с много Устрем и Усърдни Молитви ние овладяваме този ум, този свят, това Битие, за да получим Древната си Свобода.
Харива Атор - Специалният Устрем - е скрит навътре в нас. Той движи всичко, но живее в Безмълвие. Гласът на Харива Атор е винаги тих и спокоен, защото е минал през много бури и те не са го докоснали. Смъртта не го познава, кризите го усилват, защото той е роден преди времената. В Харива Атор е скрито Могъщо Присъствие не от този свят. От какво е създаден този Специален Устрем? От Мистична прелест, която е част от Древното Слово Дух.
Харива Атор - Специалният Устрем - е над земните неща. Той е Божие Писание, Книга над книгите. Той търси единствено Бога, а не какво говорят Писанията. Харива Атор е изречен преди Писанията. Бог е Дълбината на Харива Атор. Бог и Харива Атор имат една Кръв - Кръвта на Прасветлината. Те са Едно Единно Цяло. Харива Атор е Печат на Древната Жажда за Бога. Този Устрем е Високо Вдъхновение, а това е Красотата на Пътя.
Харива Атор - Специалният Устрем - прониква във Вътрешните неща. Така той узнава Замисъла на Бога. Понеже търси само Бога, получава Яснота от Бога. Харива Атор е обърнат към Бога, а не към себе си и поради това му е позволено проникване в Истинната Същност на нещата. Харива Атор работи тук, но е от друга Вселена, по-вътрешна. Харива Атор е роден от Древното Мистично Познание.
Харива Атор - Специалният Устрем - е Пътят на Древното Съзнание. В Харива Атор има Дълбини, каквито ги няма в нито една наука и религия. Този Специален Устрем винаги е посвещавал себе си на Чистотата и Същността. За такъв човек е казано: „Ето Човека, ето Духа!“, защото този е Пътят, в който човекът става Дух и Мистерия.
Харива Атор - Специалният Устрем - трябва да завърне човека в Древното му Съзнание. Харива Атор е Велико Предопределение, Знакът на Завръщането. Харива Атор - това е Присъствието на Боговете. Що е Харива Атор? Това е Вихърът на Чистия Дух. Това е Древното Слънчево Съзнание. Това е самата Възхвала на Пътя. Това е самата Сила на Древното Единство. Що е Харива Атор в най-дълбокия смисъл? Движение на Бога към Себе Си.
Харива Атор - Специалният Устрем - е дълбоко осъзната Същност в себе си. Харива Атор знае, че потайно Бог е неговият Водител, но той знае, че от самия човек се иска голяма Бдителност, за да узнава кога действа Чистият му Дух, кога - Боговете и кога - сам Учителят или Бог. Човекът на Харива Атор бди много над мислите и думите, защото знае, че те са същества, които могат да обвързват. Специалният Устрем знае, че само Чистото Слово отвежда в Бога.
Харива Атор - Специалният Устрем - е Божествено Благо. Това Благо ни е дадено, за да издирим и себе си, и Бога, и Неговата Истина. Харива Атор е Път на Велика и Тиха Самодисциплина. Що е Харива Атор? Той е това, което е по-дълбоко от стихиите на Природата. Харива Атор пречиства Пътя ни от старото минало, за да ни въведе в Чистия и Древен Път, който е свободен от измамите и заблужденията на световете.
Харива Атор - Специалният Устрем - е Дарител на Мир и Устой, защото той познава своя Път и движението си към своя Баща. Бог е създал Харива Атор, за да може в един точно определен ден и час Бог да му даде Себе Си. Така Древното Единство се възстановява завинаги. По Пътя на Харива Атор човек си изработва Правилното Безмълвие. И така чрез това Безмълвие човекът получава Дара на Мъдростта.
Харива Атор - Специалният Устрем - е Път към Откровенията на Скритата Истина. Той развива страх от Бога, чрез който страх се слива с Бога. Харива Атор израства от Правилното говорене и от Мъдрото мълчание. Хиляди и милиони същества на Харива Атор са се срещали в Древните Храмове на Мистериите, защото всички те са били поклонници на Истината.
Харива Атор - Специалният Устрем - е Воля на самата Истина. Ето защо Харива Атор специално търси Волята на Истината, а в края на своя Път се слива с нея. Пътят на Специалния Устрем е отвъд времето, той превъзхожда сътворението. Всяко същество на Специалния Устрем живее в Пълнотата на своя Път и в Пълнотата на своя Усет, понеже все се взира в Чисто Същностното, понеже все го издирва.
Харива Атор - Специалният Устрем - е Вкусът на Живота, Вкусът на Чистия Път. В Харива Атор Бог е излял нещо от Себе Си. Тук, в Харива Атор, човекът е изоставил себе си, за да открие Дълбините си в Бога. Ето защо Харива Атор е наречен Чистото Търсене, защото това е всякога Път навътре. Харива Атор постепенно руши всичко второстепенно по Пътя си, защото той е Древна Жажда за Бога. Той е роден да търси своя Баща и да Го открие в себе си.
