Петият Старец - Ал Аримавая

Източникът е абсолютно неуловима Мистична Реалност. Тази Реалност е запечатана с Печата на Безмълвието и зад този Печат е Прадревността, за която боговете имат спомени, а хората - незнание. Източникът е като Древна Пещера - Велика Скритост. Но, на който е дадено дълбоко Мистично чувство, той може да зърне в Пещерата и да пие от Мистичното вино, и да чуе Древни ефиртми Слова, и да почувствува Потайния Древен, Скрит свят. Но Мистикът е особено същество. Той сам по себе си е Жрец от Тайния свят.
Из Мъдростта на Старците - II
Чистото Сърце е проявление на Скритото Духовно Сърце в човека. Това Сърце черпи от Духовното Сърце, а Духовното Сърце черпи от Съкровеното Сърце. Съкровеното Сърце черпи от Душата, а Душата е Сърце на Бога.

В Сърцето има степени на съзнание за скрита сила, но тази чиста сила се случва, когато Словото започне да свети в Сърцето. Тогава в това Слово се явява Гласът на живота и така чрез Сърцето си човек узнава безсмъртието си.
Из Мъдростта на Старците - II
Гласът на човека е образуван от неговите явни и скрити духовни сили. В човека има глас на ума, глас на сърцето, глас на душата, глас на духа, Глас на Бога, който се движи като Универсалната енергия. Но има и Глас, никога нероден. Той е скрит в Мистерия, обвит в Неведомост. Този Древен, Нематериален и Неведом Глас е най-могъщ и най-скрит. Той е произнесъл Безкрая.
Из Мъдростта на Старците - II
Злото е украшението на бъдещите светове. Злото е осмислителят, доброто не може да осмисля живота. В Древността е бил направен опит с доброто и то се е оказало негодно. Така Древният го подменил със злото, със Собствената си Скритост, за да осмисли всеки, който не разбира, пътя си към вечното състояние на Пълнота. А що е Пълнотата? Самият Бог и Скритото в Скритостта Му.
Злото е смисълът, доброто е обезсмислянето. Ето защо злото ще учи доброто и ще го осмисли. А накрая и злото ще изчезне, защото Древният има и други цели. Коя е Неговата специална Цел? В бъдеще Той ще отстрани и Любовта, защото иска да даде нещо по-величествено на човека. И какво ще му даде? Нещо от Себе Си, което е Неведомо и което Любовта е търсила, но не е открила.
Ние Го търсим, за да Го открием, а Него Го няма. Можем ли да открием Този, Когото Го няма? Можем — чрез това, което го няма в нас, чрез това, което не съществува в нас. Чрез нашето Несъществувание ние откриваме Неговото Несъществувание. И така се сродяваме завинаги с Него. Но Той има и друга Скритост, която не е сродна с нас.
Който преодолее злото, придобива по-висша енергия за своя път. Жизнеността му е вече само поддръжка, а развитието му поема по чисто вътрешния си скрит път. Преодолелият злото става Избран. Той е вече човек без тяло, без сърце, а в ръцете му са Душата и Духът. Тялото му вече не може да го ограбва, а сърцето му вече не може да го тревожи. Той тръгва на път към своята вечност. И ако борави правилно с Душата и Духа си, Старец го наблюдава и очаква.
Злото е творение на Могъщата Божия Воля, за да нямат хората бъдеще в злото, в реката на злото. Злото е планът за твоето спасение, но ако не го разбереш, тогава ще дойде друго зло, което ще стане твой голям враг. И тук вече задачата на човека е по-трудна, защото той трябва да извлече полза от врага, а това означава да изтръгнеш Божия Замисъл от врага, защото чрез враговете си ние ставаме по-усърдни и по-дълбоко отдадени на Бога. И тогава в един момент Бог ни се явява и врагът, който си е изпълнил мисията, се отделя от нас, защото той вече е изработил същественото в нас — Съкровището.
