Десетият Старец - Мавахари

Ние живеем в Скрития Бог, но трябва да осъзнаем своето Безмълвие, защото то ни води навътре в Царството на собствената ни Мистерия. Когато си в Безмълвието, ти изясняваш все повече себе си като Пламък от Прадревността.

Този свят, макар и отдавна създаден, е твърде млад пред твоята Тайна. Преди да бъде този свят, ти си бил велика Несътвореност - същество от Чист Пламък. Но после Пламъкът станал Огън, Огънят станал дим и сега ти трябва да излезеш от своята сътвореност, от този дим. И ти трябва да станеш Огън, а когато станеш Огън, трябва да засияе твоят Пламък в него.

Чистият Огън е наречен Безсмъртие, а Сияещият Пламък е наречен Храм, или Безпределност.

Който се занимава с нещо друго, освен със Същността си, той изкривява себе си и изгубва Безмълвието си, Дълбочината си. Който е изпуснал себе си, вече други властват над него. Други му говорят, а Безмълвието му се е скрило.

Когато заживееш в Безмълвието си, ти заживяваш в своята собствена вечна Дълбина и животът ти е един тих и постоянен възторг. Очите ти са небеса, сърцето ти е красота, а душата ти е пълна с възвишени чудеса.
Из Мъдростта на Старците
Безмълвието се постига чрез искреност към себе си. Искреността знае Пътя си. Тя отключва невидимото. Безмълвието е духовно и Божествено. Мълчанието е само духовно, но ако продължи равитието си, то става безмълвно. Мълчанието общува с духовното, а Безмълвието общува с Божественото. А Съвършеното Безмълвие - то общува с Мистерията.
Безмълвието крие в себе си ослепително ярка Светлина. Който е стигнал до Висшата точка на Безмълвието, вижда тази Светлина в себе си.

Безмълвието е Древният наш свят, в който сме живели. В Безмълвието умират всички външни светове, после умират и вътрешните светове и накрая остава Нищото - Древната Цялост. Нищото е отвъд живота и смъртта. То е съществувало цялостно преди тях. Чрез тази Древна Цялост ние вече сме подобни на Бога. И чрез нищото тази Цялост вече засиява в нас.
Из Мъдростта на Старците
Силата на молитвите не в говоренето, а в Дълбината на Безмълвието. Ако ти си човек с дълбока Любов, когато ти дойде голяма скръб, само твоето Безмълвие може да я извиси и преобрази. Чудно е, когато голямата скръб попадне в Безмълвието. Безмълвието е Дълбина, в която нещата се преобразяват. И ако скръбта разбере Безмълвието, тя просиява.

В Безмълвието ти узнаваш Истината. В Безмълвието изчезва всяко понятие. В Безмълвието трябва да изчезне дори и самото Безмълвие. И тогава изгрява Мистерията.

Говоренето е време, мълчанието е пътуване, Безмълвието е Сливане. Дълбоко и необятно е Царството на Безмълвието. В Безмълвието човек разбира своята необятност.

В Безмълвието възприятието е единно, цялостно. Безмълвието възприема само Вечното и Древното. Вечното е спасение, а Древното е Велико Освобождение.

Това, което е тъмно в човека, трябва да просветне, а това, което е просветнало в човека, трябва да засияе. Това, което е засияло в човека, трябва да угасне в Мистерията. И тогава човекът става част от Мистерията.

В Безмълвието ти ставаш несъществуващ, безграничен. Що е Безграничното? Древните са го нарекли Влизане в Храма. А Храмът е потайно име на Свободата, на Съкровеното.
Из Мъдростта на Старците
Никой не притежава Тишината, но тя притежава своите си.
