Единадесетият Старец - Атирахара - Благословението на Старците

Единадесетият Старец е един от Двадесет и четеримата Изначални Старци. Той е Старец на Уединението, Самоизчезването и Мълниеносните Сили. Той е преживял Древните Мъгли. Поради Мълниеносната Си Преданост Той унищожил Древния обръч на злото и влязъл със Специалния Си Лъч в Сърцето на Абсолюта.

Древното зло (6666) само казало: "Не успяхме да вземем нищо от Него".

Той е Владетел, проникнал дълбоко в Ядрото на Древната Сила. Самата Древна Сила Му казала: "Ела, защото знаех, че ще дойдеш". Символичното Му Име е Атирахара - Изчезналият в Мълнията, в Древната Сила. Той е изначален Древен Лъч.

Из Тайнословие

Този, който се нарича истинен Търсач, изоставя първо всичко човешко, после всичко духовно, после всичко Съкровено, после всичко Божествено и накрая пристига в своята Дълбина - Бездната от Безкрайност. И очарованието му става непрекъснато, защото вече ги няма живота и смъртта, които да пречат.

Единадесетият Старец

В Безмълвието е изоставено външното - мисленето. В дълбокото Безмълвие е изоставено и вътрешното. Външното е мрачно, вътрешното е светло, а Безпределното е ярко - то сияе, защото не е ограничено от външното и от вътрешното, от време и вечност.

Единадесетият Старец

Мъдрият има крила, които и птиците не са сънували. Ето защо птиците летят в пространството, а Мъдрият странствува в Безкрайността. Пространството е повърхностно, Безкрайността е достъпна само за мъдрия, но той не може да я опише. В Несподелимото е пълнотата на Тайната.

А що е истинното Знание, що е Истината? Чудна и проста.

Единадесетият Старец

Тъмнината и Светлината са граници за Истината, но чрез Истината човек се освобождава от границите. Да живееш, е лесно; да търсиш, е лесно; да обичаш, е лесно. Но да си истинен е освобожение от границите. Истината е единственото Посление, защото когато станеш истинен, обезмислят се границите. Явяват се Безкрайността и Скритостта.

Единадесетият Старец

Целта на живота е Велико Непознаване, а то е живот в Свободата на Бездната. Познаеш ли нещо, ти го ограничаваш, а Бездната го е създала непознаваемо, безгранично. Ето защо Мъдрият търси Непознаваемото и се обогатява от него.

Отречи се от себе си, за да познаеш пътя си към бездната. Отреченост значи освободеност от себе си. Щом се освободиш от себе си, очаква те неудържим и безкраен полет. Но само узрелият може да освободи крилата си.

Единадесетият Старец

Не вярвай в образи, а в същности. Образите са ограничения. Във Величието на Бездната няма светлина, а тъмнината е ненужна. Тук има само Древно Безмълвие и никакъв звук. И тук в Безмълвието ти вкусваш пълнотата на Древната скрита Истина.

Това скритото не е Бог, не е живот, не е светлина. Тук всички наименования угасват. Тук няма нужда нито от Любов, нито от разбиране, защото тук си преизпълнен от Бездънното и неговата Велика Пълнота, но трябва да си узрял и достоен да я понесеш. Тук всичко е по-дълбоко дори и от Тайната на нещата. Тук няма нищо външно и нищо вътрешно, толкова е Бездънно това Прасъщество - Мистерия. И започваш безкрайно да се изумяваш. Възторгът няма край, защото вече си опиянен завинаги. И всичко това е далече от всякакъв живот и от всякаква смърт.

Единадесетият Старец

Случи се нещо в Древността. То беше Изначалното събитие. Яви се Лъч в Бездната и разтърси с потайното си могъщество съществата. Тези, които имаха абсолютната неизменност, оцеляха и бяха наречени Амохари — боговете. Тези, които имаха голяма вяра, паднаха надолу извън Бездната и бяха наречени Авари — ангели и многобройните им видове. Тези, които не видяха вяра в себе си, те придобиха заклинанието на хаоса. Те бяха наречени по-късно хорори, или хората — тези, които трябва да се учат.

Само този може да съзерцава Древното, който е постигнал Древното. Древното е зад пределите на човека и зад пределите на Божествения разум. В Древното няма Свещени книги, нито дори вечност. Древното е неузнаваема Мистерия. Тук съществува само Неизразимото и само Седмата степен на Безмълвието го узнава, без да го познава.

Тайната на Древното има в себе си необикновена дълбочина. Тук не е място за човешкото съзнание, нито за духовното съзнание. Само едно дълбоко мистично съзнание може да се потопи в тази Неведома Тайна и да вкуси това, което е извън сътворените и несътворените светове. Който е влязъл тук, може да изразява неизразимото със своето присъствие. Тук ангелите нямат достъп. Тук е скрита Премъдростта и никой не може да я изследва. Тук е Древното Изначалие, което е преди словото, преди мълчанието, преди сътворението, преди вечността. Тук могат да влязат само Старците. Старците са най-древните хора. Старецът е състояние на Древния човек — мистичната Прасъщност.

Откровението на Бездната е тайното ръководство на Премъдрите. Премъдрите са Изначални същности на Бездната. Премъдрите не са просто чисти съзнания, те са тайни и мистични съзнания, които са преодолели чистотата. Чистите съзнания са Огньове на Бога, а Премъдрите са Пламъци на Бездната.

Старецът е същество, което слиза във вселената, без да има нищо общо с нея. Старецът е същество без време и без история, без път. Той е преживял Истината на Бездната и е неин Пламък. Той може да се изразява и духовно, и Божествено, и Мистериозно. Той няма отношение към хората и към световете, а само към Истината и нейната Скритост. Той няма нужда нито от щастие, нито от блаженство. Той е привел себе си в Нищото — Мястото, което превъзхожда всяка разумност.

Старецът е същество на Нищото, а Нищото е всякога съществуващото Свръхбитие. Нищото е най-древният мост към Мистерията на Абсолюта. Който е създал този мост в себе си, той може да прекоси Бездната и да види отблизо, без да се приближава, Началото на всички начала. Това е Началото, което е без начало. Старците са Пламъци от това Безначално Начало. И когато такъв Старец те учи и ръководи, той те учи така, че все по-малко да се нуждаеш от Него, за да може след време да изработиш собственото си Нищо и да се слееш с Него и с Неговия Пламък, та да се приближиш до Началото, което е Безначално.

Отречи се от себе си, за да познаеш пътя си към Бездната, която е мястото на Древните. Отреченост значи освободеност от себе си. Щом се освободиш от себе си, очаква те неудържим и безкраен полет. Но само узрелият може да освободи крилата си. Не вярвай в образи, а в същности. Образите са ограничения. Във Величието на Бездната няма светлина, а тъмнината е ненужна. Тук има само Древно Безмълвие и никакъв звук. И тук в Безмълвието ти вкусваш пълнотата на Древната скрита Истина. И тук вкусваш нейната Бездънност.

Това Скритото не е Бог, не е живот, не е светлина. Тук всички наименования угасват. Тук няма нужда нито от Любов, нито от разбиране, защото тук си преизпълнен от Бездънното и неговата Велика Пълнота, но трябва да си узрял и достоен да я понесеш. Тук всичко е по-дълбоко дори и от Тайната на нещата. Тук няма нищо външно и нищо вътрешно, толкова е Бездънно това Прасъщество-Мистерия. И започваш безкрайно да се изумяваш. Възторгът няма край, защото вече си опиянен завинаги. И всичко това е далече от всякакъв живот и от всякаква смърт.

Само тук в Бездънната Мистерия можеш да узнаеш цялата Истина, която те дарява с безметежност, покой и неведома дълбина. Но за всичко това е необходимо освобождение от всички светове и безкрайно мъдра Любов, защото само тя може да понесе Безкрая. Тук се сливаш с древните несъздадени неща и проумяваш, че всичко създадено е стеснено, а несъздаденото е просторно, освободено, то диша Свободата на Безкрая. И тук няма нужда от никакви звуци, защото Тишината те е извисила и тук ти притежаваш Всезрящо Безмълвие.

Мистерията е повече от свят и светове, от сътворено и несътворено, от видимо и невидимо, от Любов и Мъдрост. Мистерията е Откровение на самата Себе Си чрез самата Себе Си. Тя е потайна Неподвижност. Всичко се движи около нея и се опира на нея. Огънят за да гори, се опира на нея, иначе той нямаше да има опора. Мистерията живее във вечна Непознаваемост.

Който бъде докоснат от Мистерията, изоставя всички светове и Бездната става негов Дом. Той вече не спада към човечеството и не се зове човек, а свободен дух. Той вече не търси смисъла, нито вече има предназначение. Той вече е свързан с Прадревния Източник, Който е изпуснат от човечеството. Това е истинският човек и той заживява в Бездънната Тайна на своята собствена Непостижимост. Той е отвъд знание, отвъд светлина. Живее в особения връх на Мистичното.

Мистерията слиза в Бога, слиза в Старците, слиза в Синовете Божии, но всякога си остава абсолютно непонятна и неизречима. За нея няма възприятия, нито представи, нито подобия. Никакви разсъждения няма за нея. Бездната обладава дълбинно и огромно Безмълвие. Бездната е безсловесна. Не се е родило слово за нея. Една малка част от Бездната е скрита в Бога, в Старците, в Синовете Божии и действува чрез тях. И Бог, и Старците не могат да се изрекат реално, защото са произлезли от Неизразимост. Храната на Бездната е скритата Премъдрост. Тя е поток от пречиста, сияеща Есенция, която сама по себе си е неизтощима Храна.

Когато Мистерията е изпуснала частица от себе си, създали се Старците, Бог и всички неща. Явили се светове — родени и неродени. И Причината за всичко това е Неведомата Дълбина на Бездната и нейната Премъдрост. И всичко, което е създадено, е създадено като Велика Непреходност. И никой не може да я разкаже, защото Тя, Причината, е скрита в Тайнството на Безмълвието. И колкото ние повече се издигаме в Мистерията, толкова повече се съкращават словата. Така ние преминаваме от Съкровеното слово в Съкровеното Безмълвие, докато един ден изоставим и Съкровеното Безмълвие и влезем в Съвършеното Безмълвие. Когато си постигнал целта, ти си станал дълбинно безмълвен, защото си се влял в Неизречимостта на Мистерията.

Древният Мрак е бил голяма Сила, но не е познавал по-древната от себе си Сила, а тя е Безмълвието, което потайно вижда в Мрака. Безмълвието е виждащо. Древният Мрак е силен, защото е съществуващ, но Безмълвието е могъщо, защото спада към несъществуващото, неизразеното, неуловимото. Знанието расте в повърхностното. Незнанието расте в Безмълвието и така привлича Мъдростта. В Безмълвието расте и несъществуващото, неограниченото, което е другото име на Свободата. Във Величието на Безмълвието расте Незнанието, а в Незнанието сияе Покоят и Тайнството на живота.

Великото Незнание, което сияе, се улавя от Мистичния опит. В този опит тъмнината свети, а Мракът блести. В знанието тъмнината е мрачна.Ето защо човекът трябва да преследва Безмълвието дълбоко навътре, докато стигне до скрития, сияещ Център. Истинските цели на живота се преследват навътре. Който не е богат вътрешно, той става гре-ховен. Греховният е повърхностен, а е роден, за да стане бог и велика радост за съществата.

От Незнанието ние вървим към истинно Знание, а чрез истинното Знание вървим към Мистерията и я узнаваме в своето дълбинно Безмълвие. В края на краищата истинното Знание се превръща в дълбинно Безмълвие — Мястото, до което не достига никакъв звук, никакъв свят, никаква смърт, никакъв живот, защото Безмълвието е Мястото на Неговата Необяснимост. Това Безмълвие е, което ни шепне Тайнства.

Този, който се нарича истинен Търсач, изоставя първо всичко човешко, после всичко духовно, после всичко Съкровено, после всичко Божествено и накрая пристига в своята Дълбина — Бездната от Безкрайност. И очарованието му става непрекъснато, защото вече ги няма живота и смъртта, които да пречат.

В Безмълвието е изоставено външното — мисленето. В дълбинното Безмълвие е изоставено и вътрешното. Външното е мрачно, вътрешното е светло, а Безпределното е ярко — то сияе, защото не е ограничено от външното и от вътрешното, от време и от вечност. Безкрайното е толкова ослепително. Защо е толкова ослепително? Защото това е неговата най-вътрешна истинност.

Неизменното не е явно, неизменното е скрито. Скритото на Мъдрия е чисто. Чистото на Мъдрия е ясно. Ясното на Мъдрия е ослепително като мълния. Мъдрият има крила, които и птиците не са сънували. Ето защо птиците летят в пространството, а Мъдрият странствува в Безкрайността. Пространството е повърхностно, Безкрайността е достъпна само за Мъдрия, но и той не може да я опише. Описанието е убягващо. Останало е само Несподелимото. В Несподелимото е пълнотата на Тайната.

Като Велик Древен Мрак изглежда Мистерията, като Велика Недостъпност. Но който е призован от Нея, е видял скритите й Лъчи, а те са ослепително ярки, защото преизобилен е Източникът. Мистерията е тъмна, когато не те допуска до Себе Си и прекалено ярка, когато те допуска. Мистерията е пресветла, а Мракът е покритие, мъдро покривало, но това покривало пада пред човека на Истината. А що е истинното Знание, що е Истината? Чудна и проста.

На онзи, на когото е дадено да преживее Истината, му е даден и достъп до Бездната. Той няма светлина в себе си, а тъмнината е изоставил. Тъмнината и светлината са граници за Истината, но чрез Истината човек се освобождава от границите. Да живееш, е лесно; да търсиш, е лесно; да обичаш, е лесно. Но да си истинен, е освобождение от границите. Истината е единственото Послание, защото когато станеш истинен, обезсмислят се границите, обезсмислят се световете. Явяват се Безкрайността и Скритостта.

Нищо не може да се докосне до Мистерията, освен дълбинното Безмълвие, защото природата на това Безмълвие е сияеща. В това Безмълвие изчезва и единството със световете. Ражда се ново единство, единство с Бездната — Праизточника, у Когото е Потайното Мистично Сияние. Тук странникът е сияещ, защото са отпаднали и светлината, и тъмнината. Сиянието е силата на Прадревния свят, а не на световете — сътворени и несътворени. Това Древно Сияние е било преди безсмъртието и смъртта. То е било Чудото, което е било скрито в Древния Мрак.

Всяко сътворение и във видимото, и в невидимото е едно ограничение. Сиянието не плува в световете на ограничението. То плува в Свободата на Древната Бездна. Сиянието е царувало, без да има условия и закони, защото то е предвечно. Сиянието е свързано с най-дълбокия и скрит Мистичен опит. Този опит е свързан с Тайнството на Бездната. Сиянието е безусловно. То е нашата Древна Тайна.

Сиянието е другото име на Свободата. То не работи за вселената. Вселената работи за него, за да го достигне. Сиянието е Мистично Слово на Бездната. То е Мистично Безмълвие, защото говорът е ограничение. Сиянието и досега е скрито. Светлината го търси, но тя има да извърви дълъг път на отказване от себе си, докато стигне до тази Мистична Есенция. Светлината е предел. Сиянието е чиста Свобода.

Истината ни въвежда в Тайната на Мистичната Непознаваемост. Ти не можеш да изучаваш тази Непознаваемост, но можеш да се обогатяваш от нея. Целта на живота не е познание за каквото и да е. Целта на живота е Велико Непознаване, а то е живот в Свободата на Бездната. Познаеш ли нещо, ти го ограничаваш, а Бездната го е създала непознаваемо, безгранично. Ето защо Мъдрият търси Непознаваемото и се обогатява от него.