Бог ни изпраща злото, защото желае нашето духовно израстване. Бог иска да се обединим с Него, за да победим злото, което е Негова Тайна. Бог ни го изпраща и Бог в нас го побеждава, а от това ние опознаваме себе си и разбираме все повече Бога, защото Той иска да Го разбираме в себе си. Злото е сила на Бога, а Бог е власт над злото. Но който не е възлюбил Бога, злото му става участ. Който не разбере и не преодолее злото, няма да стигне до Мистерията на Старците. Той ще си остане най-много ученик.
Неведомото е Древна Скритост. Любовта Му е тайнствена, Мъдростта Му е дълбинна, Истината Му е като докосване до Огън. Неведомото не говори с думи, нито с мълчание, а с Могъщо Присъствие. Неведомото няма качества, краят Му се губи, началото е неизвестно, а среда не съществува. Когато То ни помага, ние извличаме Мъдрост и от мрака. Когато То не ни помага, ние изоставаме и когато сме в светлината. Всички стихии слушат Неговите повели, защото Неведомото е Баща на всички същности.
Любовта е Безмълвното в живота. Колкото си по-безмълвен, толкова повече опознаваш Любовта. Любовта е скрита от погледа на светлината и тъмнината. Ние я наричаме Любовта, но тя е Неизречено Начало. Тя е само гост във вселената, но не живее в нея. Тя е гост в човека, но не живее в него. На странно място живее Любовта, но могат да я открият само Избраните. Кое е това странно място, в което живее Любовта? Любовта живее в голямата скръб. И който разбере това, тогава тя пуща корени в него и го извежда от света.
Неведомото не е Послание, защото то няма нужда да го разбират. Неведомото не е Тайна, защото То е Бащата на Тайните. То е скрито по-навътре от Тайните. Неведомото не е Път, защото няма закъде да пътува. И все пак къде е Неведомото? Неведомото е навсякъде. То е Мистично явление на енергията, без да е енергия. То е Мистично Дихание на словото, без да е слово. Може ли човек да се приближи до Него? Има един начин за приближаване и той се нарича Голгота, или Истината.
Неведомото е само вход към Себе Си. Неведомото изисква надрастване на света и вселената. За Неведомото няма подслон в света и вселената и те не знаят какво да правят с Него. Неведомото може да се прояви като невиждана красота на Бога в света, но само за миг. И това е само призоваване, но не към красотата, а към Неведомото. Неведомото може да се проявява и чрез Мистичните сили на Свещените Слова, които са изречени съкровено и уверено.
Източникът е абсолютно неуловима Мистична Реалност. Тази Реалност е запечатана с Печата на Безмълвието и зад този Печат е Прадревността, за която боговете имат спомени, а хората — незнание. Източникът е като Древна Пещера — Велика Скритост. Но на който е дадено дълбоко Мистично чувство, той може да зърне в Пещерата и да пие от Мистичното вино, и да чуе Древни ефирни Слова, и да почувствува Потайния Древен, Скрит свят. Но Мистикът е особено същество. Той сам по себе си е Жрец от Тайния свят.
На Голгота е съхранено величествено Вдъхновение за този, който може да го изтръгне. Това Вдъхновение е велика сила на Невидимото. Това Вдъхновение е позволение да излезеш отвъд звездите и слънцето, отвъд Творението, отвъд съдбата и да зърнеш Промисъла. Голгота е изпепеляваща за неподготвения и благословена за Праенергията на Мистичното Сърце. Който чрез енергията не е натрупал сила, а Мъдрост, той се е насочил към Мистичното Сърце на Неведомото. А Голгота е само Призоваването.
Гласът на човека е образуван от неговите явни и скрити духовни сили. В човека има глас на ума, глас на сърцето, глас на душата, глас на духа, Глас на Бога, който се движи като Универсалната енергия. Но има и Глас, никога нероден. Той е скрит в Мистерия, обвит в Неведомост. Този Древен, Нематериален и Неведом Глас е най-могъщ и най-скрит. Той е произнесъл Безкрая.