Харива Атор - Специалният Устрем - е прегърнал своя Път като Велика Жажда, като Насъщен Хляб, като Блага Необходимост. Специалният Устрем е Подход към Бога. Специалният Устрем живее тук, но Бог е неговата Родина. Харива Атор е слязъл тук, за да преодолее света и всичко второстепенно и да се утвърди в самия себе си. Ухото на Харива Атор слуша само Тънкоразумното, Вдъхновяващото и Успокояващото.
Харива Атор - Специалният Устрем - това е Изначалното Сродство и Близост с Бога. Харива Атор е Царство от Царството на Бога. Чрез Специалния Устрем Бог е повел човека към Себе Си, за да му даде от Своята Тишина и Пълнота. Специалният Устрем извайва Покоя в нас, а Покоят е Пълнотата на Тишината. Тишината осъзнава Покоя в себе си и Покоят осъзнава Тишината в себе си, защото Сам Бог им е дарил Себе Си.
Хамира (на Древния Език Залихир) - Дълбината - е изпълнена с Древността. Що е Древността? Неизмеримост. Кой език в света може да обясни тази Неизмеримост? Няма такъв език. Знае ли някой нещо за Последната Дълбина? Казвам: Никой нищо не знае, защото в нея се пада 8 милиона години и пак не се достига краят й. Ще кажете, че това е измислица. Не, това е Реалност, а този свят е измислица.
Хамира - Дълбината - това е Сам Бог. За да стигнеш до Дълбинното Сърце на Бога, са необходими хиляди и милиони години, но Той може да дойде в твоето Сърце за секунди. Най-дълбинният и далечен е най-близък. Тъй го зная Аз. Хамира е Дълбинна Тишина, Тишина без образи. Ако не сте готови, как ще живеете в свят без образи?
Към Хамира - Дълбината - няма Път и методи. Тя самата трябва да те приеме. Приеме ли те, това означава, че ти дълго си хранил Древната Почит към нейния Неизмерим Свят. Кой е породил Дълбината? Самият Древен. Хамира е Неизчерпаема като Древния. Хамира е Специално Място отвъд Вселената, но тя има Облик в нас, тя има Отпечатък. И това е Тайната Стаичка в Сърцето.
Хамира - Дълбината - ни дарява дълбоко преживени неща в нашето Безмълвие. Когато сме подготвени, Дълбината ни е близка. Подава ни се Невидима Ръка и ние преживяваме нещо отвъд опита. В Хамира - Дълбината - Храната е Неизразимостта. Тези, които са в този свят и в другия свят, са изгубили тази Древна Храна, този Древен Вкус, но той има Тайно Място в Стаичката на Чистото Сърце.
В Хамира - Дълбината - няма числа, цветове, ухания, но само Вкус на Безпределието. Тук нищо не можеш да описваш, нищо не можеш да изговориш. Тук Словото е второстепенно. То е изместено от Пълнотата и Неизразимостта. Тук властва това, което по никакъв начин не може да се опознае, нито може да се проучва. Тук няма постижения, няма какво да се постига. Тук постиженията са погълнати от Дълбинната Мистериозност.
Хамира - Дълбината - е Висшата Пълнота на Благословението. Тази Дълбина е Лицето на Безкрая. Това е Лице без лице. Наричам го Божието Лице. Тази Дълбина е толкова отвъд събитията и явленията, толкова отвъд всичко, че за нея само може да се каже, че тя е. За Дълбината събитията и явленията са шум. Дълбината е от Света на Тишината.
Хамира - Дълбината - е изпразненост от всяко съществуване. В нея може да живее само Отсъствието, само Нищото - Изначалното. Хамира е Шепот на Благостта. Тук, в Хамира, няма цели, няма стремежи, няма търсене. Тук е Древното Безвремие. Тук Истината е пълна и дори не се говори за нея. Тук сияе само Древният, Който е наситил всичко със Себе Си.
От Хамира - Дълбината - е слязла Любовта, за да завърне съществата в Древността. Тук няма бедност и богатство, няма ден и нощ, защото няма ум. Тук Чистият Дух е Съкровището. Тук няма Ангели, ветрове, морета, небеса. Тук е Манастирът на Безкрая. Ако някой тук реши да проповядва нещо, той ще умре още преди да е проговорил. Тук е Древното Начало, а в Началото беше Безмълвието.
Хамира - Върховната Дълбина - е без описание. Тя е Безкрайна Пълнота, Величествена Древна Преизпълненост, Царство на Неописуем Покой, Древно Царство. Тук, в тази Върховна Дълбина, има само едно Светилище - Светилището на Тишината. За да стигнеш до Хамира, трябва да си изгорил световете в себе си. В Хамира същината на разговора е в Тишината. В Хамира същината на разговора е в Пълнотата.
Хамира - Дълбината - е Свят без думи и звуци. Тези, които някога са пожелали звуците, говора и думите, те са били отлъчени от Хамира и са станали сътворени. Така те прегърнали смъртта. Говоренето е смърт. Само Мъдреците, У