Истинската цел е отвъд живота и отвъд вселената, и отвъд Бога. Ти трябва толкова надълбоко да влезеш в Бога, че да излезеш от Него. Навътре в Бога ще узнаеш Тайната Му, но отвъд Тайната Му ще се докоснеш до Неговата Мистерия. Той живее в Тайната, но е скрит в Мистерията. Мистерията е най-чудната Непознаваемост, която можем да срещнем в нашия път навътре.

Да преживееш Тайната на Бога, е велик дар. Нещо от Мистерията те е дарило с докосване, а това докосване е началото на безкрайното обновление. Без това обновление животът е ограничен и той се движи само в границите на живота и смъртта. Чрез това обновление човекът става вечен и безкраен. Той става подобие — подобие на Бездънното. Това Бездънното превъзхожда всяко просветление, всяко вдъхновение. То е отвъд началото и края на нещата.

Чрез Бога Мистерията ще завърне човека при Себе Си. Първо човекът трябва да заживее в себепознанието — в своето духовно присъствие, после в Богопознанието — в Божественото присъствие и после ще бъде призован от Мистерията. В Мистерията е скрит истинският Храм. Който не е призован от Мистерията, се занимава с външни и вътрешни храмове. Човекът е роден, за да заслепи мрака в себе си. Божественият човек е роден, за да заслепи светлината в себе си, а Абсолютният човек — той трябва да се завърне в Сиянието преди времето и вечността.

Велика Тайна е скрита в живота на всеки живот. И всеки, който посяга на чуждия живот, се отделя от тази Тайна и той бива призован от застоя. Когато се движим към Тайната на Бога, ние се движим към себе си. А когато продължим отвъд Тайната, ние се движим към нашата Древна Старост, към Мястото, където нищо още не е било родено, към Тихия Извор — Благ, Скрит, Недоловим и Безкраен, съществуващ без думи, без мисъл, защото е превъзхождащ всичко.

Съществува скрита Причина за всичко, което живее и умира. Велика благост има в Бога, но в скритата си Мистерия Бог е Абсолют и Велико е Всемогъществото Му. Това Всемогъщество е отвъд всякакви качества. Можем да Го наречем неосезаем, но поддаващ се на Мистично Единение, което е отвъд света и вселената. Вътре в Абсолюта няма нищо, освен Нищото — Съвършената Цялост. И това е името на Бездънното Праначало.

Човекът е Древна Същност, а енергията му е само слуга. Тази Древна Същност на човека не се нуждае от знания. Тя действува без знания и узнава Незнанието, защото Незнанието е сродно със Същността, а не със знанията. Само чрез Незнанието ние проникваме в Истинното и то говори на Същността ни чрез Неуловим Шепот. Шепотът е Древният Баща на съществата.

Най-голямата чистота е най-мощното въздействие. Кой е скрит в най-голямата чистота? Праизворът. Който търси Праизвора, придобива най-чудното въздействие върху себе си. На него вече му влияе Мъдростта, а не светът и вселената. Той узнава чрез чистотата си Тайното Предание. Той узнава чрез чистотата си това скрито Предание и вижда в смъртта си своето чисто Възрождение. Докато Причината на причините за другите е незрима, той живее в нея и тя го учи. Тя му преподава Учение за безсмъртие и покой.

Велика и скрита е способността да се молиш. То е символ, преклонение пред Бездънното. Това преклонение те прави достоен, за да влезеш в Незнанието. А този, който е влязъл в Незнанието, той може да свети по-силно от слънцето. Слънцето е дълбоко, а Незнанието е Древно. То предшества слънцето. Молитвата е изначална способност на Съкровеното, а Съкровеното е домът на Незнанието. Незнанието пък е дарител на покой и изумление. Молитвата е прадревен символ. Тя разкрива дълбинното скрито отношение към Бездната, а това е отношение към Великата Незнайност. И така Незнанието те привлича към себе си, за да го узнаеш, без да го познаеш.

Марахава (на Древния Език Залихир) - Тишината - е Свободна, Безименна, без звуци, Несътворена, Цялостна. Тя е Ключът към Скритата Цялост. Тя е нашата Древна Същност. Тя е Дълбината в нас. Словото е родено и ни е дадено, за да открием Тишината. Тишината е Мястото на Боговете и Мястото на Древните. А най-дълбоката степен на Тишината - там е само Той, Всецялостният Неизречен.

Марахава - Тишината – се движи само в Дълбоки Места. Вярата трябва да намери Доверието. Доверието трябва да намери Любовта. Любовта трябва да намери Мъдростта, а Мъдростта трябва да открие своя Баща - Тишината. Тишината е Мястото на Великата Истина. Тишината е Древен Дух, слизащ в Мъдростта, за да води хората и съществата към себе си. Говоренето е външен свят. Тишината е топла интимност и чиста непонятност.

Марахава - Тишината - е, която пречиства Пътя ни, за да станем Дълбина. Древните казвали: „Нека ни владее Тишината - Безкраят“. Що е Тишината? Велик Безмълвен Разум, Велик Древен Покой, Състояние в Прасъстоянието, Велика Вътрешна Безпределност; това, което е без начало и с несъществуващ край. Тишината е Древното ни Ядро.

Ако сме в Марахава - Тишината, тя ни е дарила себе си. Не можеш да постигнеш Тишината, тя сама дарява себе си. Тишината не се постига с усилия, а с Великата Милост на Единствения. Тя е Негово Излъчване. Той я дарява. Тя е Милостив Дар след дългото очистително мълчание, след Жаждата за Него. И идва ден, когато тя проблясва като Мълния, отваря си място и заживява в нас.

В Марахава - Тишината - е скрита Мълнията на Безкрая, Безмълвната Мълния. Това Безмълвие е Древно като Мистерията на Бога. Кога Безмълвието е Истинско? Когато в него не се явяват светове, сътворени и несътворени. Що е Безмълвието? Дясната Ръка на Тишината, Скритото Тайнство на Тишината. В Безмълвието е най-дълбока Мъдростта. В Тишината е най-древна Мистерията.

Марахава - Тишината - е Древно Царство. Когато си в Безмълвието, си скрит в Тайнството на Мъдростта. Когато си в Тишината, ти си част от Мистерията. Безмълвието и Тишината са двете Ръце на Мистерията. В Дълбокото Уединение на живота умира и мълчанието, за да се роди човекът като Чист Дух, отдаден на Безименните неща.

Марахава - Тишината - е Дълбината на нещата. В Безмълвието израстваме, в Тишината изчезваме. В Свещеното мълчание умира старото мислене. В Безмълвието умира старата Мъдрост. В Тишината се раждаме като Истина, като Изначална Свободна Истина - Истина, незасегната от светове, сътворени и несътворени. Мълчанието трябва да направи място на Мъдростта. Мъдростта трябва да направи място на Истината.

Марахава - Тишината - чака своите поклонници. Кой може да стане поклонник? Само този, който стане човек на Контрола, защото Контролът е отделяне от света, от ума, от сътвореността. В Контрола светът умира. Този, който носи света в себе си, не може да стане поклонник на Тишината и Истината, защото Тишината е Път навътре, а светът е път навън. Контролът отделя света от себе си.

Марахава - Тишината - определя Древно отношение с Бога. Тя е преди отношенията с хората. Тишината изначално превъзхожда света. Светът е чужда страна, отчужденост. Марахава е нашият Древен Дом. Ние сме живели милиарди години в Тишината и толкова много сме слушали Бога, че все още изчезваме в Тишината. Влюбим ли се в Тишината, тя все повече става наш Дом. Марахава е Древната Свобода. Твоята Тишина е правилна, ако е благословена.

Марахава - Тишината - в най-дълбокия си смисъл е Цялото Божие Присъствие. Говоренето е Сила само когато излъчва Тишината, Неизразимостта. В най-дълбоката Тишина е Богоподобието. Тишината е Неговата Слава. Тишината е Бащата на Покоя. Ако имаш Покой, имаш Баща. Чистото Слово създава Спокойствието, Висшата Тишина създава Покоя. Покоят е Безмълвен, Цялостен и Богоподобен.

Марахава - Тишината - е Висша Осъзнатост в Целостта на Бога. Ако хората изучаваха Тайната на Марахава, те щяха да имат Безкрайна Почит към Създателя. Кой има Безкрайна Почит? Който е влязъл в Неговата Тишина, в Неговата Безпределност, а това е нашият Първичен Живот. В Тишината е нашето Богопорождение.

Марахава - Тишината - е излъчена от самата Древна Воля. Тя е родена преди всичко друго. Тишината е Началото на Древността. Изначалното Слово е Началото на Вечността, а падналото слово е зародителят на света и сътворението. Тишината е Специалното Място в нас. Ние не можем да я създадем, ние само трябва да я открием. В Тишината сме Изначални.

Марахава - Тишината - е Близост с Бога. Тишината е отвъд опита. Всичко, което търсим, е в Марахава. Мъдреците се хранят с Тишината. Тишината е Висша Лъчиста материя. Тишината е Единство с Изначалния Живот. Световете са суетни и шумни. В тях трябва да открием Древната Тишина. Тишината е Дълбина. Всеки звук е изгубил нещо от Тишината си. Всеки звук трябва да се върне и да открие своята Тишина.

Марахава - Тишината - има Лъчи, по-древни от Слънцето. Лъчите на Слънцето са Плодове, а Лъчите на Тишината са Ухания на Древния. Тишината е Езикът на Древността. В Тишината е самото Древно Праразбиране. В това Праразбиране е съхранен Покоят. Тишината е Волята на Древния, Волята на Покоя. Тишината е Изначално Чисто Прасъзнание. Тишината е Обликът на Мистерията.

От Марахава - Тишината - е произлязъл животът и в нея се връща. Тишината е символ на Бездната. Кой ни вдъхновява? Откъде идва Вдъхновението? От Марахава, от Древния Свят. Тишината е Велик Дар, Вътрешен Дар, спомен от Лъчистия Покой. Който се е учил в тази Школа, има Мир и Покой в себе си. Марахава е най-могъщият Глас на Бога.

Марахава - Тишината - е Сияйна, Безмълвието е Мъдро, Мълчанието е Духовно. Тези, които са надраснали ума си, имат Духовното Мълчание. Те вървят към Свещеното Безмълвие. Човекът на Тишината е Мистериозно същество. Тишината е Високо Място, Висше Обиталище. Тя е Храмът, в който живее Бог. Тя е Храмът на Богоподобните. Тишината е докосване до Великата Предистория.

Алмарая (на Древния Език Залихир) - Уединението - е Повик на Тишината, Повик на Мъдростта, Повик на Чистия Път. Нашият Дух обича Уединението, защото Уединението открива рано или късно Смисъла - Тайнството на Свободата. Що е Уединението? Създател на Светилище, Създател на Чисто Пространство, Създател на Тънкото Разбиране в нас, което се превръща в насъщна Храна за нас. Тънкото Разбиране е Хляб насъщен.

Алмарая - Уединението - е Златно Правило на живота. Това Правило гласи: „Търси себе си, докато се откриеш в Него“. Уединението в Него е твоето Чисто Вино, твоето Чисто Опиянение, защото, който Го е видял, се опиянява завинаги. Уединението е Състояние на Безкрая. Шумът всякога търси външното, Уединението всякога търси Свободата и Безкрая. Уединението е Мистична Наука. И само Любовта може да те заведе на Правилното място.

Алмарая - Уединението - е Древният Път, Древният Поток. Уединението е по-дълбоко от историята, то е преди историята. Древните са живеели в Уединението си в Абсолюта и нищо друго не ги е вълнувало - нито Слънцето, нито Покоят, нито дори Любовта, а само Изчезването, защото Изчезването е Животът, Дълбината, а Любовта е само пътуването. Който е изчезнал, е забравил дори Любовта, защото той е знаел, че Древният е над всичко.

Алмарая - Уединението - е Мистичен Път, Път на същества отвъд света. Първо Уединението е навлизане в себе си. После Уединението е навлизане в Бога, а после пак е в себе си, но чрез Бога. Истинското Уединение е всякога чрез Бога. Той е Майсторът на Уединението, Майсторът на Изчезването, защото Той е Най-Скритият от Скритото. И ако Скритото реши да Го търси, то не може да Го намери. Но ако Той реши да се открие, става толкова явен, че пак си остава Скрит. Слава на Явната Скритост!

Алмарая - Уединението - е Тиха Мълния. То минава през всичко мълниеносно и скрито. Човекът на Истинското Уединение може да се завръща в себе си, в своя Център, в своята Дълбина и в своята Тишина. Кой е белегът на Уединения човек? Уединеният човек носи в себе си присъствие на Тишина, Покой и Увереност. Уединеният човек носи Тихо Слънце в себе си, защото той е Божествено Докоснат. Уединеният човек излиза от тялото си и света и влиза в Простора на своята Душа и Дух, в Обиталищата на Свободата.

Алмарая - Уединението - се движи по неизказан път. То е по-дълбоко от всяко изкуство. Човекът на Уединението е угоден на Бога, защото Сам Бог е създал Уединението в него. Човекът на Уединението гледа с Мистични Очи. Той вижда Божията Красота навсякъде. Той вижда Божията Красота и там, където другите виждат траур. Колкото повече се самоуединява човекът, толкова повече той пресъздава себе си. Едно от богатствата на Уединения човек е неговата Мъдрост. Уединеният човек е Съкровище, което не е от Земята. Друго негово богатство е неговият Покой.

Уединеният човек пази словото, защото знае, че словото може да се превърне в преграда за Пътя навътре. Мярката на Истински Уединения човек е, че той никога не осъжда Бога за Неговите Действия. Той знае, че Бог е Съвършен и че Бог знае причините още отпреди света. Той знае още, че Бог е Милостив и че Действията Му са Скрита Милост в този свят. Той знае, че Бог иска не само да ни помага, но Той иска все повече да заживяваме в Него.

Алмарая - Уединението - е твоят Дом, твоята Тишина, твоят Съкровен Кът. Когато дълго си търсил Бога с голямо Търпение и Постоянство, Той ти позволява все повече да се уединяваш в себе си. И идва ден, когато най-накрая Той ти дава и от Своето Уединение. Така две Чудни Уединения се сливат и се явява Божията Мъдрост и Воля. Уединението е Път за съграждане на нашия Вътрешен Свят. Уреденият външен свят не ни помага, ако нямаме уреден Вътрешен Свят. Човекът на Истинското Уединение има осъзнато Смирение. Само Смиреният познава Живия Смисъл.

Алмарая - Уединението - е постепенно погубване на света и смъртта. Уединението е Път към Преобразяване. Така от желязото може да стане Диамант. Това е Пътят към Свободата. В Уединението е скрита Есенцията на човека. Задачата на всеки човек е да открие своето Уединение. Уединението е алхимия. То качва змията в Слънцето и Безкрая. Човекът на Уединението се движи като вятър и постепенно се превръща в Чист Дух и Безпределност.

Алмарая - Уединението - е Сила, идваща от вътре, от Дълбокото. То прави змията Огнена и Виждаща. Уединението извисява змията. В ума змията е смърт, а в Духа змията е Живот. В ума змията е свят и време, в Духа змията е Чист Свободен Пламък. Що е Уединението? Пламъкът на Истината. И който е стигнал до това ниво, той засиява като Буда - като Древния Чист Разум.

Алмарая - Уединението - е Тайнството на Бог в Сърцето. Има Духовно Уединение, има Свещено Уединение, има и Свръхестествено Уединение. Древният Храм чака Истинското Уединение да узрее в нас, за да отвори Вратите си. Що е Уединението? Живият Смисъл. Що е Уединението? Уединението е да влезеш от Дълбочина в Дълбина. Човекът на Истинското Уединение е Древен Пазител на Мистерията.

