Десетият Старец - Мавахари

    Ние живеем в Скрития Бог, но трябва да осъзнаем своето Безмълвие, защото то ни води навътре в Царството на собствената ни Мистерия. Когато си в Безмълвието, ти изясняваш все повече себе си като Пламък от Прадревността.

    Този свят, макар и отдавна създаден, е твърде млад пред твоята Тайна. Преди да бъде този свят, ти си бил велика Несътвореност - същество от Чист Пламък. Но после Пламъкът станал Огън, Огънят станал дим и сега ти трябва да излезеш от своята сътвореност, от този дим. И ти трябва да станеш Огън, а когато станеш Огън, трябва да засияе твоят Пламък в него.

    Чистият Огън е наречен Безсмъртие, а Сияещият Пламък е наречен Храм, или Безпределност.

    Който се занимава с нещо друго, освен със Същността си, той изкривява себе си и изгубва Безмълвието си, Дълбочината си. Който е изпуснал себе си, вече други властват над него. Други му говорят, а Безмълвието му се е скрило.

    Когато заживееш в Безмълвието си, ти заживяваш в своята собствена вечна Дълбина и животът ти е един тих и постоянен възторг. Очите ти са небеса, сърцето ти е красота, а душата ти е пълна с възвишени чудеса.
    Из Мъдростта на Старците
    Безмълвието се постига чрез искреност към себе си. Искреността знае Пътя си. Тя отключва невидимото. Безмълвието е духовно и Божествено. Мълчанието е само духовно, но ако продължи равитието си, то става безмълвно. Мълчанието общува с духовното, а Безмълвието общува с Божественото. А Съвършеното Безмълвие - то общува с Мистерията.
    Безмълвието крие в себе си ослепително ярка Светлина. Който е стигнал до Висшата точка на Безмълвието, вижда тази Светлина в себе си.

    Безмълвието е Древният наш свят, в който сме живели. В Безмълвието умират всички външни светове, после умират и вътрешните светове и накрая остава Нищото - Древната Цялост. Нищото е отвъд живота и смъртта. То е съществувало цялостно преди тях. Чрез тази Древна Цялост ние вече сме подобни на Бога. И чрез нищото тази Цялост вече засиява в нас.
    Из Мъдростта на Старците
    Силата на молитвите не в говоренето, а в Дълбината на Безмълвието. Ако ти си човек с дълбока Любов, когато ти дойде голяма скръб, само твоето Безмълвие може да я извиси и преобрази. Чудно е, когато голямата скръб попадне в Безмълвието. Безмълвието е Дълбина, в която нещата се преобразяват. И ако скръбта разбере Безмълвието, тя просиява.

    В Безмълвието ти узнаваш Истината. В Безмълвието изчезва всяко понятие. В Безмълвието трябва да изчезне дори и самото Безмълвие. И тогава изгрява Мистерията.

    Говоренето е време, мълчанието е пътуване, Безмълвието е Сливане. Дълбоко и необятно е Царството на Безмълвието. В Безмълвието човек разбира своята необятност.

    В Безмълвието възприятието е единно, цялостно. Безмълвието възприема само Вечното и Древното. Вечното е спасение, а Древното е Велико Освобождение.

    Това, което е тъмно в човека, трябва да просветне, а това, което е просветнало в човека, трябва да засияе. Това, което е засияло в човека, трябва да угасне в Мистерията. И тогава човекът става част от Мистерията.

    В Безмълвието ти ставаш несъществуващ, безграничен. Що е Безграничното? Древните са го нарекли Влизане в Храма. А Храмът е потайно име на Свободата, на Съкровеното.
    Из Мъдростта на Старците