Само Тишината ще те заведе при блясъка на Тайната и Сиянието на Мистерията. Тайната се открива на Безмълвното, Съкровеното. Що е Безмълвието? То е Висша Мъдрост, то е преодоляване на чистото и нечистото. То надхвърля всички умозрения. Безмълвното вижда отвъд света. То вижда в Невидимото, то прониква в Незнанието. В Безмълвието няма свят, защото то е недосегаемо за мисъл. В Безмълвието ти си постигнал Незнание, което е по-дълбоко от всяко знание, от всяка гениалност. Безмълвието е състояние на Незнание, а това Незнание е Ключ, който отваря портите на Неведомото. Незнанието е Висше Око, което отваря тайнствените врати към Царството на Бога и Бездънността, която е скрита в Него.
Безмълвието се постига чрез искреност към себе си. Искреността знае Пътя. Тя отключва Невидимото. Безмълвието е нематериално, в него няма нито светлина, нито тъмнина. Безмълвието е духовно и Божествено. Мълчанието е само духовно, но ако то продължи развитието си, то става безмълвно. И тогава става Божествено, понеже е стигнало до Висшата сила. Иначе мълчанието общува с духовното, а Безмълвието общува с Божественото. А Съвършеното Безмълвие — то общува с Мистерията. Тук душата е в Неведение, а духът — в Незнание. И те са преизпълнени от това, защото тук няма знания, които да им пречат. Те са свободни. Така човекът, който е душа и дух в едно цяло, е вече пълен и преизпълнен, защото той вече има право да навлиза в Непознаваемото, което е Мъдрост и Свобода, които са пък Вечност и Безкрайност.
Безмълвието означава, че човекът се е докоснал до Преизобилната, Сияеща Същност. Той се е докоснал до Недостъпното, защото Безмълвието е достойно да отваря тази врата. С Безмълвието ти можеш да влезеш в Храма на Бога и можеш да Го узнаеш, защото Безмълвното узнава Безмълвното, подобното узнава подобното. Безмълвието узнава Неговата Несътвореност. То може да я види чрез преживяване. В Безмълвието Бог сияе ясно. Тук Незримият става Зрим и дарява великата си и необичайна красота на безмълвния човек-дух, понеже той се е освободил от света и носи в себе си Тайна от Неговата Тайна и Присъствие от Неговото Присъствие. Съкровено е Безмълвието. То е най-древната изгубена наука. Това е древната наука на истинния човек, човека-дух, човека без сътворение, човека на скритата Древност. И всеки, който е видял духа в себе си, вече е древен и става Служител на Древността.
Безмълвието крие в себе си ослепително ярка Светлина. Който е стигнал до Висшата точка на Безмълвието, вижда тази Светлина в себе си. Безмълвието е Древният наш свят, в който сме живели. Великите същества са минали през големи изпитания, за да се види докъде стига тяхното Безмълвие. В Безмълвието умират всички външни светове, после умират и вътрешните светове и накрая остава Нищото — Древната Цялост. Нищото е отвъд живота и смъртта. То е съществувало цялостно преди тях. Чрез тази Древна Цялост ние вече сме подобни на Бога. И чрез Нищото тази Цялост вече засиява в нас. Нищо не може да обясни Величието на тази Цялост, освен Безмълвието.
Силата на молитвите не е в говоренето, а в Дълбината на Безмълвието. Силата на думите не е в думите, а в Дълбината на Безмълвието. Те са само методи, пътеки към Безмълвието — молитвите и думите. Ако ти си човек с дълбока Любов, когато ти дойде голяма скръб, само твоето Безмълвие може да я извиси и преобрази. Чудно е, когато голямата скръб попадне в Безмълвието. Тогава какво тя може да каже на Безмълвието? Безмълвието е Дълбина, в която нещата се преобразяват. И ако скръбта разбере Безмълвието, тя просиява.
Дълъг път има да измине човекът навътре, докато открие това, което е отвъд говора и което превъзхожда мълчанието. Говорът е желязо, мълчанието е сребро, Безмълвието е злато, защото в Безмълвието ти узнаваш Истината. В говоренето ти я изпускаш, а в Безмълвието ти я узнаваш, защото Истината е древно сродна с Безмълвието. Безмълвието е Древна истинна Есенция. То е Основанието на най-финия свят, най-тънкия свят. Безмълвието съдържа в себе си Дълбините на живота и Тайната на Бога. В Безмълвието изчезва всяко име. В Безмълвието изчезва всяко понятие. В Безмълвието трябва да изчезне дори и самото Безмълвие. И тогава изгрява Мистерията.