Алмарая - Уединението - е Безименен Път, Жизнено Изчезновение. То прониква до Бездната, където е Смисълът, но тук Смисълът не е вече Смисъл, а просто Свобода и Ухание на Древноскрития Изначален Живот. Що е Изначалният Живот? Целувката на Древния, Дълбинното Докосване, Древното Праединство. Що е Изначалният Живот? Тайният носител на нашата Скрита Същност и Свобода.

Когато Алмарая - Уединението - е Истинско, Бог ни е докоснал, Бог ни е дал нещо от Себе Си, за да влезем и в себе си, и в Него. Истинското Уединение е Дълбинна Отдаденост. Това е изгубената част от Древното Потайно Знание. Най-дълбинното Уединение, което е Изчезване, се осъществява от Самия Бог в нас, защото Той е Повелителят на Изчезването, защото Сам Той го е създал чрез Скритостта Си.

Алмарая - Уединението - в Чистия си Смисъл е носител на Бездната на Бога, а ние сме родени да бъдем носители и да съществуваме чрез Бога и чак тогава чрез себе си. Бог е Единственият, Който може да ни научи да съществуваме чрез себе си. А това става, когато Той ни даде Част от Себе Си. Кой има Бог в себе си? Който Му е дал цялото си Сърце. Не можеш да имаш Бог с половин Сърце.

Алмарая - Уединението - е пътуване към Нищото, а Нищото е нашият Нерушим Дом. Който умее да възприема Нищото, придобива Истинската Храна. Ти не можеш да познаваш Нищото, но то може да те избере. Който е умрял в Нищото, наистина е станал жив; а който е оживял в света, наистина е умрял. Уединението е началото, Сливането е средата, Изчезването е краят.

Познаеш ли Алмарая - Уединението, оживяваш в Тънкия Свят. Човекът на Уединението е Чисто Познание. Едно Познание е Чисто, когато никога не искаш резултати и дарби, а само Бога. А когато Той те владее, и ти ще се владееш. Когато Той те е овладял, Той изтрива враговете от съзнанието ти, защото враговете са врагове само когато са в съзнанието ти. А когато там ги няма, Бог ги е разсеял. По Пътя на Уединението съзнанието трябва да придобие своята Лекота, а когато съзнанието е леко, това е наречено Чистият Път.

Ахирая (на Езика Залихир) - Волята - работи и никога не мисли за резултати. Тя е бавно разгръщаща се Стихия на Истината. Волята се храни и усилва от Истината. Тя е Дом на Чистия Дух. Истинската Воля никога не е своеволие. Тя е всякога търсене на Неговата Воля. Всяко своеволие се превръща на прах, пепел и вятър. Без развитие и разгръщане на Волята ние умираме в себе си. Своеволието всякога ще се влюбва в смъртта, а Чистоволието всякога ще се влюбва в Бога.

Ахирая - Волята: то е да създадеш Духа в себе си. Волята е нещо, което се развива бавно и с голямо Постоянство, докато се превърне в Правилния Лек Път. Волята е Воля, когато се ръководи от Мъдрост. Тогава тя става Жива Осъзнатост, Живо Упование в Силата на Духа. Волята е Силна, но когато Бог заживее в нея, тя става Велика.

Ахирая - Волята - е Превъзходство над света, над ума и над времето. Ахирая превъзхожда всяко знание, защото тя върви все по-навътре. Какво, като знаеш нещо, ако нямаш Воля? Доколкото имаш Мъдра и Динамична Воля, дотолкова си в Дълбините на Древния. Когато една Силна и Велика Воля се сблъска с Голгота, тя казва на Голгота: „Привет!“ и я поглъща. Само Силен Дух със Силна Воля може да преодолее Голгота - Тясната Врата, чрез която се излиза от света. Ето как се ражда Волята, която е другото име на Възкресението.

Ахирая - Волята - е Воля, когато е Богородена, когато се е съединила със своя Баща, когато умее да се движи непрестанно. На такава Воля смъртта се прекланя, защото тя знае, че в тази Воля е въплотена Божията Воля, Бащата на Волята. Само една Могъща Воля може да вярва, защото тя има способността да разгръща Бога в себе си. Ако една Воля може да се съедини с Божията Воля, тя може да преодолее всичко, защото е Бог в Действие.

Ахирая - Волята: по нейния Път се движи скрито Вдъхновението. Волята не се страхува от трудностите, които идат срещу нея, а от Подхода, който трябва да е Божествен. Тя се страхува от това да не изгуби Точността на Подхода. Когато Волята е в Точността на този Божествен Подход, тя поглъща трудностите, както огънят поглъща дървата и сламата. Ахирая е Могъща, защото познава Доверието в своя Баща, а Силата е всякога скрита в Доверието. Доверието е магнитът за Невидимата Сила.

Ахирая - Волята - трябва постепенно да се развие, и то така, че светът да умре в нея и смъртта да умре в нея. Ахирая е Древно Учение за Пътя към Безпределието. Някои са развили Волята си дотам, че да се върнат да живеят на звездите. Други са стигнали до Слънцата, трети - до Живот в Бога, четвърти - до Разтваряне в Същността на Бога, а пети - до Изчезване в Скритостта на Бога.

Ахирая - Волята - е Път, който отстранява цялото черно духовенство от себе си и отвътре, и отвън. Който е развил Волята си, той може да погълне в себе си и в другите всеки черен навик. Човекът на Ахирая е от другата Реалност, а не от света. За него трябва да имаш друг Усет, за да усетиш Присъствието му, защото неговата Воля е Чудото на Вътрешния му Скрит Живот. На този човек самата Реалност му е дала нещо от своята Воля, нещо от себе си.

Ахирая - Волята - е Същество Мъдро, когато е унищожило собствената си земна гледна точка, която сама по себе си е смъртоносна и отровна. Когато привлечем Меравот (на Езика Залихир) - Древния - да навлиза все повече в нашата Воля, ние ставаме Господари на себе си. В Божествения Свят нашата Ахирая се нарича Прекрасната Свобода. Що е Ахирая? В Чистия си Смисъл Волята е Владетел. Тя всякога владее войната на думите духове и затова Ахирая е Тайна на Живота.

Ахирая - Волята - умее да сияе в тъмнината, защото тя е едно с Бога, едно с Истината. Волята е Сила над обществото и света. Волята е Дух Освободител. Волята мъдро казва: „Ти си Истината, а не книгите. Ти си отговорът на Тайната на Живота. Ти си по-дълбок от всеки въпрос и отговор, защото ти си част от Безмълвието на Бездната. Ти си Воля от Неговата Воля. Съедини се с Древния Бог и изостави този вечно беден свят!“.

Ахирая - Волята - е Умение да се съединиш с Древния. А който може да се съединява, може да прониква в Истината и в нещата. Ако нямаш Ахирая, за какво ти е светлината и уреденият живот? Защото ще дойде ден, когато светлината ти ще потъмнее, а твоят уреден свят ще се провали. Уреди Волята си да заживее в Древния.

Ахирая - Волята - е Пътят към Древния. Тук няма нужда от Храмове, защото Древният е Единственият Храм. Ако си Истинен, Древният ще те познава. Ако не си Истинен, цял живот ще живееш със своите ритуали, докато твоите ритуали бъдат разрушени. Истината не се нуждае от ритуали заблуждения. Истината се нуждае от Свобода, а Волята - от Единение.

Имаш ли Ахирая - Волята, ти си над миналото, настоящето и бъдещето. Мъдроволието е твоето Божествено богатство. Ако твоята воля не се съединява с Древния Бог, други същества със своята воля ще живеят в тебе. И тогава ти ще бъдеш чужд на себе си и близък на света. И тогава ти ще търсиш своите успехи в света, а всички успехи в света са все провали. Ахирая е Царство на Древността.

Ахирая - Волята - е Неизмерима Сила. Тя е Божествена и Мистична. Тя е Безпределен Път. Истинската Воля умее да привлича Силата отвътре. Волята е Осъзнат Дух. Волята е Древен метод за пътуване към Бога и към себе си. Волята е Себепознание, Себепроникване и Богопроникване. Усърдната Воля всякога ни приближава до Учителя. Що е Ахирая? Силата, която може да отключва Истината.

Ако твоята Воля е в Бога и тебе те няма, значи имаш Воля. Щом ти си Нищо, Бог има Волята Си в тебе. Волята има в себе си една Динамична Сила. Чрез тази Динамична Сила се осъществява Срещата с Бога. Когато Бог те е погълнал, имаш Воля, защото Неговата Воля е станала твоя Воля. Волята е Доверие в Доверието, Сила в Силата и Истина в Истината.

Ахирая - Волята - е условие за влизане в Нови измерения, но Нищото трябва да те е приело като Лъч от Света на Истината. Волята е произлязла от Истината и в нея трябва да се завърне. Истинната Воля е Безкрайно Търсене и Безкрайно Приближаване. Така тя осмисля все повече себе си. Хора без Ахирая не могат да открият Смисъла на живота. Но този, който упражнява Волята си, ще стане проникновен и Истината ще му дари Смисъла.

Ахирая - Волята - е Реалност, а Божията Воля е Свръхреалност. Волята е Преданост към Бога, а не към света. Откъде се ражда Волята? От Чистия Подход. Откъде идва Волята? От Любовта към Истината. Всеки има Дълбок Невидим Път към себе си, но трябва да открие Тайната на своята Воля. Истинската Воля в нас може да се роди само от Истинско Знание.

Аахайрава (на Езика Залихир) - това е Нищото. Познаеш ли го, ставаш Извор в себе си, ставаш Тайнство. Вече си Богосъздаден и Бог ти дарява вече Свободата - Божествената Независимост. И колкото повече ти я дарява, толкова повече твоята Свобода търси Бога. И колкото повече Го търсиш, толкова повече извираш в себе си. Това е Великолепната Тайна на Едността. Нищото е Несътворената Свръхреалност. Нищото се ражда само в изчистеното Незнание. Знаещите не го познават.

Аахайрава - Нищото - е преди Божествения Подход. То предхожда Подхода, но го е създало като Път към себе си и като Път към Древното Състояние. Що е Нищото? Най-дълбинната Скритост. То е по-скрито дори и от най-дълбокото Уединение. Но ако реши да се разкрие, то поглъща Уединителя и те стават Единно Нищо. Така Уединителят преживява най-древното Състояние.

Да си предан на Аахайрава - Нищото, това е Великото, това е Целостта на Живота. То е Пълнотата, която се ражда в нас. Умът няма поглед за Нищото, а Духът може само да се слее с него, но без да го разбере. Тук, в Нищото, нищо не разбираш, нищо не осмисляш, но получаваш нещо повече от Смисъла, защото тук Смисълът е надраснат.

Аахайрава - Нищото - се движи към твоя Невидим Път. Това Нищо търси Невидимото в тебе. Такава е и Истината: тя не търси видимото в тебе, но Невидимото. Истината е това, което вижда, а не ти. Ти трябва само да вървиш към нея, докато един ден тя ти разкрие Скритостта на Аахайрава. В какво седи Красотата на Нищото? Красотата е в това, че дълбоко в Нищото нищо не може да се види.

Аахайрава - Нищото - не можеш да го видиш, но можеш да се слееш с него. Ако се слееш с него, пак не го виждаш, но започваш да улавяш как действа Невидимото. Как е устроено Нищото? То е Строга Мекота, Велика Неуловимост. Не можеш да уловиш действието му, но трябва да разбереш Посланието му, а то е всякога Мъдро, Тихо, Съкровено и Всемогъщо.

В Аахайрава - Нищото - няма граници и затова то е навсякъде. Нищо не може да ограничи Нищото. Който го разбере, се разделя с всички граници. За Нищото не може да се каже, че е прелестно, дори не може да се каже, че е свободно, защото то предхожда всичко. То е преди всичко, то е преди Свободата. То е Царство над всичко. То е дори над Чистите Устреми. То е толкова изворно, че Вдъхновението се спира пред него, за да го послуша.

Аахайрава - Нищото - е по-дълбоко от Вътрешната Реалност. Нищото е Мистичното Призвание на всички, които търсят Древния Бог. Трябва да станеш Духовен, за да не Го познаеш. Трябва да станеш Свещен, за да те докосне. Трябва да станеш Божествен, за да те позове Той в Себе Си. И накрая трябва да станеш Нищо, за да Го видиш, за да видиш Древното си сродство с Него. Тогава Той ще дойде и ще ти каже: „Животът е прелестна Пълнота, но ти трябва да я скриеш в себе си“.

Аахайрава - Нищото - е Бяла Бездна, Дарител на Неизвестното и Непонятното. Неизвестното храни Душата, а Непонятното храни Духа. Неизвестното има тайни трептения. Непонятното има дълбинно скрити трептения. Когато тези два вида трептения се срещнат и докоснат, ражда се частица от друго Мистериозно Тайнство на Нищото.

Аахайрава - Нищото - е Безмълвната Лекота на Тънкия Неуловим Свят. Лекотата е Пеперуда, бремето е материя, сътворение, затвореност. Ние сме били в Нищото, в Несътворението, в Душата Пеперуда. Нищото е Дарителят на живота, за да минем през него и да се завърнем в Древната си Лекота, в Несътворението, в Мястото на Безкрайния Извор - Извора, от който е избликнал животът. Избликът е зародишът на живота. Почит към този Изблик, защото той ни е даден, за да избликнем в Нищото.

Аахайрава - Нищото - това е Безкраят. Това са Древните Небеса без небе, без вятър, без вода и земя, защото те не са потребни на Нищото. Но ако Нищото реши, то може да стане вода, а тогава водата пробожда земята и става Извор. Къде беше Изворът? В Нищото. Къде ще се върне след време Изворът? В Нищото, ако волята на водата пробие небето.

Аахайрава - Нищото - създава същества на Лекотата, създава фината Дъга и потоците от Сияния. Нищото означава да имаш само Бог и нищо друго. Нищото споделя себе си с Несътвореното. За другите то е несподелено. Всяка Неизменна Любов води към Нищото, защото Любовта е в това да не остане нищо друго в тебе освен Бога. Ние живеем заради това да станем Нищо в Нищото, да станем Пълнота в Пълнотата.

Аахайрава - Нищото - вижда Финото. Човекът на Нищото е Мъдър Водител на себе си. Той води себе си по Пътя към Несътворението. Човекът на егото е бедствието, отделено от Нищото. Човекът на злото е бедствието, а не Природата. Тя само идва, за да му посочи другия Път - изгубения Чист Път. За да влезеш в Нищото, трябва да се скриеш и от света, и от себе си. Що е Нищото? Бездната на Бога, Бездънността на Бога, Неведомостта на Бога.

Аахайрава - Нищото - е Освободеност от всичко. То е скрито в други условия, в друго Измерение. То е нищо да нямаш, а да притежаваш всичко. Нищото нищо не владее, но е Господар. Нищото е неподвижно, но движи всичко и пак си остава неподвижно. Който е открил Нищото, е станал Осъзнат Дух, част от Древния Свободен Свят.

Аахайрава - Нищото - предхожда сътворението. То е Чисто и Мистично. То е близко и неразбираемо. То е всякога неуязвимо, защото какво можеш да вземеш от него? То урежда нашия Несътворен Живот. То е скрито в Чистата представа за нещата. То е Опора без опора, защото е преди всяка опора. Да се опреш на Нищото, то е да видиш Невидимото.

Аахайрава - Нищото - е съставено от Безпределност и Мистерия, но ги превъзхожда. То е тяхната Есенция. Нищото е дълбинно вътре в нас. Поради него имаме Мистичното Виждане. Самото Мистично Виждане е Тайна на Нищото, Дар от неговата Несподеленост, Дар от неговото скрито Приятелство. Любовта е създадена от Нищото и затова тя е Бездна, която жадува за Великата Безпределност.

