Единадесетият Старец - Атирахара

    Единадесетият Старец е един от Двадесет и четеримата Изначални Старци. Той е Старец на Уединението, Самоизчезването и Мълниеносните Сили. Той е преживял Древните Мъгли. Поради Мълниеносната Си Преданост Той унищожил Древния обръч на злото и влязъл със Специалния Си Лъч в Сърцето на Абсолюта.

    Древното зло (6666) само казало: "Не успяхме да вземем нищо от Него".

    Той е Владетел, проникнал дълбоко в Ядрото на Древната Сила. Самата Древна Сила Му казала: "Ела, защото знаех, че ще дойдеш". Символичното Му Име е Атирахара - Изчезналият в Мълнията, в Древната Сила. Той е изначален Древен Лъч.
    Из Тайнословие
    Този, който се нарича истинен Търсач, изоставя първо всичко човешко, после всичко духовно, после всичко Съкровено, после всичко Божествено и накрая пристига в своята Дълбина - Бездната от Безкрайност. И очарованието му става непрекъснато, защото вече ги няма живота и смъртта, които да пречат.
    Единадесетият Старец
    В Безмълвието е изоставено външното - мисленето. В дълбокото Безмълвие е изоставено и вътрешното. Външното е мрачно, вътрешното е светло, а Безпределното е ярко - то сияе, защото не е ограничено от външното и от вътрешното, от време и вечност.
    Единадесетият Старец
    Мъдрият има крила, които и птиците не са сънували. Ето защо птиците летят в пространството, а Мъдрият странствува в Безкрайността. Пространството е повърхностно, Безкрайността е достъпна само за мъдрия, но той не може да я опише. В Несподелимото е пълнотата на Тайната.

    А що е истинното Знание, що е Истината? Чудна и проста.
    Единадесетият Старец
    Тъмнината и Светлината са граници за Истината, но чрез Истината човек се освобождава от границите. Да живееш, е лесно; да търсиш, е лесно; да обичаш, е лесно. Но да си истинен е освобожение от границите. Истината е единственото Посление, защото когато станеш истинен, обезмислят се границите. Явяват се Безкрайността и Скритостта.
    Единадесетият Старец
    Целта на живота е Велико Непознаване, а то е живот в Свободата на Бездната. Познаеш ли нещо, ти го ограничаваш, а Бездната го е създала непознаваемо, безгранично. Ето защо Мъдрият търси Непознаваемото и се обогатява от него.

    Отречи се от себе си, за да познаеш пътя си към бездната. Отреченост значи освободеност от себе си. Щом се освободиш от себе си, очаква те неудържим и безкраен полет. Но само узрелият може да освободи крилата си.
    Единадесетият Старец
    Не вярвай в образи, а в същности. Образите са ограничения. Във Величието на Бездната няма светлина, а тъмнината е ненужна. Тук има само Древно Безмълвие и никакъв звук. И тук в Безмълвието ти вкусваш пълнотата на Древната скрита Истина.

    Това скритото не е Бог, не е живот, не е светлина. Тук всички наименования угасват. Тук няма нужда нито от Любов, нито от разбиране, защото тук си преизпълнен от Бездънното и неговата Велика Пълнота, но трябва да си узрял и достоен да я понесеш. Тук всичко е по-дълбоко дори и от Тайната на нещата. Тук няма нищо външно и нищо вътрешно, толкова е Бездънно това Прасъщество - Мистерия. И започваш безкрайно да се изумяваш. Възторгът няма край, защото вече си опиянен завинаги. И всичко това е далече от всякакъв живот и от всякаква смърт.
    Единадесетият Старец