Чистото Сърце е проявление на Скритото Духовно Сърце в човека. Това Сърце черпи от Духовното Сърце, а Духовното Сърце черпи от Съкровеното Сърце. Съкровеното Сърце черпи от Душата, а Душата е Сърце на Бога. В Сърцето има степени на съзнание за скрита сила, но тази чиста сила се случва, когато Словото започне да свети в Сърцето. Тогава в това Слово се явява Гласът на живота и така чрез Сърцето си човек узнава безсмъртието си.
Животът ни просветлява явно, а смъртта ни просветлява тайно. Що е смъртта? Безсмъртие, безсмъртна Тайна, недокосната от упадък. В живота умираме, а в смъртта се раждаме. За Старците няма смърт и няма живот. И затова те се раждат все повече в Себе Си от Тайна в Тайна и от Мистерия в Мистерия. Така те са се установили в Своята Древност, която наричаме Старост.
Има едно Място, в което няма вселена. Има едно Място, в което няма свят и светове. Има едно Място, в което няма нито живот, нито богатство. Има едно Място, в което няма знания. Има едно Място, в което няма мрак. Има едно Място, в което няма слънце. Това Място превъзхожда всичко. Това Място е по-богато от всичко. Това Място е Върховното Нищо, Древният Източник. Това Място е Изворът на Извора. Мъдрите жадуват за това Място, защото То е Великото крайно Освобождение. То е Пълнотата на Пълнотата. То е Праизвор. Всичко черпи от Него, а То черпи от Себе Си.
Има едно говорене, което води към мълчанието. Има едно мълчание, което води към Безмълвието. Има едно Безмълвие, което води към Сиянието. Говорът е цветето на мълчанието. Мълчанието е сърцето на Безмълвието. Безмълвието е тишината на Сиянието. Сиянието е дълбината на Върховното Нищо. Който придобие способността да говори, ще познае мълчанието. Който придобие умението да мълчи, ще освети своето Безмълвие. Който придобие тайнството на своето Безмълвие, ще открие собственото си Сияние. Който е открил Сиянието си, той заживява в собствената си Прадревна Мистерия. И тази Мистерия е Върховното Нищо — Праизобилието. Това Върховно Нищо е Бащата на всички Сияния.
Беше древно, древно Безвремие. Не съществуваха същества, надарени с Битие. Само едно древно море без живот и без вълни. И един вятър, но неподвижен. И вятърът беше заключен. И навсякъде тъмнина и мрак. И в тъмнината само едно Безмълвие. И над всичко това се рееше най-древното и прадревното Неведомо Началие — абсолютно непознаваемо, защото тогава нямаше имена, нямаше слово, нямаше глас — само това велико, древно, безименно Прасъстояние. Нямаше нито слънце, нито форми. Навсякъде притихналост, една величествена, плашеща смълчаност. И в това древно Безвремие Той се прояви. Когато докосна морето, то се изпълни с живот. Когато отключи вятъра, той задуха. Когато докосна тъмнината, стана ден. Когато изтръгна нещо от Себе Си, явиха се милиарди същества. Когато Безименното ги докосна, те придобиха имена. И когато втори път ги докосна, те придобиха глас и славеха Образувателя. Днес всеки търси този Образувател, но ще Го открие само търсачът. А какво търси търсачът? Той търси нещото, което отстранява времето. Търсачът, това е умението да извървиш обратния си път към Него. Труден е този път, защото е Истинният път. Определено е всеки търсач да се завърне. Но той трябва да овладее древното море в себе си, той трябва да овладее умавятър и да го заключи, и той трябва да освети тъмнината си, като я превърне в ден. И когато стане овладян, безименен и без време, Прадревната Неведомост ще го призове и ще му каже: Ела, подобие мое, лишавам те вече от световете.