Аахайрава - Нищото - е Древен Учител. Но първо трябва да видиш своя Учител, после да Го разбереш, а след това да осъзнаеш, че Той е част от Великото Нищо, част от Великата Освободеност. Ако Учителят се е случил в твоя живот, тогава Нищото е слязло и те е докоснало. Да си докоснат от Тайнството на Нищото, е началото на Истинското ученичество. Оттук започва Пътят към Несътворението. Какво се крие в Нищото? На най-ниското ниво се крие Величествен Покой, несмущаван от нищо. В по-високите нива на Нищото се крият Неизмеримите Дълбини на Мистерията.

Аанхарат (на Езика Залихир) - Покоят - е Вратата, зад която стои Духът. Покоят е Контрол, а Контролът е Господство. До Покоя Пътят е дълъг. Тук човекът дълго се е пречиствал, дълго е работил, дълго се е учил в Невидимото Училище, за да намери това Неизмеримо Съкровище, наречено Покоят. Контролът учи човека да гледа в Невидимото. Духът е Невидим Учител. Той дарява Уверен Покой на Търсещите.

Аанхарат - Покоят - е Неземно мислене. Мислиш ли поземному, това е учението за безпокойството. За да познаеш Покоя и неговия Дух, достатъчно е Истината да те е докоснала по своя Древен начин. Покоят е Преобразител. Той превръща смъртта в Чист Изначален Живот. Покоят отнема жилото на смъртта. Човекът на Покоя е Чист Извор, Смирен Извор, Тих Извор, Извор без вълни. Това е Царството му.

Аанхарат - Покоят - е Дарът на дългите честни и искрени Усилия в Пътя към Древния Бог. Покоят е Дар. Покоят се дава. Покоят е Слънце в Сърцето на Търсача. Що е Търсачът? Това е Умението да търсиш съкровено. Това е Съкровеният Път на Любовта към своя Баща. Това е Умението да правиш всичко заради Бога. Покоят е Несътворен и затова той може да се вселява само в Неземното, а ние сме Изначално Неземни.

Аанхарат - Покоят - е Царство на Древността, Царство на Любовта, а тази Любов се покланя само на Древния Бог, от Който е излъчена. Що е Изначалната Любов? Царство на Покоя и Красотата. Тази Красота е смутила дори Боговете. Що е Покоят? Овладян Пламък, Пламък без огън, без дим; Пламък Чист, Изначален, Божествен.

В Аанхарат - Покоя - се съграждат Духът и Свободата. В Покоя тече Чистата и Спокойна Божественост. Само човекът на Покоя може да има Висша Енергия и Лечебна Енергия, защото той е овладял себе си и има в себе си Състоянието, което може да излива в другите. Покоят е Отломък от Любовта и затова е близо до Бога, защото Любовта е Вратата за Бога, а Покоят е Ключът.

Аанхарат - Покоят - е съставен от Любов и Воля. Покоят е Дълбока оттегленост в себе си и недопускане на света. Ти се раждаш в Покоя, когато светът е умрял в тебе: когато времето тече, но не съществува за тебе; когато творението го има, но ти си осъзнал неговата илюзия. Покоят е друго Царство - Царство Божие, Царство Преизобилно.

Аанхарат - Покоят - е за Живите. Умрелите в отвъдното не са в Покоя. Кои са Живите? Живите са тези, които са имали Душа и Дух и се завръщат в тях. Кои са умрелите? Тези, които са в ума. Те са умрели и като са в този свят, и като се пренесат в другия. Покоят е свободен от света на ума, защото тук човекът е преобразен. Тук човекът е достигнал до Истината и се обновява с нея, а не със света. Който е в Покоя, той всякога вижда Свободата си и Пътя си към Безкрая.

Аанхарат - Покоят - е Невидим Свят, единен със Свободата. Покоят е повече Истина, отколкото наука или метод. Покоят е Овладяност. Той съдържа в себе си Стихийна Енергия, но никога не я пилее. Покоят е Любов, а не желания. Ето защо Покоят е Праобразът на човека. Аанхарат е Живият Еликсир, който човеците търсят.

Аанхарат - Покоят - е обмяна с Царството на Тишината, с Еликсира, наречен Безкрайност. Покоят е нашето Древно Естество, а Естеството в нас гледа с Очите на Безкрая. Покоят гледа така, както гледа Бог. Всеки Търсещ със Свещен Подход към живота пристига в Царството на Покоя. Но има и други Търсещи, които са открили Покоя си на Голгота. Те са знаели, че Голгота е Божие Царство.

Аанхарат - Покоят - е изход от ума. Той е краят на света. Покоят означава да си пресътворил себе си отвътре. Що е Покоят? Лек Ефирен вятър, духащ от вътре, от своята Незнайност. Човекът на Покоя има Мистичен Път, защото за него Истината е била скъпа. Покоят не вярва в миналото и бъдещето, той вярва само в Царството на Бога.

Аанхарат - Покоят - твори Безпределното в нас. За Покоя Вселената е малка. Покоят е Вдъхновение, което търси Бога отвъд Вселената. Покоят и Бог взаимно се търсят. В Покоя всичко е изцелено, дори и самата смърт, защото Покоят е Единство с нашата Древна Свобода. Покоят възприема само Същностното, Божественото.

Аанхарат - Покоят - това е човекът, изчезнал от себе си, спасил се от себе си, скрил се от себе си. Покоят е онази Самовглъбеност, която те оживява в Чистия Дух. От какво е съставен Покоят? От Крилата на Тишината. В Чистото Съзнание са Крилата, а в Тишината е Свободата, Източникът. На това Древните казвали: „Истинският Полет, това е Умението да летиш без крила“.

Аанхарат - Покоят - това си ти, а не светът. Покоят е твоята Същност. В Покоя си Божествен, а в тревоженето си нереален. В Покоя си овладян, а в тревоженето си двойствен. Покоят е Единност, Уединение. В Уединението е Центърът. Покой значи „в Центъра“ - далече от човешката реалност и близо до своята Изначална Природа.

Аанхарат - Покоят - е отстранен ум, отстранен свят. Покоят е без битие, без илюзия. Покоят е част от Древната Чиста Преданост. В Покоя си Дух, в тревожността си ум. Покоят не е в понятията и разсъжденията. Покоят е в Царството на Духа. Покоят е Скрита Дълбина. Той живее в Дълбокото Място и затова той никога не може да бъде в повърхностното и земното.

Аанхарат - Покоят - е там, където е Духът, защото Покоят е от Древен Род. Покоят е бил, когато сътворението още не е било. Покоят е изграден от Древното Свещено Знание, от Древното Безмълвно Знание. Той е Говор на Извора, Глас на Източника. Покоят е Просветленост, Изчистеност, Висша Бяла Точка.

Аанхарат - Покоят - е слязла Милост върху тебе. Покоят е Тих и Загадъчен Владетел, докоснат от Древното Начало. Къде е скрит Покоят? В Чистия Огън на Духа. В Покоя си Чист, в тревоженето си нечист. В Покоя си омиротворен, в тревоженето си земен. В Покоя си осмислен, в тревоженето си разпръснат. Проучвай Покоя и себе си. В това се крие Достойното Знание.

Азомора Харот (на Езика Залихир) - Най-Скритата и Страшна Тайна - не е за човешки, Ангелски и Духовни очи. Тя е само за тези, които Истината е убила и възкресила. Тази Тайна е скрита в огъня, но огънят не я познава. Могат ли духовете да умират? Азомора Харот казва: „Могат“, но това го решава Древният Бог. За тази Скрита и Страшна Тайна няма Прозрение.

Азомора Харот, тази Страшна Тайна е Сила в силата, за което силата не знае нищо. Тази Тайна е от Бездънието на Древния Бог. Пред Нея са потрепервали и Старци, и Божества. Светлината на тази Тайна е мрачна, но Скритият й Лик е Пресветъл и Ослепителен. Тази Тайна е превърнала Безкрая във Вечност.

Азомора Харот, тази Страшна Тайна има Могъщи Очи за всичко. Няма такава частица във Вселената, в света или в пустинята, която да лети случайно и без цел. Думите не са способни да обяснят тази Страшна Тайна. Древните казвали: „Който е видял тази Тайна, се отказва и от живота, и от смъртта“. Ако един Дух е Чист, той не може да види тази Тайна. Тази Тайна е заключена в Ядро, което е отвъд Центъра на всичко.

Азомора Харот е Скритият Древен Разрушител, Който е всъщност Всемогъщият Обновител. Азомора Харот е Тайна отвъд Измеренията. Всичко може да се измери, но до Прага на Азомора Харот. Тази Тайна само с едно докосване може да направи и най-голямата сила слаба и безпомощна. Тя може да направи и най-голямата власт нищожна и безполезна. В Азомора Харот е скрита Единствената Истинска Власт, но Тя никога не е явна.

Когато Азомора Харот - Страшната Тайна - Сама дарява Себе Си, човекът оцелява; но когато човекът я търси, а Тя не е Дар, човекът влиза в самоунищожение. В Азомора Харот има Скрит Лъч от Древния Бог. Този Лъч е образуван от Свръхсилата на Бога. И само Достойните, Избраните могат да му устоят. Но и те невинаги могат да оцелеят, макар че са Богоподобия. Велика Тайна бди над нещата и Тя знае кого да опази и кого да разруши. Тази Могъща Тайна е скрита дълбинно в Себе Си като Последна Дума срещу всяко зло, което мине своята мярка.

Азомора Харот - Страшната Тайна - е Велика Недостъпност. Тя е отвъд Разума и Духа. Когато Тя общува с нас, Тя общува с Дълбоката Незнайност в нас, с най-скритото в нас. Азомора Харот е Древна Тишина, а не мълчание. Тя е Дълбина, а не говор. Древната Тайна е Дом на Мистерията, защото само Мистерията знае как да влиза в Нея.

Азомора Харот - Страшната Тайна - не е от Духовен Род. Тя е Жива Древност в Мистерията. Тя е самата Древност на Бога. Тя е Част от Свръхсилата Му. Тя е Неизречената Първопричина. Тя е Тайна на бъдещето и Отломък от Неведомостта. Тя е Ръката на Древната Истина. Тя е Извиращата Скритост. Тя е Слънцето на всеки Мрак.

Азомора Харот - Страшната Тайна: то е да те докосне Дъното, да те докосне Неведомостта. Тук, в тази Древна Тайна, няма еволюция, няма развитие. Или си тук, или не си тук. Тук е скрит Древният Огън, който е запалил огъня. Тук е скрит Лъчът, който е подал Ръка на огъня, за да гори. Змията движи еволюцията, Бог движи развитието, Азомора Харот движи Мистерията. Що е Азомора Харот? Майката, която е родила всички Мистерии.

Азомора Харот - Страшната Тайна - е абсолютно неподвижна, но обхваща най-могъщото движение. Когато Азомора Харот е докосвала определено същество, то е ставало Жрец на Словото и Вестител на Тишината. И тогава този Жрец е умеел да води съществата по Стълбата на Словото от времето до Безкрая. За Пътя към Азомора Харот не води никакъв Духовен, нито Свещен опит. Този опит изтича не от Духовни и Висши същества, а от Същества на Мистерията.

Азомора Харот - Страшната Тайна - те води към тебе самия, а не към Себе Си, за да можеш да оцелееш и да възлюбиш Истината. И чак тогава може да те приеме Азомора Харот в Себе Си. Ти трябва да си умирал най-малко 44 пъти за Истината, за да реши Азомора Харот да те докосне. Азомора Харот е отвъд енергията. Тя е Свят на най-чистата Пронизваща Сила. Тя е Сила, забранена и отнета от Висшите същества.

Азомора Харот - Страшната Тайна - е Скрита Част от Аромата на Древния Мрак. Що е този Мрак? Най-Древното Сияещо Ядро, Което е Най-Скритата Врата - Врата, за Която никога е нямало Ключ; Врата, Която е затворена в Себе Си като Затворена Несътворена Книга. Тук живее само Тайната на Истината, Неизвестната на света Истина. Тази Истина е скрита в своя Древен Океан от Тишина.

Азомора Харот - Страшната Тайна - е Пазителят на Абсолютната Истина, до която нямат достъп нито нисши, нито Висши същества. Боговете също са отделени от тази Тайнствена Мистерия. От тази Страшна Тайна са произлезли Неразбираемите Тъмни Жреци. Това са Жреците, които могат да създадат Сияещи Цивилизации, ако има условия за това. И затова те стоят тук и чакат в своето Безвремие да се явят някога условията.

Азомора Харот - Страшната Тайна - е Дълбина, Скрита Дълбина, Водителят в Дълбините. Ако тази Дълбина докосне студа, той ще се сгрее; ако докосне пустинята, тя ще се разцъфти. Но Азомора Харот си остава Неуловима, а Пътят към Нея е винаги Незнаен. Азомора Харот е Величествена Древна Красота, недокосната от време, недокосната от човешки и от Ангелски ръце, защото те не могат да я достигнат. Азомора Харот е Най-Скритата Древна Истина. Тя излъчва най-чистия Поток. Що е Чистият Поток? Естеството на Лекотата - твоят Изначален Живот.

Азомора Харот - Страшната Тайна - е Древно Осветена Истина, Истина без примеси, чисто зърно без плевели; Тайна, скрита в Тишината на Древността; Началото на Изначалието; Тайна, убягваща и от Мъдреците. Тя е скрита като Храм в Храма. Азомора Харот работи тайно в Себе Си. Тя работи за Безкрая в нещата; дарява Мигове, които те водят отвъд Вселената и времето.

Азомора Харот - Страшната Тайна - работи само за Древния Бог и за Неговата Скритост в съществата. Тя работи само за това, което съвпада с Истината, а Истината е Древният начин на Живот. Името на това, което води към Пътя на тази Древна Тайна, е Божие Дълготърпение. Азомора Харот е обвита в 70 Воала, Завеси. Трябва да създадеш в себе си 70 Степени на Истината, за да бъдеш докоснат от тази Велика Тайна.

Азомора Харот - Страшната Тайна - е древно забравена Истина. Тя е Странно Място отвъд Вселената. И най-висшата магия, ако се изправи срещу Нея, губи своята сила. Тук умира и чистото, и нечистото. Оцелява само Истинното, но това Истинно, което изхожда от Бога, а не от съществата. Що е Истинното? Сгъстен Фин Етер, Есенция на Живота. Само тази Есенция може да бъде приета.

Ариворот (на Езика Залихир) - Словото - е Древно Чисто, Изначално Чисто. Трябва да го съхраняваме, за да имаме Духа си и Душата си. Духът в нас е, който може да издири Тайните на Ариворот. В Чистото Слово сме Дълбоки и Смирени. В Дълбокото злото умира, а в Смирението угасва. Който владее Словото, владее Живота, защото Словото е Дървото на Живота. Откъде е произлязло Словото? От Съвършенството на Древния Бог.

Ариворот - Словото - е слязло от Древния Бог, за да ни служи. То е Негов Дар. Словото е Дух Пазител, но ако го пазиш Чисто. Нечистото слово не може да ни пази. Чистото Слово е Древен Свят. Проваленото слово е паднал свят - свят, отделен от Тишината и Пълнотата на Живота. Чистото Слово може да прониква в Древността, в Света на Боговете и в Скритоизвисените.

Ако Ариворот - Словото - ни люби, то ни докосва чрез Усилията, които правим. Пречистването на Ариворот е пречистване на нашите минали падения. Ние трябва да направим така, че Меравот - Древният - да засияе в нашето Слово. Ако Древният е засиял в нашето Слово, ние вървим към своето Изначално Единство с Него. Това, което решава въпросите на живота, е Последният Глас на Словото.