Говоренето е време, мълчанието е пътуване, Безмълвието е Сливане. Дълбоко и необятно е Царството на Безмълвието. В Безмълвието човек разбира своята необятност. Древното живее в Тишина отвъд всякакъв образ и понятие. Образите са призраци, понятията са неуместни. Древното можеш да го разбереш само чрез преживяване в Безмълвното, защото Древното е Скрито съществувание. Когато Древното се яви в човека, то се явява безмълвно. Когато то се яви, явило се е Безсмъртието и Свободата.
В Безмълвието възприятието е единно, цялостно. Безмълвието възприема само Вечното и Древното. Древното е Баща на Вечното. Древното и Вечното са близки в Безмълвието, в неговата Чистота и Свята Мъдрост. Вечното е Спасение, а Древното е Велико Освобождение. Безмълвието живее заедно с Древното и с Вечното. В Безмълвието няма никакви послания, освен Мистично преживяване на Безсмъртното и на Безпределното. Човек трябва да стане безсмъртен, а безсмъртният трябва да стане слуга на Безпределното. И тогава този слуга ще бъде направен да свети преизобилно.
Ако тъмнината в човека тъмнее, той не познава мълчанието. Ако светлината в човека светлее, той не познава Безмълвието. Мълчанието познава Съкровеното, а Безмълвието познава Безпределното. А между тях е Мъдростта. Това, което е тъмно в човека, трябва да просветне, а това, което е просветнало в човека, трябва да засияе. Това, което е засияло в човека, трябва да угасне в Мистерията. И тогава човекът става част от Мистерията. Той вече е Стар, той вече е Старец. Това е Мястото на Древната Несътвореност, а всички други се пресътворяват.
В Мистичния Мрак всяко знание е изгонено, всяко понятие е изгонено, всяко слово е изгонено. И само който е развил Безмълвието в себе си, ще разбере Дълбинното, скрито в Мистичния Мрак. И тъмнината, и светлината са бедни, ако попаднеш в Мистичния Мрак. Но Безмълвието е богато и дълбоко. То е скритата Същност на Чистия Дух. Безмълвието в своята най-висша степен е излъчващата се Същност на Чистия Дух. Световете на говоренето се разрушават, защото Най-древното Царство е вътрешно и безмълвно. Великият Древен Покой не говори, защото е преизпълнен със Същността на Тайната, за която думите нищо не могат да кажат. Вътре в Покоя ти си несътворен. С какви думи можеш да обясниш това? Само Безмълвното разбира това.
В Безмълвието ти ставаш несъществуващ, безграничен. Що е Безграничното? Древните са го наричали Влизане в Храма. А Храмът е потайно име на Свободата, на Съкровеното. Какво струва науката в сравнение с Безграничното? Какво струва философията в сравнение с Безграничното? Какво струва религията в сравнение с Безграничното? Науката изследва, философията мисли, религията проповядва, а Безграничното е живот в Истината и Мистерията.
Ние живеем в Скрития Бог, но трябва да осъзнаем своето Безмълвие, защото то ни води навътре в Царството на собствената ни Мистерия. Когато си в Безмълвието, ти изясняваш все повече себе си като Пламък от Прадревността. Този свят, макар и отдавна създаден, е твърде млад пред твоята Тайна. Преди да бъде този свят, ти си бил велика Несътвореност — същество от Чист Пламък. Но после Пламъкът станал Огън, Огънят станал дим и сега ти трябва да излезеш от своята сътвореност, от този дим. И ти трябва да станеш Огън, а когато станеш Огън, трябва да засияе твоят Пламък в него. Чистият Огън е наречен Безсмъртие, а Сияещият Пламък е наречен Храм, или Безпределност.