Живееше в гората едно цветенце, което много обичаше да спори. То спореше със себе си и с всичко около себе си. То обичаше много да се кара. Веднъж, когато вятърът беше задухал, то се скара на камъчето до себе си и му каза: Ти нито се мърдаш, нито се огъваш, нито се покланяш. — Камъчето нищо не отговори. После цветето се скара на едно счупено парче дърво до себе си: Ти само се мърдаш, но не се покланяш. — После цветето се скара на реката до себе си. Цветето каза на реката: Ти само течеш ли, течеш. — И най-накрая цветето се скара на слънцето и каза му: Ти си много надалече, защо не дойдеш да се сприятелим? — И после стана тъй, че слънцето се приближи, но цветенцето изгоря. Питам се дали цветенцето разбра, че всяко нещо живее и свети по собствения си начин.
Съществува Скрит в Скритото. И в този Скрития съществува друга Скритост — Праскритостта. Съществува Тайна в Тайната. Но вътре в тази Тайна съществува Мистерия — абсолютно Непознаваема и Неведома Мистерия, недостъпна за съществата, боговете и Старците. В най-вътрешното си Място тази Неведома Мистерия няма сродство с нищо създадено и несъздадено. Тайната може да бъде открита, в Мистерията можем да влезем и да живеем, но Праскритостта на Абсолютната Неведомост не можем да узнаем, нито да познаем, нито да разберем, нито да изучаваме. Но въпреки всичко една част от Праскритостта ни е сродна и е дадено да я търсим. И ако бъдем призовани, ще се слеем с Нея и ще бъдем несъздадени в Абсолютната Несъздаденост. Това е Празавръщане чрез Призива на Върховната и Абсолютна Непознаваемост. И това е наречено Върховната Неведомост или Праскритостта.
Съществува Древен Подход към Скрития и Праскрития. Съществува Древен Подход към Този, Който е Древно запечатана Тайна. И когато станем древни, ще открием Древността Му. Пътят към Него е в непрекъснатото търсене. Когато ни говори и когато мълчи, Търсачът го търси. Когато сме в хубави условия и когато сме в тежки условия, Търсачът Го търси. Що са тежките условия? Времена на активно търсене и призоваване, без да искаме отговор. И когато не искаме отговор, Той започва все повече да изгрява. Пътят е търсене, търсене и призоваване при всички условия. Така в нас узрява Великото Постоянство, което Го открива, и Великата Неизменност, която ни умъдрява. Постоянството ни дарява с невидима сигурност. То ни учи да владеем силите и мислите в себе си. А Неизменността ни дарява зрялост и неземен покой — такъв, какъвто обикновените хора нямат. Който е постигнал тази зрялост и този покой чрез Постоянството, той няма притесненията на хората от света, защото той вече не е в света — той е в Невидимото, той е невидим. Отключил е нещо от Заключената Тайна. Разбрал е нещо от Тайния си Път към Скрития и Праскрития. Този човек вече не е човек. Той носи в себе си Тайна и Мистерия, нещо от Великата Непознаваемост, защото е бил приет.
Съществува Древен, Древен и Висок Подход, но ние трябва дълго време да се подготвяме, за да влезем в този Подход, защото чрез този Подход навлизаме във Високо Единение с Абсолюта. Подготвянето е пречистване, пречистване, пречистване. Първото пречистване е в овладяването на мислите, второто е в овладяването на чувствата, третото е в овладяването на желанията-действия. И когато това се осъществи, явяват се трите Бездни на Великия Подход. Първата Бездна на този Висок Подход е Любовта. Тя определя Свещения Съюз. Втората Бездна е Мъдростта. Ключът на тази Бездна дава проникновение в скрития Океан на Мъдростта. И накрая се явява третата Бездна, която е върхът на Високия Подход. Това е Дълбинното Самовглъбение. Някой може да каже: Това изисква голяма енергия. — Но тук същественото не е енергията. Енергия има навсякъде. Тук Ключът е Призоваването на Свещеномистичната Сила. Именно тази Сила дарява постоянно дълбинно самовглъбление. И в това самовглъбление ние докосваме онази позволената част на Абсолюта — там Той ни се открива. Когато Пътят на тези три Бездни е така извървян и постигнат, ние имаме позволението да влезем в определената част на Абсолюта. Но много пъти се е случвало Абсолютът да ни погълне, за да ни разкрие и една друга част от Себе Си. И тя е абсолютно непозволената. Тя е Върховно, Върховно, Върховноскритата част. Тя има Лице за Високия Подход, защото тя самата го е изработила.
