Двадесет и четвъртият Старец - Меторот Азихава

Абсолютът не е Господар. Той толкова превъзхожда всяко Господство и Власт, че е дал това на Бога и боговете. Най-висшата Власт е, когато тази Власт не се използва. С това тя поглъща всяка друга Власт. Това не е лесно за разбиране, но и от мнозина не трябв ада бъде разбрано.

Абсолютът няма Власт, Той има само определено Поведение, определено Присъствие. И тогава всяко същество разбира, че това Присъствие надминава всичко.

Велик е Абсолютът, без да бъде Господар и без да използва Властта Си. Той използва само Великото Си Съвършенство.
Из Мъдростта на Старците
Човекът се нуждае от три вида опит с Истината - Духовен, Божествен и Мистичен. Чрез Духовния опит човек се освобождава от времето и смъртта. Чрез Божествения опит става свободен. А чрез Мистичния опит става част от Бездната.

И ако Мистерията го пожелае, той вече става Носител на Древен Лъч, може да прониква в Недостъпни места - там, където други не могат, защото нямат тази способност.

Всеки, който има Древния Лъч, може да приспи не само злото, но и цяла войска, защото той изхожда от Бездната и Недостъпното.
Из Мъдростта на Старците
Истината не използва думите, а Скритостта. Вътре в Скритостта живее Древен и винаги запален Огън. Всички светове могат да угаснат, но този Огън, който е незрим, няма тази способност да угасва. Този Древен Огън винаги е верен на себе си. Той е самосъздаден, недокоснат, скрит. Когато някога в Древността за първи път е решил да излезе по-навън, той е създал Зората.
Из Мъдростта на Старците
Истината не използва думите, а Скритостта. Вътре в Скритостта живее Древен и завинаги запален Огън. Всички светове могат да угаснат, но този Огън, който е незрим, няма тази способност да угасва. Този Древен Огън винаги е верен на себе си. Той е самосъздаден, недокоснат, скрит. Когато някога в Древността за първи път е решил да излезе по-навън, той е създал Зората.
В Истината всичко е светещо. Тук и сърцето, и камъкът светят. Кой свети в това сърце и в този камък? Скритата Истина. Щом камъкът може да бъде дом на Светлината, тогава нека и човекът да създаде своя дом от Светлина. Да познаеш светлината на слънцето е лесно, но да познаеш Светлината на Истината, се изисква много изтънчено изучаване на Скритите неща, за да видиш това, което се крие в тях. А то се крие от Древни времена. Когато уловиш Скритото, ти ще станеш Камък, който ще е подобен на светещо Сърце.
Истината позволява да надникнеш в Невидимото. Истината позволява да откриеш особено Слънце в себе си и да го носиш със себе си всякога, защото Слънцето свети заради Истината в нас. Ако ние се храним с Истината, тогава световете няма да могат да ни обвързват. И тогава това особено Слънце ще живее в нас и ние ще пием от Еликсира на Духа. И само този Еликсир е, който утолява. Да, да, не може да го замести водата. Тя само подготвя пътя за него. Тя само ни пречиства, за да стигнем до собствената ни истинна, слънчева Същност. Когато Слънцето извира в нас, Истината ни е докоснала с едната си ръка. А когато ни докосне и с другата си ръка, ние ще станем Тишина.
Има достъпни Истини в Тишината, но има и Недостъпни. За достъпните може да се говори, а за Недостъпните няма какво да се каже, защото в Недостъпното е скрита най-потайната Енергия, най-пречистата Изначалност, на която са устояли само първите Двадесет и четирима Изначални. Всички други са слезли малко или много надолу, където за тях са се създали вечност и времена, в които да се учат на пътя за завръщането. Ще се завърнат само тези, които Истината избере. А тя ще избере Истината в тях. И тогава те ще станат Бездна от Бездната.
Пътят на този, който върви, е Дълбочина, Пълнота, Истина и Бездна. Дълбочината и Пълнотата са достъпни, но в Истината и Бездната има и нещо Недостъпно. В Истината има място, в което за да оцелееш, трябва да си надмогнал вечността. В Истината е скрита Най-Древната Сила, а в Бездната е скрита Най-Великата Мощ и Мистерия. Истината се съобразява само с Мистерията.
Човекът се нуждае от три вида опит с Истината — Духовен, Божествен и Мистичен. Чрез Духовния опит човек се освобождава от времето и смъртта. Чрез Божествения опит става свободен. А чрез Мистичния опит става част от Бездната. И ако Мистерията го пожелае, той става вече Носител на Древен Лъч. Всеки, който е станал Носител на Древен Лъч, може да прониква в Недостъпни места — там, където други не могат, защото нямат тази способност. Всеки, който има Древния Лъч, може да приспи не само злото, но и цяла войска, защото той изхожда от Бездната и Недостъпното.
Абсолютът не е Господар. Той толкова превъзхожда всяко Господство и Власт, че е дал това на Бога и боговете. Най-висшата Власт е, когато тази Власт не се използва. С това тя поглъща всяка друга Власт. Това не е лесно за разбиране, но и от мнозина не трябва да бъде разбрано. Абсолютът няма Власт, Той има само определено Поведение, определено Присъствие. И тогава всяко същество разбира, че това Присъствие надминава всичко. Велик е Абсолютът, без да бъде Господар и без да използва Властта Си. Той използва само Великото Си Съвършенство.
