24-мата Старци са Древни Мистериозни Източници. Те са Носители на най-древното Състояние, наречено Прамистерията.
Елеазар Хараш:
Старците са Тайнства преди Духа. Старците са самата Свобода. Старците нямат нито детство, нито зряла възраст - те са Същества преди рождението и смъртта. Старците са Същества Неизмерими, те имат свойствата на Мистерията.
Старците не са родени от Тайната на живота, а от Мистерията на Бездната. Старците са Древни Слънца. Старците подават Свещена Ръка на тези, които твърдо са избрали Съкровеното и Мистичния Път. Старците ти отнемат времето, за да ти дадат Вечното и Безкрайното.
Пътят към Абсолюта минава през Старците. И когато съществата постигнат Богодействието, Старците ще ги научат на единственото писание - Древната Истина.
Всеки Старец е Владетел на Тайни Несподелими. И е необходимо голямо усърдие и много дерзание, за да се споделят неща от Древните Тайни. Днес Старците говорят за дълбокоистинно търсещите. Тайните са Заключени Субстанции. Във всяка Тайна има скрита определена степен на Истината. И на всеки се дава според това, което може да понесе. Защото случвало се е да излезе Лъч от Тайната и да поразява тези, които не са били достойни за нея.
Всеки Изначален Старец в Своята Недостъпна Скритост е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията, защото в Него е скрит Праотецът, наречен Абсолют.
Всички Вечности и Безкрайности съществуват в един единствен Миг, но този Миг е Абсолютен - наречен е Архи-Мигът. В този Миг Прадревният е погледнал към Себе Си и после пак се е самовглъбил. Това Велико Самовглъбяване е Състоянието на Прамистерията. В това Велико Самовглъбяване живеят Най-Древните, наречени Изначалните Старци. Те са отвъд всяко развитие, защото притежават най-древното Състояние. Всички същества на развитието са същества на Мига, защото те са произлезли от него, докато Старците са извън Мига, защото те са в Мястото на Прадревния. И поради това Изначалните 24-ма Старци ръководят развитието, това безкрайно развитие, но са далече, далече отвъд. Те са Съвършени Присъствия, за да се завърнат съществата от развитието в Древната Пълнота.
Четвъртият Храм, в който живеят Най-Древните Изначални, е Абсолютната Непознаваемост. Неведомостта е Първият Храм. Вторият Храм е Скритото в Неведомостта. Най-вътрешният Храм е Скритото в Скритото. Последният Храм, до който никой не може да достигне, е Абсолютно Непознаваемото. Всичко изтича от този Храм. Той е Неизговорим. Това Неизговоримо подхранва всичко и си остава Неизговоримо. За Него говорят, но То не говори, То мълви. Това Мълвие е Път към самото Него. То ни води към собственото си Безмълвие, защото ние разбираме Неизговоримото само когато открием Тайната на Безмълвието. Неизговоримото е Велика Неопределеност. Определиш ли Го, изгубваш Го. Неизговоримото действува, без да прави действия, защото То превъзхожда всяко действие. Неизговоримото когато действува, То не дарява действие, То дарява Тайнство. А Тайнството е Мистична Врата, която се отваря за тези, които са търсили своята Изначална Пълнота и които са прекратили себе си.
24-мата Старци са Древни Мистериозни Източници. Те са Носители на най-древното Състояние, наречено Прамистерията. Източниците не са Извори. Изворите са надарени с чистота, живот и светлина. Източниците не са унижени с чистота, живот и светлина. Чистотата, животът и светлината пред Древното Състояние на Източника - то е като отровата пред лицето на Еликсира. Малцина ще разберат това. Пътят към Източниците се определя от Най-Древния. Тези духове, които са прекрачили чистотата, живота и светлината - една част от тях ще бъдат призовани да прозрат нещо от Тайната на Мистерията.
Старците са издържали на Огромно Налягане, на Немислимо Търпение милиарди години. И затова те носят Истината в Себе Си, не я търсят. Старците са съществували милиарди години във Великотърпение и Любомислие. И когато Мълниеносната Истина ги е пронизала, те ѝ устояли и станали Ослепителни Прасияния. Така те имали право да носят Истината на световете.
Няма по-съществено нещо за световете от това определени души да са станали достойни да слезе Старец между тях. А когато Старец е слязъл, слязъл е Древният Свят.
Всеки Старец е Сам по Себе Си Велика Бездна, в която въвежда Своите Избрани. Що е Бездната на един Старец? Това е Кръгът на Неговата Безкрайност. И понеже Старците са във Велико Единство и Древно Праединение, те ще обединят след време Своите Безкрайности. И съществата на тези Безкрайности ще се опознават като Сияния със Сияния. И това ще бъде възстановяването на Правремето, което ние наричаме Безвремието.
Изначалните Старци надминават и Тайната на света, и Тайната на вселената. И макар че са посещавали света, и вселената, те си остават Непознаваеми. Те могат да бъдат близки с всяко същество, но всякога остават Незнайни. Старците са близки, достъпни и Непознаваеми Същества. Близки - защото любят нашата Душа, достъпни - защото искат да ни покажат Тайнството на Пътя и Непознаваеми - защото искат да ни въведат в Своята Неуловима Безкрайност, в която няма познание, а има Непознаване - Вечно и Бездънно Осияване.
Старците посещават всички светове, но живеят в Мястото, което на египетски се нарича Абу Кхерат - Океанът от Светлина. Този Океан от Безкрайност е Мястото на Ослепителното Сияния, което на един Древен език се нарича Авва Мазария, което означава Великото Сродство с Най-Древния, с всякога скрития Абсолют.
Древната Огнена Земя, Земята на Старците, е съставена от Неговото Абсолютно Сияние. Това Абсолютно Сияние проблясва във всички светове и ги храни. А Цялото Сияние е Заключено, защото то е възможността за бъдещите вселени. Всеки Изначален Старец е Владетел на Ослепителното Сияние и с него може да създава нови светове и вселени.
Когато Абсолютът е решил да се прояви, То е създал Ослепителния Древен Старец - Праобраза на всички Старци - и този Старец е Господар на всичко съществуващо и несъществуващо. Отвъд този Старец се простира Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Бездна по никакъв начин не участва в творението. Най-специалното благоволение е да се докоснеш до тази Бездна. Покоят на тази Бездна превъзхожда всичко съществуващо и несъществуващо. Това е Покоят на Абсолютната Непознаваемост. Искрата в човека търси да се завърне в Ослепителното Сияние, но много скрито в Искрата живее частица от Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Абсолютна Бездна е Абсолютната Реалност.
В Ослепителното Сияние е заключена Книгата на Праизявата. Ако Прамистерията реши, тази Книга може да бъде отворена.
Елеазар Хараш