Който се занимава с нещо друго, освен със Същността си, той изкривява себе си и изгубва Безмълвието си, Дълбочината си. Който е изпуснал себе си, вече други властват над него. Други му говорят, а Безмълвието му се е скрило. Когато заживееш в Безмълвието си, ти заживяваш в своята собствена вечна Дълбина и животът ти е един тих и постоянен възторг. Очите ти са небеса, сърцето ти е красота, а душата ти е пълна с възвишени чудеса. Душата е достойно място за светлите сили, а Безмълвието е достойно място за Мистичното в живота.
В Безмълвието изчезват всички нови и древни илюзии, защото тук в него ти си роден същностно. Безмълвието е Есенция на Тайната, а тази Тайна е вечно необяснима. В необяснимото угасват всички звезди и слънца. Остава само Безмълвието — несътворената Скритост. За обикновения човек Безмълвието е пустиня, но за Божествения човек тази пустиня е плодородна. О, Потайност на Безмълвието, думите говорят, но ти блестиш и Блясъкът ти е неугасим. О, Безмълвие, ти си Красотата, която хората и световете търсят, защото ти си богатството на Неизречеността.
Някои мислят, че слънцето е създадено, за да огрява. Но преди слънцето Безмълвието ни е огрявало. Но когато хората го изпуснали, трябвало да се роди слънцето и да грее. Докато слънцето те грее, ти си беден. Когато Безмълвието започне да те огрява, ти вече си към Несътвореното Царство. Ти вече се завръщаш към Изначалната Истина, която е била единственото Слънце, единствената Опора, единствената Основа. Но поради човека Основата се е видоизменила. Сега трябва да мине много време, докато слънцето угасне и изгрее Истината.
Мистерията е отворена за посветените в нея духове, но нейното най-вътрешно Място си остава абсолютно недостъпно. Кой може да види Абсолютния и да Го понесе? Кой може да види тази голяма Тайна — Тайната на Тайните — и да оцелее? Кой друг може да побере в себе си Безграничното? В Абсолюта е скрито Неограничено Прасъществувание. Абсолютът съдържа всичко в Своята Безкрайност и това е Мястото на Боговете. Абсолютът съдържа всичко в Своята Бездънност и това е Мястото на Старците. Боговете и Старците могат да Го видят само от разстояние, и то външната Му страна, която е Прасиянието, защото това Прасияние е дарено на самите тях от Промисъла на Абсолюта, и то още отпреди Вечността.
Мистерията е извън всичко и Мистерията съдържа всичко в Себе Си. Вътре в Нея няма мярка, за да може някой да Я постигне. Нейната Премъдрост е неизчерпаема. Тя е създала Бога и всичко, но е останала скрита отвъд всичко. Тя работи в Бога като Бог и в Бога като Всеобхватност. Тя е извикала Бога да съществува. Тя Го е призовала, Тя Го е създала, но Го е направила недостъпен. Бог е близък, ясен, любящ, но недостъпен. В Него изцяло може да влиза само Мистерията на Абсолюта. Бог е само Портал за бъдещите Тайни, които ще изяви Мистерията на Абсолюта.
Бог е бил създаден като Несътворен Замисъл, за да осъзнаят съществата своето безсмъртие, а тези, които от същества са станали хора, да осъзнаят своята смърт. От безсмъртие в смърт означава от вечност да слезеш във времето и от същество да станеш човек. Човекът е бил същество на вечността, но не е приел неизменността на Любовта. Той е станал човек. Бог е бил задвижен от Любовта на Мистерията и сега всеки, който има Любов, може да задвижи Бог в себе си. Но този, който няма Любов, може да задвижи в себе си само света и смъртта. Там, където няма Любов, се движи смъртта. Там, където има Любов, се движи Бог. А който е задвижил Бог в себе си, може да задвижи и своя Път към Бездната — Тайната Скритост на Древната Мистерия.