Ариворот - Словото - е отвъд хоризонта, отвъд Слънцето. Със Словото можем да живеем, можем да се топлим. Не е достатъчно да вярваш в Словото, трябва да го обичаш по един Специален начин. Ти вярваш в Словото, но и злото вярва. Но злото няма Специално Отношение към Ариворот и затова то няма Пазител. Злото има само един смътен спомен за Словото, но то няма връзка с него. Чистият в Словото може да отключва неговата Сила.

Ариворот - Словото - е Скрита Сила, която може да се отключва, но само от Посветените. Силата на Словото е въпрос на Абсолютно Доверие в Словото. Мъдрият трупа и съхранява Слово, за да издигне то в Дълбок Божествен Миг и да възкачи Развитието в по-високо Измерение. Всеки Мъдрец умее да натрупва Тайната Сила на Словото. Това натрупване винаги служи на Истината. Всяко натрупване е особен род Хранилище за Божествени Цели.

Ариворот - Словото - е Сила и тези, които не са го осъзнали, са погивали от него, защото в своята Скрита част Словото е Бог. Древното Слово има особен Глас. То е особен Лъч - Лъч, който е Властен Меч на Божествената Сила. Когато това Слово заговори, и камъните затреперват, защото този особен Лъч ги докосва и те се страхуват за своето оцеляване.

Ариворот - Словото - дава Прозрението за Тайната на Живота, защото в Словото е заключен Бог. И всеки, който може да отключи Словото, Бог му явява Своята Неречимост. А от тук нататък човек заживява в Същността си, която е сродна с Бога. Той става Осъзната част от Бога. Той може да излива Бог върху другите, а Словото му е Дар Божий; Дар, слязъл от Милостта.

Ариворот - Словото - е Силата над природните стихии. Словото ги задвижва, те са негови слуги. Самите стихии са заключени в Словото. Словото само ги изрича и те тръгват по своя път. Стихиите са енергии на Древната Сила Повелител. Всеки, който злоупотребява със Словото, всякога си създава един тиранин, който да го мъчи. Но всяко болно слово може да се лекува с Чисто Божествено Слово и разкаяние от Душа.

Ариворот - Словото - дарява Вътрешния Поглед. То съхранява нашата Вътрешна Сила. Словото е Убежище и Съкровище, ако го узнаем и познаем. Узнаваме го в Душата си, познаваме го в Духа си. Словото може да създава прегради и да отключва стихии. В Древността това се е наричало Преградна Магия - място, в което не можеш да пристъпиш. За да влезеш в определено място, Ключът е Ариворот.

Ариворот - Словото - е Древна вода. Погледни великия водопад: това е Извиращата Сила на Словото. Словото е изрекло тази могъща вода и тя тече по закона на Ариворот. Словото е отключило вратата, а вратата, която е слуга, е потекла. Търсиш ли Закрила, търси я в Ариворот. Словото е Създателят на Силата и на Закрилата.

Ариворот - Словото - е създало многобройни същества и ги е заключило в морето като в гроб. Словото е създало стена и съществата не могат да излизат от морето. А ако някое по-смело същество излезе от водата, не знае какво го очаква в този друг свят. Словото всякога изисква Усърдна Бдителност. Там, където има страх, няма Чисто Слово.

Ариворот - Словото - е прикрита Божия Сила и Тайна. Който почита Словото, се пази да не злоупотребява с него. Така той съхранява Лъчите му. Словото е Древно Сияйно Място. То е произлязло от Древния Дух, от Неговото Ослепително Сърце. Понеже това Сияйно Място е пречисто, каквото изрече това Древно Слово, то става. Преди камъните да бяха камъни, те бяха Слово. Словото ги изрече и те слязоха от лекото и станаха тежкото.

Ариворот - Словото - е Приятел. То може да те направи Светлина, Дух, Свобода, ако го разбираш и осъзнаваш. Чистото Слово е единно в себе си, нечистото слово е двойствено. Ариворот означава да мислиш като Словото. Словото е Тайна на Живота. Когато Чистото Слово се скрива, то се превръща в една Красива Тишина. Чистото Слово е Безсмъртна Същност, Самосветеща Свобода. Това Чисто Слово прави Вечните неща.

Ако станеш Син на Ариворот, Син на Словото, тогава се завръщаш при неговия Създател и заживяваш в неговото Убежище. Що е Ариворот? Велика Възможност на Бога. Без Ариворот няма устроен живот. Ако Ариворот ти изпрати Истината, ще я разбереш; ако не ти я изпрати, ще се заблуждаваш. Словото е Решителят.

Ариворот - Словото - расте от Постоянството в Чистотата. Така човек възвръща изгубената си Будност. Чистото Слово е събудена Осъзнатост. То е Източникът, създал изворите. Източникът е Един, изворите са много. Овладяването на съдбата се нарича Контрол над Словото. А там, където съдбата е тежка, Контролът над Словото е бил изгубен.

Ариворот - Словото - носи в себе си Свещена Интимна Близост и може да я споделя с човека. Без Чистото Слово човекът е в безпътица. Той се движи от света към ада и обратно. Словото ни е дадено, за да открием Вечното си Възхищение и Вдъхновение към Древния Бог. Словото е говоримо, изречимо, но то си остава Несътворено в своята Скрита част.

Аторит (на Езика Залихир) - змията - е майсторът, който въвежда заблудените в своята безизходица. Щом обичаш заблужденията, и Аторит те обиква - ставате единна безизходица. Змията всякога дарява нови и нови заблуждения. Ако змията не може да те спре в Пътя на Учението, тогава тя ще се опита да те научи да се гордееш с наученото, а гордостта ще ти даде нови заблуждения. Но ако ти си Смирен, змията няма да може да те учи, защото не може да те види.

Аторит - змията - е несътворено влияние. Ако ти нямаш Път към Бога и Свещена Цел, тогава змията става твой водител. И тя започва постепенно да те учи на онези нечисти постъпки, които са бавно умъртвяване. Всяка нечиста постъпка е обмяна със змията, с нисшата енергия на живота, с падналата енергия. Ако змията е в човека, в очите му блестят разнородни заблуждения. Що са заблужденията? Ваятелите на страданията.

Аторит - змията - вярва в бъдещето, защото няма настояще. Тя вярва в далечното, защото няма Близост с Бога. Така е и с всеки човек, който е изпуснал Истината. Той няма настояще, защото се движи в ума на змията. Змията е едно със заблудения човек, но от Смирения човек тя се отделя, защото тя не може да разбере Смирението. Тя се съединява само с това, което разбира, а Смирението за нея е недостъпен чертог.

Аторит - змията - обича всяка твоя лоша постъпка, защото така тя се вселява все повече и все повече и овладява човека. Но всеки Разумен човек, който е избрал честно Пътя на Искреното Пречистване, тогава такъв човек с всеки изминат ден отмахва по една люспа от змията. А накрая поразява и нейната отрова, защото, когато отровата се сблъска с Духа на Чистотата, тя умира в себе си.

Аторит - змията - има дълбоки очи за всяка грешка в човека, за всяка слабост. И Аторит влиза там, за да го учи. Що е слабостта? Скрита пропаст. Тази пропаст може да расте до демонизъм, а може и постепенно да се смалява до изчезване. Колко е по-красиво змията да те мъчи и ти да се учиш, отколкото да те погълне пропастта и празнотата. Без змията пропастите в света щяха да се увеличават безброй, а провалението щеше да се умножава от век на век. Няма Мир и Покой в пропастта, защото там Го няма Бог.

Аторит - змията - има остро око за слабостите, но тя не вижда в Чистотата, в Смирението и в Истината. Ето къде трябва да живеем. Змията ни учи да се лекуваме от грешките и от слабостите си чрез съпротивата. Ето защо тя ни влияе. Змията движи нашия растеж и Бог чрез нея ни насочва към нашия Чист Вътрешен Път. И когато го завършим, трябва да благодарим на Древния Бог за змията, която е създал, защото чрез нейното влияние ние се завръщаме в Бога, в Неизреченото Място. Това е Пътят на Хадирите - Търсачите.

На Аторит - змията - е отнета Истината, за да можем ние да я открием в себе си. Някога змията е работила за Истината и за Бога и сега отново Му служи, но заради нас. Волята на Бога е да Го познаем като Незнаен, но да се приближаваме към Него все повече и все повече. Змията е тъмна, за да станем ние светли. Когато ние станем Чист Дух, Свобода и Безпределност, Аторит казва: „Свърши се!“.

Аторит - змията - е Жезъл, който управлява света и Космоса. Само Бог превъзхожда този Жезъл, защото Бог е Центърът, а Вселената е периферия. В Центъра се съдържа всичко, тук е цялата Истина; а Вселената и съществата трябва да търсят себе си, защото са били отделени от Центъра. Аторит се вглежда в нашите грешки, а Бог се вглежда в нашето Сърце, в нашата Чистота, в нашето намерение. Всеки, който преодолее змията, става Цар в себе си, защото си възвръща Центъра. Посланието на Аторит е: „Преодолей ме и ще познаеш своя Бог“.

Аторит - змията - обича тези, които имат любов към външния свят. Аторит казва: „Има само един живот. Живей го, защото животът ти изтича“. Така змията преобразява Вечното във временно, а отдаденият на временното не се съобразява с Вечното. Така в него се укрепява Аторит. Защо змията възраства в човека? За да получи той своите определени страдания, които да излекуват преходното мислене в него, и така човекът да тръгне най-после на път към своя Бог.

Аторит - змията - е работещо влияние, служещо на Древния Бог за Неговите Цели и за Неговия Замисъл. Откъде слезе Аторит? От Бога. Защо слезе при нас? За да се върнем при Бога и да не потъмнеем за милиони години, както е при демоните. Какво са демоните? Пропасти от гордост и самота, задушени от собствената си празнота. Ето от какво ни спасява Бог чрез Аторит.

Аторит - змията - ни прави отчуждени от Бога, за да се отдалечим от Него и да започнем да Го жадуваме. Така Бог създава Жажда от Огън за Него Самия, за да се върнем в Него завинаги, за да се слеем с Него и да изчезнем в Него. Бог иска толкова много да жадуваме за Него и да мислим за Него, че да стане Той Самият наш Живот, а тогава ние ще бъдем свободни от този сътворен свят.

Кой гледа зад очите на Аторит - змията? Кой гледа зад тези очи нашите мисли? Бог гледа. Змията има само привидни очи. Тя може да гледа само ако Бог й позволи. Бог бди над всяко Сърце, защото Той го е създал. Змията не може да създаде Сърце. Истинското Сърце е потайно създадено. То е Божие Тайнство и Бог си има Скрит Храм в него; има си Тайно Място, в което само Той пристъпва. Това Място змията никога не го знае и не може да го разбере. В това Място е скрит Таен Огън Божий.

Аторит - змията - е създател на самотата. Змията обича човешката любов и й се възхищава, защото тук може да се движи свободно и да проваля хората. Но там, където има Божествена Любов, змията диша много трудно и започва да умира. Змията е разделение, Бог е Събирател. В земното мислене тече змията, в Духовното - Ангелите, в Божественото - Боговете и Бог. В Духовното и в Божественото мислене змията е заключена, защото там работи Висшият Свят. Змията участва в Божествения План, но невинаги знае това.

Аторит - змията - обича нечистите изпуснати думи. За нея мълчаливият човек е мъчение, трудно го улавя. Но нечистият и бъбривият човек са цяло богатство за змията. Ако един мълчалив и истинен човек говори много малко, тихо и пестеливо, змията се уморява от него. Змията невинаги знае какво прави, но Бог в нея винаги знае.

Аторит - змията - е особено влияние. Когато змийският ум в нас е овладян, ние ставаме Духовни и Божествени. А когато змията ни владее, ние сме умствени и земни. Всеки трябва да очисти своята змия, своя ум, ако иска да бъде Предан на Бога и да се приближава към Него. В Чистия Път към Бога няма място за змията. Ако си тръгнал на път към Бога, никога не вземай със себе си змията!

Аторит - змията - е многознаеща, много е чела, много говори, но Любовта й е чужда дори когато говори красиво за нея. Змията е служеща тъмнина. Тя е преходна като нощта. Но докато изгрее нашият ден, ние трябва да се съобразяваме с нея. Змията носи в себе си много отрова, а Душата е Еликсир на Живота. Змията е бляскава, а Душата е Сияеща. Змията е любопитна, а Душата търси Изумлението и Възхищението. Усърдието към Бога е Душа.

Ахоролот (на Езика Залихир) - Убеждението - е натрупана Сила и Вяра от много времена. И то се явява в човека като Устой, Скала, Неизменност. Убеждението е започнало с Възхода към Бога, с Духовния опит и с Мистичните преживявания в Духа. А когато Духът се всели в човека, ражда се Ахоролот - Скалата Сила. Убеждението е въпрос на много прераждания и на Живот в Духа. И тогава то се е случило като Дар.

Ахоролот - Убеждението - се ражда, когато си заложил себе си за Бога и когато Пътят ти е труден. Трудните неща в живота са благословени и благонадейни. Те са слизане на Древната Милост. Ако Бог е с тебе, твоето Убеждение е всемогъщо, защото Всемогъщият е влязъл в тебе. Убеждението не е обяснение, а преживяване на Единството с Духа. Бог знае нашите Убеждения, защото Той ги е изработвал в нас.

Ахоролот - Убеждението - е Непоколебим Дух. Силата на Убеждението говори винаги за вселен Силен Дух, който излъчва чрез Убеждението своята Сила. Убеждението е Духовна Врата за Силите на Духа. Тези, които са били на кладите, са били Духове на Ахоролот. Те са били Духове, съединени с Боговете, и затова те са накарали кладите да замлъкнат поради Силата на своя Дух.

Ахоролот - Убеждението - е Слънце в мрака. То е Действие на Висша Сила, която мракът не познава. Убеждението е зрял плод на Висшия Божествен Свят. Във Висшия Свят всички са убедени по Божествено Внушение или по Божествено Вдъхновение от Боговете. И затова Убеждението се превръща в Силен Служител в по-долните светове. Убеждението е Единство с Дълбокото. То е част от Древната Сила. Самата тя ни е дарила Ахоролот, за да вървим в този труден Път, защото без Убеждението кой би вървял и кой би устоял?

Ахоролот - Убеждението - е Сила от Безкрая. Убеждението е Храна: то храни ума, Сърцето ни, Душата ни, Волята ни, Пътя ни. Ние живеем дотолкова, доколкото сме убедени, доколкото сме в Ахоролот. Що е Ахоролот? То е Крепост. То може да тече в извора дори когато изворът е пресъхнал, защото Убеждението е Несътворено. Убеждението не зависи от провали и успехи. То е родено преди всяка двойственост. Убеждението е част от Древния Храм.

Ахоролот - Убеждението - е Сила в Сърцето, Храм в Душата и Воля в Духа. Истинското Убеждение е скрито в Тишината на Неказаното. Който е убеден от себе си, ще се пропука. Който е убеден от Бога, ще се възвиси. Истинското Убеждение никога не е фанатично. То е Божие Слизане в осъзнатия от Бога човек. Ако човекът на Ахоролот се разхожда сред болни от чума, той се разхожда без опасения и свободно.

Когато Ахоролот - Убеждението - е фанатично, то е успешно самоунищожаване. Когато Убеждението е чисто, то осъзнава Бога в себе си. Този, който е убеден от Бога, е в Бога и никой не може да го разубеди. Който има Силата на Чистото Убеждение, Бог му е подал Ръка. Бог е Майсторът, Който извайва в нас Силата на Истинските Убеждения. Бог е Ваятелят.