В Абсолюта няма Път, защото в Него всичко е съвършено, в Него всичко е завършено. В Абсолюта няма енергия, защото тя е последствие. Той я е създал, но Той е отвъд нея. Абсолютът е създал всичко и се е отдръпнал навътре от всичко. Величието Му е страховито, но никое същество не може да проникне толкова навътре, че да Го достигне. В Абсолюта има нещо, по което мечтаят боговете и съществата, но това нещо е абсолютно непознаваемо. Огромна е Тайната Му, смразяващо е Могъществото Му. И всеки, който се е опитал да влезе много навътре, се е смразявал и се е завръщал. Там само Двадесет и четиримата Изначални са прозрели нещо от Прамогъществото Му и са се оттеглили чрез Велико Поклонение.
Ако времето види Абсолюта, то ще се разпадне на части. Ако вечността види Абсолюта, тя ще изгуби себе си. Ако Безкрайността се приближи до Абсолюта, тя ще онемее. В Безкрайността има друга Скрита Безкрайност. И тази Вътрешна Безкрайност е именно Бездната, която е обвита в Мистерия. Тук няма място за мълчание и слово. Тук няма място дори и за Тишината.
Абсолютът е състоянието на Най-Великата Пълнота и Изчезналост. До Пълнотата все повече ще се приближаваме. Но колкото и да изчезваме, не можем да Го открием. Но когато се стремим да изчезваме, Той ще ни огрява потайно. Пълнотата е пробудена и за да я познаем, трябва да постигнем Висша окултна Мъдрост. Но Изчезналостта изисква от нас само едно: Незнание и Благоговение. Тук само Той може да реши дали нашето Незнание да бъде докоснато от Него.
В Абсолюта няма никакви текстове и писания и поради това Той е всичко. В Абсолюта има единствено Скрит Храм. Този Храм е Абсолютното Прасияние, което е повече от всяка материя и от всяка духовност. Това вечно Прасияние е Неограничено и Изначално Несътворено. Чрез това Прасияние Абсолютът се явява на Древните, а чрез Дъгата от Светлина Бог се явява на Избраните.
Бог е Създателят на Безсмъртието. Той изработва в нас Висшето в Душата. Но Абсолютът ни извисява към Себе Си чрез Духа и Искрата. Духът е вътрешното изразимо, а Искрата е вътрешното неизразимо. Във висшата Душа е вродено Безсмъртието. В чистия Дух е вродена Безкрайността. В Искрата е вродено Прасиянието, което всеки Търсач трябва да открие. Духът е Величието на Истината, а Искрата е Величието на Мистерията.
Общувай с Безмълвието си, за да познаеш Истината. В Безмълвието Истината се пробужда и засиява. За Истината словото е робство, защото Истината е преди словото и словото я обременява. Истината живее в Абсолютен свят. Не можеш да я обвържеш с текстове. Истината е по-важна и по-дълбока от всеки текст. Тя те разтваря в себе си, както и Покоят те разтваря, както и водата разтваря захарта. Остави текстовете настрани и стани жива Истина.
Истината няма цена, когато е навлязла навътре в твоя живот. Когато познаеш Истината в своя собствен живот, тя ти проговаря несътворено в Безмълвието. Тогава за тебе Безмълвието е чуден Дом. И то е, защото Истината е там. Но този, който не е познал Истината, Безмълвието му не е Дом, а опасност. Който е познал Истината, я внася във всички неща и тогава той е винаги прав, защото действува чрез нея. Но който не е познал Истината, той внася себе си в нещата и така той разваля живота си. Човекът на Истината обогатява всичко. Човекът, който няма Истината в себе си, ограбва всичко и най-вече себе си.
Не можеш да разясняваш Истината, ако не познаваш Духа й. Истината общува с Духа. Истината е Писание преди всяко писание. Истината е Писание преди цялата човешка и духовна история. Историците не познават историята. Историята принадлежи на Свещеното и Духа и поради това само хората на Истината познават историята, а това са Учителите и Посветените. Всички други участвуват в развалянето на историята. Истината е богата и без да разказва нищо. Историята е бедна дори и когато много разказва.
Скритото не разказва нищо. Скритото е пълно в себе си и който го открие, нищо не може да разкаже за него. Скритото не е видение. Скритото е Мистичен опит, потайно преживяване. Когато Скритото ти се разкрие, ти ставаш жив в тялото и това е най-големият дар, който Скритото ти прави. Скритото е началото на живостта, защото Скритото е самият Източник, Който всички търсят. Но Скритото не съществува, то само дарява съществуванието и живота, защото чрез живота могат да му се радват. А нуждае ли се Скритото от радост? Не.
Ако намериш Скритото, то ще се скрие още повече. Никой не може да улови Скритото, защото то е избрало Неуловимото. Никой не може да го прихване. То се е скрило, за да не те отвлича. Но няма по-разумно нещо от това да бъдеш увлечен в него. Ти не можеш да задаваш въпроси на Скритото, но то те чува и улавя всичко. То няма ухо, но слуша. То цялото е ухо, защото пространството в него е толкова очистено, че всички въпроси се усещат, но мястото им не е тук. В Скритото има място само за Пълнотата.
Скритото е Съкровено. Ако ти се отклониш от Съкровения Път, то не те упреква. То не те учи, не те променя. То иска ти сам да се промениш. Скритото само присъства тайно и докосва съзнанието ти. Ако го разбереш, то се усмихва. Ако не го разбереш, то се радва, защото то прилича на постоянен Слънчев лъч. Ако имаш отношение към Скритото, то няма да ти се яви, но ще те извиси. Скритото не е действие, а Присъствие — Древно Присъствие.