Мистерията е дала на Бог Сила да държи вселената в Своите ръце и да я ръководи до нейното пълно обожествяване. Бог трябва да я научи с всичките й същества и да я подготви за бъдещия Път към Мистерията, която пък е Път към Абсолюта. Когато духовното се е устремило към Божественото и когато го постигне, тогава чисто Божественото ще има право да пътува към Мистерията на Абсолютното. Само Божественото може да понесе силата на абстрактната Тайна, защото тази Тайна е отвъд Свещения Разум и този Свещен Разум трябва да стане достоен вътре в себе си за Абсолютно Откровение, което излиза от отвора на Мистерията. Ако Прадревното Откровение мълчи, то тогава Свещеният Разум ще си остане в своето положение, докато дойде часът му.
Истината е мълчалива, тя не обича да говорят за нея. Тя иска хората да живеят в нея и тогава тя им се разкрива безмълвно, тихо и издълбоко отвътре. И тогава човекът придобива нещо, което го няма в света и вселената. Истината се разкрива, но си остава скрита в Неведомост. Тя се разкрива само за да насочи човекът усилията си към Вечността и Безкрайността. Откровението на Истината е само указване на тихия, безкраен Път. Този Път не е за ума, а за неизразимия свят в човека — душата и духът. Истината е създадена за душата и духа. Истината не е свързана с човешкото съзнание, а с Мистичното съзнание в човека. Истината е Древен Приятел на душата и на духа, а те съставят Изначалния човек, който е и Замисълът на Бога. До Истината се домогва само едно чисто и необикновено съзнание и само на това съзнание се открива Тайна, която изхожда от Мистерията. Така Истината хем се разкрива, хем остава неизречена и съхранена.
Истината изисква велико вдълбочаване. В това вдълбочаване трябва да надминеш и радостта, и скръбта, и ума, и света, и дори блаженството. Истината живее във Върховното Нищо. Там е нейният скрит Дом. Тя превишава всичко духовно и всичко разумно. Тя се оглежда само в чистата и неизменна Любов и когато се огледа, тя повежда човека към себе си, защото го избира. Човекът може да се стреми, но не може да избере Истината. Истината го избира. И когато го избере, тя му построява Мистичен мост към Бездната. За едно много дълбоко разбиране на Истината човекът трябва да се е отказал от Вечността и тогава той навлиза в Древната си и Блестяща Свръхсъщност. Тук отреченият от Вечността придобива Безкрайността и дара на Свръхсъщността — Скритото Тайнство на човека. Велик е Пътят на този, който е търсил Истината чрез Любовта си, чрез Неизменността си.
Мълчанието е Духовно, Тишината е Божествена, Безмълвието е Мистично. Умът трябва да мълчи, Душата трябва да наблюдава, Духът трябва да се проявява. Мълчанието е изпълнено с Духовност за пробудения. Тишината е изпълнена с Божественост за любящия. Безмълвието е изпълнено с Мистериозност за Мъдрия. Който е разбрал Мълчанието, е пълен с Духовност. Който е разбрал Тишината, е Божествен. Който е осъзнал Безмълвието, е Мистичен. Мълчанието е благородно, Тишината е любяща, Безмълвието е поглъщащо. Говоренето е създало неразбирането. Но ако човекът премине по пътя на Мълчанието, Тишината и Безмълвието, в него ще възкръсне Истината и тя ще му даде себе си и своето разбиране.
Говоренето е болест на ума, но ако ние разберем Мълчанието и осъзнаем Тишината, ще излекуваме говоренето. В Мълчанието сме бдителни, в Тишината сме любящи, в Безмълвието сме духове, в Искрата сме Мистерия. Когато словото е познало Тишината, то звучи като Тишината. Това, което увеличава Тишината в нас, е Любовта ни към Истината. А когато станеш достоен да видиш Бога и когато Той ти се изяви, толкова ще утихнеш, че ще поискаш някъде дълбоко в себе си да станеш Тишина.
Мълчанието е метод за изясняване на себе си. Тишината е метод за осъзнаване на себе си. Безмълвието е проникване в Мистериозното. Човекът на Безмълвието живее в Мистериозно ежедневие. Човекът на Тишината живее в Божествено ежедневие. Човекът на Мълчанието живее в Духовно ежедневие. Земно говорещият човек живее в смъртно ежедневие. Бедно е ежедневието му — изпъдил е Мълчанието. Тогава той ще извърви път, по който земното ще го учи.