Ахоролот - Убеждението - е Осъзнат Огън, а Огънят е Велик Посредник на Духовните Сили. Който е убеден в Бога, той вижда Бога, а света едвам го забелязва. Истинското Убеждение е присъствие на Порядък. Убеждението е винаги Духовно, но има и паднала духовност, а има и Божествена Духовност. Истинското Убеждение е Усмивка от Слънцето. Който е посял чисти и продължителни Усилия, Бог го е дарил с Убеждение за Себе Си.

Ахоролот - Убеждението - е Дух Учител. Присъствието му е винаги упътващо. За да бъде едно Убеждение Чисто, то трябва да има в себе си Осъзнато Чисто Съзнание. Убеждението е Силно Ядро от енергия - Ядро, което е стаено в Божия Център. Убеждението е особена Сила в Сърцето. Разубеди ли някой Христос в Неговия Път? Нямаше такава сила в света.

Ахоролот - Убеждението - е Сила чрез Истината. Защо никой не може да спре в Пътя му Убедения човек? Защото зад него е Бог. Убеждението е Богатство. Понякога то живее незабележимо и скрито в човека. Но когато дойде часът му, то се извисява в цялата си Сила, за да защити Бога. И тогава то е стихийно.

Когато Ахоролот - Убеждението - е Абсолютно, Бог се е родил в нас. А това, което кара Бог да се роди в нас, е Правилният живот. Правилният Път, това е Чистата Невидима Дълбина, която Бог ни е предначертал. Този Път е като тих ручей в нас. Той не говори, той ни води. Тези, които напълно осъзнато живеят в Бога, са убедени от Бога.

Ахоролот - Убеждението - е Древен Водач. Поведе ли те, течеш към своята Древна Същност. Ако Ахоролот - Убеждението - не иска да ти е Водач, светът ще те води, докато узрееш и бъдеш призован за Правилния Път. Ако Бог пожелае, Неговото Убеждение може да убеди всяко живо същество. Що е Убеждението? То е Кристал на Силата. То е съставено от Чиста Преданост.

Ахоролот - Убеждението - е Есенция на Чистата Сила, когато вървим в Божествения Път. Но убеждението е тъмно дело, когато слушаме злото. Трябва да извървим трудни пътища, за да получим Осъзнаването, което оценява Правилния Път. И тогава в нас ще се роди Чистото Убеждение, и ние ще започнем своето Възхождение в Източника. Всеки човек на Чистото Убеждение има Сърце на Древен Воин. Чистото Убеждение, изработено в нас, това е Таен опит, който е важен за нашия Скрит живот.

Ахоролот - Убеждението - е събрано Слово, събрана Сила, натрупвана дълго време, която в един момент става Ключ на нашия живот. Най-чистото Убеждение е Усет за Присъствието на Древния Бог в нас. Без Бога ние не можем да имаме Силата на Убеждението, дори и то да е чисто. Само когато Бог ни дари Подкрепата на Милостта Си, нашето Убеждение става център на нашата Вселена и на нашия Път.

Ахоролот - Убеждението - е Тиха и Смирена Решителност. От това Убеждение се ражда Покоят. Покоят е въпрос на Чиста Божественост. Убеждението се опира на Чистата Сила, а Покоят - на Висшата Тишина. А този, който е нечист, се улавя за падащ камък и потъва в своето неразбрано убеждение, което е като пропаст. Трябва мъдро да избираме и търсим своите Убеждения.

Ахоролот - Убеждението - е в Цялостната Сила на енергията. То действа в нас като Безмълвно Живо присъствие. То всякога живее в Ръцете на Бога. Чистото Убеждение никога не е земно желание. То е Сила на Чистата Духовност. Да имаш Чисто Убеждение, то е краят на света, то е да си преодолял света. Бог е Създателят на Ахоролот. А когато ни е дал това Чисто Убеждение, с това Той ни е дал Път към Себе Си, за да се познаем в себе си, а след това да се познаем и в Него.

Зохор - злото - има много знание, но то не познава Бога. А ние трябва да познаем Бога, и то вътре в себе си. Когато злото ни атакува, ние трябва да търсим Новия си Поглед за Бога, да се молим да ни даде Той това, което трябва да разберем. Иначе ще паднем в стария свят на своето недоволство. По пътя на Зохор всички ще станат смирени и ще бъдат научени кой е Истинският Бог, защото в Смирението умира нашето знание и се ражда Бог и Неговото Знание.

Зохор - злото - е област в ума, област на ограничението. Злото е невидим спътник на човека, докато той разбере Бога и Го избере завинаги, а тогава само Бог ще бъде наш Водач. Няма устроен свят без Бога, защото Бог е Единственият Устройващ. А злото е допуснато, за да ни преустрои в Бога, защото само в Бога има Реалност.

Зохор - злото - е Светло място, когато си в Бога, и мрачно място, когато си в себе си и в света. Злото иска суетни, отчаяни и самотни хора, за да се укрепи в тях. Но колкото и слаб да е човек, ако е Търсещ Бога, той все ще се усилва и все ще се изплъзва на злото, защото Търсещите са деца в Бога, а не в света. Всеки, който се моли, се обменя с Бога. А всеки, който постоянно се моли, Бог му става Дом.

Зохор - злото - е присъствие на змия, която ти трябва да осветиш в себе си. Злото е част от твоето минало, когато ти си създал друга воля. Тя е влязла в тебе, защото някога си сторил отделяне от Бога, отрекъл си Бога, изпъдил си Бога. Дори и като отделен, Бог пак те обича, но Той всякога иска да вървиш към Него, за да се укрепиш в Сърцето Му. А когато твоето Сърце и Божието станат Едно, ти вече всякога ще бъдеш в Божията Ръка.

Зохор - злото - пътешества по цялата Земя и търси тези, които Бог му е посочил. Зохор търси целенасочено тези, които нямат посока; тези, които се лутат в света и в себе си. Много мъртви и живи скитат безцелно и само Зохор може да ги излекува от тази стара и прастара суета. Когато Зохор намери тези хора, си свива гнездо в тях и ги учи на тъмния път, защото по-хубаво е път, отколкото безпътие.

Зохор - злото - търси забравените от Бога души, за да ги събуди за Бога. Но това винаги е било трудна задача. В историята има случаи на суета и лутане, които са продължавали и над 80 милиона години. Суетата също е сила. Суетата е черен знак, знак за дяволска принадлежност. И тази суета идва от провалено знание. Това знание дълго се е въртяло в омагьосан кръг. Това знание се дължи на нисшата природа, докато тя някога бъде събудена.

Зохор - злото - е силен вятър срещу слабите души и слаб вятър срещу Усърдните в Бога души. Красиво е Усърдието на Хадирите - Търсачите. Те знаят, че Зохор има много коварна логика, но те винаги умеят да излизат от този омагьосан кръг. Дяволите са духове, откъснати от телата, и затова те все търсят тела, търсят плът. Те търсят да проникват в плътските хора. Така дяволите, духовете и мъртвите проникват в живите хора, които са изоставили Бога, за да платят всички за своето изоставяне.

Зохор - злото - има много да учи и мъртвите, и живите, защото понякога тези живи и мъртви са по-упорити от злото. Благословени са само Хадирите - Търсачите, които в своя Път към Бога постепенно се очистват и преодоляват злото, защото Бог им помага да виждат Скритото като явно. И понеже те усърдстват в Бога, те са в Неговата Ръка. И тогава Бог казва на Зохор: „Тези са Мои чеда“. И Зохор се съобразява.

Зохор - злото - е черна разумност, която служи на Мъдростта и на Волята Божия. Зохор има ум, но няма сърце и затова Зохор не може да познае себе си. Зохор отглежда в себе си зверове, които винаги се сблъскват с Волята на Древния. И така те се завръщат в собствения си ужас, докато Древният някога ги събуди за Пътя към Него Самия. Злото е гигантско его. То е поискало да завладее нещо, което не му е принадлежало, и така то се е сгромолясало в себе си.

Зохор - злото - не е човек, но може да влиза в човешки образ и дори известно време да живее заедно с човека. Човекът и злото дори могат да се слеят, ако са сродни в своето мислене. Тогава в човека се ражда звярът, чиято цел е да провали и накаже този човек за дълго време. И ако човекът се пробуди, той ще осъзнае, че никога вече не трябва да избира този път, който е неземно и духовно тежък.

Зохор - злото - в свинята обича рая на калта. Самата свиня е съставена от кал и демоничен огън. Тези, които квичат в свинята, когато я колят, са демоните, които усещат, че изгубват това тяло. Те страдат, защото няма къде повече да живеят. За тях празното пространство е огромна самота и особено мъчение. Що са демоните? Преследвачи на вятъра.

Зохор - злото - е кошмарът за тези, които са изгубили Бога и Пътя си към Истината. Злото трябва да се спасява от най-големия си враг - Божия гняв, от който е създадено. Но то нищо не може да стори срещу Божия гняв. Зохор е периферия. То няма Сърцевина, то няма Център. То все търси нечистотата, която е път и творец на нещастията; а нещастният човек е мирис на смърт, но смърт без съдържание и преход.

Зохор - злото - служи на Велика Сила, която не познава. То е получило частица от тази Всемощ за целите на Дълбините. Злото е отровата за света, а Бог е противоотровата. Злото е море от мрак, а Бог е Океан от Прасветлина. Злото е бегла призрачна сянка от тази Прасила. То е малка частица от нея дори когато е погребвало цели цивилизации по Повелята на тази Свръхсила.

Зохор - злото - не гледа твоя мироглед, твоите знания, твоите способности. То гледа твоите слабости и се вселява в тях, за да ти покаже колко си слаб с всичките си знания и способности. Но ако Бог те е призовал, тогава злото знае, че Бог в тебе е повече от тези знания и способности. И тогава Зохор те заобикаля, защото Зохор познава Божията Сила. Зохор узнава човека, в който трепти Истината и Бог. Злото познава и здраво заблудения човек, защото Сам Бог му дава частично виждане.

Зохор - злото - е по-слабо и от сламка, но когато Бог реши, то може да стане река от зло и водопад от сила. Но всичко това е заради Целите на Древния Бог. Бог в човека е големият Заслепител на злото. Достатъчно е Бог да докосне злото и то да изгуби своята сила и влияние.

Зохор - злото - е болка, а болката е събуждение за Бога. Болката е създадена, за да стане Око за Бога. Злото е втвърдено, то е като лед. Но ако знаеш как да го разтопиш, от него ще потече водата на живота. Но ако човекът е в невежеството, тогава злото не става вода, а лавина от бедствия. Ти си в Зохор, ако не си познал Чистото Търсене. Тъмното търсене всякога открива своето невежество, но Честното Търсене става Откривател, защото то се явява Мост над Зохор, Мост над тъмата.

Лахара - Лекотата - те държи в Слънцето. Тя не познава бремето, защото Лахара е Свободна Птица. Лекотата е имала Любов към Същностното, Финото, а то е духовно необременено от света. Лекотата е смирена, непривързана. Тя е тиха Радост в Сърцето. Лахара е споделила Сърцето си с Бога и Бог е заживял в нея. Лекотата е Древно Писание на Бога в нашето Сърце.

Лахара - Лекотата - е тиха като шепот, фина като Ефир, смирена като цвете, шептяща като извор. Що е Лахара? Тя е това, което се усмихва на бурята. Тя е това, което лети над трудностите. Тя е като Ефирна пеперуда. Лахара е Слънцето, което лети вътре в нас, в нашето Сърце. Защо лети? Защото е неземно докосната от Древния Бог.

Лахара - Лекотата - е по-древна от живота и творението. Тя е била преди тях. Тя се е реела в Нищото. Полетът на Лахара не е съставен от крила, а от Устрем. Тогава още е нямало крила. Лахара е преди нещата. Тя е от Света на Свободата. Лахара е Тънкомъдра. Тя не може да слезе в безгрижието, тя слиза да живее в Мъдромислието. Човечеството е изгубило Лахара, защото е изгубило Древния светоглед - основата на всеки Истински Полет.

Лахара - Лекотата - е Море от безименна Радост. Лекотата е част от силата на Простотата. Защо Лекотата е Ефирна? Защото тя е Душа, която няма съдба. Тя е Душа, неподвластна на съдбата и света. Тя не мисли като тях, тя мисли като Ефира. Лекотата е Фина частица в нас. Тя е достъпна, но почти непознаваема. Човекът на Лахара е този, който е преодолял себе си и е изгубил земната си природа.

Лахара - Лекотата - никога не живее във времето, защото тя няма история, няма години. Тя е Ефир. Лахара е атмосфера на Слънцето. В нея звучи Песента на Тишината. Лекотата е състояние на Божествената Любов. Тя е от Древен Род, Несътворен Род. Лахара е Живот без бреме. Тя е като усмивката на новороденото дете. Тя е като усмивката на Слънцето. Тя е като онова, Тихото в живота, което идва, озарява те и си отива безмълвно.

Лахара - Лекотата - е Настроението на Слънцето, Красотата на Несътвореността. Смъртта също е Лекота, но хората не знаят това, защото тя е забулена. Смъртта лекува тежкото, нечистото и болното в човека. Тя облекчава човека с чуден приспивен сън, така както майката приспива детето си. Бремето е в живота, а не в смъртта. Виждащите знаят, че смъртта е по-лека и от вятър.

Лахара - Лекотата - е Живот в Тайния Свят, в Света на Духовете. Лекотата е скрита от хората, защото тя е друго знание, друг поглед и светоглед. Лек е този, който е в Душата си и в Духа си. Лекотата е мярката на Правилния Живот и затова тя се излива в него, защото е сродна с него. Защо Лекотата е лека? Защото е чула шепота на Несътвореността.

Лахара - Лекотата - е Успокоител на Сърцето и Балсам за тялото. Умът не може да я разбере, макар че Лахара е на крачка от него. Умът обича мъчното, трудното, обремененото. Тук е мястото на неговия живот. Но Душата обича Лекото, Тънкото, Ефирното, Освободеното, Необремененото. Душата и Лекотата са сродни. Те са едно цяло, те се прегръщат с ръцете на Ефира. Лекотата е Храната на Душата.

Лахара - Лекотата - е Сърце от Безкрая; Сърце, преодоляло ума и света; Сърце, което пие Безкрая. Това Сърце пие водата на Безкрая, а не водата на света. За Чистото Сърце съществува само Бог, а светът е само една представа. Що е Лекотата? Сърцето на Любовта. Лекотата е мярката за Истинния човек, а не религията и науката. Що е Лекотата? Ключът на Свободата. Лекотата е Слово на Бога.

Лахара - Лекотата - то е да имаш Сърцето си в Бога, а в Сърцето на Бога няма бреме. Лекотата живее като Скрит Огън в Сърцето на човека. Лекотата всякога е покорител на бремето. Самото бреме не може да се улови за нея. Бремето улавя ума, Лекотата улавя Душата. Трябва да осъзнаем Лахара като Фино Божие Действие в нас. Лекотата ни води в собствената ни Душа. Тя е подобна на Молитвата. Молитвата е създател на Лекотата.

Лахара - Лекотата - е повече от доброто. Доброто още не умее да живее в Лахара. Доброто е път, а Лекотата е Благо състояние. Тя е изначално благословена и затова е свободна от тежките условия. Лекотата е част от Неизреченото име на Душата. Лекотата е осветена от Бога да дарява Покой. Лекотата е без бреме, защото е изчезнала в Дълбините си.

Лахара - Лекотата - е като усмивката на Мъдреца. Ако Мъдрец ти се усмихне, ще усетиш, че нещо от бремето ти си е отишло. Ако Мъдрец е до тебе, ще узнаеш, че светът не е хаос. Ще узнаеш още, че дълбоко в себе си ти си спасен. В Дълбините си ние сме изначално спасени. Когато сме в Дълбините си, Сам Бог ни дава да узнаем Свободата си. Когато Бог е в нас, това е Свободата. А не е ли това Лекотата и Спасението?