Високият Подход създава Проход в Недостъпната Праскритост. Питам: Високият Подход сам ли създава Проход, или Недостъпната Праскритост създава Проход в Себе Си? Казвам: Недостъпната Скритост се самопрониква чрез Високия Подход. И така тя стига до самата Себе Си, като се самоотключва. И всеки, който е влязъл в този Проход, той вече може да бъде и човек, и дух, и бог, и Учител, и Старица, и Старец, и същевременно без да е нищо от това, защото той вече не принадлежи на световете, нито на живота, нито на стихиите. Той вече е съвсем друго същество. Той вече е същество, без да е същество. Той вече е Носител на Отсъствието в себе си. Древните са го наричали Същество на Парамахот — Прохода.
Съществува Този, Който е Абсолютното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Върховното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Велико Отсъствие. Съществува и Древна Формула: „Нахора Мор Арамахава — Научи ме на Отсъствието.” Така Древните Го почитаха и те знаеха, че има само Един, Който може да ги научи на Отсъствието — Безименният, Върховният, Когото и самата Древност не познава. В тази Древност, Преданието казва, че се носеше само един Полъх — Полъхът на Върховното Отсъствие. По-късно това Върховно Отсъствие създаде Абсолютното Отсъствие. След него беше създадено Великото Отсъствие, което обхваща друга категория същества. После Той създаде малкото Отсъствие. То обхващаше в себе си всички ангелски йерархии. И най-накрая Той създаде присъствуващите. Това бяха тези, които изгубиха Отсъствието. Те търсеха имената си и загубиха Безименния. Те загубиха Древната Формула, която сега се дава за Възраждане. Кои образуват Кръга на Великото Отсъствие? Това са боговете, богините и древните жреци и жрици. Кои образуват Кръга на Абсолютното Отсъствие? Тук са Старците — известните и неизвестните, независимите и скритите. Кой е Кръгът на Върховното Отсъствие? Това е Праначалният Старец. В Древността е бил наричан Бава Матарот — Белият Старец или Бялата Светлина, или Ослепителният. И над Него е Единственият, Върховният Праотсъствуващ, Който е Прабащата на всичко, което е, и на всичко, което не е. Има ли Път към Върховноотсъствуващия? Има Път. Този Път минава през Истината, през Старците, през търсачеството, през Древната Формула и стига до Бава Матарот, Който в определеното време ще се изяви на неизменнотърсещия и ще го поведе в позволената част на Върховното Прасъщество. А оттук нататък има ли още нещо? Има. Но това само Върховният го знае. Ние само сме чували, че то е едно Призоваване, при което Той поглъща тези, които са Го търсили докрай, в Сърцевината Си — Мястото на Праизобилието. Това е Мястото, от което вече няма изтичане назад. Древните наричаха това Живот в Безмълвното Ядро.
Съществуват много видове освобождения, съществува и Върховно Освобождение. Съществува освобождение от нисшата природа и освобождение от висшата природа. Освобождението от нисшата природа е чрез преодоляване. Освобождението от висшата природа е чрез прекрачване. Прекрачването е за този, който е избрал за Водач Цялата Истина. Първото е освобождение от времето, второто е освобождение от вечността. Има освободени, които живеят в Безкрайността. Те живеят там като Сияния — без рождение и без умиране. Но има и Върховно Освобождение. Това е за тези, които търсят Самия Върховен — Прабащата на Сиянията. Ако такива същества са предадени в ръцете на Старци, то е така, защото е по Волята и Замисъла на Върховния. Те са същества избрани за Пътя си към Върховния и поради това Старци ги учат.