Тишината е неуловима за ума. Чрез Тишината човек навлиза в своята вътрешна Същност. Така умът все повече изчезва. Тишината очиства пространството на света и подготвя Душата за възраждането в Свещеното място на Духа. В Тишината е скрита Мъдростта, която тайно ръководи избраните. В Мълчанието узрява Духовната Чистота. В Тишината узрява Мъдростта. В Безмълвието оживява Тайното съзнание, Мистичното съзнание, което докосва Премъдростта. Безмълвието изисква да си цялостен във вглъбяването.
Животът в Духа е живот в Свещеното Безмълвие. Тук цари Божественост и велика осъзната Чистота. Умът е избягал от тази Свещена Чистота и това е грехопадението. Умът не познава най-дълбокото Писание, а то е Безмълвието. Той не познава Безмълвието, което не говори. А когато Безмълвието реши да му проговори, той не го разбира. Спящите познават говора, пробудените познават Мълчанието. Осъзнатите познават Тишината, Премъдрите познават Мистерията. Мистерията е скрита отвъд звездите, отвъд живота. Тя е на особено Място и то се нарича Бездната.
Истината е скрита много дълбоко навътре в човека и за да се домогне човекът до нея, трябва да отстрани всичко човешко, а после и всичко духовно. Истината се дава не на земния човек и не на духовния човек. Истината се дава като Откровение на Свещения човек, Божествения човек, защото той може да живее в съгласие с Бога. Свещеното умее да вижда Същността. Свещеният човек е пробудена Библия. Той е жива Книга, жива Същност. Живата Същност няма нужда от църква, за да вижда Бога. Живата Същност живее в Истината и вижда Истината.
Мракът е непреклонен срещу тези, които нямат Истината в себе си. В мрака Бог вижда най-ясно скритото в човешката същност. В мрака Бог изследва дълбините във всяка същност. В мрака се определя дали съзнанието е висше или не. В мрака се изяснява тайната на съзнанието. Мракът е прояснител. От дълбините на мрака се е родило вечно ясното съзнание и това е просто твоята същност, твоята опора, твоята Вечност, защото това е съзнанието, което наистина познава Бога.
Мракът е скрит учител, но кой е този учител? Това е Бог. И ако ние познаваме себе си, и Него ще познаем. Ние познаваме себе си, когато сме изоставили себе си, защото когато сме изоставили себе си, сме придобили Изначалното си състояние. В това Изначално състояние мракът не може да ни докосне, защото това състояние е преди мрака. Мракът не знае за Изначалното състояние и затова Бог иска да преминем през мрака и той да не ни узнае. Така ние се завръщаме в своята Нероденост.
Мракът е само един метод за Откровение — Откровение за Бога. А когато си видял Бога в мрака, тогава къде отива мракът и къде отива Бог? Тогава мракът се скрива и остава само Бог. Такава е целта на Бога. Казвам: Не е ли тогава мракът една велика красота, защото той ни води при своя господар — Бог. А в Бога ние придобиваме своята преизпълненост. Чрез мрака Бог се интересува само от това да Го познаем. А когато сме познали Бога, ние вече сме устроена земя и устроено небе. Ние сме вече Новият човек.
Когато познаеш Духа в себе си, Скритото става разбрано. Да осъзнаем Духа в себе си, е Откровение и навлизане в собствената си Първичност. Скритото не е нещо, което можеш да уловиш. Скритото само те улавя, но ти трябва да създадеш условия. Ти сам трябва да станеш Необятност, за да видиш Лицето на Скритото и тогава тази Необятност ще бъде изпълнена с Покой и Древност. Това е Послание не за човека, а за Човека-Дух.