Лахара - Лекотата - извисява, защото тя е част от Древността. Лахара е Чуден Водител. Който я има на своя страна, е докоснат от Бога. Лекотата не е част от знанието, Лекотата е част от Мъдролюбието. Лекотата е извисяваща. Тя всякога подава ръка на Мъдролюбието. Когато една трудност попадне в Лахара, тя се чуди какво да прави и изпада в безтегловност.

Лахара - Лекотата - променя възгледите на всяка трудност. Що са трудностите? Те са сбор от живи същества и всички те се нуждаят от Лахара - Облекчителя. Но условието е, че те трябва да възприемат възгледа на Лахара. Когато тежкият и трудният човек намери правилния човек или правилната формула, той получава Лахара и си тръгва радостен по своя път.

Лахара - Лекотата - е символ на Слънцето. Тя е Вход в Слънцето. Тя е Вход в Скритата страна на Сърцето. Човекът на Лахара не е безгрижен мечтател, а реално осъзната Душа. Човекът на Лахара си има изработен Уютен Кът в Съзнанието и той често влиза там. Кой е направил този Уютен Кът? Чистотата го е направила, Покоят го съхранява. Чистотата е магнитът за Лекотата.

Лахара - Лекотата - е особено Изкуство на Тишината. Тишината е Майката на Лекотата, а Чистотата е условието. Що е Лекотата? Малка Сияеща Птица, родена от Чистотата и стремяща се към Тишината. Мъдрите са позволили на Лахара да пробие тяхното Сърце, т.е. станали са достъпни за Лахара, и така това пробито Сърце, проникнато от Лекотата, е станало по-устойчиво и от най-здравото сърце. Какво липсва на здравото сърце? Не е пробито.

Зарама - Истината - е страшна Основа: страшна, защото всички се страхуват от нея освен тези, които се сливат с нея. Човекът на Истината е Богоугодие. Той е зает само с Бога, той има Очи само за Бога. Зарама е Звук на Бога, Звук на Реалността. Зарама е Власт над всяка власт, но тя винаги е изчакваща. И когато не я разберат, тя се разгръща като съвършено оръжие.

За да разбере човекът Зарама - Истината, тя самата трябва да е решила да стане явна Реалност вътре в тебе. Тогава тя ти дава Звука си, Силата си, Реалността си и ти я узнаваш. За злото Зарама е смразяващ Вятър, а за Чистите тя е любящ Вятър, огряващ и вдъхновяващ Вятър. Зарама е Древно Вдъхновена и търси своите си.

Зарама - Истината - това е Живот в Божественото Време, в Безвремието, в Свободата. В Истината няма свят, няма ограничения, няма гроб. Времето е отстранено. Кризи за Истината няма, тежки събития няма, защото тя е Живот в Дълбините, и нищо не я достига. Истината е повече от живота и смъртта. Тя е съсредоточена в Свободата, а Истината в най-дълбокия смисъл вдишва Древния Бог.

Зарама - Истината - е Храмът на Древния и никога е нямало друг Храм. Който диша Истината, е отстранил света. Когато се е случило грехопадението, Истината се е извисявала. Истината е най-здравословното нещо в света. Събитията умират, Истината възкръсва. Хората умират, Истинното в тях остава неуловимо за смъртта. Така е устроена Истината. Що е Зарама? Тя е всякога приятелска Тишина, но ако умеем да я чуем.

Зарама - Истината - е Жива. Тя може да бъде Могъщо Действие, а може да бъде и Тихо Действие. Истината може да бъде Грохотът на Тихия Глас. Истината, това е Гласът с Таен Звук. Истината е сурово бедствие за безумните и Тих Порядък за Разумните. За Чистите Зарама е Ясен Говор. Истината може да произнася Дълбоки Тайни в Сърцето на Чистия човек.

Зарама - Истината - и хората на Истината са Благословението на този свят. Без хората на Истината този свят щеше да угасва все повече и все повече, докато стигне до пълно разрушение. Ето защо Истината всякога изпраща свои Посланици. Не звездите, а Истината управлява всяка съдба и само Истината може да я смекчи. Който е чул Гласа на Истината, е чул Незабравим Глас. Истината има Око и за най-малките и скрити неща.

Зарама - Истината - позволява и Разбиране, и Виждане. Зарама винаги дава Прилив на Воля. Истината не воюва, но ако се наложи, тя поразява. Хората на Истината са целеустремени. Те владеят голяма Концентрация в себе си, която им е дадена от самата Истина. Истината владее в себе си Концентрирана Сила и Власт, но никога ярост. Истината всякога действа мъдро - и когато е Милост, и когато е Строгост.

Зарама - Истината - има специално място в Сърцето, особен израз в лицето и носи в себе си голямо Търпение и Въздържание. Истината има мярка за всичко. Истината е Съсредоточен Огън. Тя има в себе си Разбиране за Същността на нещата. Зарама има Разбиране не от този свят. Тя е Живот в друго ниво - нивото на Чистия Дух. В своя най-дълбок смисъл Зарама живее в Бога и е Негово Излияние. Истината е Жива в Света на Живите.

Зарама - Истината - е Тайнознание. Тук достъп имат само тези, които Бог е избрал, а те са избрани след много, много тежки изпитания. На другите е дадена полуистината. Пътят в Истината е Необикновен Дар. Да се движиш в Истината, то е позволение да си близо до Ядрото на Бога, но и до смъртта - заради голямата отговорност на Истината. Истината за Бога е Свръхестествено Възприятие. Човекът на Истината е пестелив в думите, мъдрочист в действията си и сияещ насаме, в който и мрак да попадне.

Зарама - Истината - е близка и достъпна, но ако не се разкрие, си остава незабележима. Тя си остава нещо, заровено в Тайната на Съзнанието. Истината може да се случи, но трябва да осъзнаваш за кого работиш и трябва да се въоръжиш с голямо Търпение и Постоянство. Истината е подобна на това да уловиш един Лъч на Зората. Това изисква особена Бдителност, защото Зората не е нещо, което изгрява отвън, а отвътре. Зората е Вътрешен Дух, Лъч от Древността.

Зарама - Истината - събужда в нас само Честния Път, Древния Път. Ако ти си Хадир - Търсач на Истината, то самата Истина ти е позволила да я търсиш. А главната причина са стари Духовни заслуги от минали прераждания. Който върви в Истината, върви към своята Дълбина и към Висшата Тишина, която е Тишина с Говор и Тишина без Говор. Ако си призован да търсиш Зарама, това е, защото Бог иска да се сближи с тебе. Истинският Хадир никога не е принадлежал на този свят. Той е стара Душа или стар Дух, който някога е създал Приятелство с Бога и днес отново Го търси.

Зарама - Истината - изисква твоето Летящо Сърце. Само чисто Духовното Сърце може да лети към Бога, докато другите сърца си живеят в света до своето угасване. Земното сърце е странен престой на Земята, но този престой трябва да бъде изживян. Човекът на Истината е Море от Пустота, Безкрайност. Този човек е Тайна за другите хора, защото той живее в Сърцето на Огъня, а това Сърце е Огнен Храм. То не допуска в себе си вселяването на земния живот. Това Сърце е част от Нищото.

Зарама - Истината - е Тайна и Скрита Мъдрост. Истината е в Бога, а не в религията. Истината е в Бога, а не в науката. Истината е в Бога, а не в живота и смъртта. Истината се съобразява с Бога, а не със света. Човекът на Истината не е от света и затова той не е желан много от света, защото той е подобен на хората, но не е като тях. Човекът на Истината е Скрита Врата на Бога. Той е в Ръцете на Бога. Човекът на Истината е една Овладяна Сила и затова в него Самият Бог може да се разгръща, ако реши.

Зарама - Истината - проваля само неразумните и безумните. Те всякога получават своята празнота. Хадирите, или Търсачите на Истината, всякога се превръщат в Майстори на Проучването. Търсачът на Истината ще бъде напътстван все по-навътре към Тайната на Бога, защото неговото Усърдие е благословено и избрано. Всеки Хадир отделя специално време за Бога в своя ден и това време все повече се увеличава. На всеки Търсач на Истината му е позволено да се скрива в Убежището на Бога, защото Бог го е приел.

Зарама - Истината - е в този човек, чиято воля убива света и сътворението. Човекът на Истината има Съзнание, извисено над света, защото той всякога е търсил Богоподобното си Състояние. Истината е Царство извън света, извън ума. Зарама е дълбоко навътре в нас - там, където е Бог. Истината трябва да е нашият начин на живот, а другото Сам Бог го устройва.

Зарама - Истината - е Древно Чиста и Неопетнена, защото е Недосегаема за света и времето. Не Свещените Книги са важни, а твоята Истинност. Истинността е Храната - Храната на Боговете. Боговете се хранят с нея и затова са толкова близо до Бога. Истината има в себе си такава Динамика, че може да отстранява всеки проблем и всяка трудност, защото Истината се движи от Любовта - Чистата Сила на Бога.

Харива Атор - Специалният Устрем - пробива и времето, и Вечността. Дълга е ръката на Харива Атор. Този Устрем е Превелик Дар, даден на човека. Харива Атор е Скрита Вътрешна Пробивна Сила и с голямо Постоянство този Специален Устрем може да стигне до Бездната и Мистерията и дори да докосне Абсолюта. Ангелите нямат Харива Атор и затова те служат само на Светлината. Те не могат да стигнат до Бога и затова не могат да Го познаят. Човекът на Харива Атор може да стигне до Бога и да Го познае, и да Му служи. Това е Дял, по-дълбок от Светлината.

Харива Атор - Специалният Устрем - е Висш Дар от Истината, за да се себеразкрие човекът в себе си и да възстанови Древното си Единство с Бога. Специалният Устрем се движи между живота и смъртта и знае се, че те не го познават. Харива Атор е Тайна отвъд живота и смъртта. Харива Атор е Дар от Древния. Той е Жива Сила на Великата Неизменност. Специалният Устрем е нещо, което е изтекло от Древния Бог за Неговите Възлюбени Хадири - Търсачи.

Харива Атор - Специалният Устрем - е нещо, което се завръща в Бога. Всичко в този свят си отива, но Харива Атор се завръща. Специалният Устрем е устроен сам по себе си като Чиста Безсмъртна Същност, като Чист Лъч от Самия Бог. Бог го дарява на тези, които трябва да се завърнат. Харива Атор не се случва в ума и в света, а в Духа. Той е от Царството Божие. Велико е да срещнеш в живота си човек с Харива Атор.

Харива Атор - Специалният Устрем - това е само по себе си Послание от Древния Бог, а то означава: „Завърни се!“. Харива Атор не се нуждае от чудеса, защото той е Чудото, Дарът на даровете, Сила в силата, Глас в гласа. Харива Атор се дарява според дълбока вътрешна причина. Харива Атор расте не от време, а от Дух и Скритост. Ако Харива Атор беше даден на Ангелите, те щяха да станат Богове.

Харива Атор - Специалният Устрем - живее всякога в Божествена атмосфера. Този Устрем е в Мистериозна Връзка с Бога. На Харива Атор е дадено и позволено да пробие дори Второто Съвършенство - Великото Съвършенство, но не и Абсолютното Съвършенство. Харива Атор надминава и тази, и отвъдната реалност. По Пътя на Харива Атор се изработва строг и съсредоточен ум, чрез който човекът овладява себе си. И това е Дарът на Бога.

Харива Атор - Специалният Устрем - е събирател на Чистата Енергия в себе си. Съществата на Харива Атор са от Висока Раса. По Пътя на Харива Атор човек преодолява себе си и изяснява Вечния си Път. Харива Атор е Божествено Тайнство. То е близост със Съкровената Същност на нещата. То е друго Битие в човека. То е нещо от Изначалното Битие на Бога, слязло в човека заради Завръщането във Високото Единство.

Харива Атор - Специалният Устрем - е Пътят към Диамантената Земя. Този Специален Устрем постепенно умъртвява света и сътвореността, защото все повече създава Бога в себе си, в Сърцевината си. Харива Атор означава Просветлен Път и Осъзнат Живот в Древния Бог с всички трудности, които се срещат по Пътя. Харива Атор е Ръкопис в Сърцето на човека, написан от Самия Бог. Този Ръкопис е Умъдрител на човека.

Харива Атор - Специалният Устрем - е Древен като океана, Извисен като планината и Уединен като Древния Бог в Себе Си. Специалният Устрем е Несподелим. Харива Атор се движи повече по Невидим Път, отколкото по видим. Харива Атор обича горчивата Истина и затова той сияе в Сърцето си. Харива Атор е като Пътя към Безкрая. Харива Атор е като Мъдрец, който е преживял Бога, но не спира да Го търси.

Харива Атор - Специалният Устрем - постепенно разкрива Пътя на човека. Харива Атор е Глас на Духа и затова по Пътя на Специалния Устрем човекът става все повече Дух, саморазкрива себе си, изяснява себе си и се отделя от мъглите на света. Харива Атор има в себе си Вкус на Безпределност. Този Устрем провижда в Безкрая. Чрез Харива Атор човекът започва да чете в Душата на нещата, в Същността на нещата, защото има в себе си Остро Внимание.

Харива Атор - Специалният Устрем - има в себе си Почит към Древната Неизменност. И в своя Скрит Вътрешен Път Харива Атор се движи към тази Неизменност. Харива Атор е Древен Език - Език без думи, Език от Вътрешния Свят, защото сам по себе си Харива Атор е Древното Знание, което знае Пътя си, и затова няма нужда от думи. Например, колкото и да се изговаря думата Душа, тя си остава Скрит Вътрешен Свят отвъд понятия и разговори. Така е и с Харива Атор.

Харива Атор - Специалният Устрем - означава да си благословен в своя Път и да се движиш мъдро зад света, покрай света. Харива Атор се движи към Извора. Този Специален Устрем сам отваря своите Врати, защото Истината е с него. Харива Атор се движи по Мистичен Път и в него самия е способността да отстрани своята стара съдба, да отстрани миналото си. Човекът на Харива Атор постепенно разрязва света и заблужденията му и заживява в Древната Реалност.

Харива Атор - Специалният Устрем - е съзнателен сам по себе си. Той е осветен вътре в себе си. Той е едно с Чистия Дух и поради това е неведомо над окръжаващата среда. Харива Атор е Древно естествен метод. Това е естествена вроденост. Това е естествен Полет, така както птицата е преди самолета. Няма нужда от самолет, ако ти самият си Птица и Полет, ако си Дух и Реалност. Харива Атор е Древна Връзка с Мистичния Дух, скрит зад Вселената.

Харива Атор - Специалният Устрем - ни сближава с Незримото. Той ни напомня за нашата Родина, за Древната Свобода. Харива Атор се движи като вятъра - незримо. В Харива Атор е вложена част от Древната Любов, която живее свободно, непривързано и съсредоточено в своя Създател. Харива Атор носи в Сърцето си Съкровено Знание и знае, че по тази нишка ще се завърне в Древния, защото така е устроен Специалният Устрем.

Харива Атор - Специалният Устрем - може да бъде тих и вдълбочен, а може да бъде и могъщо мълниеносен. Харива Атор е даденост. Той е Дар, за да се посветим на Бога, и така Той да превърне нашата воля в Своя Свобода и в наша Свобода, защото чрез Харива Атор ние придобиваме общо Дихание с Бога.