Откровението на Тайната за човека е винаги дар за Духа и опасност за неузрелия човек. Откровението е явление, идващо от Скритото, от Несъществуванието. Когато Откровението дойде в живота ти, то е вече позволение да разговаряш с Тайната на живота. Да имаш право да навлизаш в Скритото, то това е общуване с Мъдростта. Мъдростта е твоето спасение, тя е мястото на спасението, но Мъдростта е тайна наука и никой не може да я разбере, ако се намира под влиянието на света.
Светът и Истината са различни неща. Светът е школа, която е изгубила Истината и сега трябва да се учи и обучава до завръщането си в Истината. Познаването на Истината е духовно освобождение, защото чрез познаването на Истината ти се раждаш в Духа на Божеството. Да познаеш Истината, значи да станеш Син на Скритото, Син на Божеството. Голяма радост е познаването на Истината, защото това е завръщане в Божеството. Тук човек завинаги е узнал своя Произход и тогава той носи друга Любов в себе си. И тя е за тези, които разбират себе си.
Пътят е там, където е твоето разбиране. Щом имаш разбирането, ще се срещнеш с Неограниченото. Неограниченото е всякога неразбираемо, но ти ще заживееш в него. Когато човекът се срещне с Неограниченото, той е в опасност. Но когато Духът се срещне с Неограниченото, той го разбира и чрез Мъдростта си заживява в него. Така Неограниченото му става Дом. Неограниченото е винаги опасност за тясното съзнание. Неограниченото е огромна радост за Духа и тук той е свободен и живее в Древното си и чисто състояние, без да има нужда от ограничения — светове.
Духът всякога е погълнат от нещо радостно, защото той е създаден като Пълнота. Духът не се занимава никога с надежди, той живее в Истинността. А Истинността е такава Преизпълненост, че няма място за надежди. Надеждите са за тези, които не са живели правилно в своя Дух. Казват, че надеждата крепи човека. Не, надеждата крепи илюзията, крепи света, а Истината крепи Духа.
Който има чисто съзнание, той се радва на своята Пълнота. Който няма чисто съзнание, той е беден при всички условия. Ако има замъци, той е беден, защото богата е само Истината. В Истината всичко се осмисля, всичко се облекчава. Истината носи в себе си вечно лекото състояние на Същността. И да живееш в Истината, това е старият Древен Живот, който някога е бил. А да живееш извън Истината, това е просто твоят живот. Мъдрият не избира своя живот, а живота на Истината. И тогава Истината става неговият Живот. За Мъдрия има само едно Послание — Истината. А Истината му дарява Безкрайното състояние на Свободата.
Тишината е единственият Смисъл, единственият Закон. Тя е скрита, нематериална, неопределена, същностна, изпълнена с Безкрайност. В Тишината всичко е замлъкнало — и Вечното, и Безкрайното — защото в нея всичко е удивително. Тук няма нито начало, нито край, а само лекота и безметежност. Тук безсмъртните и боговете се реят неуловимо и невидимо, а над тях властва без власт Великата Мистерия. Тук в Тишината съществата се намират в състоянието на своето Небитие. Тук всичко е възвисено и единно. В лекотата е единството.
Говоренето се изчерпва, но Тишината е неизчерпаема. Тук в Тишината всичко царува в своята цялост, в своята хармония. Тук всяко същество е достигнало до своя собствен Покой. Тук Смисълът е достигнат и сега той се живее. Тук всичко е устроено, защото всички тези същества са живели в миналото си чрез Истинността си и сега тя ги е дарила с Покой и Свобода. Свободата е свободен живот в Безкрайното. Това е живот, който надминава всички думи, защото думите са малки, а Тишината е Безкрайна.
Когато прилагаш Истината в живота си и когато това стане постоянен метод, тя те превръща в Безкрайност. Тя те взима при себе си в своята Бездна. Истината е именно Древният Път. Истината не е праведна, добра или лоша. Тя е Безкрайна. Истината проявява строгост, но то е само поучение, за да може да разбереш, че има една Безкрайност, която те очаква. Истината не общува с времето, тя само го посещава. Истината е Мистична книга. Тя може да стане разбираема само когато я направиш свой Път. И когато я направиш свой Път, тогава ще се явят особени наставления — наставления от Безкрайността.
Мъдростта е жива Безкрайност. В Мъдростта няма никаква религия или наука. Мъдростта не проучва религиите и науките. Мъдростта не се занимава с поезия, изкуство, музика, защото за Мъдростта всичко това е бедно. Мъдрият живее в Истината и в Мистерията, която е Безкрайна. Мъдростта е Мистична. Мъдростта се движи от собствената си Истина. Там, където тя се явява, веднага се усеща Вкусът на Безкрайното. Мъдростта всякога тече към Неизвестното и Неведомото. Тя не се учи на добро. Тя е самото вечно добро. Мъдростта е Потокът на Древните.
Мъдростта не учи, както религиите учат. Мъдростта не изучава нещата като науката. Мъдростта живее в Древното си състояние. Тя живее в Незнание, но знае. Тя не изучава, но разбира. Тя не учи, но свети. Мъдростта не е учение. Тя е живо отношение към Древната Същност на нещата. Мъдростта подхожда към нещата Свещено, защото тя вижда Безкрайното в нещата. Мъдростта е, която разбира живота, а Любовта е само подготовката. И когато съществата се подготвят, Мъдростта ще им даде своя подход.
Мъдростта е едно дълбоко вслушване в Същността. Когато си близо до Присъствието на Мъдростта, разбираш нещата, защото Мъдростта е Древно Начало, особено Присъствие. Яви ли се Мъдростта, всичко се изяснява и облекчава. Яви ли се знанието, всичко се обременява. Знанието няма Дълбочината на Древното, защото знанието няма устой. Знанието не е могло да побере в себе си Истината. Знанието е тъмно, а Мъдростта е сияеща. Само в Мъдростта човекът може да открие своя вечен и скрит Път. Мъдростта е Древен и Чист Източник, който вечно се обновява в себе си. Знанието е запушен източник и затова знаещият все се тревожи и се самообременява. Мъдрият живее при всякакви условия и промени в Покой и скрито разбиране.
Любовта прави всичко да е живо и съществуващо. Любовта определя живото състояние, но Мъдростта е, която води това живо състояние към Истината, която първо го умъртвява и после му дава съвсем друг живот — Истинския живот, който е бил изгубен. Истината убива стария живот и съживява Древния Изначален живот — живота във вечното състояние на Душата и в безкрайното състояние на Духа. На Любовта хората се радват, но Истината е на друго мнение — тя е преобразяваща сила. Ето защо хората избират Пътя на Истината, защото Истината е строга. Тя руши старото.
Мъдростта е очистена енергия и затова тук човекът свободно се движи и прекосява светове. Знанието е паднала енергия и запушена и затова то обременява човека. Знанието е проблем в самото себе си. Мъдростта е решение в самата себе си. Мъдростта насочва енергията си в Древното Начало, където тя вечно се обновява. Знанието не може да се обновява и затова в определен момент то стига до задънена улица. Пътят на всеки разум е към Мъдрост и Истина.
Енергията на Мъдростта винаги е насочена към същественото, същностното. Мъдрецът не е изследовател, а наблюдател. Той не изследва, а схваща и улавя нещата отвътре. Знаещият търси навън, а Мъдрецът умее да се самовглъбява. На знаещия не е дадено самовглъбяване, защото знанието е вторично — то трябва да се очисти и да стане духовно и свещено. И тогава то ще има право да се насочи навътре. Но сега то е изгубило правото си. Мъдрият живее в Тайната на живота и тя го преизпълва, прави го изобилен отвътре, защото основата на Мъдростта е Любов, а същността на Мъдростта е в Истинното. Вечният прогрес на света нищо не струва пред тихия и скромен Мъдрец.
Най-дълбокият смисъл си остава скрит в неизречеността. Той може да живее само в Безмълвието – изречеш ли го, вече ставаш сътворен.
Съвършеното слово е най-близо до Безмълвието – своето Начало.