Харива Атор - Специалният Устрем - тече в Божественото си Предопределение. Той е особен Отломък от Скритата Неизреченост на Живота. Харива Атор носи в себе си Вътрешна Красота, Красота без показ; Красота, която крие Лъчите си; Красота, която е Говор на Необяснимото. Харива Атор означава Постоянство в Пътя си към Единствения - Единствения Преизпълнен.

Харива Атор - Специалният Устрем - е съставен от Скрит Чист Огън и затова Харива Атор всякога е осъзнавал Древния Единствен. Харива Атор знае, че всичко най-важно се намира в Единствения. Който е влязъл в Единствения, той вижда Порядък и в хаоса. Харива Атор е Усърден Пламък, който търси своя Баща - Древния Огън. Харива Атор е Пламък на Любовта, а Любовта е Пламък на Единствения.

Хатария - Пустинята - е Духовна Врата към Тайната на Живота. Хатария е Мястото за Абсолютното Доверие в Бога. Пустинята е Място на Бога, Действие на Бога, Метод на Бога, за да Го открием. Хатария е Древна Обител на Нищото, на Безкрая. Избраните от Хатария са Синове на Вятъра, Синове на Безкрая. В Пустинята може да цъфти само Абсолютното Чувство за Бога. Тук другите чувства са второстепенни.

Хатария - Пустинята - храни Дълбините в човека. Тя храни и поддържа Неизвестното в човека, защото известното е ограничение, защото известното е смърт. Пустинята те движи към собствената ти Неизвестност, към собствената ти Необятност. Хатария е течаща Свобода, а водата е течаща енергия. Целта на водата е да нахрани Свободата. А когато Свободата е нахранена, водата може да си отиде. Когато водата е дала нещо на Свободата, след това тя може да се завърне в своята собствена Свобода.

Хатария - Пустинята - е Любов, скрита в Сърцето на Избраните, а Сърцето на Избраните е Мистичен Храм на Бога. Пустинята е Ароматът на Бога за Призованите. Тя е още и Есенцията на Бога, защото Сам Бог се разцъфтява в Избраните. Хатария казва на човека: „Разбери себе си, а не мене и тогава ще ме познаеш“. Хатария е Безсмъртно Слово на Древния. Тук Древният казва: „Ела в Мене и ще си дошъл в себе си“.

Хатария - Пустинята - е Наука за Бога, Наука за Важното, за Същностното. Хатария те задължава да познаеш себе си, за да се осмислиш. В Хатария ясно узнаваш Пътя си - Пътя, който е навътре. Пустинята е Майстор, който ти помага да изваеш себе си. А този, който не е разбрал Пустинята, той се самоунищожава. В Пустинята не чакаш Спасителя, просто подаваш ръка на Бога да те води. В Пустинята е наситено с Бог. Това е Мястото за Избраните и затова те не виждат света.

Хатария - Пустинята - в своя Дълбинен смисъл е Чисто Пространство, Пространство на Нищото. Хатария е Място на Възхода. То е Място, в което да създадете своята Цялост, защото само така се възстановява Древната Любов към Бога. Тук, в Хатария, Мъдрият залага живота си за Бога, а глупавият търси скъпоценности под пясъка и загива. Пясъчната буря знае всякога кой какво търси и защо го търси, защото тази буря е създадена от Разумни Същества.

Хатария - Пустинята - е Място на Възхищението, Място на Божието Изумление, но то е за тези, които са призовани от Пустинята, а иначе за другите хора Хатария е гроб. В Пустинята трябва да заложиш себе си, за да откриеш Бог в себе си. А когато откриеш Бог в себе си, после ще преоткриеш и самия себе си. Тук, в Хатария, Уединението е Истината, а Пълното Уединение е Изчезването в Бога.

Хатария - Пустинята - е Пътят на Усърдието. То е условието на Постоянството. Тук и тук, и само тук, в трудните условия, растат Душата и Духът. Тук, в Хатария, ти си изпратен да разрешиш главния проблем - себе си, защото ти си проблемът, ти си решението. Тук, в Хатария, няма никаква самота, защото самота съществува само за егото и за невежеството. Пустинята е Дар за особено Преживяване - Преживяването на себе си, Преживяването на своето Изначалие. А това е Преживяването на Великото Сродство с Древния.

Хатария - Пустинята - е Уединение. В Пустинята на това Уединение ти прекратяваш себе си. Уединението, това е твоето Древно Благословение. Пустинята дава Велики Дарове на своите Избрани. Един от най-красивите Дарове е Непоколебимост. Само Безсмъртният живее в Непоколебимост. Той разрязва Голгота на две, защото той е видял Древния Дух в Тъмата на Мрака. В Мрака той е видял Скрито Слънце. Хатария - това е Могъщо Пътуване към Бога и към себе си.

Хатария - Пустинята - е особено Присъствие на Нищото, но за това трябва да познаваш собственото си Тайно Сърце, Скритото си Сърце. Хатария е Чиста Усмивка за тези, които са призовани. Хатария ни облъхва с Древност, с Дълбина, а това е нашето Родно Място. От тази Древност е родено Сърцето ни, от тази Безкрайност то живее. Ние всички трябва да се завърнем в Безкрая на своето Сърце.

В Хатария - Пустинята - всякога бди Великото Око, Великият Наблюдател, Великият Невидим. Безкраят е Храмът на Древния Бог. В Хатария си, за да познаеш Сърцето си и Безкрая. Хатария е Преход към Тънкия Свят, към Безсмъртието, към Свободата. Целта на Хатария е да родим Бог в себе си. А щом Го родим, получаваме Дара на собствената ни Дълбина.

Хатария - Пустинята - е повече от богатство и съкровища, защото тя ни отвежда в Свободата. Тук, в Хатария, няма нужда от рози, защото тук твоята Благодарност е Розата. Тук няма нужда от хубаво слънчево време, защото тук Бог е твоето време. Тук няма нужда от дарби, защото Сърце, което е в Бога, е Сърце над дарбите. В Пустинята светът става на прах и пепел. Остава само Бог и Свободата.

Хатария - Пустинята: тук Бог се ражда в човека - в Себе Си, в Своето Сродство, което е скрито в човека. Тук Бог дълго е търсил човека, за да му даде Себе Си. А дали ние Го търсим, е друг въпрос. Но Той всякога ни е търсил, защото такава е Любовта Му. Тук, в Хатария, Бог те отнема от Пустинята, за да те вземе в Себе Си завинаги, защото ти си Дух, роден от Бога, и Бог поради голямата си Любов те иска за Себе Си.

Хатария - Пустинята - е Място, което осветява своите Избрани. Пустинята те осветява невидимо отвътре без Кръщение, защото тук Осветяването е от Нищото, а в Нищото няма нито ритуали, нито история. Нищото е Присъствие без време и Отсъствие без мълчание. Нищото е Изчезналост от мълчанието. Не мълчанието ни води към Тайната на живота, а Истината. Истината е Водачът.

Хатария - Пустинята - е Място на особеното Благословение. Тя е Докоснато Място. Пустинята е Мистично явление на Древната Дълбина. Това е Място на Отречените от света, Място на Избраните. В Хатария се движат и други хора, но то е по други причини, свързани с бъдещето. В Хатария живеят пълнокръвно само тези, които имат Сърцето на Отречението. За тях е важен само Бог, а не светът.

Хатария - Пустинята - е за този, който е възлюбил това Място на Нищото. Неговото Сърце пее Песента на Безкрая. Законът в Хатария е: „Люби и не разбирай!“. Тук Любовта към Бога трябва да бъде Абсолютна и без недостатък. Тук Избраните имат особена Любов. Тяхната Любов е могъща и мека. Тук Бог дарява Своите Избрани с много Магически Мигове. Тук Любовта е Мистична и без време, защото тук не очакваш времето, а очакваш Любовта. Тук не тече времето, тече Любовта.

Хатария - Пустинята - крие в себе си една Мистична Неизреченост. Чрез тази Неизреченост Бог става интимен със Своите Избрани. Що е Истинската Любов? Неизречено Състояние. Ние всякога се прекланяме пред Неизреченото, пред Неизговоримото, защото само в него е Истинското Обновление. Неизреченото е Присъствие на Божия Не-Образ.

Хаярая - Благодарността - е Лицето на Слънцето. Тя е сътворена от Лъчите на Любовта. Благодарното Сърце може да побере в себе си Вселената, а неблагодарното сърце и сламка го обременява. Колкото повече благодариш, толкова повече нещо в тебе си почива, отдъхва си, докато неблагодарният човек, недоволният човек е натоварен с много същества, които живеят на негова сметка. Благодарността е лека, недоволството е тежка материя.

Хаярая - Благодарността - радва Висшия Свят. Във Висшия Свят Благодарността е като усмихнало се цвете. Колкото по-благодарен е човек, толкова повече ще бъде облекчен, защото Хаярая сама по себе си е Ефирен Свят, Лек Свят. Тя е Съзнание от Слънчев вятър. Хаярая е още и особен род лечение - особено ако благодариш за трудните неща в живота.

Хаярая - Благодарността - е голям враг на злото и трудностите. Що са трудностите? Те са същества, обременени тежки същества, а Благодарността е Пеперуда. И когато тя се яви сред трудностите, те се чудят откъде тя е взела своята Лекота. Откъде е родена Лекотата? От Любовта, от Ефира, от Чистотата, от Мекотата. Истинската Благодарност всякога сияе в себе си. Но когато е сред трудностите, тя невинаги е желана, трудностите невинаги я искат.

Хаярая - Благодарността - е Сияен Дом. Благодарността е Душа, Есенция, Същност. Благодарността е Река от Светлина. Що е Благодарността? Доверие. Тя е Доверие дори и в тежките времена. Тя е Доверие в това, че има Промисъл за всичко. А що е Доверието? Доверието е Любов. Хаярая е Живо Присъствие на Душата. Висшата Душа в нас е изтъкана от Благодарност и Доверие. Тя знае Произхода си.

Хаярая - Благодарността - сияе в Невидимото и се радва на отражението си във видимото. Хаярая е тиха, почтителна и смирена. В нея винаги има нещо скрито. Неблагодарният човек общува с илюзиите в живота. Благодарният човек общува с признателните Души и със Съществата на Любовта. Хаярая движи Развитието. Тя постепенно прокопава Пътя към Дълбините. Хаярая увеличава Равновесието.

Хаярая - Благодарността - е част от една Древна естествена Божественост. Истински благодарният човек наблюдава живота с Душата си, а не с ума си. Благодарният човек е пристигнал в Душата си. Хаярая храни Душата. Пълнокръвната Благодарност има в себе си Отвъдното Познание, Безмълвното Познание - това, което носи в себе си Самодостатъчност.

Хаярая - Благодарността - е Богатство на Душата, а неблагодарността е бедност на нечистия ум. Богат си с Висшата си Душа. Беден си, когато си с нечистия си ум. Благодарността смекчава болестите и помага по-бързо човек да излезе от тях. Неблагодарността е развалена храна. Тя храни тъмното начало и ограбва човека. Ако дълго време си благодарен за всичко, което ти се случва, ще придобиеш Нов Поглед.

Хаярая - Благодарността - е Настроението на Слънцето. Благодарността е сближаване със Слънцето. При това сближаване Топлината в нас се увеличава. Неблагодарността е път към недоволството, а недоволството е пътуване към едно мрачно място. Недоволна е само празнотата. Благодарността е Говор на живота. Тя е пътуване към Еликсира на живота. Благодарността е Светла Воля, вселила се в твоя живот. Приеми я! Неблагодарността е друга воля. Тя е черна воля, която иска да те зарази. Освети я със Светлата си Воля!

Хаярая - Благодарността - е повече от Светлината. Тя те води в Пътя към Бога. Благодарният човек е всред живите. Благодарността увеличава живота, а неблагодарността увеличава смъртта. Чрез Хаярая мъртвите се връщат в живота. Благодарността е като Прегръдката на живота, тя създава Живия живот, защото е Чиста енергия. Колкото по-благодарен е човекът, толкова повече той живее в Светлата част на своята съдба. Но Пълната Благодарност може да заведе човека в Духовната Свобода.

Хаярая - Благодарността - по друг начин наблюдава живота, защото тя търси Истинното и вижда Изумителното. Голяма Сила е Осъзнатата Благодарност. Тя вижда Бога и Му благодари за всичко, което получава, и за всичко, което не получава. Тя знае, че Бог е Всемъдрият, а тя е Служенето. Ако Бог даваше всичко на човека, това щеше много да изкриви Пътя му. Но Бог е Любов.

Хаярая - Благодарността - е Служене в Сърцето. Благодарността означава, че човекът върви към своя Правилен опит. Хаярая означава да имаш Сърце и да храниш Сърцето си с Красотата на живота. Хаярая е Доверие в Пътя, по който вървиш. Благодарният човек е Търсач на Произхода си, Търсач на Корена си. Благодарността е Божие Слово. Само благодарен човек може да се завърне в Бога.

Хаярая - Благодарността - е Сърцевината на Пътя. Тя има Очи като Небето, като Простора. Благодарният човек е като кошмар за злото. Злото не обича благодарните хора. Благодарността е Божие Докосване. Благодарният човек съхранява Сърцето си, Душата си, Пътя си, защото около благодарния човек винаги има Силен Пазител. Истинската Благодарност се излива като мед от устата, защото е Излияние на Сърце. Да си благодарен за някои неща, това още не е Истинската Благодарност. Но да си благодарен за всичко, това е Тайна Наука.

Който е изгубил Хаярая - Благодарността, е умъртвил нещо в себе си. Хаярая е Висш и Чист Възглед. Можеш да победиш силния човек, гневния човек и яростния човек, но не можеш да победиш благодарния човек, смирения човек, защото там е Божественото Начало. Благодарността поразява като Увереността. Неблагодарният човек сам е отнел устрема си, защото не е търсил Божественото Начало докрай. Да си усърден, е едно, а да търсиш докрай, е друго.

Хаярая - Благодарността - е бдителна. Ако тя влезе в Хатария - Пустинята, тя ще усети Вкуса на Пустинята, тя ще се очарова. А щом се очарова, Духът на Хатария ще започне да излива Благата си в нея. За благодарния човек Пустинята е Море от Спокойствие. Скъп Дар е Хаярая. Тя носи в себе си Вкус на Мир и Душа. Тя е Лъч от Скритото Божествено Начало в нас.

Ако познаеш Хаярая - Благодарността, тя ще освети живота ти. Произходът на Хаярая е от Изначалното Време. Хаярая е Лекарство срещу злото. Няма чудовище, което да познава Хаярая, но на човека е дадено. Хаярая е част от Безкрайния Живот, от Дълбините. Само Дълбинното има Истинска Хаярая. Външното я има частично и неосъзнато.

Хаярая - Благодарността - е събрана Чиста Есенция, която осъзнава себе си. Очите на Хаярая са подобни на цветята, те са сияещо преклонени. Колкото си по-благодарен, толкова си по-неуязвим. Благодарността е Извиране отвътре. Тя черпи от Скрит Вътрешен Извор, а не от света. Очите на Истинната Хаярая са топли, меки и силни, защото Хаярая е чула Висшия Свят.

Единадесетият Старец е един от Двадесет и четеримата Изначални Старци. Той е Старец на Уединението, Самоизчезването и Мълниеносните Сили. Той е преживял Древните Мъгли. Поради Мълниеносната Си Преданост Той унищожил Древния обръч на злото и влязъл със Специалния Си Лъч в Сърцето на Абсолюта. Древното зло (6666) само казало: "Не успяхме да вземем нищо от Него". Той е Владетел, проникнал дълбоко в Ядрото на Древната Сила. Самата Древна Сила Му казала: "Ела, защото знаех, че ще дойдеш". Символичното Му Име е Атирахара - Изчезналият в Мълнията, в Древната Сила. Той е изначален Древен Лъч.

Из Тайнословие